Capture_decran_2012-01-13_a_10.49.44

Пол Крейг Робъртс е бивш заместник-министър на финансите на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън. Считан е за един от бащите на „рейгъномиката“.

Икономическата и външната политика на Рейгън имаше изключително значение за разпада на бившия съветски блок, наречен от бившия актьор „Империя на злото“. Стотици милиони източноевропейци се спасиха от лапите на тоталитаризма и си върнаха свободата, чийто символ беше Запада и най-вече САЩ.

Нещо се случи обаче в Америка през последните години. Америка, носител на идеята за свободата, но също и на принципите за отговорност, справедливост и равенство пред закона. Нещо се случи на „американската мечта“ и това нещо пълзи към Европа, както виждаме от примера на Унгария.

Случва се и в България. Тук „американската мечта“ се представлява от ухилената физиономия на посланик Уорлик, любител на чалгата, пиар на закононарушителя „Лукойл“, и гарант за управлението на един „бабаит в Армани“.

warlick-zlatev

Това виждаме от нашата камбанария, но проблемът естествено не е в конкретния персонаж. Не е дори и в това, че САЩ ни третират наравно с Никарагуа от времето на Сомоса-баща – на принципа: „Управляват кучи синове, но наши кучи синове“.

Проблемът, формулиран от Пол Крейг Робъртс е, че американците вече не ценят свободата, и са изгубили „морална съвест и чувство за приличие“. Проблем, който той поставя отвъд политическите доктрини на „десния“ Буш и „левия“ Обама. Този морален фалит, а не икономическата криза наторява почвата за кълновете на нова „империя на злото“ с глобално влияние.

Нова империя на злото, но може би и нови дисиденти, които да я подкопаят и съборят?

Биволъ

Статията на Пол Крейг Робъртс е публикувана в личния му сайт

Миналата година не беше добра за 99% и новата година, най-вероятно, ще бъде по-лоша. Тази колонка ще се занимае с перспективата за свободата. Следващата – с перспективата за икономиката.

Перспективата за свободата е мрачна. Писателите, критикуващи незаконните войни на Вашингтон и победата над Конституцията на САЩ рискуват да се окажат в ареста за неопределен период от време, тъй като критиките към политиката на Вашингтон могат да бъдат считани за подпомагане на врага, като това включва и благотворителни организации, които предоставят помощ за бомбардиране на палестински деца и флотилии, като се опитват да доставят хуманитарна помощ за Газа.

Режимите на Буш / Обама поставиха основите за възможността да се пращат в затвор критиците на правителството без справедлив законов процес. Първата поправка е изцяло ограничена за ентусиастите американци, които повтарят мантрата: САЩ! САЩ! САЩ! Вашингтон се назначи за прокурор на света, който все размахва пръст на други страни за нарушения на човешките права, докато той самият бомбардира половин дузина страни обратно до каменната ера, заплашва още няколко с подобно отношение, и през цялото време нарушава писаните закони на САЩ и на Женевските конвенции като измъчва затворници.

Вашингтон загражда различни чужди политици, чиито страни са засегнати от граждански войни, и ги изпраща на съд като военнопрестъпници, докато собствените му военни престъпления продължават да ескалират. Обаче, ако някой изложи на показ военните престъпления на Вашингтон, това лице ще бъде задържано без официални обвинения и при условия, които се доближават до изтезание.

Брадли Манинг е точно такъв случай. За американския войник Манинг се твърди, че е човекът, който пусна към Уикилийкс видеото „Съпътстващо убийство“, което, по думите на Маржори Кон, показва как американски военни в хеликоптер „Апачи“ убиват 12 невъоръжени цивилни, включително двама журналисти на Ройтерс. Хората, които се опитват да спасят ранените също са обстрелвани и убити.

 

Един от добрите самаряни е баща с две малки деца. Видеото вади на показ радостта, която тези американски военни изпитват от взривяването на хора от отдалеченото небе. Когато стана ясно, че „войните, които носят демокрация на света“ са взривили две малки деца, вместо разкаяние чуваме гласа на палача да казва: „това му се пада задето води деца в зона на военни действия“.

Цитатът е по памет, но е достатъчно точен. Когато за пръв път видях видеото, бях шокиран от наглостта на това военно престъпление. Абсолютно очевидно е, че дузината убити хора са просто хора, които вървят по една улица, без никого да заплашват, невъоръжени, и не правят нищо необичайно. Това не е военна зона. Ужасът тук е, че американските войници играят на видео игри с живи хора. От коментара им става ясно, че се забавляват като убиват тези нищо неподозиращи граждани, вървящи по улицата. Те се наслаждават на убийството на бащата, който спира да помогне и стрелят по колата му, в която има две малки деца.

Това не е инцидент с безпилотен самолет, на когото е подадена лоша информация, и затова взривява училище, пълно с деца, или в болница, или семейството на фермер. Това са американски войници, които се забавляват с високотехнологични играчки, които убиват всеки, когото те считат за враг.

Когато видях това разбрах, че Америка е загубила. Злото победи.

Бях тръгнал да пиша, че нищо не е направено за това престъпление. Но някой направи нещо. Един американски войник, който си даде сметка за ужасяващото военно престъпление и който знаеше, че американските военни са били осведомени за това и са бездействали. Той знаеше също, че като войник на САЩ е длъжен да докладва за военни престъпления. Но на кого? Военните престъпления, записани като „съпътстващи щети“, представляват по-голямата част от войните на Вашингтон през 21-ви век.

Един войник със съзнание за морал даде видеото на Уикилийкс. Ние не знаем кой е този войник, Вашингтон твърди, че този войник е Брадли Манинг, но Вашингтон лъже всеки път когато си отвори устата. Така че никога няма да разберем.

Това, което знаем е, че отмъщението не се стовари върху извършителите на военното престъпление. Стовари се върху тези, които са обвинени, че са го разкрили – Брадли Манинг и Джулиан Асанж.

Манинг стоя в ареста почти две години без официални обвинения да бъдат представени на съда.

В досъдебното изслушване през декември всичко, което Вашингтон можа да предложи бяха някакви скалъпени обвинения. Никакви доказателства. Прокурорът, капитан Фейн, заяви пред съда, ако това е искал да каже, че Манинг е бил „обучен и му е било дадено доверие да използва многобройни системи за разузнаване, а той пък използвал това обучение, за да омаловажи доверието. Той злоупотреби с нашето доверие“.

Или с други думи, Манинг показа на света истината за военно престъпление, което е било прикривано, а Вашингтон и Пентагона гледат на дейността на този човек, който не само казва истината, а и изпълнява задълженията си според военния кодекс на САЩ, като на „злоупотреба с доверие.“

През 1970 г. по делото на Кап. Ърнест Медина във военния съд Маи Лай, изявлението на прокуратурата гласи:

„Военният командир има задължението, както като индивид, така и като командир, да осигури хуманно отношение към невоюващи и към бойци, които се с предали. Член 3 от Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците изрично забранява насилие към живота и личността, особено убийство, осакатяване, жестоко отношение и изтезания. Също така се забранява вземането на заложници, насилията срещу личното достойнство и бърз съд и присъда. Тя изисква да се полагат грижи за ранените и болните. Същите разпоредби са залегнали в Женевската конвенция по отношение на защитата на цивилни лица по време на война. И докато тези изисквания за хуманно отношение се отнасят за всяко едно лице в досег със защитените хора, те са особено задължителни за командващия офицер, за да се осигури подходящо отношение.“

„Освен това, всички военнослужещи, независимо от ранг или длъжност, носят отговорност за докладването на всеки инцидент или акт, който считат за военно престъпление, на командващия си офицер, при първа възможност и в най-кратък срок след получаване на такава информация. Командващите, които получат такива доклади трябва да известят юридическия отдел на армията. Съвсем ясно е, че военните престъпления не са толерирани и че всеки човек има отговорност да се въздържа от, да предотвратява и да докладва подобно неоправдано поведение. Докато командващият носи индивидуална отговорност за това, той има и допълнителното задължение да осигури своевременно и адекватно наказание за военни престъпления, извършени от неговите подчинени„.

В националния пресклуб на 17 февруари, 2006 г., генерал Питър Пейс, Председател на началник-щабовете, заяви, че „абсолютната отговорност на всички в униформа е да не се подчиняват на заповед, която е незаконна или неморална“. Генерал Пейс каза, че на армията й е забранено да извършва престъпления срещу човечеството и че такива заповеди и събития трябва да бъдат оповестени.

Въпреки това, когато Манинг се подчини на военния кодекс, неговото съблюдаване на закона беше превърнато в престъпление. Капитан Фейн отиде да каже на „съда“ [един истински съд би отхвърлил фалшивите обвинения, но Америка вече няма истински съдилища], че „в крайна сметка той помага на враговете на САЩ, като косвено им дава поверителна информация чрез Уикилийкс“.

С други думи, „престъплението“ е една непредвидена последица от изпълнение на задължения, както „съпътстващите щети“ от цивилни жертви, когато безпилотни самолети, бомби, хеликоптери и горящи от желание за стрелба войски убиват жени, деца, хуманитарни работници, и възрастни селяни. Защо Вашингтон наказва само Манинг за вторичните щети, които са му приписани?

Капитан Фейн не би могъл да го каже по- ясно – този, който казва истината и разкрива военните престъпления на Вашингтон подпомага врага. Простото изречение на капитан Фейн с един замах премахва всичката защита на свидетели в писаните закони на САЩ и Първата поправка на Конституцията, и обрича всеки с морална съвест и чувство за приличие на задържане под стража за неопределено време и на изтезания.

Според значителен брой информирани хора , незаконното задържане и третиране на Манинг е имало цел. Наоми Спенсър, например, пише, че дългият арест на Манинг и забавеното обвинение са имали за цел да го принудят да уличи Уикилийкс, и така да даде на САЩ възможност да екстрадира Джулиан Асанж и да го съди или като терорист или да го заключи далеч и за неопределено време във военен затвор без достъп до справедлив съдебен процес.

Случаят с Асандж е мистериозен. Асанж потърси убежище в Швеция, където е бил прелъстен от две жени. И двете признават, че са имали сексуален контакт с него доброволно, но след това излязоха с твърдения, че докато спели с него в едно легло, той отново имал сексуален контакт с тях, нещо на което те не се били съгласили, и че е бил помолен да използва презерватив, а той не използвал такъв.

Шведските прокурори, след разследване на обвиненията, ги отхвърлят. Но, странно, друг шведски прокурор, една жена, подозирана във връзки във Вашингтон, възобнови обвиненията и се стреми да екстрадира Асандж от Швеция в Обединеното кралство за разпит.

Правният казус в случая е дали прокурорът може да иска екстрадиция за целите на разследването. Върховният съд на Обединеното кралство смята, че това е валиден въпрос, и се съгласи да разгледа делото. Обикновено исканията за екстрадиране идват от съдилищата и се издават за лица, които официално са обвинени в престъпление. Швеция не е обвинила Асандж в престъпление.

Истинският казус тук обаче е дали шведският прокурор действа от името на Вашингтон.

Много от тези които следят случая вярват, че Вашингтон е зад възобновяването на делото от страна на прокурора, и ако Швеция задържи Асанж, той ще бъде изпратен във Вашингтон за да бъде затворен за неопределено време и измъчван, докато не каже това, което Вашингтон иска да каже – че е оперативен работник на Ал Кайда.

По този начин Вашингтон възнамерява да се оневини за своите военни престъпления, разкрити, както се твърди, от Манинг и Асанж.

Междувременно Вашингтон, в израз на нагла демонстрация на лицемерие, обвинява други страни в нарушения на човешките права, докато Конгреса одобри и президентът Обама подписа законопроект за задържане под стража за неопределено време и изтезания, за когото членът на Конгреса на САЩ Рон Пол казва, че ще ускори „подхлъзването на Америка към тиранията“ и „пропадането й в тоталитаризма“.

При подписването на „Законопроекта на тиранията“, президентът Обама посочи, че смята, че тиранията в законопроекта не стига достатъчно далеч. Той обяви, че подписва законопроекта заедно с текст в който запазва правото си, независимо от какъвто и да е закон, да изпраща американски граждани, лишени от справедлив процес и конституционна защита в чужбина, за да бъдат изтезавани.

Това е правителството на САЩ, което претендира да бъде правителство на „свободата и демокрацията“ и да носи „свобода и демокрация“ на другите с бомби и нашествия.

Изминалата година ни донесе и други зловещи тиранични развития. Президентът Обама обяви, че има списък на американците, които възнамерява да убие без справедлив законов процес, а Министерството по национална сигурност в стил Оруел обяви, че е изместило вниманието си от терористите към „местни екстремисти“. Последните са неопределени и групата се състои от тези, които Министерството посочи.

И нищо от това не беше направено зад затворени врати. Убийството на Конституцията на САЩ беше престъпление, на което всички бяха свидетели. Но подобно на Кити Дженовезе, която беше намушкана до смърт в Ню Йорк през 1964 г. пред очите на група зяпачи, които така и не успяха да й се притекат на помощ, медиите, Конгреса, адвокатски колегии, университети по право, и американската общественост не успяха да защитят Конституцията.

През моя живот колапсът на уважението към и на авторитета на Конституцията е ужасяващ случай. Сравнете бръмчащо-тихият отговор на съобщенията на режима на Обама и полицейската му държава с обществения гняв към президента Ричард Никсън по повод неговия списък с врагове. Опитайте да си представите как президентът Роналд Рейгън би обявил, че има списък на американците, които са маркирани за убийство, без да незабавно да започне процедура по импийчмънт.

Местната и държавна полиция е военизирана, не само като оборудване и въоръжение, но и в отношението й към обществото. Въпреки липсата на местни терористични атаки, вътрешната сигурност провежда необосновани претърсвания на автомобили и камиони по магистралите и на пътници, използващи обществен транспорт. Униформени служители на Федералната служба са обучавани системно да нарушават конституционните права на гражданите, и гражданите са обучавани да приемат тези нарушения като нещо обичайно. Младите хора нямат никакъв спомен от това как някой може да се качи в обществения транспорт или да използва обществени пътища, без натрапчиви претърсвания или как могат да се съберат в знак на протест, без да бъдат брутално нападнати от полицията. Свободата се премести в сферата на митовете и легендите.

В тази система, която се създава пред очите ни няма свобода и демокрация. Това което стои пред нас а гола тирания.

Докато Америка се изражда в абсолютна полицейска държава, политиците постоянно се позовават на „нашите ценности“. Какви са тези ценности? Лишаване от свобода за неопределено време без присъда в съда. Изтезания. Необосновани претърсвания и нашествия по домовете. Епидемия от полицейска бруталност. Ограничаване на свободата на словото и правото на мирни събрания. Непровокирана агресия наричана „превантивна война“. Намеса в изборите и вътрешните работи на други страни. Икономически санкции, наложени на чуждестранното население, чиито лидери не са вързани в кърпа на Вашингтон.

Ако американската полицейска държава беше само непредумишлена последица от истинската война срещу тероризма, тя би могла да бъде премахната, когато войната свърши. Въпреки това, има доказателства, че полицейската държава е предумишлена. Така нареченият PATRIOT Act (закон ПАТРИОТ) е обемиста и умна атака срещу Конституцията. Не е възможно да е бил написан в краткия период между 11 септември и влизането му в Конгреса. Той просто е чакал на полицата.

Премахването на конституционно защитени гражданските свободи е целенасочено, както и натрупването на произволна и безконтролна изпълнителна власт. Тъй като за повече от едно десетилетие не е имало терористични събития в САЩ, с изключение на тези за които се знае, че са организирани от ФБР, не е имало и терористична заплаха, която да оправдава създаването на политически режим на безотговорната власт. Това се прави нарочно, под фалшив претекст, което означава, че има някакъв необявен дневен ред. Заплахата, че лицето на Америка живее във Вашингтон.

От кандидатите за президент, само Рон Пол говори за смъртта на Конституцията. И все пак избирателите се занимават с много по-маловажни въпроси. Подложени на денонощна пропаганда от Министерството на истината, американците не са достатъчно наясно колко трудно ще бъде да изберат Рон Пол за президент.

А, може би е твърде късно дори президент като Рон Пол да обърне нещата. Президентът няма власт, ако правителството му не го подкрепя. Каква перспектива би имал президентът Рон Пол, ако назначенията му са потвърдени от Сената? Военните и службите за сигурност няма да дадат властта. Ако продължава да бъде проблем за казионното, той ще стане жертва на скандал и няма да бъде преизбран, ако не е принуден преди това да подаде оставка.

Спомнете си това, което казионен Вашингтон причини на президента Картър. Неговият директор по бюджета и началникът на Генералния щаб бяха натопени, и това лиши Картър от правомощията на кабинета му. Дори Роналд Рейгън трябваше да раздаде повече от половината от правителството си, включително и шефа на кабинета на Белия дом и вицепрезидента, на казионен Вашингтон. Президентът Рейгън ми каза, че иска да сложи край на стагфлацията (състояние на бавен икономически растеж и относително висока безработица) за да може да сложи край на студената война, но че не може да подпише данъчен законопроект, ако аз не получа такъв от администрацията му, за да може да го изпрати в Конгреса.

Не съм сигурен, но подозирам, че не е писано да бъдат преобърнати нещата. Шансът ни да възродим свободата може да дойде от високомерието на Вашингтон. Имперските амбиции и жаждата за власт може да произведат неуправляеми катаклизми и загуба на съюзници. Надценените възможностите в чужбина, и деморализирано, безработно и потиснато население у дома не са съставки на успеха.

Колко дълго още руското правителство ще разрешава на неправителствени организации, финансирани от фондации на САЩ за демокрация, да се намесват в изборите и да организират политически протести? Колко дълго още Китай ще бърка стратегическите си интереси с американския потребителски пазар ? Колко дълго още Япония, Канада, Австралия, Великобритания, Германия, Италия, Турция, Египет и петролните държави от Близкия изток ще бъдат марионетки на САЩ? Колко дълго може доларът да запази ролята на резервна валута, когато Федералният резерв е монетизира огромни количества от дълга?

Колко дълго може да оцелее „супер сила“, когато не е в състояние да произведе политически лидери?

Спасението за Америка ще дойде, когато Вашингтон претърпи поражение на хегемонистичните си амбиции.

Много читатели, особено онези, които гледат Фокс и Си Ен Ен и да четат „Ню Йорк Таймс“, може да сметнат перспективите ми за 2012 година за преувеличени. Наистина, мнозина вярват, че въведените драконовски мерки ще се прилагат само спрямо терористи. Но как бихме могли да знаем? Задържането под стража за неопределен период от време и изтезанията не се нуждаят от доказателства. Американската общественост няма как да знае дали измъчваните затворници са терористи или политически опоненти. Решението за задържане и изтезания е безотговорно. То разчита само на субективното, произволно мнение на някой в изпълнителната власт. Защо американците се оказаха готови да повярват на лъжата на правителството, че Саддам Хюсеин е имал оръжия за масово унищожение и е заплаха за Америка?

Подобно на рака, тиранията се разпространява чрез метастази. Александър Солженицин, най-известният писател на Съветския съюз, е имал два ордена от Втората световна война като командир от Червената армия. В частно писмо до приятел прави леко критични коментари за поведението на Сталин по време на войната и за това е осъден, не от съд, а в отсъствие, от тайната полиция НКВД, на осем години заточение в Архипелага Гулаг за „антисъветска пропаганда“. Дори и при Сталин нямаше задържане под стража за неопределено време. Съветите се доближиха най-много до тази средновековен практика, възкресена от режимите на Буш и Обама, с изгнанието в отдалечени части на Съветския съюз.

През по-голямата част от съветската ера, дори изкуството, литературата и музиката бяха щателно преглеждани за признаци на „анитсъветска пропаганда“. Американските Dixie Chicks имаха подобна, но по-страшна съдба. Буш не се нуждаеше от НКВД. Американската общественост свърши работа на тайната полиция. Уикипедия информира:

„По време на концерт в Лондон десет дни преди нахлуването в Ирак през 2003 г., вокалистката Maines каза: „ние не искаме тази война, това насилие, срам ни е, че президентът на САЩ (Джордж У. Буш) е от Тексас“. Това изявление обиди много американци, които го интерпретираха като грубо и непатриотично. Последвалата полемика отне на групата половината от публиката им на концерт в САЩ. Инцидентът имаше негативно отражение върху кариерата на трите жени и доведе до обвинения, че не са „американки“, както и до заплахи по пощата, смъртни заплахи, и публично унищожаване на албумите им в знак на протест“.

В нацистка Германия и най-меката критика можеше да предизвика почукване на вратата посред нощ.

Хората с власт я използват. А, властта привлича най-лошите хора. Като доказват Абу Граиб и Гуантанамо, демокрациите не са имунизирани срещу злоупотребата с власт. Наистина, същото нехуманното третиране на обикновени престъпници е масова практика и в системата на местните затвори в САЩ.

Думите „полицейска бруталност“ в търсачката на Yahoo дадоха 20 милион резултата на 31 декември, 2011 г.

Охранени ченгета – палячовци и главорези, използват тейзъри (електрошок) срещу малки деца и хора в инвалидни колички. Блъскат възрастни баби. Полицията е чист ужас. Полицаите са по-голяма заплаха за гражданите, отколкото престъпниците.

Превантивната война, лишаване от свобода за неопределен период от време, предаване, изтезания на хора, които са „заподозрени“ (неопределена категория) и убийствата са драконовски наказания, които не се нуждаят от доказателства. Превантивната война е концепция в стил Оруел. Как се предотвратява война със започване на друга война? Откъде знаем, че страна, която не ни е нападала досега, няма да ни атакува в бъдеще? Превантивната война е като концепцията на Джереми Бентам за предотвратяване на престъпления чрез арест на тези, които привилегированите в обществото считат за предразположени към престъпна дейност, преди да са извършили престъпление. Наказание без престъпление, това е сега „американският начин“.

Понятията, институционализирани от режимите на Буш / Обама са напълно чужди на англо-американските виждания за закон и свобода. За едно десетилетие САЩ се превърнаха от свободно общество в полицейска държава. Американското население, доколкото е наясно с това което е настъпило, просто прие революцията от върха надолу.

Рон Пол е единственият американски кандидат за президент, който се противопоставя на институционализираната тирания, но не води в социологическите проучвания.

Това ни казва всичко, което трябва да знаем за това колко американците днес ценят свободата. Изглежда, че те приветстват епохата на тиранията, в която навлизат сега.

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet