Ръководството на БНР възражда сталинистки методи за политическо подчиняване Mind the horns!

Инициативната група за връщането на Лили Маринкова в БНР и възстановяването й като водещ на “Неделя 150” получи официален отговор от новия Генерален директор на БНР Александър Велев. Вследствие този отговор и след повече от едномесечно управление на Велев, ние правим следните изводи:

Първо: В отговора си Александър Велев се позовава на Закона за радио и телевизия, Кодекса на труда, Правилниците на БНР. Въз основа на закони и вътрешноведомствени норми, той обосновава непогрешимостта на решението за отстраняване от ефир на Лили Маринкова като директор на програма „Хоризонт“ и водещ. Неговият „легалистки” подход разчита на обществено невнимание: така мотолеви малкото дете, когато наивно се опитва да се скрие зад очевидна безсмислица – в случая, зад абсурда, че ако едно действие е законосъобразно, то заедно с това автоматично става оправдано (а) етично и (б) управленски.

Второ: В подкрепа на Декларацията, осъждаща бруталното отстраняване от ефир на Лили Маринкова, извършено извън професионалните и етични стандарти, се обявиха редакциите на сайтове за човешки права и разследваща журналистика като Маргиналия и Биволъ, сайтовете за политически анализи и коментари „Редута“ и e-vestnik, в. „Култура“, сайта „Гласове“; Към протеста се присъедини базираната в Париж Международна организация, защитаваща свободата на медиите, „Репортери без граници“; ползващи се с огромно обществено доверие коментатори и анализатори от български и международни медии; преподаватели от Факултета по журналистика и масови комуникации; Ръководството на журналистическата организация “Мрежа Свободно слово”; социолози и политолози както от десния, така и от левия спектър; историци, етнолози, писатели. Декларацията бе подкрепена и от представител на Фондацията за журналистическа етика. Подписите надхвърлят 500. С начина, по който отказа да приеме исканията на тази група граждани, новият генерален директор на БНР се самоопределя като администратор неглижиращ диалога, обратната връзка и експертното мнение, задължителни в работата на една обществена медия. Това е груба демонстрация на конюнктурно управленско поведение.

Трето: Едно необосновано уволнение на човек-водещо име в радиожурналистиката противоречи на основни концепции за управление на обществена медия като БНР. Във връзка с послушното на Велев поведение на един член на Управителния съвет на БНР, присъствал на нашата среща, и последвалото потвърждение на отстраняването от ефир на Лили Маринкова без управленска мотивировка, ние отбелязваме, че в случая новият Управителен съвет на БНР действа като придатък към Генералния директор. Такъв Управителен съвет очевидно е неспособен или не желае да изпълнява своята функция на коректив на управлението и политиките на нашето Обществено радио.

Четвърто: Социологическото изследване на слушаемостта на „Хоризонт“ дава параметрите на рейтинга на „Неделя 150“, както и на доверието към нейния титуляр-водещ. Това изследване показва категорично отрицателното мнение на респондентите относно отстраняването на Л. Маринкова от ефир. Съпоставянето на социологическите данни с актуалното поведение на Александър Велев и неговия екип по казуса с Лили Маринкова показва драстично разминаване между новоназначеното ръководство на БНР и неговите слушатели. Подобно разминаване означава незачитане на аудиторията, внушава политическо задкулисие и наумява за недобър контрол върху лични емоции. Администрацията на обществената медия БНР се самоопределя извън реалните интереси на слушателя. Явно трябва да си напомняме, че слушателят е данъкоплатец и според практиките на европейския пазар на медийните услуги, той е решаващият фактор. В България обаче наблюдаваме възраждане и възход на заклеймените от историята методи за политическо подчиняване на обществените медии.

Пето: Съветът за електронни медии (СЕМ) не реализира надзорните си функции, включващи гарантирането на свободата на словото, обективността и плурализма в обществената БНР. Светкавичното отстраняване от ефир на Лили Маринкова часове след встъпването на избрания от тях генерален директор, обявил на конкурса концепцията си за реформи без резки действия застрашаващи журналистите и приемствеността в БНР, не обезпокои надзорниците. А това бе бърза и груба саморазправа с един от най-популярните и утвърдени във времето български журналисти. Свободомислещата част на българското общество няма съмнения, че уволнението на Маринкова е недопустима политическа цензура върху националния радио-ефир. Но СЕМ отказа да оповести публично своето становище по отстраняването от ефир на Лили Маринкова и действията на назначения от него генерален директор. СЕМ се дистанцира от исканията на Инициативната група, подписала Декларацията за възстановяването на Лили Маринкова. С всичко това, “независимият” регулатор абдикира от задачата си да служи на обществото, като оптимизира взаимодействията на властовите структури на БНР, работещите там журналисти и на слушателите.

Ние, подписалите Декларацията за възстановяване на Лили Маринкова като водещ на „Неделя 150“, ще огласим тези доводи и изводи във всички наши и международни структури, наблюдаващи критериите за демократично общество, спазване на свободата на словото и независимата журналистика.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.