Митрофанова, иди на х*й!

Започвам с уточнението, че хич не съм почитател на адв. Хаджигенов, но горещо одобрявам думите му в оняденшната му телевизионна изява, когато толкова силно обиди „деликатния“ „социолог“ Андрей Райчев, че той си излезе скандализиран от студиото.Митрофанова се била извинила. Видите ли колко възвисена е руската дипломация?

Това е новата опорка, според която трезвите гласове в българското общество, а, слава Богу, и в българското правителство, трябва да млъкнат и да оставят на мира свещената крава на руската дипломация у нас.

Ами, няма да млъкнем. Не и докато тази нагла особа не бъде обявена за персона нонграта и не бъде напъдена позорно от България.Предполагам всички знаете, но все пак да припомня. Руската посланичка, която очевидно се изживява като наместник в задунайска губерния, миналата седмица беше качила на официалната (!!!) страница на посолството текст, в който, очевидно гневна, беше нарекла българите подлоги. Текстът беше както на руски, така и на български.

Много българи наскачаха възмутени. И с пълно право. Едва ли има друг случай в световната история на дипломацията, когато посланик си позволява подобна риторика, при това по адрес на страна с която неговата не е в открит конфликт.Та нали самият израз „дипломатичен език“ означава именно това? Да не казваш в прав текст нещата. С други думи, да се изразяваш лицемерно.

Явно Митрофанова дотолкова си е повярвала, че е дошла в страна на послушковци, че е забравила за всякакъв вид дипломатичност. Впрочем, не е само думата „подлоги“, която по-късно Митрофанова и армията путинофили се опитаха да извъртят и изкарат необидна с жалки словесни алабализми.

Целият тон на съобщението, публикувано на страницата на руското посолство беше обиден, назидателе, императивен, типичен за руската „дипломация“, която винаги е искала да покажа на всички как са длъжни да отдават коленопреклонна почит на страна огромная.Митрофанова продължи звездната си седмица и на Националния празник на България трети март, когато дръпна такава реч, че направо на човек да му се доповръща.

Естествено, акцентът беше отново върху това как дължим вечна признателност на Кремъл за свободата си, но между другото Руско-турската освободителна война беше сравнена с военната „операция“ в Донбас. Сега, на всички ни е ясно, че напъните на путиновото обкръжение да легитимират гнусната си агресия срещу суверенна Украйна и да я изкарат някакво освобождение на братския украински народ от легитимното му правителство нямат мярка, но това вече беше директно на наш гръб и обиди не само суверенитета на България, а и паметта на загиналите във войната руски, украински, фински, румънски воини и на българските опълченци.

Посланичката продължи с „дипломатическото“ си поведение и като отказа да отиде в Министерството на външните работи и да даде обяснения за поведението си. Което пак си е чиста проба демонстрация на незачитане на протокола и международните норми. Но, какво е един подобен акт на фона на това, че шефът ѝ в същото време избива мирни граждани на територията на чужда държава? Тоест, поведението на Митрофанова може да бъде ако не оправдано, то поне мотивите за него да бъдат разбрани.

Ние обаче не бива да ги разбираме. Достатъчни са ни Росенец и Камчия, Балканския поток и МОЧА, цените на природния газ и руските знамена на Шипка. Предостатъчни. Най-после трябва да покажем твърдост в позицията си и да се еманципираме от прословутата шестнадесета, в която се опитваше да ни превърне бай Тошо.

И това, че премиерът Кирил Петков е привикал Митрофанова вчера и ѝ е заявил, че трябва да спре да се меси във вътрешните работи на България, е похвална, но не и достатъчно ясно заявена позиция. Руската посланичка отдавна беше преминала рамките на добрия тон, но това беше разбираемо, защото всички знаем за зависимостите на Бойко Борисов от Кремъл.

Сега обаче, за щастие, Бойко Борисов не е на власт. И на Русия трябва да бъде показано с твърда ръка, че България е суверенна държава с евро-атлантическа насоченост.Така че половинчатите мерки не вършат работа. Митрофанова трябва да бъде изгонена час по-скоро. Така поне символично ще покажем, че не сме руския троянски кон в Европейския съюз и НАТО за какъвто съвсем справедливо ни обявиха някои политици и анализатори още преди доста години.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022