В резултат на предишните разкрития на „Мисия разследване“ (Uppdrag gransknings) за предполагаеми подкупи в Узбекистан, новото ръководство на Телия Сонера заяви, че ще изчисти мръсното минало на компанията. Но сега шведската обществена телевизия SVT, новинарската агенция TT и Проектът за разследваща журналистика за организирана престъпност и корупция (OCCRP) може да разкрият и още едно подозрение за афера с подкуп – афера с един диктаторски режим, вероятно най-голямата в Швеция, в която шведският телекомуникационен гигант е заподозрян, че е обогатил семейството на азербайджанския президент с еквивалента на над 6 милиарда шведски крони.

Разследването на дейността на Телия Сонера в Азербайджан е резултат от сътрудничеството между „Мисия разследване“ на шведската обществена телевизия SVT, Проекта за разследваща журналистика за организирана престъпност и корупция и агенция TT News.

Близки до президента офшорки не са платили нищо за държавния дял от телекома

Данъкоплатците в Азербайджан са загубили повече от 600 милиона щатски долара в сделка, която е била безсмислена за всички участници в нея, с изключение на съмнителна офшорка, тясно свързана с президента Илхам Алиев.

Компания, близка до азербайджанския президент Илхам Алиев и семейството му, най-вероятно си е тръгнала с повече от един милиард щатски долара от придобиването на акциите на държавата му в Азерсел Телеком (AzercellTelecom), който е най-големият мобилен оператор в страната. Процесът е бил подпомогнат от дъщерно дружество на Телия Сонера, шведско-финландският телекомуникационен гигант, който е действал срещу собствения си интерес за да може сделката да се случи.

Телия Сонера, която притежава мажоритарен дял от Азерсел, е улеснила и финансирала придобиването и се е съгласила да отслаби собствения си дял и да намали дивидентите си за да спечели благоразположението на правителството на Азербайджан. В замяна на това Азерсел получава всички нужни одобрения от регулаторните органи и лицензите необходими за работа в Азербайджан, според поверителни документи от ранната версия на сделката. Бивш финансов следовател, който прегледа разкритията, каза, че това вероятно е най-големият подкуп в шведската история.

Репортери на Проекта за разследваща журналистика за организирана престъпност и корупция (OCCRP), програмата на шведската телевизия на „Мисия разследване“ и шведската новинарска агенция ТТ прекараха три месеца в преглеждане на стотици страници бизнес документация, годишни отчети и поверителни документи свързани с сделката. Шведското радио и телевизия SRF и турският всекидневник Хюриет също имат принос в разследването.

Анализът разкри схема за прехвърляне на държавните акции на печелившия мобилен оператор в ръцете на „местен партньор“ с множество връзки с управляващото семейство на Алиев. В допълнение, Телия Сонера и нейните партньори са омаловажавали и прикривали истината в документи и публични изявления, които тогава са били много често подвеждащи.

„Всичко това мирише на корупция и подкупи,“ каза Ларс Хамар, пенсиониран полицай и един от най-опитните следователи в сектор финансови престъпления в Швеция, който прегледа тези разкрития. „Никой не би могъл и да мечтае за сумите, които са били платени или прехвърляни.“

Ейнар Хакнър, опитен одитор и почетен професор по бизнес администрация в Mid Sweden University (Средно-шведския университет), който също прегледа разкритията на репортерите, смята, че държавните активи вероятно са били откраднати.

„Мисля, че има много силни основания да направим извода, че това не е само очевидно неетично, но и че следва да бъде предоставено на полицията, така че прокуратурата да може да започне разследване… за корупция, кражба, присвояване, злоупотреба с доверие и редица други подобни престъпления и / или съучастие в подобни престъпления.“

Бизнес практиките на Телия Сонера са подложени на унищожителна критика през последните години, след като SVT, съвместно с OCCRP, а по-късно и TT, разкриха подкупи, за които се твърди, че са платени на член на управляващата фамилия на Узбекистан. Новият изпълнителен директор на компанията, Йохан Денелинд, беше назначен след скандалите и обеща да изчисти тези бизнес практики.

Денелинд каза, че сделките повдигат редица въпроси, включително кой е бил местният партньор на Телия Сонера в Азербайджан. Той заяви, че компанията е предоставила всички материали на прокуратурата.

„Има някои страни, включително Азербайджан, където сме в ситуация, в която не знаем самоличността на нашия партньор,“ каза Денелинд. Той заяви, че компанията се е опитвала в продължение на повече от 18 месеца да определи кои са местните й партньори, но без успех, въпреки че призна, че те вероятно са близки до властта.

Денелинд нарече ситуацията „обезпокоителна“.

Попитан директно дали Телия Сонера е давала подкупи на режима на Алиев, Денелинд заяви: „Не можем да го докажем. Но не можем да го изключим. „

Ларс Ниберг, изпълнителен директор на Телия Сонера за периода 2007-2013 г., когато подаде оставка след като аферата с Узбекистан стана публична, отказа интервю с SVT, но в имейл нарече заключенията „неправилни“.

Петрол, телефони и пари

Азербайджан, богата на петрол страна на Каспийско море с близо 10 милиона души население, има един от най-високите проценти на разпространение на мобилни услуги сред бившите съветски републики. След петрола, телекомуникационната индустрия е най-големият индустриален сектор в Азербайджан и има основен принос за икономиката на страната. Той е изключително печеливш и плаща стотици милиони долари в дивиденти на своите акционери.

Азерсел е създадена през януари 1996 г. като джойнт венчър между правителството на Азербайджан и Турксел (Turkcell), водещият мобилен оператор на Турция. Азербайджанското правителство притежаваше 51% от новия мобилен оператор.

Сблъсквайки се с трудностите за работа в страна считана за една от най-корумпираните в света, по-късно същата година, Турксел привлича нов партньор, който се възприема положително от правителството – истанбулската Дженай Иншаат (Дженай строителство – Cenay Insaat – Cenay Construction), която е част от група свързани дружества, известни като Дженай Груп (Cenay Group).

Дженай Груп, която ще играе важна роля в сделките, които са облагодетелствали фирмите близки до Алиеви, е собственост на семейството Гулдамла. По това време семейството вече има установени добри отношения с първия президент на Азербайджан Гайдар Алиев, бащата на сегашния президент Илхам Алиев. Връзката продължава след смъртта на Гайдар Алиев през 2003 г., и официални представители на Дженай понякога се появяват на специални събития с новия президент.

Финансовият им успех в голяма степен се дължи на бизнеса им в Азербайджан, който включва оптични влакна, нефт и природен газ. Те са силно ангажирани в стратегически важния проект Транс-анадолски газопровод, който е приоритет на Азербайджан.

Те основават заедно истанбулско холдингово дружество, наречено Азертел, и Турксел премества своят дял от Азерсел в тази нова компания. Чрез рекапитализация, Азертел по-късно увеличава дела си в Азерсел да 64,3%, докато акциите на правителството намаляват до 35,7%.

През 2000 г. Турксел слива повечето от своите международни холдинги, включително Азертел, с активи от финландския телеком оператор Сонера в компания със седалище в Холандия, наречена Финтур Холдингс (Fintur Holdings). Турксел получава миноритарен дял в новата компания. Две години по-късно Сонера се слива с шведския оператор Телия, за да се превърне Телия Сонера. Чрез мажоритарния си дял, Телия Сонера придобива контрол над управлението на Азерсел.

В самото начало печалбите на Азерсел и данъците имат голям принос за държавния бюджет на Азербайджан и до 2004 г. помагат и на Телия Сонера. Но през 2008 г., когато компанията започва наистина да реализира големи печалби, делът на държавата е изместен тихомълком към фирми свързани със семейството на президента Алиев.

Изграждане на мажоритарен дял

В края на 2003 г. нещата изглеждат обещаващи за Азерсел. След седем години на пазара тя току-що е достигнала един милион абоната и е избрана за „Най-добра компания на годината“ от списание Консултация и Бизнес (Consulting & Business) и за „Благодетел на годината“ от азербайджанската неправителствена организация Алианс за правата на децата. Акционерите са доволни. Компанията е вторият най-голям данъкоплатец след SOCAR, държавната петролна компания, и току-що е разпределила печалба от 31.5 милиона щатски долара – по това време най-високият дивидент платен някога в Азербайджан.

Бъдещето изглежда още по-блестящо в началото на 2004 г., когато Ердал Дурукан, изпълнителен директор на холандския холдинг на Телия Сонера, се среща с Фархад Алиев, тогава Министър на икономическото развитие на Азербайджан. Министърът съобщава на Дурукан за плана за приватизация на държавните дялове в Азерсел от юни 2004 г., и иска предложение от тях. Според споразумение на акционерите, ако правителството иска да приватизира своя дял в Азерсел, то е длъжно първо да предложи акциите си на Телия Сонера, преди предлагането им на някой друг.

Дурукан представя план за приватизация на своя Борд на директорите през април на 2004 г.. Телия Сонера планира да увеличи непрякото си участие в Азерсел от 51% на 75%, което й дава пълен контрол над управлението на дружеството. Докато правителството на Азербайджан оценява компанията на между 400 и 550 милиона щатски долара, оценката Телия Сонера е била по-висока – между 600 и 700 милиона щатски долара.

На Борда се дава зелена светлина да започне преговори с правителството и с неговия партньор Дженай Иншаат. Максималната стойност, която Телия Сонера е готова да плати е била 200 милиона щатски долара, което е и оценката на правителството за стойността на компанията, но е цена по-ниска от оценката на Телия Сонера. Ако тя успее, на Телия Сонера вече няма да й се налага да иска от правителството одобрение на решения и на големи инвестиционни проекти.

Бордът има желание да приватизира по-бързо, защото колкото по-дълго чака, толкова по-вероятно е Азерсел да стане по-скъп. Бизнесът процъфтява и ръстът на продажбите на мобилни телефони е рязък. Стойността на компанията се увеличава също толкова рязко.

Телия Сонера събира пълен екип от правни, финансови и данъчни консултанти за работа по договаряне на приватизацията. Те се надяват да приключат сделката до края на 2004 г..

Промяна в плановете

Но, шест месеца по-късно, през септември 2004 г., в играта влиза нов играч.

Без никакви обяснения, правителството на Азербайджан информира Телия Сонера, че шведско-финландския телеком не може сам да приватизира Азерсел. Вместо това, Дженай Иншаат и ново-одобрен от правителството местен партньор ще приватизират дела.

Телия Сонера ще трябва да се откаже от правото си да купува държавни акции и да се съгласи да финансира Дженай Иншаат и новия местен партньор със заем от 100 милиона щатски долара. Дженай Иншаат и местният партньор ще изплатят дълга си чрез дивиденти, които новите партньори ще спечелят чрез увеличената си собственост в доходния Азерсел. Правителството не обяснява и за момент внезапната смяна на стратегията си и дори не разкрива истинската идентичност на местния партньор.

В замяна, мистериозният местен партньор се съгласява с определени условия, които са документирани в поверително споразумение от 14 декември 2004 г.. Според това споразумение, новият партньор трябва да гарантира, че Телия Сонера ще получи всички необходими лицензи и одобрения от регулаторните органи, и че правителството ще приеме закони за либерализиране на телеком индустрията. Такъв огромен ангажимент може да бъде поет само от самото правителство или от високопоставен правителствен служител. Споразумението е идентично с това, което е подписано от Телия Сонера в скандала с подкупа в Узбекистан.

Телия Сонера иска да запази корпоративния контрол над холдинг Азерсел и да назначи всички членове на Управителния съвет (Борда). Местният партньор ще има правото да номинира един наблюдател в него.

Но местният партньор иска повече контрол над управлението, нещо, за което Телия Сонера не желае да отстъпи. Телия Сонера воюва за сделката и се опитва да договори по-добри условия.

Отпорът на Телия Сонера има мигновени последици. Правителството отлага предлаганата продажба на държавния дял. То не посочва причина за промяната в плановете. Изведнъж Азерсел се оказва под натиск от страна на държавните регулаторни органи и на данъчните, които започват мащабен одит на неговата дейност.

Ситуацията не е необичайна за фирми работещи в условията на корумпирани режими. Упражняването на натиск върху чуждестранни компании е типична тактика, използвана от тези режими за да ги принуди да се съгласят на подкупи. Властите в Узбекистан многократно използват същия метод за да осъществят принудителната продажба на телекомуникационните компании на фирми близки до Гулнара Каримова, дъщерята на президента.

Троянският кон

Схемата придобива нов обрат през пролетта на 2005 г., когато един нов и също толкова неясен местен партньор отново връща приватизацията на дневен ред. Акциите на Азерсел сега трябва да бъдат пренасочени към компания, която е проектирана така че да много да прилича на дълговременния турски партньор на Телия Сонера – Дженай Иншаат, но която в действителност е много различна.

На 26 април 2005 г., двама от основателите на Дженай Иншаат създават нова компания, с много подобно име – Дженай Илетисим (Cenay Communications). Те искат от Телия Сонера, като се позовават на споразумението им за партньорство, да одобри прехвърлянето на половината от акциите на Дженай Иншаат към новата компания (около 6,5% от Азерсел) и да даде на новото дружество същите права, които е имала Дженай Иншаат.

Това включва така наречените преференциални права, които дават на новото дружество правото да купува акциите на всеки от останалите му партньори, ако тези партньори искат да продадат своя дял. Правата са важни, защото гарантират, че делът от правото на глас и на дивиденти на акционерите не отслабва, и че акциите няма да се продават на нежелани партньори.

На 23-ти септември 2005 г., когато дъщерното дружество на Телия Сонера одобрява прехвърлянето на акциите, Телия Сонера е била информирана, че Дженай Илетисим се контролира от Дженай Груп.

По-малко от месец по-късно, Дженай продава своя дял от Дженай Илетисим на две новоучредени кухи панамски фирми – едната създадена пет месеца по-рано, а другата само месец по-рано.

Въпреки упоритите усилия да се прикрие самоличността на участниците в сделката, подробностите от тази операция „Троянски кон“ са показателни и водят до управляващото семейство на Азербайджан:

Структурата на собствеността на Дженай Илетисим съвпада напълно с тази, която е най-често използвана от семейния бизнес на Алиев през този период.

Двете компании са регистрирани в Панама, където Алиеви за регистрирали повечето от офшорните фирми на семейството.

Те са оформени от един и същ панамски регистрационен агент – Морган и Морган (Morgan Y Morgan), когото семейството редовно използва.

Дженай Илетисим се представлява от Оливие Местелан, швейцарски адвокат, дългогодишен приближен на Алиеви, който се подписва под други дружества, създадени от първото семейство.

Директор на компанията е Ахмет Джемхан Билге, турчин, чиято строителна компания е главен подизпълнител на Алиев и дъщерите му.

Тази промяна на собствеността към съмнителни кухи офшорни фирми не се споменава нито веднъж в официалните документи и регулаторни заявления на Телия Сонера, Турксел или Финтур, и остава незабелязана в продължение на години. В годишните си доклади Турксел продължава да представя своя партньор като Дженай Иншаат. Телия Сонера само споменава, че има неназовани миноритарни акционери.

Отново, това е сделка, която няма никакъв търговски смисъл.

Новите панамски контролиращи партньори купуват Дженай Илетисим (и по този начин 6,5% от Азерсел) само за 6.5 милиона щатски долара – значително под пазарната стойност.

Делът на Дженай Илетисим е на стойност между 26 и 45,5 милиона щатски долара, въз основа на оценка на стойността Азерсел от 2004 г., която е между 400 и 700 милиона щатски долара. Стойността е всъщност вероятно много по-висока, като се вземе предвид бързият растеж на Азерсел през 2005 г.. В края на 2005 г., Азерсел е имал 1,7 милиона абонати и 240 милиона щатски долара от продажби.

Когато журналист от OCCRP попита Угур Узпедер от Дженай Груп, защо групата е дала половината си дял за толкова малко, той каза само: „За нас беше по-добре да продадем.“

„Да се работи в Азербайджан е доста трудно, ние имаме други инвестиции там. Например, имаме газопровод, завод за тръби. Не можехме да успеем с това, защото това е много труден пазар.“

Когато го попитахме направо дали са били принудени да продават, той каза: „Не мога да кажа повече. Не мога да кажа повече. Не мога да кажа повече. Ето затова.“

Телия Сонера под натиск

В средата на декември 2005 г., на Телия Сонера е даден същия избор от страна на правителството срещу който тя се е борила година по-рано – или да одобри сделка, при която Дженай Илетисим ще поеме дела на правителството в Азерсел, или правителството ще намери друг инвеститор.

Правителството определя цена от 180 милиона щатски долара.

Но, директна приватизация към Дженай Илетисим е невъзможна. Холдинговото дружество на Азерсел – Азертел има право на първи отказ. Правителството трябва законно да приватизира своя дял към тях.

Азертел, като холдинговот дружество, е трябвало да извади 180 милиона щатски долара за да купи акциите на правителството. Съгласно акционерния договор, всеки от акционерите е имал право да участва във всяка рекапитализация на пропорционална основа, така че да може да поддържа своя дял от собствеността.

За да може приватизацията да сработи така както иска правителството, Телия Сонера и Дженай Иншаат трябва да се откажат от правата си да участват в рекапитализацията. Това означава, че Телия Сонера ще трябва доброволно да избере да не се възползва от приватизацията за да увеличи дела си в Азерсел. Дженай Илетисим, компанията близка до президента, ще получи много по-голям дял от крайната сделка.

По време на среща на Борда на холдинг Телия Сонера, нейният изпълнителен директор казва, че въпросът е от критично значение за компанията: „В случай, че Бордът не одобри сделката, това би било много по-разрушително за компанията, тъй като правителството ще намери някой друг на когото да продаде акциите на Азерсел.“

Телия Сонера няма друг избор. Сделката е одобрена.

След приватизацията, Дженай Илетисим ще притежава косвено 42% от Азерсел (от предишните 6,5%), Телия Сонера – 51% (от предишните 80%) и Дженай Иншаат – 6,5%. За да бъде забит ножът още по-дълбоко, от Телия Сонера и Турксел се очаква да заемат на Дженай Илетисим парите необходими за закупуване на акциите.

След това правителството възлага на нови лицензи. Въпреки, че Азерсел е най-големият мобилен доставчик в Азербайджан и в продължение на няколко години е бил лидер в телекомуникационната индустрия, той изостава в сектора с получаване на лиценз за 1,800 MHz. Скоро след сделката е одобрена, правителството на Азербайджан обявява, че на Азерсел ще бъде предоставен лиценз за 1,800 GSM.

Най-големият губещ

Въпреки че сделката е одобрена в края на 2005 г., още две години са били нужни за да бъде завършена.

На 12 февруари 2008 г. Телия Сонера обявява, че Азертел е постигнал споразумение да закупи 35,7% от акциите на правителството на Азербайджан в Азерсел. Сделката приключва на 1 април 2008 г..

И ако това е лоша сделка за Телия Сонера и нейните партньори, тя е още по-голямо бедствие за народа на Азербайджан.

На първо място, продажната цена определена от правителството е смешно ниска. През април 2008 г., когато акциите на правителството в Азерсел най-накрая са продадени на Азертел, Азерсел има стойност от 2,2 милиарда щатски долара. Това означава, че лихвите на държавата – според самата Телия Сонера – са на стойност 785 милиона щатски долара, а не оскъдните 180 милиона щатски долара, за които правителството продава. Само дивидентите, които ще бъдат изплатени за дела през следващите три години са били на стойност 184 милиона щатски долара, което покрива покупната цена. И сделката е структурирана така, че тези очаквани дивиденти ще бъдат използвани за да се плати за финансовата операция.

На тайнствените купувачи „изобщо не се налага да инвестират собствени ресурси,“ според професора по бизнес Хакнър. „Това не им струва нито стотинка. Но е струвало много на народа на Азербайджан. Те загубиха 600 милиона щатски долара от тази сделка.“

Но това не е всичко, което са загубили.

Поверителни документи показват, че хората на Азербайджан дори не получават всичките 180 милиона щатски долара. По искане на правителството, най-малко половината от тази сума е била платена чрез тристранна договореност с притежателите на държавни ваучери.

Историята на тези правителствени ваучери е грозна.

През 1990-те, Азербайджан подобно на много бивши съветски републики, се опитва да приватизира някои държавни предприятия. Като част от тази програма, всеки гражданин получава четири ваучери-купони, които в последствие най-често за заграбени от безскрупулни или понякога престъпни търговци, които плащат на наивните граждани само част от стойността им. Според дело за подкупи в САЩ, във федерален съд в Ню Йорк, последните известни местонахождения на две трети от азербайджанските ваучери са били в 28 кухи дружества, притежавани от азербайджански държавни служители, включително и предполагаемо от семейство Алиеви. Много е вероятно по-голямата част на ваучерите, използвани в сделката Азерсел да е дошла от тези офшорни компании. Сделката е печеливша за тези, които са тясно свързани с азербайджанския управляващ елит. Изглежда, че Телия Сонера е платила на собствениците на ваучери, чиято самоличност е прикрита зад кухите офшорните компании, пълната цена на тези ваучери, които вероятно са били без никаква стойност по това време, без да може да използва договора с правителството.

Правителството и телекомуникационните компании отказват да назоват каквито и да е имена.

Телия Сонера не само е трябвало да се съгласи на сделката и да я финансира, но е трябвало и да предостави на Дженай Илетисим „пут опция“ (put option), което означава, че Дженай Илетисим е имал право да продава своя дял от 42% от акциите обратно на Телия Сонера на справедлива стойност на някаква бъдеща дата. Отново, това е идентично с другите телекомуникационни сделки в Узбекистан.

По този начин Телия Сонера поставя дъщерното си дружество под отговорност за 873 милиона щатски долара пред Дженай Илетисим – потенциално 1 млрд, като се включат дивидентите от Телия Сонера за компанията свързана със семейството на президента.

Нов лиценз, нов акционер

Когато всичко това се е случвало, Азерсел първоначално е очаквал да получи разрешение да използва най-новите технологии, по това време лиценз за 3G. Един от неговите конкуренти, който е собственост на двете дъщери на президента, и който е притежаван чрез панамски офшорки използващи едни и същи пълномощници, е имал 3G лиценз. Въпреки предполагаемото влияние на Дженай Илетисим, нито един лиценз не е предвиден за Азерсел. Три години по-късно, в края на 2011 г., най-накрая се появява лиценз и както и в предишните лицензионни сделки, той идва в навечерието на друго скрито пренареждане на собствеността в Азертел.

На 4 ноември 2011 г., Телия Сонера, Дженай Иншаат и Дженай Илетисим свикват годишните си общи събрания за да одобрят резултатите от фискалната година, която приключва на 30 септември, 2011 г.. Въпреки че резултатите са одобрени, по неизвестни причини Бордът отказва да разпределя дивиденти.

Месец по-късно, на 2 декември 2011 г., Бордът се среща отново и се прави, че разпределя дивиденти. Но акционерът, който в крайна сметка получава 6,5% от дивидентите, не е Дженай Иншаат, а неизвестна досега куха компания, ЕфЕй Инвест Малта (FA Invest Malta), която е основана само пет седмици по-рано.

ЕфЕй Инвест Малта е представлявана от Хамзаев Рашад Фиридиноглу. По стечение на обстоятелствата, един от личните охранители на президента в специалната държавна служба за охрана има същото име. Неговите имена фигурират в списък на служителите от Служба охрана, които са получили специални награди от Алиев през август 2010 г „за заслуги към родината“.

Няколко седмици след навлизането на ЕфЕй Инвест и разпределянето на забавените дивиденти от Азертел, Азерсел най-накрая получава дългоочаквания си 3G лиценз, а скоро след това и лиценз за 4G.

Най-големият подкуп за всички времена в Швеция

Историята за това, което се е случило с най-голямата телекомуникационна компания на Азербайджан е сложна, и е станала още по-объркваща заради преднамерените и многократни опити да се прикрие това, което може да излезе на повърхността. За да я разплетат, репортерите на OCCRP / SVT / TT представиха разкритията си на двама експерти – Хакнър, почетен професор по бизнес администрация и Хамар, пенсиониран полицай и един от най-опитните следователи на Швеция по отношение на финансови престъпления.

И двамата заключиха, че сделката е не само очевидно неетична, изглежда че е планирана с цел прехвърляне на правителствено богатство в ръцете на компания тясно свързана със семейство Алиев, но вероятно е и престъпна.

Хакнър, който е опитен одитор, каза, че всички участници би трябвало да са наясно, че тази нова компания всъщност е била контролирана от някого с много власт. „Смятам, че е невъзможно Телия Сонера да не знае. „Най-лошото е нещата да се замитат под килима и да се хранят надежди, че няма се появят,“ каза Хакнър.

Принос за разследването имат Лейла Камджич (OCCRP), Борис Картхойзер (на свободна практика Швейцария), Силке Грунвалд (SRF) Джулиан Шмидли (SRF), Ловиса Молер (Factwise), София Хултквист (Factwise), Дурна Сафарова (на свободна практика в Азербайджан), и Толга Танис (Хюриет).

Репортажът е базиран на оригиналното разследване на Хадиджа Исмаилова.

Съвместното разследване на OCCRP с Проекта Хадиджа разкрива нови доказателства, които могат да замесят финландско-шведския телеком в поредната схема за подкуп с участието на компании, свързани със семейството на азербайджанския президента.

Хадиджа Исмаилова – хвърлената в затвор азербайджанска журналистка

„Хвърлиха ме в затвор, за да ми попречат да казвам истината на хората. Те крият истинските акционери на Азерсел. Основните акционери са скрити зад офшорни компании.“

Миранда Патручич OCCRP

Миранда Патручич е водещ разследващ журналист и регионален редактор на OCCRP. Тя е и международен лектор, който е обучавал разследващи репортери, антикорупционни групи и полицията в десетки страни по целия свят. Работата й по разкриване на правителствена корупция и организирана престъпност й е донесла няколко награди, включително наградата на Европейската преса. Като специалист по проследяване на хора и фирми, Патручич е работила с репортери от Близкия Изток, Европа, САЩ, Канада, Латинска Америка и Австралия.

Йоахим Дифвермарк SVT

Йоахим Дифвермарк е разследващ журналист, носител на няколко награди, и продуцент на основната разследваща програма на Швеция „Мисия разследване“ на шведската телевизия, SVT. Дифвермарк работи в радиото, телевизията и киното от 1996 г., първо като репортер и по-късно като разследващ журналист и водещ на предаването „Голите факти“ (Kalla Fakta) на TV4, преди да започне работа за шведската телевизия.

Ола Вестерберг TT

Ола Вестерберг е репортер и бивш международен редактор в шведската информационна агенция ТТ. Работата му обикновено включва шведски поглед към международните новини, като например международната престъпност, подслушването, тероризма и миграцията. Миналата година той беше първият, който докладва, че чуждестранна компания – Телия Сонера – е спонсорирала може би най-голямата програма за принудителен труд в света – събирането на годишната реколта памук в Узбекистан.

Хадиджа нарича последния репортаж за подкуп от страна на Телия Сонера „опасен“

Разследващата журналистка казва от затвора, че разкритията за масови подкупи в азербайджанския телекомуникационен сектор обясняват защо никой не е отговарял на въпросите й, и защо тя днес е в затвора.

„Въпросът защо делът на държавата е бил продаден толкова евтино винаги е бил на дневен ред. Когато разследването ми показа, че тези фирми са свързани със семейството на президента, ние получихме отговор на този въпрос. Сега се оказва, че те дори не са платили за акциите. Това е очевиден подкуп.

Защитник на правата на човека от Узбекистан ми каза веднъж, по повод на Телия Сонера, че ако един процент от парите, които е дала като подкуп са били предоставени на инициативите на гражданското общество за борба с корупцията, на нея е нямало да й се наложи да плаща подкупи. Това е срам за нас и за шведското правителство.

Сега разбирам защо Телия Сонера нямаше голямо желание да отговоря на въпросите ми. Една година преди започването на разследването, в Баку се състоя глобален форум за управление на интернет. Попитах представител на Телия Сонера кои са техните акционери. Той не отговори. По-късно зададох същия въпрос в Туитър. По-късно, аз разследвах проблема и разбрах. Това беше последното ми разследване.

Това разследване, заедно с всички останали, е причината за арестуването ми. Необходими са повече разследвания от този вид. Защото мръсните пари помагат на правителствата да държат народите си поробени. Освен това, тези пари засилват усещането, че „европейците също са замесени в корупция“ и по този начин хората губят доверие в съществуването на алтернативни и некорумпирани общества.

Когато става дума за Азерсел, трябва да се каже, че е много опасно ако информационните технологии са в ръцете на едно семейство. И сега няма никаква комуникация или интернет в Азербайджан, които да са извън контрола на това семейство.“