Ний сме дали на светЪТ – Гранд мола в Одесос!

Откога се плашим взаимно с етнически турци, расови цигани, сирийски талибани???? От колко време само сочим с пръст???? Десетилетия ли, векове ли минаха, не знам. Все някой ни е виновен…

Що се отнася до нас, ние сме шибаната жертва. На нас нещо все не ни достига. Хилядолетия ни забъркват комплоти я Византия (винаги се е наричала Източна Римска империя, но това едва ли интересува някого), я Османската империя, я Мегали идеята, я Илия Гарашанин, я Великите сили, я СССР, я Европейския съюз. А ние сме си пичове та дрънкаме!

Дрънкаме, наистина. „И ний сме дали нещо на светЪТ“, каква по-голяма дрънканица!? В интере на истината, дали сме… Но само едно нещо, макар и много важно. Защото „В началото бе словото“. Предците ни са положилки огромни усилия и са направили към двеста-триста милиона човека на тази планета словесни. Не просто говорещи, но и писмовни. Но, май до там!

Сега не даваме нищо на светЪТ, освен стотици хиляди умни хора и милиони миячи на чинии, берачи на портокали и селяшки тарикати, от които изпищя целия модерен свят. Пръскаме злоба и безнадеждност не на три морета, а на четири океана.  А мрънкането ни е безкрайно…

Циганите са ни изрязали гората. Не ония, които плащат на циганите, за да я режат и я изнасят с влакови композиции, ТИР-ове и кораби. Не, не са те! Циганите са! Те искат парк „Юлен“, циганите го искат. Същите тези цигани, които ни оскататиха природата, ни крадат и тока, пък и ни убиват децата до търновските ж.п. гари. Те са! Други виновници няма! Освен турците и сирийците, разбира се!

Ние сме външна граница на ЕС и се смазваме от (за) здрава ебан, за да опазим пътя, и истината, и живота… Без нас Европейският съюз няма да го бъде, нищо че в България са дошли стотици пъти по-малко нелегални емигранти, отколкото не в цяла Италия, а само на остров Лампедуза, например. Фактите нямат значение, пропагандата е важна.

В този ред на безсмислия, нека да оставим настрани поне за малко всички цигани, турци, три морета, прави краставици, румънски прокурори. Нека забравим само за няколко абзаца за мятането на салфетки по чалготеките, за Народното ни „Съединението прави силата“ и за оная красива триъгълна сграда, дето един подлез я дели от ЦУМ.

Нека се взрем директно в обществото си. Очи У очи! Кой уби Нягол? Тук няма как да кажете, че са етническите турци, расовите цигани или сирийските талибани. Камерите не лъжат! Убиха го три лайна. Изтропани в нужника, наречен Гранд мол. В Одесос. Калоян го превзе този град в началото на XIII век, русите пък го завладяха в началото на XXI. Но те нямат нищо общо в случая. Нито мъжът на куманската въртиопашка, нито русите. Имаме общо само ние. Като общество. Социум, както се казва.

Помпозно име, не мислите ли? Гранд мол… Нужник с помпозно име, лицемерни управители и още по-лицемерни собственици…

Трите лайна са българи. Може би дори горди с произхода си българи. Но все пак лайна, нищо че едното от тях е сгодено. Нягол не е направил нищо лошо на лайната. Нито предишните клиенти на мола, които са били бити от същите тези лайна.

Всъщност, ако се замислим, Нягол не е направил нищо на никого. Той просто се е родил с една кошмарна диагноза. Шизофрения. И е завършил живота си с една кошмарна смърт. Юмруци, ритници, счупени ребра, нечовешки мъки, борба за живот в едно несъпричастно общество. И е издъхнал. Сам в мола, където е имало стотици хора.

Това сме ние, българите. Понякога даваме на светЪТ смислени неща, като азбука. Понякога изсираме вмирисани лайна като Ангел Николов, Красимир Димитров и Цветан Маринов. Понякога тези лайна вземат превес и убиват хора, които крещят за помощ и съпричастност. Макар и без глас.

Ние сме хора като всички останали. Нито по-умни, нито по-красиви, нито по-гостоприемни, нито по-щастливи. Нито по-тъпи, нито по-грозни, нито по-лицемерни, нито по-тъжни. Ние, българите сме уникални в едно. Това е моето скромно мнение, не ме съдете. Съдете лайната Ангел Николов, Красимир Димитров и Цветан Маринов. Дано и съдът ги осъди.

Винаги можем да си намерим виновник за собствените си грешки. Ангел Николов, Красимир Димитров и Цветан Маринов не са лайна, издрискани от майките и бащите си. Те са системни грешки на нашето общество. Нямат нищо общо с политици, цигани, турци, Украйна, ИДИЛ, световен заговор срещу българите или Вселената знае какво…

Те са тумор. Част от тумора, който трябва да изрежем до корен, за да станем истинско общество. Иначе всички ще бъдем лайна. Като тях. И това ще е всичко, което можем да дадем на светЪТ. Чехът Давид Черни май беше прав, а?

Единственото, което сме способни да направим, за да измием зелено-кафявото разстройство от лицата си, е да се молим съдът да наблъска лайната Ангел Николов, Красимир Димитров и Цветан Маринов в затвора за колкото се може по-дълго. И да се разрови по-дълбоко във фекалната яма, защото тия трима тъпанари са само върхът на лайняния айсберг, в никакъв случай не са първопричината. Тя се крие в самите нас, в гнусния ни социум, който не търпи никаква различност.

И ний сме дали нещо на светЪТ… Но сега му даваме само гнусна безличност, тотална алиенация и зловеща омраза. Той ни отвръща със същото, разбира се. Прости закони, закони на Вселената…

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022