Новая Газета: Защо никой не пречи на терористите от ИД да печелят милиарди от търговия с нефт Mind the horns!

Специалният кореспондент на “Новая Газета” Ирек Муртазин публикува разследване за нефтената инфраструктура на Ислямска държава, която въпреки бомбардировките работи изправно и доставя нефт в Сирия и в Турция. Превод от руски на статията озаглавена “Мирис на тръби”.

Не си струва да се учудваме, ако скоро се изясни, че в бордните компютри на щурмовите самолети и бомбардировачите в Сирия са внесени най-напред координатите на помпените станции, поддържащи налягането в нефтопроводите, по които тече нефта на терористическата организация ИД (забранена на територията на Руската федерация), а не само данни за местата, където се намират главатарите на терористите. Източници на “Новая” твърдят, че един от въпросите, които ще бъдат повдигнати в хода на срещата между президентите на Русия и САЩ е запушването на каналите за финансиране на терористите. И Русия е готова да нанесе удари по обектите на тяхната нефтена инфраструктура.

Бойците на ИД са безжалостни. Те устройват публични екзекуции на невинни, продават на черния пазар културното наследство на цели страни и се упиват от своята безнаказаност, унищожавайки безценни исторически обекти. “Няма нищо свято” е най-подходящата за тях характеристика. Но, оказва се, че и терористите имат все пак своя светиня. Това е нефтената тръба.

Теорията на партизанското движение, основите на която са заложени в Москва през 1942 г. гласи, че то се храни от два основни източника: разширяваща се социална поддръжка и устойчиво финансиране (в съветския вариант – материално-техническо снабдяване). Последователното и упорито съкращаване на финансовата и обществена база на тероризма е главния признак на системния подход към решаване на проблема. Популярните идеи за спасителната сила на точковите удари и килимните бомбардировки говорят по-скоро за недостатък на професионално отношение.

Още през септември 2014 г. по време на отчета на Комисията по външните работи на Европейския парламент, посланикът на ЕС в Ирак Яна Хибаскова заяви, че « някои страни-членки на ЕС купуват нефт от бойците на ИД ». Kонкретни страни и имена на посредници Хибасова не назова, но нейното изявление изглеждаше като сериозен упрек, доколкото Съвета за безопасност на ООН месец и половина по-рано, на 29 юли, излезе с изявление за недопустимостта на търговията с нефт с терористически организации, действащи на територията на Сирия и Ирак.

Централната идея на заявлението е, че каквато и да е форма на търговия с нефт с бойците на ИД е незаконна и ще се разглежда като финансова поддръжка на терористите и може да доведе до въвеждане на санкции.

Пресата добави още подробности. Немската DWN и испанската La Republica почти синхронно публикуваха, че правителството на кюрдските провинции в северен Ирак и турските специални служби са прекрасно осведомени за контрабандните доставки на нефт от териториите, контролирани от ИД.

Дохода на терористите – милиард долара

Тези събития привлякоха вниманието към проблема на FATF (група за разработка на финансови мерки за борба с прането на пари, създадена от страните на “Голямата седморка » през 1989 г. Русия е представлявана в тази организация от Росфинмониторинг – И.М.), която пристъпи към работа над доклад за източниците на финансиране и изработване на препоръки за спирането на паричните потоци, постъпващи в разпореждане на ИД. Първите резултати от тази работа бяха обнародвани през януари 2015 г. Експертите на FATF пресметнаха, че ежегодният доход на терористичната организация представлява не по-малко от милиард долара. А лъвския пай от тези постъпления се пада на търговията с нефт и нефтопродукти.

ИД успя да завладее десетина нефтени месторождения на територията на Сирия и Ирак. Сред тях са богатите на въглеводороди територии – ал Омар, Ракка, Дейр ез-Зор, Аш-Шаер. Според оценката на консултантската компания IHS

Общият обем на добиващите мощности на ИД достига до 350 хиляди барела нефт в денонощие

Освен това, под контрола на ИД се оказаха нефтопроводите от иракския Киркук към турското пристанище Джейхан и ISLP, който съединява иракските месторождения с ливанския порт Сайда с отклонение към сирийския порт Баня. Медиите многократно съобщаваха, че ISLP е бил унищожен още през 2003 г. в резултат от бомбардировките на ВВС на САЩ с цел икономическа блокада на режима на Саддам Хюсеин, и че той не функционира. Между впрочем, американските самолети атакуваха само иракската част на нефтопровода ISLP. На територията на Сирия и Ливан и тръбите и помпените станции, обезпечаващи необходимото налягане за транспортирането винаги са били изправни.

Към ISLP отдавна са включени нефтопроводите от сирийските нефтени месторождения, които днес се контролират от ИД.

През август “Новая” получи информация, че руснаците, върнали се от Сирия, срещу които са възбудени наказателни дела за участие в бойни действия на страната на ИД, по време на разпитите са дали показания, че помпените станции и нефтените тръби (95% от които са под земята), се охраняват усилено от терористите. При това помпените станции работят, което говори за транспортиране на нефт.

Започнахме да търсим потвърждение на информацията, че нефтопроводите работят и по тях постъпва нефт в Турция и на територията на Сирия, контролирана от правителствените войски. На аерокосмически снимки намерихме помпени станции на територията, контролирана от ИГ. Тези съоръжения изобщо не са пострадали от бомбардировките на коалиционните сили, започнали през септември миналата година.

Наши източници потвърдиха и подаването на нефт чрез контролирания от терористите нефтопровод. Впрочем, за доставки на нефт в турския порт Джейхан вече се беше промъквала информация. В частност се съобщаваше за танкери, с предполагаем наемател компанията Palmali Shipping & Agency JSC, принадлежаща на турско-азербайджанския милиардер Мубариз Гурбаноглу.

В западните медии се твърдеше, че ИД търгува с нефт с посредничеството на иракски Кюрдистан. А британския журналист Нафиз Ахмед излезе с преки обвинения, че членове на иракското регионално правителство на Кюрдистан, както и официалните власти на Турция и САЩ, си затварят очите за продажбите на нефт от ИД на черния пазар.

Разузнаванията по света знаят за всичко това

Достоверно известно е, че и в момента, когато основните сирийски месторождения се намират под контрола на терористите, Сирия не изпитва дефицит на енергийни ресурси. Нещо повече, нефтът стига не само за нуждите на страната, но и за експорт, в частност към Китай. Това косвено потвърждава, че Сирия докупува нефт от ИД. Тази версия беше потвърдена от наши експерти в нефтения отрасъл, които съобщиха при условия за анонимност, че без да докупува нефт от ИД, Сирия не би могла да обезпечи непрекъснатата работа на своите нефтопреработващи заводи, камо ли да заделя за експорт.

Всичко това се съвместява зле с изявлението на заместник министъра на финансите на САЩ с ресор борба с тероризма и финансово разузнаване Дейвид Коен. « Опитваме се да разберем кой именно се явява посредник в продажбата на нефт, за която следим много внимателно. Кой именно е въвлечен в контрабандата на нефт в ИД » ?

От самолетоносачите на САЩ в Средиземно море регулярно излитат за бомбардировки от 25 до 60 самолета едновременно с поддръжка на самолети-цистерни. Въпреки това нефтът си тече по тръбите. Възможно ли е тази задача да е по силите дори и за ограничените сили на Русия в Сирия? Все пак това е много по-понятно решение, отколкото организирането на наземна операция.

Защо нефтената инфраструктура на терористите не е сериозно засегната? Засега световните лидери пазят мълчание заради някакви не докрай понятни съображения за политическа целесъобразност. Но за каква целесъобразност може да става дума, след като катастрофалната експанзия на ИД вече доведе до появата на стотици хиляди сирийски бежанци в Европа?

Ирек Муртазин – специален кореспондент на “Новая Газета”

Биволъ пита: А целесъобразно ли е да се мълчи за контрабандата на цигари от компанията на Пеевски Булгартабак в региона? Контрабанда, за която турските митници и службата срещу финансови злоупотреби неотдавна съобщиха в доклад, че се осъществява през кюрдските провинции на северен Ирак от същите лица, които бяха разкрити в поредица разследвания (виж тук тук и тук) за собствеността на тютюневия холдинг. С какво могат да се финансират доставките на цигари, освен с доходите от контрабанда на нефт? Очевидно е, че контрабандата на цигари е “втори цикъл” за изпиране и умножаване на тези доходи. Но е наивно да се смята, че такава мащабна контрабанда (70 % от незаконните цигари в Турция са на Булгартабак, а за другите страни в региона няма достоверни данни), би била възможна без чадър от най-високо място в България. А за каква точно борба с задкулисието и корупцията призовават редовно западните посланици, след като техните отлично информирани служби и правоохранителни органи не си мърдат пръста, за да пресекат каналите на #КОЙ и да осветлят неговите политически покровители?

Бойци на Ислямска държава изгарят цигари, сред които и от марката "Престиж" на Булгартабак

Бойци на Ислямска държава изгарят показно цигари, сред които и от марката “Престиж” на Булгартабак

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.