Човешкото бъдеще – хоризонти на развитие

Книгата „Човешкото бъдеще: хоризонти на развитие“ е част от поредица футурологични доклади, които се изготвят от организацията „Millenium Рroject“ от 1996 г. насам. Те поставят моментна диагноза (винаги са отнесени към настоящето с поглед към бъдещето) на състоянието на човечеството чрез описанието на най-застрашаващите го рискове, но и на най-добрите възможности пред него.

Паралелно с това, открояващото ги достойнство е, че предлагат решения за преодоляването на опасностите и пътна карта за реализирането на перспективите. Днес доминираща тенденция в научната литература е ограниченият в констатиращата му част характер на анализа, лишен от визия и възможни решения. Това по същността си е невидимият крепител на нежеланото статукво в много области.

Единият е описателният, който обективно и безпристрастно очертава възможните и вероятни трендове и тенденции. Другият е нормативният – различните ценности и цели сътворяват и различни очаквания за бъдещето. Това е най-видимо чрез отделните идеологии – либерализъм, неолиберализъм, консерватизъм, марксизъм, социализъм, както и политическите доктрини, програми, стратегии. Сблъсъците на тези идеологии са и сблъсъци на алтернативни визии за бъдещето: какво да се прави, кое е допустимо и кое не, кое е опасно и кое не.

„Човешкото бъдеще: хоризонти на развитие“ брилянтно съчетава и двата подхода, като ни дава шанс да оформим бъдещето според нашите ценности и цели, познавайки обаче обективните му измерения.

макар някои от тях да са поместени в регионален контекст. За пръв път в България след променената обществена ситуация през 1989 г. се публикува книга с подобен научен профил, ако изключим някои издания в художествено-популярен жанр. Преди това през 70-те и 80-те години подобна литература е издавана и писана в стилистиката на планирането.

Футурологията (futurology), известна и като изследвания на бъдещето (future studies), е научна дисциплина, която изучава бъдещето. Тя анализира източниците, моделите и причините за стабилността (която за нея е аналогия на предвидимостта) и промяната (очаквана и неочаквана от човечеството). Целта на футурологията е да развива и усъвършенства средствата за прогнозиране и идентифициране на множеството алтернативни ходове на бъдещето. Тя борави с научно обосновани твърдения за очакваните възможни, вероятни, желани и нежелани вариации и трансформации на настоящето в бъдеще, социално или природно. Дефинира се като понятие през 1943 г. от немския социолог Осип Флетхайм и обозначава нов дял от познанието, който включва различен ракурс към теорията за вероятностите, отправена към бъдещето.

чрез автори, които са емблематични за научната фантастика като Жул Верн, Хърбърт Уелс, Джордж Оруел, Станислав Лем, Артър Кларк, Айзък Азимов, но не и истинската футурологична литература.

Бертран дьо Жувенел пръв откроява възможността да се влияе върху бъдещето. В работата си „L’Art de la conjecture“ (1967) той противопоставя понятията „facta“ и „futurа“, като първото изразява знание за миналото, а второто е образ без съответствие с някаква историческа реалност. Концепцията за бъдещето като територия за (въз)действие е обрат в работата на политици, визионери и стратези. За Жувенел

проект, чрез който имаме властта да валидизираме дадена концепция. От въвеждането на понятието „футурология“, терминологията, обслужваща полето на бъдещето, търпи непрестанна концептуална промяна. В хода на своето развитие част от нея стават различни понятия: „futurible“, „conjecture“, „prospective“, „futuring“, „форсайт“, „стратегическо планиране“, „визионерски мениджмънт“. Производството на толкова понятия във времето е отговор на нарастващата необходимост да се намери адекватен инструмент, който да обясни несигурността, нестабилността и промяната във все по-глобализиращия се свят. Природните сили, социалната и политическа динамика, научните открития и технологични иновации в огромна степен определят бъдещето. Човешкият капацитет се е развил дотолкова, че нашите избори все повече могат да повлияят на бъдещето. Човечеството не може да контролира бъдещето, но може да променя хода на някои събития. Подобно влияние осмисля усилието да се търси баланс между това, което искаме, и това, което е възможно.

Целта на докладите, част от който е „Човешкото бъдеще: хоризонти на развитие“, е систематично да изследва, създава и изпробва както вероятното, така и желаното бъдеще, за да се подобри процеса на вземане на решения от политически, обществени лидери, учени, бизнесмени и др. Чрез погледа върху глобалната промяна, върху глобалния стратегически пейзаж

които са транснационални по природа, изискват интердисциплинарен подход към тях и отвъд институционално вземане на решения. Анализът и прогнозите за тези предизвикателства способстват създаването на „индекс за състоянието на бъдещето“, който отбелязва в коя област човечеството печели напредък, къде губи и къде бележи малко прогрес.

Защо книгата е важна за България? Описанието на климатичните промени по света дава отговор на множество въпроси. Заради тях се очакват големи миграционни потоци с хоризонт до 2030-2050 г. Готова ли е страната ни да се справи с нов наплив на „климатични бежа нци“, тъй като попада в коридора по преместване? На фона на прогнозата пък, че до 2030 г. половината свят ще бъде без прясна вода, в България се губи над 50% от питейната вода поради остарели и недобре функциониращи водопроводи.

Същото се отнася и за свободата на пресата. Очаква се тази тенденция да нараства и в бъдеще за сметка на т.нар. модерен авторитаризъм. Като основни заплахи за демокрацията в книгата се посочват организираната престъпност, корупцията, концентрацията на медийна собственост, корпоративните монополи, увеличеното лобиране и усещането за безнаказаност.

Ясно можем да си дадем сметка къде ще бъде България съобразно тази скала. В по-абстрактен план можем да градим прогнози какво би било социалното поведение на хората при появата и масовата употреба на нови технологии. Днес мобилните телефони са наши вездесъщи електронни придружители. Те комбинират всичко – телефон, компютър, будилник, органайзер, мюзик плеър; има над 1 млн. приложения за смартфони. И това води до отчуждение в междуличностното общуване и заместването му с други форми.

В социалната сфера като най-големи проблеми се сочат неравенството в доходите и младежката безработица. Очевидно е, че младежката безработица не е само структурен проблем, както се счита тук, а и глобален, което може да ни даде нови подходи при решаването му. Освен множество рефлексии, които поражда, книгата „Човешкото бъдеще: хоризонти на развитие“ дава отговори и създава нагласи за бъдещето. А чрез визията за бъдещето могат да се генерират дългосрочни политики, стратегии и планове за желаното бъдеще.