Автентичен или мистифициран е Севт III изложен в Лувъра? Mind the horns!

През септември 2005 г. академик Иван Юхновски и чл. кор. Йордан Йорданов посещават Археологическия музей и установяват, че безценната глава на Севт III я няма. Оказва се, че тя е изнесена от България за реставрация без знанието на председателя на БАН. Но как е станало възможно това и може ли да сме сигурни днес, че артефактът е автентичен?

Главата, открита от доц. Г. Китов през септември 2004 в подножието на могилата Голяма Косматка е изпратена в Италия за реставрация през август 2005. Завръща се в България на 18.01.2006 г. Но липсата на разрешение от БАН за тази операция не е единственото нарушение. Преди изпращането на такъв артефакт за реставрация има множество задължителни изисквания:

– назначава се експертен съвет – вътрешен за НАИМ или разширен;
– прави се фотодокументация на паметника;
– мери се точно теглото с електронна везна;
– извършват се изотопна индикация, лазерни и рентгенови проби;
– прави се вътрешна отливка;
– създава се триизмерен образ на главата с точни размери.

Всичко това се протоколира прецизно и протоколите не се дават на реставратора. След като се върне артефактът оригиналните протоколи се сравняват с протоколите, които реставраторът е направил. Ясно защо, за да се изключи всеки опит за подмяна и намеса извън зададените параметри.

Нито едно от гореизброените неща не е направено преди главата да замине за Италия. Ето защо днес не може да се твърди със сигурност, че артефактът напуснал България е същият, който е получен обратно.

Но с параметрите на самата реставрация нещата също не са изрядни. В Италия над главата работи Едилберто Формили. Той е избран тайно, без конкурс. Нещо повече, никой не е решавал по приетата процедура какво именно и как да се реставрира. Няма протокол от експертна комисия от художници, реставратори, изкуствоведи за необходимостта от реституция на един или друг детайл от главата. И най-вече за очите – душата на артефакта.

Новите очи на Царя

днес изглеждат нелепо ококорени, а не съсредоточено мистични. Впрочем, от снимките на главата преди реставрацията (виж тук) и след нея можете да си съставите собствено мнение доколко тя е успешна естетически.

За да не се разместят очите по пътя към Лувъра главата е пътувала с очила за плуване, твърдят източници на Биволъ, видели подготовката за фамозната изложба, която се открива днес с главата на Севт III, като флагман на експонатите от тракийско изкуство. Кой знае защо италианецът-реставратор се захванал точно с очите. Те били изработени от стъклена паста с алабастър и желязо, което дава кафявия отенък на погледа. Дъната на очите са боядисани в червено, което също било възстановено.

За сравнение, главата на Нефертити, открита преди 100 години си стои с едно око и на германците не им е хрумнало да я разхубавят като и го дорисуват.

Но дали е пипано само окото на Севт?

И това не може да се твърди със сигурност, тъй като научната документация липсва и не се знае какво е оригиналното състояние. Няма с какво да се сравни след като главата на Севт III се връща от неправомерното си пътешествие до Италия. Маската не е маркирана преди да се снеме калъп и от нея може да се правят множество копия. Снимки до детайли, граничещи с микроскопични, включително и най-вече на очите, вътрешна отливка и белязване е можело и е трябвало да се направят в България, в институт на БАН. Всичко това не са импровизации, а световни стандарти. И ясно разписани вътрешни регламенти, които не са спазени. Без спазването им се отваря възможност (да не дава Господ), за подмяната на оригинала. И не е нужно да подчертваваме колко желана е такава подмяна от определени колекционери, наши или чужди.

КОЙ?

На дежурния въпрос кой е решил къде и как да се реставрира може да се отговори със сигурност, че е решил директорът на НАИМ, а не който трябва. Не е свикана комисия от професионалисти, критици, художници, археолози. Самият Георги Китов не е търсен за мнение. Председателят на БАН също не е информиран дали е необходимо да се реставрира главата, точно коя част от нея, къде, кога и от кого.

По информация на Биволъ инициатор на реставрацията в Италия е ръководителят на отдел Експозиция в НАИМ Мария Рехо, близка на директора проф. Васил Николов. Тя е италианка, женена за българин. За четирите месеца, през които главата не е в България, Рехо е командирована три пъти до Италия. Два пъти я придружават ръководителят на реставрационното ателие в НАИМ Петя Пенкова и реставраторът Мария Петкова. Пенкова е известна също и като « главен реставратор » на артефактите на Васил Божков – Черепа.

Академик Юхновски потвърди пред Биволъ за многобройните нарушения. Според него самата Рехо е занесла главата в Италия “в найлонов плик”, без негово знание. Не му беше известно дали тя е надлежно паспортизирана, но пък увери, че била застрахована. Като председател на БАН Юхновски поискал обяснение от директора на музея проф. Васил Николов и наложил административна санкция. Кого именно е санкционирал и как, Юхновски не можа да си спомни.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.