Номинираният за американски посланик в София Ерик Сет Рубин познава добре руските специални служби. Като зам.-посланик в Москва той е подготвял посещението на шефа на ФБР Мюлер и срещата му с Александър Бортников, шеф на ФСБ (контраразузнаване), и Михаил Фрадков, шеф на СВР (външното разузнаване). Това става ясно от архива със секретни дипломатически доклади на Wikileaks, в който се откриват десетки документи подписани или класифицирани от Eric S. Rubin.

В грама до ФБР от 23 април 2009 г. Рубин прави портрет на двамата директори и министъра на вътрешните работи Рашид Нургалиев. Той ги характеризира като « трима скептици » и « твърдолинейни прагматици », които споделят съветското ксенофобско мислене и не се доверяват на Запада и САЩ, подозирайки ги в активна дейност за дестабилизацията на Русия.

Зам.-посланикът анализира и тенденцията за обособяване на две групи в елита на « силовиците » – твърдолинейни, които искат запазване на статуквото и по-умерени, които залагат на реформи за икономическо и политическо развитие на Русия. Шефовете на службите са лидери на първата група и искат « да се затегнат гайките » срещу местната опозиция и подозираната от тях подкрепа от Запада.

Службите като политически играчи и наследници на имперската тайна полиция

Руските служби имат много по-голяма политическа сила отколкото техните аналози на Запад, заради възможността да инициират наказателноправни действия срещу политически противници, а съдилищата са се превърнали в оръжия за влияние, вместо да бъдат независими арбитри. Силовиците контролират големи ресурси и жива сила (190 000 души наброяват само вътрешните войски на руското МВР). Бортников, Фрадков и Нургалиев обаче не са сред « вътрешния кръг » на взимащите решения в Кремъл – твърди Рубин.

Основна задача на руските служби е съхраняването на режима, като за целта не се пестят усилия за преследване на вътрешната опозиция, особено след « цветните революции » в Грузия и Украйна. Идеологическият им модел е този на « тайна полиция », наследство от Имперската Охрана и съветското КГБ, а не моделът на правоохранителните западни служби. Техни агенти участват в различни криминални структури или си затварят очите за дейността на известни престъпници, които имат политически гръб. Като пример е даден небезизвестния Семьон Могильович (истинско име Сергей Шнайдер), издигнал се до посредник на Газпром в структурата РосУкрЕнерго. Могильович е арестуван през 2008 г., след като по неясни причини губи политическия си чадър.

Визитата на Мюлер обаче съвпада с обявения от Обама « рестарт » на отношенията между САЩ и Русия и с афиширано от Кремъл желание за сътрудничество, а това може да е подходящо време за изграждане на връзки между службите – отбелязва Рубин. Показателно е, че ФСБ е настоявала силно за посещението на шефа на ФБР, като дори платила горивото и летищните такси за самолета му. Като възможни допирни точки Рубин вижда борбата с тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпността, в която след предишната визита на Мюлер през 2004 г. са отбелязани успехи.

Познавач на руската енергийна политика

Бъдещият посланик в София е на служба в Москва в периода, когато се разгаря « газовата война » между Русия и Украйна, довел до спиране на доставките и за България. Той следи внимателно конфликта и след приключването му прави подробно обобщение. Цитирани са многобройни контакти и източници, като високопоставени шефове в Газпром, Лукойл и анализатори на банки и енергийни компании. Правят впечатление обаче и задълбочените познания на самия Рубин. Във финалния си коментар той предвижда нов газов конфликт между Украйна и Русия, което се случи няколко години по-късно.

За Путин – Войника и Рогозин – Хулигана

Заедно с бившия посланик в София Джон Байърли, чийто заместник се явява в Москва, Ерик Сет Рубин следи внимателно ставащото в Кремъл, но и в правителството, където по това време властва Путин. Особено интересни са неофициалните контакти с източници от обкръжението на министър-председателя, от които са извлечени кратки, но съдържателни обобщения. Например за « Путин – Войника », наричан така защото « подхождал към работата като « войник », който служи на Русия и изглежда, че работи неуморно »

Бившият постоянен предствител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин е посочен като « Рогозин – Хулигана », ценен заради умението си « да раздрусва нещата ». Острите му публични изказвания били доста умерени спрямо езика в дипломатическите грами, които Рогозин пращал от Брюксел. Хулиганският стил на Рогозин се прояви в пълната си сила след началото на конфликта в Украйна и завземането на Крим с милитаристични туитове като « Ще прелетя над Румъния в стратегически бомбардировач ».

В заключение, съветваме българските дипломати да не се ограничават с краткия обзор на творбите на Ерик Сет Рубин изложен по-горе, а да седнат и да прочетат цялото му творчество, предоставено безплатно от Wikileaks в публичната библиотека на американската дипломация PlusD. Това едва ли ще им даде стратегическо предимство, тъй като благодарение на NSA Рубин ще прочете тяхното творчество, дори и най-секретното, но ще се понаучат на стил и прагматична словесност.

This post is also available in: English