От няколко години се каним да отидем на море с мойта благоверна. „Няма пари…“; „Еди-кое-си от трите деца е лепнало някакъв вирус“; „Аз предпочитам планина“ и така нататък… Та, сега най-после се организирахме и хайде от родовите ми владения в Говежда в търновския ни дом и на следващия ден – за Бургас.

Няма какво толкова смислено да ви разкажа за престоя ни там, най-малкото, защото помня съвсем скромна част от него. Раздадохме се. Жена ми с децата по морския бряг, а пък аз с приятели по заведенията около „дюните“ на Северния плаж. Не, наистина не пестихме усилия. Който искаше пиеше, който искаше се печеше като рак, който искаше „плуваше“. Беше приятно, завиждайте. Няколко дни извън системата, дето ни мачка…

Няма обаче как да ми завиждате, ако имате поне бегла представа как се прибрах. Три деца. На седем и половина, на четири и половина, на две и четири месеца. Жена. Добре, че имахме и приятелска двойка, за да ни бъдат морална подкрепа и да не избухна с пълна сила.

Всъщност, всичко започна добре. Станахме, закусихме, децата отидоха на люлките и поехме смело към автогарата. Бяхме си купили билети два дни предварително, тъй като знаехме, че има опасност да останем на сухо. Изкупихме кажи-речи една четвърт от местата в автобуса.

Нашата предвидливост обаче по никакъв начин не ни помогна, въпреки че на билетите има конкретно отбелязани места. Още когато се качихме в Бургас, шофьорът на автобуса, един…, всъщност дали е необходимо да обяснявам как изглежда шофьор на автобус? Мисля, че всички имате реална или поне бегла представа. Та той заяви най-безцеремонно, че местата, уж съвсем коректно изписани върху билетите ни, нямат никаква стойност и всеки трябва да седне където намери.

Замълчах си, признавам си чистосърдечно. Нищо, че знаех, че се нарушават гражданските ми права, странната амалгама между силни положителни емоции и умора ме доведе до един от редките случаи, когато си казвам наум „айде, какво толкова е станало…“.

На Сливен, където имахме двадесет минути престой обаче, не можах да си замълча. Не, не съм правил никакви скандали. Просто в автобуса се качиха около десет човека, които бяха в повече. В Търново, за където пътувахме, учат много студенти от Югоизточна България. Явно фирмите за автобусен превоз не се интересуват от законите и качват всеки, та ако ще автобусът да се пръсне по шевовете. Сетих се за ония индийски влакове от снимките, дето хора висят от прозорците и се возят по покривите.

Нагло сметкаджийство за сметка на клиента. Как иначе да си обясня, че местата ни се дублираха с такива, издадени в Сливен, при положение, че сме си закупили билетите два дни по-рано в Бургас? Как така в държава в Европейския съюз най-малкият ми син ще седи в жена ми стотина километра и ще заспи омаломощен след як рев, при положение, че сме си платили за услугата да бъдем превозени от точка А до точка Б?

Как така аз ще стоя прав, а няколко момичета ще седят върху саковете си на пътеката между седалките? При положение, че и аз, и те сме си платили и имаме определени права срещу парите, които сме дали, за да получим това, което сме закупили…

Преди автобусът да тръгне от Сливен казах достатъчно високо, за да ме чуе и шофьорът, че това се прави заради пари и лакомия. Човекът отвърна, че няма никаква вина, че автобусът е препълнен. Налагало му се да угоди на всички, тъй като навсякъде си продавали колкото им дойде билети. Във века на модерните технологии една от най-големите транспортни фирми в България не поддържа компютърна връзка между отделните си офиси? Мижи да те лажем!

Знаете ли кое е най-лощото според мен? Не, че стоях прав почти час и половина. Случвало ми се е и преди, ще ми се случва и друг път, нали съм заклет противник на автомобилизма… Най-лошото е, че му повярвах и съм сигурен, че шофьорът е искрен.

Сигурен съм, че така се прави не само в тяхната фирма и че никой от служителите на реда на пътя, ония в министерствата, агенциите, ведомствата и не знам си там какви още администрации няма да си мръдне пръста, за да прекрати тази практика, макар и тя да е опасна за здравето и живота на много хора.

Защо ли? Защото за тях шибаните подкупи от големите играчи в автобусния бизнес и мазната хранилка на която са се присламчили са по-важни от живота и здравето на нас, редовите граждани. Винаги са били и винаги ще бъдат. Всъщност, зависи от нас.

Иначе децата се позабавляваха здравата на морето. Може би всичко зависи от тях, като се замисля. Ние сме ментално увредени и научени да си мълчим, когато ни нарушат правата…