Да си кажа… Mind the horns!

Преди десетина дена ми излезе новата книга. Няма да влизам в подробности, всеки би могъл да намери информация за нея, откъде може да си я вземе, да придобие представа и така нанататака, и така нанататака, както казваше един, дето не можеш да му боядисаме това, което е построил.

Друга ми е мисълта. Имам повече от сто и петдесет представяния насам-натам. По всички диагонали, а даже и в чужбината, както казваше друг един „гений“. На доста места ме канят от различни видове културни институции. Тази година обаче на два пъти ми се случи най-откровено да ми саботират представяния, макар и, меко казано, да не съм най-неизвестният писател в България. Казвам това не за да се хваля. Думите, книгите, емоциите… Те са си сами за себе си, не е нужно да ги обясняваш, всеки си схваща това, което му влиза в главата, не е х.. да го набиеш.

Идеята ми е съвсем различна, та да се върна на нея. И в двата случая кметовете на управляващата политическа партия не ме харесвали и местните читалищни деятели заради това предпочитат да се снишат, за да си нямат проблеми.

Познайте защо не ме харесват? Заради това, че ми е голяма главата? Заради татуировката на десния ми бицепс? Заради понякога прекомерната ми дружба със спиртните напитки? Тц! На тези организирани с пари на данъкоплатците събития на мен съвсем любезно ми беше отказано да участвам заради нещата, които четете тук, в блога и на сайта ми.

Не се оплаквам. Дал Бог интерес към книгите ми. Просто искам да визуализирам как работи една (пост)комунистическа система. Отговорът е един. Никак.

Бях на няколко фестивала напоследък, освен номадството с представянията, които ми организира екипът ми, по съвместителство съпруга. Звъняха ми по телефона, идваха лично да ме канят кметове на общини, представители на неправителствени организации, както е модерно да се казва напоследък, даже в кулинарен конкурс участвах, макар и да мога да си приготвя само пържени яйца.

Нито един, ама нито един от хората, които са се свързали с мен, за да съм част от даден джумбуш, няма нищо досие в ДС и не е бил член на БКП. Да, направих си труда да проверя и е така.

Почти всички са млади и, доколкото е възможно в България, независими и дръзновени хора, които се стремят да разбунят духовете. Независимо в София или Горно Нанадолнище. Когато обаче ми предложат да направя представяне на книгите си тук или там и след дни ми кажат любезно, че няма да е сега и може да се случи по-късно, винаги е на места, на които кметът, одобряващ всичко, тъй като е местен феодал, е от управляващата партия. И директно са ми заявявали, че няма да се случи именно заради „политическата ми активност“. А аз не съм политически активен. Никога не съм имал подобни пристрастия. Винаги обаче съм бил политически критичен, към всички, това не мога да отрека. Вярвам, че това е право и дълг на всеки член на социума.

Не ме разбирайте погрешно, под „управляваща партия“ нямам предвид само ГЕРБ, а всички разклонения на БКП. Погледнете досиетата на депутатите в ДС.

Та, така. Аз от интерес към писанията ми липса нямам, не вярвам и да имам живот и здраве. Винаги съм смятал, че смисълът на това да се занимаваш с писане не е да си плащаш да висиш по телевизионните студия, а да имаш жива връзка с хората, да пътуваш, да се срещаш с тях, да им надписваш очи в очи. Уморително е, но е вълнуващо и не се оплаквам. Не се оплаквам и от другото, простата математика излиза добре, ако ме разбирате какво искам да кажа.

Просто ми е тъпо. Тъпо ми е, че държавните служители в България в масовия случай са подлизурковци, службогонци и си пазят местенцето.

Е, аз на тия две места, за които ви говоря, няма да стъпя, та ако ще пръч на оранье да е, но си се справям достатъчно добре и без тях. Това, което „Биволъ“ пише обаче няма да бъде заглушено. И, наистина, не ми пука. Това е цивилизационен избор. Аз своя съм си го направил.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.