Клещите на задкулисието

Ирина Бокова е българският кандидат за генерален секретар на ООН. „Българи юнаци!, би казал някой. Друг пък може да добави, че всичко е в реда на нещата и би било национално предателство, ако не подкрепим „нашето момиче“. Трети ще се изсмее презрително и ще махне с ръка. „Я не ме занимавайте с глупости!“.

Да, така си е, спор няма. Страхотно би било за националното ни самочувствие наш сънародник да е толкова високо в световната йерархия. На пръв поглед излиза и че ако не застанем зад кандидатурата на Бокова ще изневерим на патриотизма. А пък, в крайна сметка, за който не се интересува от политика, наистина едва ли е важно кого и дали изобщо сме номинирали някого.

Това обаче е само на пръв поглед. Защото първо сме хора, а после българи, родолюбци или безразлични към случващото се около нас. Подкрепяйки кандидатурата на човек, получил летящ старт в живота от комунистическия режим, ние, българите, не показваме, че сме патриоти, а тъкмо обратното.

Подобно поведение от наша страна е демонстративно пренебрежение към всички ценности, които уж застъпваме от началото на така измисления преход. Номинацията на Ирина Бокова е поредният пирон в ковчега на откровената измишльотина, която ние за благозвучие наричаме „преход“. Ако изобщо има нещо положително в цялата тази история, представляваща поредното безумие, около което медийната истерия върти общественото внимание на шиш, то това е пълното разголване на простичката истина.

Ние, българите, не живеем в държава, а в джунгла. Нямам никакво намерение да бълвам подробности относно биографията на другарката Бокова. Който има интерес лесно може да намери достатъчно данни, за да разбере на какво се дължи шеметната й кариера и благосъстоянието й. Мога само да кажа, че в родната джунгла метастазите на близкото ни минало пълзят навсякъде наоколо и ни приклещват като увивни растения в зловещата си клопка.

Ако изобщо е имало някакви съмнения относно това дали у нас управляват политици, защитаващи европейските ценности, номинацията на Ирина Бокова е красноречиво доказателство, че това е абсолютен мит. Също както са мит и свръхестествените сили на другаря премиер.

Осъзнавам, че може и да не се изразявам достатъчно ясно, но не мисля, че е нужно да го правя, защото ножът е опрял до кокала и ако някой не усеща тъпата болка това си е лично негов проблем. Това, което искам да кажа е, че Ирина Бокова не може да бъде номинирана за генерален секретар на ООН от никоя страна, която поне малко се различава като цивилизационно равнище от Северна Корея.

И патриотизмът няма нищо общо с това. Тук става въпрос единствено за фундаментални принципи, свързани с хуманност, съпричастност, отговорност за съдбата на околните, човешки права и свободи. Все неща, които са диаметрално противоположни или поне напълно непознати на Ирина Бокова.

Нека за момент да си представим, че имаше организация, отговаряща за лицемерието, шуробаджанащината и еснафщината. Там Ирина Бокова би паснала за генерален секретар като дялан камък. В такъв случай бих стискал палци да я изберат. Справедливо ми се струва някак…

За ООН обаче изобщо не ми се струва така. И не, Ирина Бокова не е българската кандидатура за генерален секретар на организацията. Не сме я издигнали ние, още повече, че и сериозен обществен дебат по темата така и не се проведе. Издигнаха я, приеха я и я номинираха метастазите на близкото ни минало, за които вече споменахме.

Зад нея застанаха в стройни редици задкулисието и североизточните ветрове на статуквото (ако щете му викайте „стабилност“). Те са мотивирани да се бият на всевъзможни фронтове и няма да се откажат от опитите си да вкарват троянски коне на всички възможни места. Така че честито на обичайно заподозрените.

Ръководителите на държавата склониха да продадат за пореден път принципите, които трябва да са заложени в основите на ценностната ни система през XXI век. На добър час и на тях, и на Ирина Бокова! Те си знаят каква поредна гротеска разиграват. Ако някой обаче се интересува, лично аз се срамувам и от тях, и от нея.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022