(Не)изтребими образи Mind the horns!

Оня ден, в петък, бях на премиерата на „Северозапад. Неизтребими образи“ в култовото за по-кореняците софиянци кино „Влайкова“. Филм на Константин Занков, гарниран с размислите на Любо Канов и още няколко северозападни сътвера.

Ако ви се гледа нещо лекичко и фриволно, хич не си правете труда да присъствате на някое от следващите излъчвания на „Северозапад. Неизтребими образи“. Гледайте си вечерта на Северозапада в предаванията на новия месия и готово.

За всеки незапознат с реалността филмът може изглежда преекспониран и преднамерено вменяващ тягостно чувство. Е, мога да ви кажа, че не е. Ама хич. Много си е реалистичен даже. Особено, ако познаваш процесите и действителността там и си забравил да си сложиш розовите очила.

Друг е въпросът, че оставя горчив вкус в устата, но няма проблем. Хората в Северозапада живеят достатъчно дълго в СеверозапАДА, за да са свикнали да приемат съдбата си с едно специфично, мрачно и често стряскащо околните чувство за автоирония. Това е нещо трудноразбираемо за околните, но пък си е много ефективна психотерапия, ако съдим по това, че в оная част на страната все още има оцелели.

Като слушаш разсъжденията на хората, които участват във филма, като гледаш кадрите и слушаш нагнетяващия тъга музикален съпровод, можеш да се почувстваш почти в Северозапада, дори без да ти се налага да минеш физически през всички изкъртени пътища, запустели села, срутени сгради, буренясали полета и изсечени гори. Между другото, искам да отворя една скоба, макар и с риск да излезе, че съм пристрастен. „Неизтребимите образи“ са подбрани изключително подходящо. Представителна извадка, както би казал някой специалист от социологическа агенция, преди да ви напълни главите с добре платени от тая или оная партия измишльотини.

Имаме „приоданци“ (в Северозапада така се наричат хора, които не са местни, но са се заселили в тяхното населено място; няма никакъв пейоративен контекст. Просто информативен), имаме местни на преклонна възраст, местни в силата си, местни, които животът е отвял нанякъде, местни дървени философи, имаме даже приятно изненадващ с адекватността и трезвата си мисъл представител на клира.

Да не разказвам повече, че филмите са за гледане, а не да си дрънкаме празни приказки. Северозападният човек остава със смесени чувства, когато види финалните надписи, защото хем няма как да се зарадваш на видяното, хем няма как да кажеш и думичка против всичко, което е заложено като послание. Действителността. Груба, брутална, такава, каквато е. И точно в тоя момент, когато нямаш търпение да приключи официалната част и да пиеш по едно вино със създателите на филма и да си размените по няколко думи, се появява ТОЙ.

Северозападът не е изключение. Там живеят хора като всички останали. Но, ТОЙ ти показва една от причините цяла България, а и целият свят да създават впечатление на един психодиспансер, от който извънземните предпочитат да стоят далеч. Докато екипът на филма приема заслужените поздравления на препълнената уютна зала в кино „Влайкова“, нашият тенец си пробива път с лакти и започва да размахва пръст назидателно. Ментално ТОЙ е спрял някъде покрай времето на другарските съдилища.

Хората спират да ръкопляскат, екипът гледа с търпение. Не им е за първи път, знаят какво ги чака, макар и да не прикриват досадата в очите си. ТОЙ има истеричен глас, размахва пръст, мята слюнка, докато громи световната конспирация и тропа с крак, обяснявайки, че е от Видин и евреите са виновни за това, че синагогата, прекрасната сграда на синагогата, се е превърнала в изтърбушена, зловеща развалина през десетилетията от средата на ХХ век насам. Евреите. Американците. Сорос. НАТО. Кемтрейлс. Верблюдите. Норвежците. Тенците. Еврогейовете. Масоните.

Сламката в окото на брата си, а не гредата в собственото си око. Побързах да търся нещо с повече спиртно съдържание. Виното нямаше да ми е достатъчно.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

About
Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)