Миналата седмица ВСС избра за шеф на най-важния съд в страната съдия Владимира Янева. Въпреки краткия си стаж от 8 години (от които 4 в майчинство), тя съвсем не е малоимотна, показва проверка в Имотния регистър. Не всички нейни придобивки обаче са надлежно декларирани пред Сметната палата.

На 30 септември 1999 г. Владимира Янева купува къща от 93.9 кв.м2 и парцела от 485 кв. м.2 под нея на ул. Виктор Григорович 28 (точно срещу Медицинска академия). Стойността на сделката е 18600 лв.

Декември същата година Янева продава на Владимир Чендов апартамент от 82.420 кв.м. на ул. Хубавка в София (кв. Гео Милев). Сделката е на стойност 46912 лв.

За деня на жената - 8 март 2000 г., Янева си прави подарък, като за 29500 лв. купува апартамент от 70 кв. м. в Зона Б5.

През 2007 г., заедно със съпругът си Илия Манолев теглят ипотечен кредит от 50 хил. евро от Пиреос Банк, като ипотекират апартамент и гараж в столичния кв. Стрелбище на ул. Нишава.

Самият апартамент е купен от строителя "Метрон Инжинеринг" през септември 2005 г. срещу 23884 лв.

През март 2010 г. Янева купува гаражна клетка в близост до жилището за 16 хил. лв.

За разлика от съпругата си, Илия Манолев е по-скромен в имотните сделки. През 2002 г. той продава на Иво Георгиев и Надежда Георгиева апартамент в Хаджи Димитър. Те купуват 71 кв. м. за 18 хил. лв., но жилището е ипотекирано в полза на Манолев, като ипотеката е отписана следващата годиниа. Иво Георгиев е бизнесмен свързан с варненската група ТИМ. Той е управител на хазартната фирма "Астера I", дъщерно дружество на свързаното с Химимпорт дружество "Св. св. Константин и Елена холдинг".

Имоти "укрити" от Сметната палата

През повечето от годините, когато е извършвала имотните сделки, Владимира Янева е била младши магистрат и не е ясно откъде има средства за сделките. Тя е пропуснала да обяви придобитите от нея имоти пред Сметната палата.

От достъпните декларации от сайта на палатата се вижда, че до 2009 г. тя е пускала само уведомления, т.е. че няма придобито ново имущество. Чак през април 2007 г. тя се сеща да обяви част от сделките, но избирателно. Освен това има разминаване между данните в нейната декларацията и тези в официалните регистри.

Пред сметната палата, през април 2009 г. тя декларира, че през 2000 г. е купила апартамент от 70 кв.м. - това е жилището в Зона Б5. В този случай няма разминаване.

В същата декларация новоизбраната председателка на СГС описва и купената през 1999 г. къща и парцел срещу Медицинска акадамия, но посочва, че тя притежава само 1/3 от имотите, като другите 2/3 са съответно на майка и Лили Янева и баща й Яне Янев. В имотния регистър, такова вписано обстоятелство няма. Според Агенция по Вписванията само майка й - Лили Янева притежава 1/3 от имота, а баща й - не. От партидата на имота се вижда, че купувач е само Янева. И за този и за другия имот, като произход на средствата новата председателка на СГС посочва "дарения".

Пак в декларацията от 2009 г. тя посочва, че през 2005 г. със съпругът й са придобили и апартамента на Нишава, като за цена е посочено "23885", а източник - "заеми." Интересното е, че тя "пропуска" да обяви купения заедно с апартамента гараж.

Янева не подава декларация за 2010 г. и въобще не намира за необходимо да обяви купеният лично от нея втори гараж.

И "Софийски имоти"...

Не по-малко интересни са и имотните маневри на родителите на Владимира Янева. Баща й - Яне Янев, който е ръководител на катедрата по урология в медицинска академия, купува през 2002 г. "Магазин - Помещение за химическо чистене" от 74 кв. м. в столичния квартал Зона Б5 (между другото, точно срещу блока, в който Янева е купила жилище през 2000 г.) Продавач е общинското дружество "Софийски Имоти", а цената на сделката - 52726 лв. Три години по-късно Янев успява да ипотекира същия магазин за 50 хил. евро.

Същата година Янев купува още един апетитен имот от "Софийски имоти" - бившия билетен център на ул. Искър, зад Министерски съвет, цената обаче не е записана в имотния регистър.

Двете сделки са притеснителни, защото в ръководения от Янева съд има няколко висящи дела по казуса "Софийски имоти" и ако те завършат с осъдителна присъда, държавата може да поиска да отмени скандалните сделки.