Зад оградата Mind the horns!

– Ей, братчед! Братчед! – някой викаше под прозореца ми.

– Т‘ва ше да е само Ради… – надигнах се от леглото с пъшкане. С годините и някое кило качих, а и покрай натовареното си ежедневие не ми остава много време за спорт, ама така е, когато даваш всичко за ползу роду… ъъъ, Родину. Докато сляза и отворя, стана утре. За пореден път се замислих за какво ми е толкова голяма къща, но поне е престижно. – Здрасти, братчед. Как си, к‘во си, що си?

– Здрасти, братчед – пое протегнатата ми десница той. Още беше здрав като бик. Е, все пак беше и десетина години по-млад от мене. – Караме я криво-ляво. Ти?

– Същото – сопнах се и пуснах десницата му. – Айде, влизай да седнем и карай направо, че имам да инспектирам три тангенти и четири отсечки магистрали.

– Не, не и аз бързам, няма да влизам. Ама ше карам направо – братчедът ме изгледа право у очи. Като малък не смееше да го прави. – Айде кажи ми как може да се изцепиш по телевизора, пред цяла България, че си ме бил като тъпан, а сега не поддържаме ник‘ви отношения? Ти к‘во, издигна се и забрави откъде си тръгнал? Ше се отричаш от родата си, така ли? Та ние се возиме заедно насам-натам, цела махала държиме заедно, къща до къща, да де, къщи до къщи… Излагаш се, а и мене излагаш пред хората, казвам ти!

– Братчед, виж сега… – тука требваше малко дипломация, щото Ради беше сериозен, а не е нужно да се изпокараме. Знае прекалено много, пък ми е братовчед, не идва да го поръчвам мокро. – Айде да влезем и да седнеме да ти обясня как стоят нещата.

– Не! – сопна се той. Все повече се разпалваше. – Никъде няма да влизам! К‘вото имаш да обясняваш, обяснявай ми го тука!

– Твоя воля – идеше ми да го подкарам с маваши герита чак до неговия имот, който всъщност е мой, а не негов, но верно си требваше дипломация в случая. А каратето ме е научило не само на маваши герита, а и на дисциплина. – Не съм излъгал за боя, нали така?

– Да, биеше ме като малък, ама аз бех десетина годишен, а ти вече беше завършил училище – изрепчи се той. – Айде да се пробваме сега, а? А другото! К‘во, сега не поддържаме ник‘ви контакти, така ли?

– Момченце, чуй не сега! – забравих и за дисциплина, и за дипломация и го оттласнах в гърдите така, че с усилие запази равновесие. – Ти където не ти е работа нема да се бъркаш! К‘во искаш? Да призная тия всичките къщи какво са и що са ли? Искаш ли да живееш на улицата, щото аз все някак ще се оправя да намеря някоя керемидка за подслон, та даже и да е в Барселона! Разправям, че съм те бил, че за да се правя на големата работа. И други съм бил, даже и с гранатомет съм ги разпердушинвал. Казвам го, за да отклоня вниманието на хората от писанията на тия, дето ровят из имотните регистри, снимат с дронове и какво ли не правят, за да ни разбият семейната идилия!

– Уф, не се бех замислял за тва, братчед – Ради сведе глава угрижено. Резко беше спаднал гумите. – Е, аз да взема да си вървя, че работа ме чака…

– Ти откога работиш, бе?

– Не… Там… По двора…

– Заминавай! И повече не ми се прави на мъж, да не стане като т‘ва, дето разказвах по телевизора!

– Добре, братчед – гърбината на братчеда Ради вече се отдалечаваше. – И успех в инспектирането на магистралите и тангенсите ли та, к‘во беше…

– Тангенти! – побеснях вече. – Колко имоти ти накупих, не вземеш една книга да прочетеш! До коя страница си на „Винету“, дето ти я дадох преди година.

– Не знам – гласът му вече заглъхваше в далечината. Голем имот, големо нещо. – Май на трийсе и седма.

– От утре почваш да четеш минимум по пет страници на ден.

– Много бе, братчед – спря се той и се извърна. Физиономията му беше трогателно умилителна. – Добре, по три, айде, от мене да мине. Айде, чао, Ради!

– Чао, баце!

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

About
Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)