За кого светят очите на Самуил? Mind the horns!

Уф, най-после! Доживях темата на седмицата да е свързана с нещо друго, а не с гафовете на ония нехранимайковци от жълтите павета. Поне темата за мен, защото те пак натвориха един кош простотии, но всичко е в сянка. Във вездесъщата сянка на светещите очи на цар Самуил.

Съжалявам, ако съм малко по-емоционален в тази статия (не че някога не съм бил), но историята е първата ми любов, а в последствие и първото ми висше образование, та съм малко пристрастен по темата и не мога да запазя и без това не особено хладния си разсъдък.

Онова чутовно недоразумение на българската историческа наука, професор Божидар Димитров, който разбира от всичко – от битието и житието на древните траки до Тодор Живков, обяснява, че е логично в София да има паметник на този владетел. Една от малкото му тези, с които мога да се съглася, без да споря. Самуил за мен е един от най-великите български владетели и без съмнение, човекът положил най-много усилия и направил най-много жертви, лични човешки, за да спаси родината ни. За съжаление не е успял, но това не означава, че ние не му дължим почит.

Възмущението ми обаче се дължи на друго. Абе, професоре, едно от първите неща, на които ме научиха моите преподаватели в историческия факултет на Великотърновския университет, е, че един историк борави с факти, само с факти и единствено с факти.

Не може да твърдите, че мястото на паметника на цар Самуил е до църквата “Света София”, защото “най-вероятно” той е бил кръстен там, тъй като комит Никола, баща му, бил управител на Средец. Като се издигахте по стълбицата на историческата наука, не научихте ли, че в нея няма “най-вероятно”.

“Най-вероятно”-то го оставете за художествената литература. Тъй като си избрах писателското поприще за професионалната си реализация (или то избра мен, не съм много сигурен), аз мога да си позволявам да работя с подобни квалификации, но вие нямате никакво право да го правите. Вие имате отговорности пред българския народ, особено ако вземем предвид факта, че поради една или друга причина сте твърде популярен човек. Хвърляйки в публичното пространство една подобна теза, почти никой няма да забележи вашето “най-вероятно”.

Утре по улиците ще се разхождат хора, които ще обясняват, че цар Самуил, този за разлика от вас и мен, чутовен българин, е бил кръстен в църквата “Света София”. Ще вярват, че това е чиста монета. Да, уважаеми професоре, възможно е да сте прав, а до голяма степен дори е твърде вероятно, но не е сигурно! А историята не борави с несигурни неща. Наистина, тя е курвата на науките, защото политиците я четат, както дяволът чете Евангелието, но това не означава нищо. Поне не би трябвало да означава. Особено за един историк.

Истинският историк се придържа към доказателствата. До определена степен той прилича на криминалист. Ако някой криминалист каже “вкарайте в затвора професор Божидар Димитров, защото той най-вероятно е нарушил закона”, какво правим? Вкарваме ви в затвора или проверяваме фактите? Ядосан съм, защото това не е първият ви подобен гаф, професоре! Болшинството от тезите ви почиват на теорията на вероятностите.

Например онази, свързана с един друг български владетел, “к”хан Крум, който според вас “най-вероятно” бил посрещнат от гражданите на Филипопол на Античния театър, когато превзел града. Въображението ви е голямо, професоре, това няма как да се отрече. Но въображението може да е полезно за един историк само като допълнително качество, което да му помогне да навърже фактите, но не и като основна трудова характеристика, ако мога така да се изразя. За да завърша темата, от многобройните ви писания и медийни изяви съм забелязал, че вие сте един изключително добър познавач на периода между Освобождението и Първата световна война. Бих се осмелил да ви дам един съвет, въпреки разликата в годините и научните ни титли. Ограничавайте се в този период, професоре! Не се бъркайте в неща, за които използвате квалификации като “най-вероятно”, “ако”, “възможно е”, “може би така е било”… Те нямат стойност в историческата наука.

Уж основната ми мисъл беше за паметника, а какво стана… Без съмнение великият български владетел Цар Самуил заслужава паметник в центъра на столицата. Сега, дали ще е до църквата Света София или на мястото на онова недоразумение пред НДК, на мен не ми пука, честно казано. Важното е да го има, за да отдадем дължимата признателност на един владетел, който е заложил на карта всичко, за да пребъде България.

Не мога да коментирам и естетическите качества на паметника от скулпторна гледна точка. В това отношение съм пълен лаик. Знам обаче две неща, в които съм напълно сигурен.

Първото е, че цар Самуил в никакъв случай не е носил короната на унгарските крале. Затова ми се струва напълно логично господин скулпторът да не го бе увековечавал с нея. Творческият полет на мисълта му ми се вижда подобен на този на професор Димитров, ама не може така бе, господин скулптор! Не бива! Създавате грешни представи в главите на народа! И после иди обяснявай, че сестра ти не е курва, защото въобще нямаш сестра…

И второто, дето се изписа толкова много в клюкарника за него. Може и да нямам капацитет, за да коментирам естетическата стойност на скулптурата, но като човек, който все още не е загубил здравия си разум, мога да кажа, че съм категоричен, че тия светещи очи се борят за призовото място по кичозност с мятането на салфетки в произволно избрана чалготека.

Може би сте имали предвид, че очите на Самуил са символ на това, че търси с поглед ослепените си войници. Възможно е и да сте искал да кажете, че този велик цар ни гледа назидателно заради страховитата си битка в името на Родината ни и това, в което сме я превърнали ние. Възможно е и друго да сте имали предвид, господин скулптор. Във всеки случай обаче, резултатът е чутовно посмешище.

Бележка на редакцията: Божидар Димитров e старши научен сътрудник II степен и никога не е ставал професор. Със сигурност обаче е бил агент на ДС с цели четири псевдонима: Богдан, Кардам, Тервел и Телериг.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.