Емин Ахмедбеков, бивш политзатворник и опозиционен журналист от Азербайджан е потърсил със семейството си убежище в България, но то му е било отказано. Това съобщи за Биволъ Ганимад Захид, основател на сайта « Азадлик »  (Свобода) и телевизията « Часът на Азербайджан ».

Захид, който живее в изгнание в Париж е един от « Стоте герои на информацията » на Репортери без граници. Единственият представител на България в тази престижна листа е Асен Йорданов от Биволъ. Азербайджан има трима представители: Ганимад Захид, Хадиджа Исмаилова и Малахат Насибова.

Заради опозицията си на режима на Илхам Алиев, Захид и Ахмедбеков са лежали в затвора след като са били осъдени по фабрикувани обвинения. Вече в изгнание, Захид се свързва с Ахмедбеков, който започва да сътрудничи на « Часът на Азербайджан » като работи дистанционно и в момента е зам.-главен редактор на сателитната телевизия, която има стотици хиляди зрители в Азербайджан. Ахмедбеков, който е бивш офицер от азербайджанското МВР, е също така автор на изобличителни публикации довели до оставки на висши служители на вътрешното ведомство в Баку.

След като Ахмедбеков е арестуван и осъден през 2010 г. неговата съпруга и децата му не се примиряват. Въпреки натиска на властите, те дават пресконференции в Баку и се жалват в Европейския съд по правата на човека (дело 42343/10 Ahmadbayov vis Azerbaijan). Излизайки от затвора., Ахмедбеков напуска Азербайджан заедно със семейството си и търси убежище в Украйна. Там разглеждането на молбата му се проточва безкрайно. Накрая той разбира, че властите в Баку са били информирани за неговото досие на политически бежанец. « Украйна е опасна за нас » – казва той през август 2013 г. на кореспондент на Асошиейтед прес, който пише за съдбата на търсещите убежище в Киев.

Семейството на Ахмедбеков се опитва да стигне до Германия през Турция, но всички са задържани в България заради нередовни документи. Журналистът подава молба за политическо убежище до Президента, който в края на 2014 г. му отказва без да се мотивира. Преди дни той и членовете на семейството му са получили откази и от Агенцията по бежанците, според която « нивото на общото насилие в Азербайджан не е изключително » и няма причини те да се страхуват от завръщане в Баку.

България и Азербайджан на общ фронт срещу свободното слово

Трябва да се отбележи, че молбата на Ахмедбеков за убежище е солидно подплатена от свидетелства на организации на азербайджански политически изгнаници, които изпращат писма в негова подкрепа. Това обаче се оказва недостатъчно или по-скоро е навредило. Пред Биволъ Ахмедбеков разказа, че по време на интервюто в Агенцията за бежанците му е било казано в прав текст, че България няма да си разваля отношенията с Азербайджан заради него.

support-emin

 

Едно от писмата за подкрепа на статута на политически бежанец на Ахмедбеков

Сближаването между двете страни е очевидно през последните месеци. Първо България посрещна Алиев с почести, след това президентът Плевнелиев посети Азърбайджан, а в момента там е на официално посещение вицепрезидентът Маргарита Попова.

Повод за многобройните визити и размяна на любезности е, че България се надява да купува от Азърбайджан природен газ. Има обаче и друга пресечна точка между реалностите в двете страни. Президентът на Азербайджан

Илхам Алиев е един от най-изявените врагове и преследвачи на свободата на словото в световен мащаб,

а България е последна в класациите за свобода на словото в Европа на незавидното 106-о място.

Задържането на критични журналисти от режима в Азербайджан е системна практика. Последният фрапиращ случай е този на Хадиджа Исмаилова от Радио « Свобода », която от месеци е в предварителен арест с абсурдни обвинения. В актуален доклад на Freedom Now и The Human Rights House Network (HRHN) за ситуацията със свободата на словото и политическите права на гражданите в Азербайджан е отбелязано, че азербайджанските власти имат стратегия да заглушават критичните гласове чрез политически мотивирани криминални дела и арести. От 2009 г. насам законодателството е затегнато, за да ограничат правата на изразяване и мирно сдружаване. Резултатът е, че гражданското общество в страната е опустошено.

Завиден резултат, който водещите политици в България също биха желали да постигнат и без съмнение биха го постигнали, ако не им беше сложена европейската вилица на врата. Може би затова, след многобройните височайши визити в Баку, популацията на парламентарната група за приятелство с Азербайджан също е толкова многобройна. Със своите 31 представители тя е осма от 80 групи за организиран парламентарен туризъм.

This post is also available in: English