Истерията на българските гласове и паметта на Апостола, поруганата

В чистата и свята република голямото надприказване изкрещя поредния си връх, а за нас остана тръпчивият вкус на разочарованието и усещането, че сме опръскани с кал.

Този път врявата и безумството не се разгоряха покрай някое разбиващо илюзиите правителствено решение или парламентарно недомислие, не. И не ние вършихме безобразия, нито пък ние се оляхме в клишетната патетика на ораторите пред паметника на Левски. Годишнината от смъртта на Апостола като никога даде трибуна на объркани и напрегнати лидери, които, вместо да отърчат при психоаналитика си, освобождаваха стреса и невежеството си пред микрофоните и камерите, и пред избирателите, разбира се.
Горкият Борисов, Бойко Борисов, след като на 19 февруари честитил празника на минувачи край паметника, се впуснал в размишления пред придружаващите го сутринта министри Младен Маринов, Владислав Горанов и Красен Кралев. Усъмнил се, че не може обесването да е празник, а по-скоро да е нещо като Разпети петък и смутен изгледал свитата си.
„-Тогава не е празник, тогава се страда най-много – отвърна му спортният министър Красен Кралев.
-Даа, тъжен, прекланяме се. Тре`а да ни е срам, включително. Или вчера? /има предвид, че Левски е обесен всъщност на 18 февруари/ – присети се Борисов.
-Вчера, да – потвърди вътрешният министър Младен Маринов.
-Ааа, и то затова е така… Вместо да го спасиме…
-Не е има̀ло държава тогава – отговори му финансовият министър Горанов.
-Айде, да вървиме – завърши размишленията си премиерът“. /Цитатът е от в.“Сега“/.
И нас ни е срам, включително, макар да не „тре`а да ни е срам“. От утринния рецитал на незнанието, от осакатения български език, озвучил размислите на големите мъже в държавата.
Истерията на българските политически /и не само/ гласове продължи и вчера в парламента, подклаждана откъм Русе с коментара на президента Радев и от Брюксел с предупреждението на премиера Борисов.

Врява и безумство до пръсване

Президентът Румен Радев оглави шествие от килията до бесилото на Апостола, обявено като гражданско, а не политическо. И го поведе, а до него се подреди гражданката Корнелия Нинова, както и граждани с депутатски имунитет от парламентарната група на БСП, и гражданката Илияна Йотова, известна още като вицепрезидент с още по-известни партийни корени и недалечно минало на евродепутат от левицата и преди това народен представител. Бившият шеф на кабинета му и сега евродепутат Иво Христов призова „Да подкрепим президента!“. Шизофренно е някак – до 16 ч. съм партиен лидер или депутат, после съм гражданин като всички останали. А в какво точно трябваше да бъде подкрепен президентът в този ден, след като проявата имаше за официален организатор Общобългарския комитет „Васил Левски“, така и не стана ясно. Призивът на Христов все пак събра подкрепа и вероятно даде малко социология за изборите догодина. Пък и старт на предизборната кампания на Румен Радев.

По-късно, вече пред паметника на Апостола, Радев се видя принуден да озапти подкрепата си, ревяща „Мафия!“ по време на словото на столичния кмет Йорданка Фандъкова. А от ГЕРБ провидяха в скандиращите „полукриминали и маргинализирани наемници“. Но не ги забелязаха в агитките, впрегнати неотдавна за подкрепата на Иван Гешев. Временна слепота или амнезия като посттравматичен ефект се случват, но не и избирателно, те просто те връхлитат.

Вчера Гражданите за европейско развитие излязоха с остра декларация срещу президента Радев и от упор го обвиниха, че поругаването на паметта на Апостола на свободата е минало под неговия патронаж, и го призоваха да се извини за „безпрецедентния гаф“. Острието на парламентарната група Тома Биков обяви, че Радев е държавен глава „по стечение на обстоятелствата“, както и че „вместо обединител на нацията, той се превърна в разединител на българския народ, който паразитира върху най-светите и сакрални реликви на националната ни памет“.

Все пак добре, че не го заплаши с разрушаване на паметниците на съветската армия, или просто не се сети, но те в ГЕРБ са над тези дреболии. Че знае ли се каква патаклама можеше да се завихри в пленарната зала.
„Обединителят на нацията да преценява с кои хора се сдружава и прави поход. Не му давам оценка. Аз когато сгреша, се извинявам по много пъти”. Така се обади премиерът Борисов от Брюксел, където отиде за извънредната среща на Европейския съвет. Един вид внимавай какви ги вършиш и говориш, и се извинявай, иначе и ние можем. Факт е, че Борисов много пъти се извини на „мисирките“. После се извини на нацията за чакалнята на еврозоната и даде назад с уверението, че „просто малко забавяме темпото“, защото искал пълен консенсус, но истината е друга. А пълен консенсус по въпроса едва ли е възможен у нас. Даже уточни, че за милионна партия не е проблем да изкара 100 човека да освиркват. И внезапно допълни: „Това не помага на стабилността, на инвеститорите, на целите, които си поставяме. А те са с над 10% всяка година да се вдигат доходите. Само стабилна икономика може да даде желания ефект“. Така връзката между „Мафия!“, стабилност, инвеститори и доходи стана някак още по-плътна, но само той я откри.

Пред паметника на Левски в онази паметна вечер президентът Радев пак завъртя плочата с хита си „Свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, са похитени и опорочени“. Прав е, но не всеки повод да яхнеш микрофона е причина да изтъкваш мотивите си за втори мандат. Нито пък да смесваш епохите с различните им ценности. Историческите архиви все още не са доказали, че Левски е ходил на избори и се е борил за разделение на властите. Прав е и когато пита „това ли е чистата и свята република на Дякона?“. И ние се чудим, тотално объркани от врявата и безумството на задочните словесности, които си обменят властите.

После в Русе Радев внесе яснота: „Ако на управляващите не им харесва отношението на хората, трябва да се замислят за целите и начина на тяхното управление“. Той и при неотдавнашното си посещение в Израел се оплака от липсата на управленска визия в страната, на която се явява държавен глава /това беше по повод водната криза в Перник, която той отнесе чак в Ерусалим, иначе беше там през януари за 75 г. от Холокоста/. Но след това нямаше вой отникъде, макар да е недопустимо държавен лидер да се жалва в чужбина от каквото и да е в отечеството си.
Президентът по право има възможност да говори когато и каквото пожелае, и да изразява недоволствата си винаги и няма да остане нечут – „мисирките“ ще са накацали около него, а и пресслужбата му ще разпрати до всички медии всяка негова дума и той ще бъде отразен. Особено ако говори за служебен кабинет, което означава три месеца президентска република, а това много изнервя управляващите с техните крепители.

Интелектуалците и паметта на Левски, поруганата

И писателката Здравка Евтимова произнесе слово пред паметника на Апостола. От царицата на най-съвременната българска проза сякаш се очакваше да изрече нещо по-умно от онези пламенни клишета, с които множеството бе удостоено. Едни го тиражираха в социалните мрежи с възхита и преклонение, други изпаднаха в потрес и дълбоко разочарование. Нормално, ние от всичко най-много можем да се разделяме и противопоставяме, не без помощта на властите.

Пишещото братство от българския ПЕН-клуб напоследък периодично изригва с декларации, които остро осъждат нейните откровено про-путински позиции в качеството й на председател на организацията. /ПЕН-клуб, PEN International е световна асоциация на писателите за насърчаване на приятелството и интелектуално сътрудничество между писателите навсякъде по света, с автономни центрове в над 100 страни по света с център в Лондон още от 1921 г. През 2016 г. ПЕН-България отбеляза своята 90-годишнина/.

Там сред членовете писатели също гори разделителен пожар. И Здравка Евтимова е мишена на тежки нападки от едното крило. Тя, според лидера на едните – Светослав Нахум, член на УС на структурата у нас, е инициатор и вдъхновител за отхвърлянето на декларации, свързани с освобождаването на режисьора Олег Сенцов, с осъждането на окупацията на Крим от Русия, с арестите на руски опозиционери и т.н. И докато крилото на Нахум призовава хибридната война на Кремъл срещу България и руската агресия срещу Украйна, както и всеки опит на режима на Владимир Путин да подменя българската история да бъдат осъдени, кръгът на Здравка Евтимова се обявява против това. И заклеймяващи декларации няма, а как иначе писателят може да озвучи позицията си, ако не с категорични думи, попита ме Светльо Нахум в лична кореспонденция.

Невъзвратимо ли е, като смърт?

Падението на политическите лидери е безспорен факт. Приносът им за разделението в обществото – също. Щом една панихида на свята за всички личност може да се превърне във война на позиции, за какво общество говорим?

Поклонението е личен акт, няма нужда от церемонии и високопарни слова, изречени от хора със съмнителни минало и настояще, нито от селфита и сватбарски шествия на ухилени политици и феновете им, каквито ги видяхме в онова шествие на безсмъртието, нито пък в мисловния тупик на премиера ни. И в гръмките декларации от парламентарната трибуна, където очакваме да чуем съвсем други послания. Суетата, фалшивият патос, скандиранията – грозно е. Грозно е, че всеки следващ ден ни разтърсва с поредните поне три идиотски скандали, а ние вече сме забравили за вчера. И че само по повод на подобни дати се сещаме за достойнството на нацията. Иначе си протестираме от дивана вкъщи.

Грозно е, че гибелта на Васил Левски бе употребена за политически цели и всички вкупом поругаха паметта му. Дръжте се, идва Трети март, после 2 юни и още, и още – така до изборите догодина. И се бронирайте – истерията на българските политически гласове ще ви докара до несвяст така, че да си късате ризите после. Ама късно.

*”Животът – сянка блудна, клет актьор,
пилеещ време в кухи дитирамби,
забравен подир туй навеки; разказ,
изплют от урод с врява и безумство,
лишен от капка смисъл”.
Макбет, вдъхновил Уилям Фокнър за романа “Врява и безумство”

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Вилдан Байрямова

Журналист, автор на политически анализи и коментари. Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Latest posts by Вилдан Байрямова (see all)

• Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева? Репортаж с НСО на врата - 12 септември 2020
• Новото нормално: палатките срещу палатите. И джипка срещу българите - 14 август 2020
• Партиен сбор в обедна почивка и бой по журналисти: демокрацията на Борисов - 6 август 2020

This post is also available in: EnglishRussianFrench