krume_andreev

Круме Андреев е роден през 1991 г. в гр. Велес, Македония. Студент втори курс в Технически Университет в София, специалност-авиационна техника и технологии. Председател на студентско дружество „Вардаръ“

Защо избрахте да дойдете в България?

Преди две години трябваше да реша къде ще продължа образованието си. Съвсем спокойно мога да призная, че решението не бе трудно. Избрах България. Образованието в Македония е няколко класи под това тук. България е европейска страна, която дава възможност за развитие на младите хора. За съжаление в Македония нещата не стоят така. Също така специалността, която избрах в Македония не съществува. И може би най-важното е това, че тук на никого не му пречи това, че съм българин.

Броят на студентите от Македония в последните години намалява, защо е така?

За мое огромно съжаление това е факт. Причините са няколко. В Македония последните години откриха университети и факултети в почти всяко населено място, като не изключвам и селата. Това бе направено точно с тази цел, да намалеят студентите, идващи в България. Също така икономическата ситуация в Македония е катастрофална. Безработицата е над 35% т.е. всеки трети е безработен. При това положение и имайки предвид, че стандартът на живот в България бавно, но настъпателно нараства, много малко хора в Македония могат да си позволят да учат тук. Като добавим факта, че към момента все още няма информация от Министерство на образованието младежта и науката за местата, определени за студенти от Македония, съвсем спокойно мога да кажа, че тази кандидат-студентска кампания може да се окаже и най-лошата до сега. Дори и тези кандидат-студенти от Македония, които искат и имат възможност да дойдат тук, щом нямат информация за реда и начина на кандидатстване в България, е съвсем нормално да потърсят алтернатива.

Как според вас може да се промени това?

Едва ли скоро ще се промени икономическата обстановка в Македония. Но пък отношението на България по този въпрос може да бъде по-различно. Информацията за кандидат-студентите да се обявява по-рано, да се направи представяне на българските университети в Македония или поне един сайт, на който ще се обявява тази информация. Могат да се направят много неща, стига да има желание. Това го казвам, защото нагледно съм видял как действат сръбските университети и институции. Тяхната агитация започва още от началото на всяка календарна година.

Наскоро възродихте идеята за студентско дружество „Вардаръ“ .Кое Ви провокира?

Преди почти една година случайно се запознах с историята на дружеството. Разбрах какви видни хора от българското минало, революционери, общественици, учени са били негови основатели и членове. Това ме изненада приятно и ме вдъхнови. Неотдавна бях чул, че дружеството все още съществува. Опитах се да намеря контакт с негови представители, но се оказа, че от определено време то не функционира. Тогава споделих тази идея с мои приятели и колеги. Някои от тях даже и не бяха чували за „Вардаръ“, но след като видяха за какво става дума, се запалиха повече и от мен.

Преди месец излезе от печат първият брой на вестник „Вардар“ за 2011 г. Как решихте да го възобновите?

Вестник „Вардаръ“ се разпространява безплатно в Македония и България. Направихме това по ред причини. Както споменах, информацията за България в Македония е много малко, а и тази, която достига до обикновените хора, най-често бива изкривявана. Също така в македонското общество истината е най-опасното и най-забраненото нещо. Не само истината за настоящето, а включително и тази за миналото. Историческите фалшификати са редовно явление, а в последно време граничат с наглост. Ние решихме, че тези неща трябва да спрат, а най-силният аргумент срещу лъжата е неподправената истина. Затова на страниците на „Вардаръ“ публикуваме документи и факти, които да покажат на обикновения човек истината. Пишем и за настоящето, защото много хора в Македония все още си мислят, че по „жълтите павета“ се карат трабантчета, а всъщност от мерцедеси човек не може да пресече улицата. Но не са виновни хората, просто медиите така представят нещата. България е европейска страна, за която хората в Македония могат само да мечтаят.

Същевременно в българското общество се чувства силна липса на информация за това какво представлява Македония днес. Много българи познават историята и миналото на това парче земя дори по-добре и от мен, но за съжаление не са чак толкова много хората, които познават Македония в днешно време.

За това решихме, че „Вардаръ“ не трябва да е минало, а бъдеще.

Доволни ли сте от успеха му?

Малко е да кажа, че сме доволни. Изненада ни това, че много хора проявиха интерес да прочетат вестника. Освен на хартиен носител, „Вардаръ“ беше разпространен и в интернет. За един месец повече от 5000 посотители се запознаха с първия брой. Много хора, особено от Македония, ни споделиха, че за голяма част от фактите и документите не са и чували.

Имаше ли отрицателни отзиви?

Разбира се, че имаше. Особено от „античните македонци“. Но това беше очаквана реакция. Един коментар от България ме разсмя сладко. Ще се опитам да го цитирам „Вас Македонците вече не мога да ви понасям, да си заминавате в Македония и една камара псувни.“ Явно този човек изобщо и не е прочел под какво и за какво пише коментар. Все пак аз мисля да го послушам, но се двоумя къде да ида – в Костур или в Петрич?

Очаквате ли подкрепа за тази кауза от някого?

Ние не сме политическа или комерсиална ораганизация. Всичко, което правим, го правим ,защото така разбираме нещата, защото държим на истината и мислим, че така трябва да бъде. Никой не е длъжен да ни помага, но пък бихме били благодарни и радостни, ако някой ни подаде ръка.

Как изглеждат през вашите очи македонско-българските отношения?

Според мен са на много ниско ниво. И тук решаваща роля играе лицимерието на македонските управници. България винаги е подкрепяла и продължава да подкрепя Македония, но това в Македония се тиражира по друг начин. Анти българските настроения лицемерно се подклаждат от македонските медии и властимащи. Мисля, че България трябва да си преразгледа отношението към Македония, поне докато хората там не разберат, че братята българи винаги са ги подкрепяли и ще ги подкрепят във всяко едно отношение, но те трябва да се отнасят с уважение към тях. Разбира се има и изключения. Съвсем спокойно мога да кажа, че има много хора в Македония, които обичат България повече, отколкото много българи тук.

Притежавате ли българско гражданство?

Още не. Преди две години подадох нужните документи, надявам се скоро да го получа. Мисля, че това е един от големите проблеми на българите от чужбина. За да получат българско гражданство те чакат повече от четири, пет години. Но за различните футболисти и други спортисти от африкански или друг произход, това се случва за броени месеци. Но какво да се прави, това е реалността.

А някой от семейството ви има ли българско гражданство?

Да, сестра ми.

Значи сестра ви е българка, а вие не?

Не бих казал така. Ние и двамата сме българи по произход, но тя има щастието да бъде призната за такава официално от българската държава. Надявам се скоро и аз да имам късмета законно и официално да бъда признат за гражданин на Р. България.

Къде виждате бъдещето си?

В България, разбира се. Този въпрос за мен изобщо не стои на дневен ред.