До проф.Михаил Константинов

До инж. Валери Симеонов  председател на парламентарната група на Патриотичен фронт

До „Биволъ“

С настоящото представяме кратка информация за днешното състояние на горския сектор и създадената схема за източване на всички възможни блага от Българската гора, за периода 2009-2013г.

         В заключението даваме и някои препоръки за нейното стопанисване и устойчиво развитие в положителна насока.

         Горите са най-големия природен ресурс и безценно богатство, останало в момента в РБългария.

         Те покриват една трета от територията на страната ни.

         Освен за добив на дървесина и развъждане на дивеч, горите имат ключова роля за предотвратяване ерозията на почвите, опазването чистотата на въздуха,а водосъздаващите и водозащитни функции които имат, са основен фактор за живота на човека и целия ни заобикалящ свят.

         Опазването на горите, като част от световната екосистема, се поставя наравно с опазването мира на планетата.

         Горското ни богатство съхранява и цялото ни биологично разнообразие и е място за отдих и туризъм с голямо социално и икономическо влияние.

         Последното изброено значение – икономическото, изглежда е направило най-голямо впечатление на тези, които си гласуваха последния Закон за горите, защото именно то е заложено в основата му.

         Всичко започна с подготовката на проекта за този Закон, възложен за по-голяма „демократичност“ на няколко екипа и предаден за дискусии сред цялата горска колегия и обществеността, в последния си обединен вариант.

         В следващия момент, съвсем „по терлички”, се оказа, че този вариант не е бил последен, тъй като в Народното събрание се внася друг вариант. Гласува се и се приема Закон за горите, чийто проект е известен на много тесен кръг от хора.

         Основният, умишлено вроден порок в този закон се оказва обезличаването на изброените значения на Българските гори и завоалирането на бъдещите действия в тях, като:

         – Не бе създадено самостоятелно ведомство по горите (министерство), обединяващо и даващо направление на главните приоритети в тях, ведомство, което да изготви горската доктрина и гарантира нейната цялост и съхранение;

         –   Управлението и контрола в горите бе възложено, забележете, на Министерство на „земеделието и храните”, което не съдържа, дори в наименованието си, думичката гора, да не говорим в структурата си. „Случайно” или не, думичката гора или нейна производна отново отсъства и в наименованията на създадените със закона дърварски фирми наречени:

              Северозападно държавно предприятие;

              Северноцентрално държавно предприятие;

     Североизточно държавно предприятие;

              Югоизточно държавно предприятие;

     Югозападно държавно предприятие;

     Южноцентрално държавно предприятие.

чието приватизиране търпи провал за сега, но бе предвидено от стратега Е.Димитров – цигарен бос и едър търговец на дървесина.

         Обезличаването на сектора от новите (за тогава) управляващи, , показа още в началото тяхното отношение към Българската гора.

         Много бързо се разбра от цялата горска колегия, че новия Закон за горите и подзаконовите нормативни актове към него са откровено лобистки, а поправките към него бяха атакувани дори и от Световния фонд за дивата природа.

         Този закон беше създаден така, че да облагодетелства тесен кръг от търговски играчи извън горската система, които диктуват правилата в гората, със съдействито на назначените от тях директори на предприятия наречени от колегията „горски феодали“, чийто тартор е бившия ДС агент „Гора“ – Пейчо Върбанов – основен посрещач, шут и сводник на силните на деня станал известен напоследък и с далаверите си с инертни материали, добивани незаконно в горския фонд.

         Разграбването на приходите от ресурса на българската гора продължава с най-високи по мащаб темпове и до днес, като нейния собственик-държавата, остава един ням свидетел.

А иначе:

1. С новия ЗГ трябваше да се осъществи идеята, приходите от горите да се връщат отново в горите. Тази идея бе опорочена и деформирана в желаната форма още в самото начало.

         Целия властови и финансов ресурс бе съсредоточен за управление в ръцете на директорите на държавните предприятия – марионетки на министъра на МЗХ – Мирослав Найденов и заместник председателя на комисията по земеделие и гори към НС тогава – Емил Димитров, а днес Георги Костов.

         Първото, с което започнаха своята дейност, бе отстраняване на „неудобните” по тяхна и на покровителите им преценка – директори, зам.директори и гл.счетоводители (без склонност към далавери) и назначението на тяхно място на „подходящи” хора. Целия останал персонал на териториалните поделения ( горските и ловни стопанства) бе поставен на колене чрез заплахата за уволнения.

         Класическа схема!

         С монополизирането на огромния държавен горски ресурс и предаването му за управление на шепа безскрупулни, зависими хора, започна и обира в горите.

         Държавните предприятия, на които бе възложен дърводобива и продажбата на дървесина изведнъж се оказаха изключително печеливши. Това послужи веднага да се „бие тъпана“ за „успешно проведената” от управляващите и най-вече от министъра „ реформа в горите”.

         А истината е следната.

         През цялото държавно управление на горите в България, до влизането в сила на последния Закон за горите, приходите от добиваната в тях продукция, се е облагала в полза на държавния бюджет с различни във времето по размер и вид такси и образуването на различни фондове, като фонд „Българска гора”, подпомагащи контролирано дейностите в горите.

         В случаите, когато всички приходи от горите са влизали в държавния бюджет, горското ведомство е получавало от същия този бюжет необходимите за дейността си средства. Когато в бюджета са влизали процент от тези приходи под формата на тарифни такси за корен, то и процентен, частичен характер е имала и издръжката на горските стопанства като са я допълвали със средства от печалбата.

         С последния закон всички приходи от Българските държавни гори се прибират от новосъздадените шест предприятия, без държавата да получава и стотинка от своето – горските територии, нейна собственост.      

         В цифри, шестимата феодали на практика разполагат с целия финансов поток от приходите в горите, представляващ стотици милиони лева годишно.

         За какво и как се усвояват тези огромни приходи в нечии джобове, като изключим безсрамния размер на основните им заплати надвишаващи тези на президента и премиера взети заедно.

         Влагат се огромни суми за фиктивни ремонти на вече съществуващи и функциониращи горски пътища, като строителството на нови към неусвоени горски басейни е на практика нищожно и служи повече за хвърляне на прах в очите.

         Извършват се високобюджетни ремонти на офиси, дори и когато нямат належаща нужда от това, или са били ремонтирани преди година-две.

         Пилеят се пари за луксозно обзавеждане, сауни, хамами и джакузита.

         Закупуват се скъпи, в най-висока степен неподходящи за работа по горските терени автомобили, чиито цени достигат и 200 000 лв.

         И всичко това, с единствената цел – извличане на максимални комисионни, чрез възлагане на работата на едни и същи фирми изпълнители и погазване правилата на Закона за обществените поръчки. И в същото време купуването на „спокойствие“ от властимащите на деня с предлаганите им безброй „екстри“ и „пълни програми“ в ловните резиденции за сметка на така наречените представителни разходи достигащи десетки хиляди левове.

         Наред с това е очебийно необоснованото раздуване на работния щат. Днес горските стопанства имат двойно повече служители от преди 2011г. като голяма част от тях са близки на магистрати, полицаи, данъчни и ревизори.

         В същото време не се финансират и вършат редица основни лесовъдски мероприятия, най-важните от които са: разсадниковото производство, залесяването на нови гори, подпомагане естественото възобновяване, отгледни сечи без материален добив и други, а борбата с болестите и вредителите в горите е само спомен.

         В края на краищата държавата бива излъгана два пъти:

         Първо, тя не получава никакъв дивидент от предоставения от нея за ползване собствен горски ресурс- добиваната дървесина и второ, Българската гора, не получава почти нищо и от полагащите и се грижи, възложени за изпълнение на нейните днешни грабители, цинично участващи днес в медийни изяви и отричайки съществуването на „дървена мафия“.

         В подкрепа на горното, е необходимо да бъде направен обстоен сравнителен анализ на постъпилите в държавата средства от нейния собствен ресурс и извършваните годишно мероприятия в горите, преди и след приемане на последния Закон за горите.

         Резултатите ще бъдат впечатляващи.

2. Новия Закон за горите уж трябваше да отдели стопанската от контролната дейност, като придаде на последната необходимия приоритет.

         В изпълнение на това, стопанската дейност в горите се осъществяват от техните собственици – държавните предприятия, общинските лесничейства, юридическите и частни лица.

         Основната му слабост вероятно допусната не случайно е липсата на самостоятелен управляващ орган, който да създаде стратегия и да провежда целенасочена горска политика, като ръководи и координира дейността на различните структури, занимаващи се със стопанисване на горите в лицето на държавния, общински и частен сектор.

         Освен зверската експлоатация на горските ресурси в т.ч. и дивеча от шесте държавни предприятия, тревожно е положението и в общинските гори, които се управляват хаотично, в зависимост от вижданията и съвестта на кметската управа, или общинските ръководства, а по отношение на частните гори подходите са толкова разнообразни, колкото е броя на техните собственици. 

         Най-важното – опазването и контрола по прилагането на Закона, беше отредено да се извършва от Изпълнителната агенция по горите и нейните поделения по области – Регионалните дирекции по горите. Те са оторизирания орган, осъществяващ ефективения контрол по дисциплината на ползване на дървесината в горите и спазване върховенството на Закона от всички собственици на гори.Нещо повече – всички проекти на този закон предвиждаха разнообразни мерки за недопускане конфликт на интереси между контролирани и контролиращи, дори да не се помещават в една и съща сграда, за предотвратяване на евентуални контакти.

         Естествено и тази, както и останалите цели на Закона не бяха спазени, а хитро заобиколени, смачкани и погазени.   

         За никой не е тайна, че контролиращите органи в голяма степен са подвластни на контролираните.Очебийна е тенденцията ръководството на РДГ да изпълнява волята на директора на предприятието, или на неговия представител по регион. В противен случай въпросния директор е заменян веднага с друг.

         Проблемът, извращаващ цялото спазване на Закона, произтича от следните обстоятелства:

         – Министъра на МЗХ назначава и директора на предприятието заедно с целия управителен съвет, и директора на Регионалната дирекция, като определя и правилата на играта и кой на кого е задължен. Обикновено контролиращия на контролирания.

         – От не малко значение в тези отношения е размера на заплащане, както и неговия произход. Вече знаем, че служителите на предприятието получават своите възнаграждения от експлоатацията на горския ресурс – дървесината и дивеча, а експертите на ИАГ и РДГ-та и инспекторите по опазване и контрол на горите нямат собствени средства. Те чакат своите заплати от държавния бюджет, в който не влизат почти никакви постъпления от горите и съответно финансовото министерство се явява за тях една не особено любезна мащеха.

         Факт е, че една чистачка от поделение на предприятие получава повече от един висококвалифициран специалист в ИАГ или РДГ, да не говорим за редови горски инспектор.

         Цялата тази организация и философия, създадена от Емил Димитров и написана от сегашния зам. министър Костов способства за ширещата се изключително огромна корупция в горите.

         Добива на дървесина, както и нейната продажба е предоставена на няколко големи фирми, чийто монопол съсипа и докара до фалит всички по-дребни преработватели и търговци в страната.

         Изкупената на едро дървесина от привилигированите, заля пазарите на съседните държави, за сметка на нуждаещото се от дърва за огрев местно население, като в най-добрия случай такива му се осигуряват на спекулативни цени.

         В името на оцеляването на Българската гора, според голяма част от лесовъдската колегия, е необходимо да се предприемат следните действия:

         – Незабавна смяна на ръководствата на държавните предприятия, представляващи нечии подставени лица и прекратяване на сключените от тях договори;

         – Ограничаване на властта и пълномощията на същите тези предприятия;

         – Извършване на комплексна проверка на цялостната им дейност и най-вече извършените разходи в милиарди, за периода след влизане в сила на новия ЗГ от комисия, включваща експерти по ЗГ,ЗЛОД и ЗОП, както и от Икономическа полиция, НАП и Прокуратура.

         -Бързо пристъпване към създаване на Нов закон за горите и правилник за неговото приложение, на мястото на издадените безброй наредби с объркващо и противоречащо си съдържание;

         -Смяна на ръководствата на ИАГ и РДГ, виновни за прикриването на безброй нарушения по ЗГ и ЗЛОД и целенасоченото неизпълнение на основната функция – контрол на дейностите в горите, довели до пълна анархия и прекомерно ползване , както в държавните, така и в останалите горски територии;

         – Осъществяване на централизирано управление и единна стратегия на всички дейности в горите, чрез създаване на самостоятелно Министерство на горите и горската промишленост, или на Главно управление на горите към едно ново Министерство на земеделието и горите, със свои регионални поделения, разположени на областен принцип, каквато е повече от 100годишната история на управление на Българските гори;

         – Създаване на независима институция – Държавна горска инспекция, която да осъществява контрола по изпълнението на новия ЗГ и ЗЛОД, като самостоятелен орган към МС на Република България,със свои структури в страната.

Група български лесовъди

подкрепящи и участващи

в обявената вече война на

„дървената мафия“

и с извинение за

своята анонимност

по обясними причини 

P.S.            Гореизложеното беше написано през пролетта на 2013 г.и изпратено до първите политически сили и останало разбира се без отзвук и резултат.

Междувпрочем на същия геноцид като българската гора е подложено и ловното стопанство ноа страната ни, което в близкото минало бе от най-водещите в Европа, за което сигурно също ще стане дума в близкото бъдеще.

 

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.