Веригите, оковите… Mind the horns!

Веригите са много важни. И в буквален, и в преносен смисъл.

Веригите си ги има от време оно. Предците ни, не говоря за голямата измишльотина на комунизма, наречена османско РОБСТВО, хиляди години преди това са били или господари или оковани във вериги.

Ходели са да плавят злато, да загиват в битка с враговете на господарите си или със самите си господари, но определено не са живели в свят, отрупан с маргаритки и тичане към залеза, хванати за ръка с любимия (любимата). Скъсвали са си гъза, в буквален и преносен смисъл, за да угодят на някого си. Човек, който не е важен за тях, но на тях им се налага да си скланят главиците.

Ние какво правим? Истината е правим същото. Тогава предците ни са си скланяли главите, за да не ги отсече сабята, опа, ятагана, на поробителя, опа, завоевателя. А сега ние какво правим?

Не сме три синджира роби! Ние сме пет-шест милиона роби. Това е грозната истина. От една страна ни гонят от Родината ни на Терминала, за да няма мислещи хора в България, от друга, ако откажем да напуснем отечеството си, се опитват да ни наблъскат в ипотекирани апартаменти, за да плащаме на банките нещо за нищо до пенсия. Ако изобщо стигнем до там.

Извинете ме, че си разводнявам текста, но аз съм си такъв. Многословен и още по-лошото графоман.

Това, което искам да кажа обаче е, че съм ужасно сърдит на жена си. От години. Хиляди пъти съм й казал да не пазарува от веригите магазини. Тези вериги, които ни оковават като няколко милиона роби. Тя не ме слуша какво й говоря. Никога не го е правила, най-вероятно никога няма и да започне. Това и е в „натюрела“, както казват няколко хиляди километра по на запад от милата ни Родина, в която държавността е ефимерия.

Защо повдигам темата ли? Ето заради това. Нашите робски окови ни разкатаха фамилиите. Ние сме като ония, плавещите злато. От зората на цивилизацията. Ние сме в зората на цивилизацията. Защото сме склонили главици и робуваме на шибаните, не, направо гнусните вериги магазини. Чудите се какво имам предвид?

Един мой познат ми изпрати документи какво се случва в хикс верига за хранителни стоки във Враца. Убеден съм, че не е само там, но да разкажа за конкретния случай като представителна извадка, ако ми позволите. Ще ми позволите, аз и вие позволяваме да ни ебават по всички възможни начини, та мога да ви разкажа подробности за един от най-наглите, пък вие си преценявайте. Аз търпя да ме чукат без вазелин, ти търпиш да те чукат без вазелин, той търпи да го чукат без вазелин, ние търпим да ни чукат без вазелин, вие търпите да ви чукат без вазелин, те търпят да ги чукат без вазелин. Що е то? България!

Казва се спрежение на глаголите, ако има някой да не знае. Така се спряга глагола „живея“ У милата ни Родина. Welcome home! Sanatarium! Така казваха Metallica в добрите си години.

Ние не сме държава, а приют за душевно болни. Документът, който ми изпрати моя приятел, е свързан с неща, нарушаващи потребителските права на всички нас. Ядем боклуци, пием боклуци, превръщаме се в боклуци.

Този документ ще бъде публикуван в Биволъ в най-скоро време, заедно с други разобличаващи гнусотии за веригите магазини, на които правителството ни позволява да работят в абсолютно беззаконие. Но нека ви споделя най-после какво пише в него.

Шефът заповядва да бъде продадена всичката храна с изтекъл срок на годност. Шефът е дерибей и няма кой да му се противопостави, защото бунтовникът ще бъде уволнен. Схващате, убеден съм, всички живеем в джунглата, която дедите ни са се жертвали да направят държава, а ние така дружелюбно върнахме плевелите в нея и я оставихме да обрасне цялата пак.

Нямам представа какво са продали и какво не нашите братя българи, а пък на мен и по-близки, защото са от родния ми Северозапад. Мога само да допускам, че след като в заповедта имаше краен срок, а работа в родния ми край се намира трудно, са продали всичко. Или са били уволнени, тъй като заповедта беше с изключително императивен тон. Подпечатана и подписана. Умален вариант на цялото ни общество.

Всъщност, няма общество, защото това означава съобщност. Няма държава, защото, думата произхожда от „държа“, няма нормална храна, няма нормално здравеопазване, няма нормално здравеопазване, няма нито една институция, която да функционира нормално. След като оставяме нещата така, ще ядем боклуците с изтекъл срок на годност във веригите магазини, които е напълно незаконно да се продават. В „белите“ държави дали е така? Не мисля…

Биволъ ще се занимае много сериозно с темата, не се съмнявайте в това. Очаквайте подробности. Ама много, защото конкретният случай не е изключение, не се отнася само за тази верига магазини. В България „верига“ магазини означава няколко милиона „робове“ както беше казал Ботйов. Скапваме родното производство, ядем боклуци с изтекъл срок на годност и работим за жълти стотинки даже и на “overtime”-а. Вериги ли са, окови ли са, всеки преценява за себе си. Аз само знам, че са представителна извадка на това, което се случва в държавата ни. И зависи само от нас да променим нещата, за да не ядем мърша и да не сме управлявани от мърши, които не само позволяват, а и създават гостоприемна среда вкусът в устата ни да е перманентно гнусен…

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

About
Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)