Скрижалите на П‘ефский

Сексът с животни е извращение според общоприетото схващане. Ако хипотетично допуснем, че си шестнадесетгодишен пастир на лами в Андите, гениталиите ти се бунтуват като Манко Инка Юпанки и не виждаш ни един homo sapiens по шест месеца в годината, може би гледната точка би се променила. Поне веднъж на седмица-две.

Канибализмът също е извращение според общоприетото схващане. В случай, че ти се наложи да изкараш 872 дена блокиран в Ленинград, има вероятност да подходиш към ситуацията по различен начин. Веднъж или два пъти, може и повече. С всичко се свиква.

Налагането на уж миролюбива религия чрез покръстване/помюсюлманчване с огън и меч също е извращение, но иди го обяснявай на кръстоносните и хашишински „мозъци“. Току-виж си променил мнението си… Я чрез конфирмация, я чрез сюнет.

Това обаче Делян Пеевски да внася законопроект за свободни и прозрачни медии без фалшиви новини не е извращение. Не е и некрофилия, не е и педофилия, не е и православен комунист дори. Това е ново ниво, нов левъл на #kletamajkabalgariq.

Нима все още има някой, който да не схваща, че шеф на ДАНС, спасител от вторичното ограбване на КТБ и ковач на медийни закони са само трасиращи патрони? Че самата личност на успелия млад мъж е използвана от ония, дето командват от сянката, точно по такъв начин – да провокира това, с което разполагаме като гражданско общество и да отнема съществена част от енергията му? Машината е отлично смазана и резултатът е налице.

Само за няколко години рефлексът на споменатото вече гражданско общество закърня дотолкова, че приемането на закона за вторичното ограбване не предизвика никаква или почти никаква реакция. Ако изключим няколко писания в социалните мрежи. Също толкова ни стресна и деятелността относно свободата на медиите на превърналия се в символ на бездържавността жител на хотел „Берлин“.

Търпим. Просто си кротуваме и чакаме новото извращение. Направо си бие на Стокхолмски синдром. Справедливото гражданско недоволство срещу това вълкът да бъде пуснат в кошарата, за да пази агнетата, го няма. Накъде се е покрило. Пред Народното събрание няма хора с камъни и дръвье. Просто ги няма. А би трябвало… Ама какво ли знаем ние…

Да, доказали сме, най-вече през последните седем или осем десетилетия, че всичко можем да понесем. Бурите минават и си заминават. Е, отнасят по някое листо, но дървото си стои. Само се поклаща насам-натам. Най-много да се откърши някой клон. Но вегетацията ще си продължи, какво пък толкова?

Стига глупости! Изборът е цивилизационен. Ако Делян Пеевски може да управлява силовите структури, макар и за ден-два, ако той внася законопроекти за финансовата и медийната стабилност, в какво подобие на държава приемаме да живеем? Тоест, да битуваме.

Щом сме страната с най-стремителния спад на свободата на словото в целия Европейски съюз, щом в същия този Европейски съюз имаме най-ниската покупателна способност и никакви шансове да влезем в Шенген, за какво говорим? А терминалите? Демографската криза? Обезлюдяването на цели региони? Маргинализирането? Работещите бедни? Бентлитата?

Пеевщината е повсеместна, дами и господа. И не се дължи на нищо друго, освен на липсата на читав лустрационен закон. Докато нямаме такъв и не го вкараме в Народното събрание с камъни и дръвье, все така ще си я караме. Независимо дали е Петър Делян или Делян Пеевски.

Започнахме с инките, нека и завършим с тях. През 1536-а Манку Капак вдига въстание срещу конкистадорите. Воините му се бият храбро, но испанските завоеватели успяват да наложат волята си. Вече е прекалено късно. Летаргията е пуснала корени достатъчно дълбоко, пък и враговете са се вкоренили още по-здраво.

Та, изборът е цивилизационен. Ако не спрем законотворчеството на Делян Пеевски и на тия около и над него… ама не с бой в гърдите по социалните медии…, ни чака съдбата на България при Петър Делян или на Инкската империя след Манку Капак. Кое не разбрахте?

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022