Когато скъсаш синджира

Някои хора (очевидно кои) се правят на приятно разсеяни, та затова реших да го кажа в прав текст от скромната си трибуна. Не, протестът пред Народното събрание не беше в защита на Председателя и на Продължаваме промяната. Това беше просто поводът. Причината е съвсем друга.

Колко и невероятно да звучи, в България се създава гражданско общество. Родилните му мъки бяха не с онова „Кой не скача е червен“, а с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Именно тогава мислещите хора в страната скочиха и показаха на лапачите, че тоя път няма да е тяхната. Това критично мислене започна да се натрупва с времето. И ето ги резултатите.

Чалгар бута правителство, което очевидно нарушава интересите на мафията и чопли из корупционни схеми за милиарди. Може би за десетки милиарди. Хората знаят, че тези десетки милиарди са от техните данъци, от труда им, от евросубсидиите, които би трябвало да бъдат използвани за това България да има по-добра инфраструктура, образование, здравеопазване, условия за привличане на инвестиции.

Мислещата част от народа, не оная с ракията пред телевизора, вижда, че правителството си има камара кусури, но се опитва да вкара някакъв ред в цялата тази кочина. И сега е пред Народното събрание не заради Никола Минчев или Продължаваме промяната, а защото не иска никога повече долни крадци като гербаджиите и депесарите или нови гьонсурати, например Копейкин да вземат властта.

Да, не е гражданско общество в пълния смисъл на думата. Защото все някой е гласувал за недоразумения като Копейкин и чалгаря, който командва от рубинената си кула, някой е гласувал и за оня със зайчарника, чиито магистрали се разпадат на третия месец, след като са платени десетки милиони за тях, а други даже не са построени, а само са платени. Подозирам, че повечето от тия хора имат изгода да избират подобни реплики на политици, но понякога се плаша, че може и да го правят искрено. Както и да е, за друго бях заговорил.

Това, което се случва пред Народното събрание, съвсем не е случайно. И няма да е инцидентно. Гражданското общество не е нещо, което можеш да залъгваш. Това са хора, които се трудят, мислят, плащат си данъците, и всички тъпотии за Македония, пляскане по дупета и не знам к‘во си не им минават. Умните хора не се връзват на „ШоГ!, УжасТ!, Сензация!“.  Те гледат резултати.

Именно тук е драмата на оня със зайчарниците, Копейкин, Сокола и себеподобните им. Едни млади и образовани хора се промъкнаха в Народното събрание и се опитаха да спрат хибернацията на нацията. Поне на част от нея. А те не искат нацията на излиза от дълбокия си зимен сън.

На тях този сън им е нужен, за да държат митници, да се продават на други държави, да разпределят порции, да пълнят чекмеджета, да правят тераси, да държат местни неофеодали, да купуват къщи по Средиземноморието. Един Господ знае и още какво. А много хора си викат „Тука е така“ и скланят главица.

Именно затова съм обнадежден от протестите в подкрепа на Никола Минчев. Не защото съм особен почитател на Продължаваме промяната или на него лично. Аз политици не харесвам изначално. Има една максима, към която се придържам вече четири петилетки. Тя гласи, че политиците винаги трябва да бъдат критикувани, защото си имат партийни агитки, които да ги хвалят, но работата на журналистите е да ги провокира да правят колкото се може повече за обществото.

Така че Никола Минчев и Продължаваме промяната не са ми особено важни. Особено важно ми е, че хиляди хора се събраха пред Народното събрание, за да покажат на обичайните мафиоти, че номерата им вече няма да минават безнаказано.

И ако Копейкин ще ни вкарва в Белене, за да ни чете „Талисманът“, нека. Бавно, но сигурно гражданите на България стават общество с принципи и познания за правата си. Този процес е труден, след близо 80 години систематично унищожаване на мисленето. Но се случва.

Ще е трудно, ще е бавно, но ще стане. Това е важното. Не председателят на Народното събрание или управляващата партия. Политиците се сменят. Ако ние обаче сме критични и непримирими към мафиотите в политиката, пътят е правилен. А това е смисълът, или бъркам?

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022