Държава няма! Действайте!

Много ми се искаше да пиша за ония, дето четиридесетте лева, които били за лакомите украинци, а всъщност ще отидат при българските хотелиери, им тежат. Още повече исках да се изкажа по темата за епичните битки за евтино олио. „Исках, ама нямах желание“, както е рекъл мъдрецът. 

Затова ще ви занимая с нещо далеч по-прозаично. Не вярвах, че Путин е чак толкова изтрещял, че да нападне Украйна. Е, провалих се в прогнозата си. Нападна я, лъже, че не било война, изтребва населението на суверенна държава, НАТО и ЕС помагат на справедливата самоотбрана на украинския народ по-скоро с декларации, отколкото реално. Всички би трябвало да знаете за какво говоря освен, ако не сте пуснали кепенците и не сте в бомбоубежището на панелката, чакайки могучий джуджак да дойде и да ви асвабади.

Когато войната започна, не знаех как да реагирам, освен да псувам агресора. Миналата седмица обаче ми хрумна идея и, понеже вярвам, че имам верни читатели, пуснах съобщение на страницата си, че ще даря всяка стотинка от закупените книги за украинските бежанци, а, най-добре, за украинците, които все още са в държавата си. Читателите ми скочиха като вярна армия, както са постъпвали винаги и заради което се гордея с тях. Няколкостотин книги са подписани и разпратени, няколко хиляди лева ще постъпят в сметката. Ще се купуват пюрета, памперси, дрехи, консерви, одеяла… Каквото трябва. Това добре.

Оттук нататък обаче не е особено добре. Аз имам известно предубеждение към институциите, което се базира на дългогодишното ми наблюдение върху работата им. Понеже съм отговорен за парите, които сме събрали с читателите ми, искам да избера най-оптималния вариант, за да достигнат под най-правилната форма на най-правилното място. Звънях тук-там, писах, търсих решение, което да ме освободи от отговорността и да бъде най-съпричастно. Наистина. Постарах се да намеря. И приятели се опитаха да ме подкрепят и да дадат идеи, контакти… Да свършим работата както подобава.

Ами, не. Няма да споменавам институции, нито министри, замминистри, шефове на агенции, чиито високопарни изказвания гледах по телевизионните студиа. Никакви фотки майни няма да споменавам. Само ще кажа, че се чувствам материално отговорно лице и, след дълго търсене и много разговори, мисля, че намерих правилния вариант парите ми и тези на читателите ми да бъдат употребени възможно най-рационално.
Този начин е свързан единствено с доброволци. Смели и решителни, действащи, а не криещи се зад хиляди бюрократични алабализми.

Всъщност, в тази държава всичко са алабализми. Не става въпрос за обществото, народа, етносите, конфесиите. Става въпрос за държавата. Защото няма „държавата, това сме ние“. Това е елементарно непознаване на основите на модерната държавност. Държавата, това са институциите и служителите. А те не работят. В нито едно отношение. Нито, когато трябва да се прави инфраструктура, нито за здравеопазване, образование, привличане на инвеститори или каквото и да било друго. Камо ли за адекватна реакция на бежанска криза.

Хората в институциите получават заплати от нашите данъци. И само се плюнчат, повръткват и помотват. Грозната истина е, че ако не бяха доброволците, които посрещат бежанците, опитват се по най-бързия начин да ги настанят на топло и да ги нахранят, украинските майки и деца щяха да си мрат по улиците. Пред очите ни. Бездушните ни погледи.

Знаете ли, че сред бежанците има онкоболни, ХИВ позитивни, диабетици, деца с увреждания? Кога институциите ще се погрижат за тях, при положение, че всяка община в България би трябвало да има кризисни жилища, но почти никоя не ги предлага, за да се насочват украинските бежанци – измъчени, стресирани и очакващи приятелска ръка, направо към хотелите и „бизнесът“ да отнесе по четиридесет лева на ден на калпак?

Ами, не. Моята и на читателите ми скромна лепта няма да бъде метната в това безбрежно блато. Ще отиде по предназначение. И, като материално отговорно лице, ще се отчета пред сподвижниците и съмишлениците си надлежно. А институциите иди на…

Когато живееш на територия без държавност, така се случват нещата.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022

This post is also available in: EnglishRussianFrench