Вестник Der Standard (Австрия)

„Без Виктория“

Разказът на Димитър Динев за убитата българска журналистка Виктория Маринова
Николай Марченко
Последвайте:

Сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” публикува превода на статията* в един от най-авторитетните австрийски и европейски вестници Der Standard, посветена на предстоящото излизане на фотокнига на Димитър Динев и Евгения Максимова “Тиха река”. Книгата им е посветена на нашата колежка – журналистката и ТВ водеща от Русе Виктория Маринова (1988 – 2018). “Българската журналистка, която разкри информация за присвояване на еврофондове, беше брутално убита преди 3 г. Напролет за нея излиза фотокнига на художничката Евгения Максимова с текста на Динев”, пише Der Standard. “Биволъ” се надява цялата истина за убийството на Виктория най-накрая да излезе наяве, тъй като това престъпление се случва само три дни след като тя единствената се осмелява да разкаже в ТВ ефир за разследването ни #ДжиПиГейт.

Виктория Маринова (1988 – 2018) Снимка: Novini.bg

"Картината на разследващата журналистика в България е доста противоречива. От една страна - силен правителствен и корпоративен натиск върху собствениците на медиите и върху самите медии. Все повече забранени теми. Систематично отстраняване на разследващи журналисти. И от друга страна - безспорни успехи на разследвания през последните години. Голяма част от които са публикувани и на сайта Bivol.bg Екипът ни се ангажира и в бъдеще да дава трибуна на журналистически проучвания. Както и да извършва свои такива, касаещи в изключителна степен обществения интерес. Защото, това е "Детектор". Предаването, което отчита лъжата. И дава предимство на истината." 
Последният коментар на Виктория Маринова, "Детектор", TVN  (Вижте: тук)

Скрийншот: “Биволъ”

Tя се разхожда покрай храсти, които вече не се закачат по дрехите й, не драскат кожата й, не искат кръвта й, така както често правеха в детството, понякога сухи листа и клони пукат и шумолят под краката й. Листата са иначе меки и влажни, ухаят на минало и бъдеще, на всичко което е, а не е било.  Тя би могла да съкрати маршрута си, да тича право през храстите, за да стигне там, където иска за нула време, но старите навици са все още силни, част от самата нея, от нейната идентичност, затова тя минава по старите пътеки, минава по алеята, покрай реката, която познава от цял живот, подминава забравени лодки, които се разлагат на брега и вече дори не знае за какво са били създадени.

Дали за детска игра или за да се противопоставят на неспирното течение, вместо водата да ги носи. Сега под тях избуяват треви. Цветът им вече е станал меден, както понякога е цвета на реката по време на залез. Тя завива в посоката на крада, минава покрай алеите, пране се развява между панелните сгради, излъчва мирис на фалшива пролет.

По ръждивите врати висят избелели плакати на политици и поп -фолк- диви, които обещават всичко, но не и истинност. Бездомни кучета лаят, бездомни котки се умилкват уверено около нея. Посещава всички хора, които обича, както и всички места, на които е била. Нужни са 40 дни. 40 дни блуждае душата на покойника на земята, за да, както се вярва в България, да събере стъпките си, за да не отекват повече по земята. А след това, след когато изминат дните, да премине през пусто, тъмно поле, пълно с тръни, преди да пристигне отново на брега на тази река, първата, последната, реката, която тя познава цял живот и в която човек не може да влезе два пъти. След това ще напусне света, нашите погледи, нашите сълзи.

Вижте оригинала на статията за Виктория Маринова във в. Der Standard 

Скитане на душата

Това, че душата предприема странстване, преди да премените в отвъдното, е едно от малкото неща, в които българите вярват. Ето защо човек е готов да направи всичко необходимо, за да могат и душите да намерят покой. Чувстваш се повече задължен на мъртвите, отколкото на живите, защото там от векове има ясни правила и ред. Иначе българите са загубили вярата си в почти всичко, в държавата, в институциите, в Европейския съюз, в това, че положението все ще се подобри, но преди всичко са загубили вярата си в справедливостта. Когато обаче вярата в справедливостта изчезне, обществото се разпада.

Но да се върнем обратно към брега, към реката, която ни очаква всички, по време, по което не тече, защото тя не е просто нещо, а е една продължителност, продължителност, в която всеки миг струи от миналото. 6 октомври 2018 г. е топъл ден, термометрите в Русе показват над 20 градуса. Българите наричат циганско лято тези дни от есента, в които сякаш лятото все още претендира за себе си, кръстено на онези, чието съществуване и съдба са пряко зависими от прищевките на природата.
Събота е и гражданите на Русе се възползват от хубавото време и се разхождат навън. Планове за този ден има и Виктория Маринова. Тя иска да се подготви за маратон. Около 10 часа тя изпива своето кафе в парка, след което тръгва на джогинг по алеята. Не се връща повече. Брутално малтретираният й труп е открит същия следобед.

България е последна

Само няколко дни по-рано в предаването, което стартира, тя излъчи интервю с двама разследващи журналисти, които изследваха корупцията и присвояването на еврофондове в България и представиха шокиращите си резултати. Предположението, че убийството на Виктория е свързано с тези разкрития, започна да циркулира из всички медии.

Нищо чудно, защото по свобода на медиите България е на дъното не само в Европейския съюз, но и на Балканите. Страната се нарежда на 118-о място от 180 държави в света. Отзвукът в чужбина също е огромен. Това е годината, в която журналистка беше убита в Словакия и година след като друга загуби живота си в Малта. Правителството е изправено пред неочакван натиск както отвътре, така и отвън.

Снимка: Евгения Максимова / Der Standard

Метафизичният характер на вината

Темата трябва да изчезне от първите страници възможно най-скоро. Спешно има нужда от обвиняем, някой, който да сложи край на въпросите и теориите. Ето го. Три дни по-късно. Той просто е идеалният виновник. Той се казва Северин, ром, и е признал за деянието. Той признава, че е употребил алкохол и стимуланти през нощта на 6 октомври, присъства на детски рожден ден на следващата сутрин, а след това, на път за вкъщи, среща и убива Виктория. Всички, които говориха за политическо убийство, замълчаха, защото едно 20-годишно момче много добре би могло да извърши такава нечовешка постъпка, защото той е ром, а ромите не е човеци. За нищо няма консенсус в българското общество. Консенсус, който да обединява всички социални класи, включително и интелектуалците, като този по въпроса за малоценността, безполезността и низостта на ромите.
Единствената етническа група в България, която несъмнено винаги носи вина, са ромите. Тяхната вина е метафизична, защото те са виновни не само за това, което са направили, но и за това, което са могли да направят или какво ще направят.

Ангажираност с истината

Съчетавайки всички предразсъдъци на българите, ромите от десетилетия са сред идеалните извършители. Сега ром се е признал за виновен за убийството на журналистката Виктория Маринова. Особеното в това признание е, че принизява убийството й от висотата на мъченическата смърт на борец за истината в дълбините на инстинктите, в която се извършват сексуалните престъпления.

В очите на българската общественост това признание унижава два пъти смъртта на Виктория, от една страна, защото деянето е извършено от похот и от друга, защото е извършено от ром. Но това не е достатъчно за управляващите политици. Тяхната дързост и продължава, тъй като те чувстват, че са истинските жертви. Тяхната репутация в Европа е накърнена и с право, разбира се, но България има дълга традиция да изобличава жертвите като извършители и да представя извършителите като жертви.
Така че по публичното очерняване срещу Виктория се работи както трябва. Тя изобщо не беше журналистка, просто модерираше предаването. Тя беше красива жена и дори модел. От само себе си се разбира, че убийството й е свързано повече с външния й вид и желанията, които поражда, отколкото с нейната отдаденост на истината. Един модел може да се окаже само като обект на удоволствие, а не като борец срещу корупцията. Убийството на Виктория Маринова продължава безнаказано и след нейната смърт.

Статията за Виктория Маринова във в. Der Standard (Скрийншот: “Биволъ”)

В политиката няма място за чувство на вина

Българският политически елит никога не се е чувствал виновен. Всъщност основната причина човек да се стреми към политика е, че тогава не е нужно да има чувство за вина. Това е започнало при т. нар. комунизъм, когато партийните босове, каквато и подлост да вършат, остават неприкосновени. Нито един политик от всички управлявали страната не се е почувствал отговорен за икономическата мизерия. Нито един не бе осъден за това, че три пъти доведе страната до финансова разруха по време на мандата на диктатора Живков. Но още по-непростим е фактът, че за всички престъпления, които тази тоталитарна система е извършила срещу невинни хора, като ги е измъчвала, поставяла в концентрационни лагери и затвори, уби и унищожава бъдещето на всички техни близки, никой, дори диктатора не бе признат за виновен. Никой от палачите не е осъден, напротив. До смъртта си те се ползваха с възможно най-високите пенсии, които се предлагат в България. Докато жертвите по това време нямаха право на пенсия и след това, тъй като им беше забранено да работят по време на комунизма. Поради, което имат толкова малко изработени часове, че не получаваха пенсия.

Ключов момент

Нито един комунист не се извини за делата и грешките на своята партия, нито един не поиска прошка от близките на загиналите, нито един не бе осъден. И това е ключов момент. Защото ако никой не бъде наказан за такава жестокост, значи всичко е позволено, всичко е възможно. С това започва загубата на вяра в праведността. С тази непростима грешка, че нито един човек не отговаря за безкрайния списък от престъпления, започна ерата на демокрацията в България. Всичко, което идва след това, идва от същия източник на неморалност.

Тъй като няма авторитет, който да ги държи отговорни, дори метафизичен, българският политически елит, независимо от какъв цвят са, защото цветовете не говорят нищо за политическите настроения, те трудно могат да бъдат надминати по безсрамие и дързост. Също толкова нагли и безсрамни са коментарите относно убийството на Виктория и те остават такива, независимо кой е истинският извършител. И както винаги, остават ненаказани, въпреки че са обидни, клеветнически, дискриминационни и най-вече неверни. А сега за нещата, които несъмнено са верни.

Снимка: Евгения Максимова / Der Standard

Безспорното

Виктория Маринова е журналист, това е вярно. Вярно е, че тя отговаря за тв предаване и че е измислила и започнала предаването Детектор. Предаването, което даде трибуна на журналистите от онлайн разследващия портал Биволъ да достигат до повече хора, като съобщават за разкрити престъпления. Вярно е, че телевизията е на съпруга на Виктория, който я подкрепяше в работата й.

Вярно е, че дълго време е бил заплашван многократно, за да бъде принуден да излезе от бизнеса. Вярно е, че журналистите от Биволъ разказват в предаването за начина, по който се присвояват евросредства и как полицията не се интересува от това. Те също са бяха заплашвани и са уведомили Виктория за това преди началото на предаването. Истината е, че няколко дни след излъчването му Виктория беше убита.

Вярно е, че лекарят, натоварен с аутопсията, каза, че никога не е виждал такова обезобразено тяло, въпреки че е бил на този пост от дълго време. Вярна е и информацията, която наскоро получихме от РПУ Русе по наше искане и тя гласи: В периода от 1 януари 2015 г. до 19 октомври 2020 г. са извършени двадесет умишлени убийства и пет опита за убийство. Само една от тези жертви е жена. При опита за убийство нито една от жертвите не е жена. Четирима от извършителите са етнически роми.

Вярно е също, че в България истината има навик първа да умира.

Натрупване на съвпадения

Ние не разбираме смъртта, още по-малко жестоката. Но тъй като сме хора, надарени с разум, ние минаваме през всичко отново и отново и се натъкваме на натрупване на съвпадения, които са необикновени. Да предположим, че само по стечение на обстоятелствата убитата Виктория е съпругата на този мъж, който е бил заплашван няколко пъти да го накара да се откаже от бизнеса и телевизионния си канал. Да предположим, че само случайно тя беше убита няколко дни, след като даде думата на журналисти в предаването си, които самите бяха предупредени и заплашени.

Да предположим, че Виктория, която е висока и добре тренирана жена, е била завлечена в храстите от булевард, който никога не е пуст дори и в много студени дни, докато тича посред бял ден, докато бяга, за да се подготви за маратон. Без никой да е чул или видял нещо. Нека приемем, че отново е просто съвпадение, че по това време на деня и в този момент никой не може да чуе виковете й за помощ или нейната агония. Да предположим, че е просто съвпадение, че за всичките двадесет убийства и пет опита за убийство, извършени три години преди и две години след това, Виктория остава единствената жена. Дали е просто съвпадение, че при този брой извършители техният убиец е един от тримата други, които принадлежат към ромската група.

Дали е просто съвпадение, че млад човек, чието единствено досие в полицията идва от кражба на метал, е млад човек без криминално минало, без някога да е извършвал сексуални престъпления или насилствени престъпления, без изобщо да бъде забелязан за изблици на агресия. Лице, което живее във връзка, в събота, 6 октомври 2018 г., след като преди това е бил на детски рожден ден, толкова яростен, че може да се превърне в звяр, че ще извърши едно от най-жестоките убийства, случвали се някога в този район.

Доказателство

Натрупването на толкова много съвпадения е обида за всеки интелект. Но бих бил готов да приема тази обида, ако всички тези събития не разкриваха функционирането на система, която обижда своите граждани от десетилетия, ако не беше политическия елит, който краде, ограбва, заплашва и то пред очите на всички лъже, създава условия за корупция, измами, непотизъм, злоупотреба с пари, за всички онези престъпления, за които честни хора като Виктория не искат да си затварят очите. Бих бил готов да го направя, ако не беше една управляваща сила, която в безграничното си безсрамие очистиха тялото една смела жена. Но въпреки това то продължава да говори. Говори за невероятния гняв и насилие, които е претърпял и които винаги присъстват в българското общество.

Говори за безброй удари и рани, за това, че се е задушил от собствената си кръв и е бил изнасилен едва след смъртта си, след като е станал обект, който политиката би искала да унижи. Трупът на Виктория Маринова обвинява нейния убиец, но в същото време системата. Същата система, която Виктория обвиняваше приживе. Дори ако всички съвпадения се реални и Северин наистина е нейният убиец, това не променя факта, че тук има и други престъпления, които не са разследвани. Защото е престъпление да се опитваш да унищожиш доказателства, материали, които свидетелстват за неправомерно присвояване на еврофондове.

Престъпление е, че компетентният орган не реагира адекватно на сигнал от журналистите, че в момента се прави опит за убийство, тоест не изпраща никого да го предотврати, така че журналистите са принудени да преследват камионите с документационния материал, за да не изчезнат доказателствата завинаги.

Престъпна система

Престъпление е да се арестуват журналисти на мястото, където се изгарят доказателствата и да се третират като престъпници. Добре е, да сте информирали предварително отговорния орган, който след това ще пристигне в даден момент без особено бързане. Престъпление е с каква небрежност, като опит за прикриване, тази агенция се грижи за доказателствата. Хубаво е, че журналистите не се доверяват напълно на властта и след освобождаването си отново отиват на безлюдното местопрестъпление, където все още могат да намерят и да спасят чанти с документални материали. Престъпление е, че няма присъди, че в хода на всички тези разследвания само един престъпник е представен пред обществото, Северин, ромът. И дори ако това всъщност е сексуален акт и той е абсолютно сигурен, че е убиецът, това по никакъв начин не облекчава държавата. Дори най-ясното доказателство за вината на Северин вече не може да остави тази политическа система невинна.

Причината за страдание

Виктория е погребана повече от две години и се е превърнала в земята под краката ни, земята, която ни поддържа. Нейното предаване вече не съществува и станцията на съпруга й вече не включва разследващи журналисти. В нито един момент от тази трагедия на роднини на Виктория не е предлагана психологическа помощ, нито на детето й, нито на родителите й, камо ли на съпруга й. Подобно предложение можеше да предотврати поредната трагедия, защото бащата на Виктория посегна на живота си през лятото на 2020 г. С всеки опит да се анализира случилото се, само се затвърждава впечатлението, че имаме работа със система, която причинява страдание, а не го предотвратява.

Тази система е единствената, която не се е променила през това време. Въпреки че хората излязоха на улицата да протестират повече от 150 дни, за да покажат своето недоволство, негодувание, гняв, системата ще устои и тези протести, така както устоя и многото предишни. А хората, които са така необходими за това общество ще напуснат страната разочаровани, за да потърсят справедливост на друго място.

Липса на отговор

Смъртта е абсолютната липса на отговор. Когато говорим за смърт, винаги имаме предвид смъртта на другия, защото връзката с нашата собствена смърт не е нито опит, нито знание. Но другият ме индивидуализира чрез отговорността, която нося към него. Ето защо неговата смърт ме засяга в моята идентичност. Нося вината на оцелелите, тези, които останаха живи. Смъртта ме засяга, вълнува ме. Да бъдеш засегнат от смъртта е като да си засегнат от неизмеримото, безкрайното. Безкрайността, вечността не е време, а връзка, връзката ни с другия, защото ние сме завинаги отговорни за него.

Снимка: Евгения Максимова / Der Standard

Така че вечността не е нищо повече от морална връзка. Когато падне сняг, реката замръзне, ледът свързва двата бряга, тогава онези души, които нямат пари да преминат, също могат да намерят пътя към отвъдното, или поне така се надява човек. Човек е склонен да припише на природата нещо, което тя никога няма да има, милост. Виктория няма да стане нито пръст под краката ни или прах в очите, защото това са Неща и нещата нямат идентичност. Виктория е благоприличие и смелост, тя е нашето човешко величие и нашата вина, тя е нашата връзка с Вечното.

(Димитр Динев, АЛБУМ, 18 декември 2021 г.)

*  Този текст е написан от Евгения Максимова за фотокнигата “Тиха река”. Евгения Максимова: “Тиха река” Снимките в тази статия са заснети в рамките на художествено-документалния фотопроект „Тиха река” на фотографката от Виена Евгения Максимова, която се занимава със социално-политическия контекст на мълчанието за убийството на нейната снаха Виктория Маринова. Текстът на Димитър Динев е написан за този проект от името на фотографа. „Тиха река“ ще излезе като фотокнига през пролетта. Информация за художничката и нейното творчество: emaxphotography.com

Заглавната и др. снимки: Евгения Максимова / Der Standard 

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10.00€ Месечно

Възможности за плащане
Log In to Your Account (optional)

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Log In to Your Account (optional)

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5.00€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD

лв.
 
The current exchange rate is 1.00 EUR equals 0 BGN.
Възможности за плащане
Log In to Your Account (optional)

Внимание: с този метод сумата ще е в лева, а не в евро. Можете да изпратите "Данъкъ Биволъ" електронно през Epay.bg или с банков превод. От територията на България можете също да изпратите пари в брой през EasyPay, или да направите превод през банкомат, поддържащ услугата B-Pay.    

Обща сума: 5,00 лв.

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

SMS код BIVOL

За да подкрепите с малка сума нашите разследвания и автори, можете да изпратите SMS на кратък номер. Ще получите с обратен SMS линк към нашия архив.

  • Изпрати 1,2 лв. на номер 1851 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 2,4 лв. на номер 1092 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 4,8 лв. на номер 1094 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 12 лв. с два смс-а на номер 1096 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ

Сумите са с включен ДДС. Моля, имайте предвид, че това е най-неефективният начин да подпомогнете Биволъ, тъй като комисионната на мобилните оператори достига 60%. Ако имате възможност, използвайте някой от другите методи на плащане.

Криптовалути

За да ни изпратите биткойни сканирайте QR кода или използвайте един от двата адреса: Standard: 1EY3iwkPXiby6XFsyCcVPGZPYCGPbPeVcb
Segwit: bc1ql28g7qnvdmenrzhhc7rtk0zk67gg4wd9x9jmmc

 

 

Вижте също / Read Also

%d блогъра харесват това: