В интервюто 44-годишният Джулиан Асанж говори за завръщането на платформата Уикилийкс и желанието си да окаже помощ на германска парламентарна комисия, която разследва масовото шпиониране от страна на американската Национална агенция за сигурност (НСА).

ШПИГЕЛ: Г-н Асанж, Уикилийкс се завърна – публикува документи доказващи, че САЩ са шпионирали френското правителство, саудитски дипломатически грами и доказателства за масовото шпиониране на германското правителство от американски тайни служби. Какви са причините за това завръщане?

Асанж: Да, Уикилийкс публикува много материали в последните няколко месеца. Ние публикувахме всичко, но понякога това са материали, които не се отнасят до Запада и западните медии – например документи за Сирия. Но трябва да вземете предвид, че имахме и все още имаме сериозен конфликт с правителството на САЩ, който като цяло се появи през 2010 г., след като започнахме да публикуваме различни класифицирани документи на САЩ.

Шпигел: Какво означава това за Вас и за Уикилийкс?

Асанж: Резултатът беше поредица от съдебни дела, блокади, ПР атаки и така нататък. Банковата блокада отряза повече от 90% от финансите на Уикилийкс. Тя се случи по напълно незаконен начин. Предприехме правни мерки срещу нея и успяхме да победим на няколко пъти в съда, така че хората да могат отново да ни изпращат дарения.

ШПИГЕЛ: Какви трудности трябваше да преодолеете?

Асанж: Имаше нападения срещу техническата ни инфраструктура. Освен това служителите ни трябваше да се съгласят на 40 процента по-ниска заплата, но успяхме да се справим без да се налага да уволним никого, нещо с което доста се гордея. Станахме малко като Куба, търсехме начини да работим като заобикаляме тази блокада. Различни групи като немската фондация Wau Holland събираха дарения за нас по време на блокадата.

Шпигел: Какво направихте с даренията, които получихте?

Асанж: Те ни позволиха да платим за новата инфраструктура, която ни беше необходима. Вече бях публикувал неща за НСА почти 20 години, така че бях наясно с масовото шпиониране от нейна страна и от страна на Правителствения комуникационен щаб (британската разузнавателна служба Government Communications Headquarters – GCHQ, бел. ред.) Трябваше ни последно поколение система за подаване на материали за да защитим източниците си.

ШПИГЕЛ: И тя в момента работи?

Асанж: Да, преди няколко месеца стартирахме последно поколение система за подаване на материали и я интегрирахме с нашите публикации.

ШПИГЕЛ: Така че можем да очакваме нови публикации?

Асанж: В момента сме залети от материали. От икономическа гледна точка предизвикателството пред Уикилийкс е дали ще може да генерираме доходи, които да са пропорционални на количеството материал, което трябва да се обработи.

ШПИГЕЛ: Преди девет години, когато Уикилийкс бяха създадени, на интернет страницата ви можеше да се прочете: „Целта ни е справедливостта. Методът ни е прозрачността“. Това е старата идея на Просвещението, родена през 18 век. Но ако се вгледате в бруталните политически режими и безмилостните големи корпорации, това не е ли твърде идеалистичен лозунг? Дали прозрачността е достатъчна?

Асанж: Ако трябва да бъда честен, не обичам думата прозрачност; мъртвото студено стъкло е прозрачно. Предпочитам образование или разбиране, които са по-човешки.

ШПИГЕЛ: Работата на Уикилийкс сякаш се промени. В началото просто публикувахте секретни документи, но сега, съвсем наскоро, започнахте да предоставяте и контекст за тези документи.

Асанж: Винаги сме го правили. Аз лично съм написал хиляди страници анализ. Уикилийкс са гигантска библиотека с най-преследваните документи в света. Ние даваме убежище на тези документи, анализираме ги, популяризираме ги и получаваме все повече и повече. В момента Уикилийкс притежават повече от 10 милиона документа и свързаните с тях анализи.

ШПИГЕЛ: Служителите на правителството на САЩ и на американската армия все още ли са технически блокирани да използват вашата библиотека?

Асанж: Уикилийкс все още са табу за някои правителствени звена. Бяха създадени защитни стени. Всеки служител на федералното правителство и всеки подизпълнител е получил имейл, завяващ им, че ако прочетат нещо от Уикилийкс, включително чрез интернет страницата на Ню Йорк Таймс, те трябва веднага да го премахнат от компютъра си и да си признаят като го докладват. Трябва да се пречистват и да се изповядват. Това е нова макартиска истерия.

ШПИГЕЛ: Знаете ли нещо за вашите читатели?

Асанж: Не много, ние не ги шпионираме. Но това, което знаем, е, че повечето от тях са от Индия, следвана от САЩ. Имаме и доста голям брой читатели, които проучват разни хора. Сестрата се омъжва и някой иска да провери младоженеца. Или някой договаря бизнес сделка и иска да знае повече за потенциалния си партньор или за чиновника с когото трябва да говори.

ШПИГЕЛ: Промениха ли Уикилийкс през годините начина си на сътрудничество с журналистите и медиите?

Асанж: Сега използваме много повече договори.

ШПИГЕЛ: Защо?

Асанж: Това се наложи заради няколкото неприятни случки, главно в Лондон. Сега имаме договори с повече от сто медийни организации по целия свят. Имаме уникална глобална перспектива за световните медии. Събрахме на едно място различни консорциуми на журналисти и медийни организации на различни нива и се опитваме да постигнем максимален ефект от нашите източници. Вече имаме шест години опит със западноевропейски медии, американски медии, индийски медии, арабски медии и виждаме какво правят с един и същ материал. Резултатите им са невероятно различни.

ШПИГЕЛ: Едуард Сноудън заяви, че много журналисти са се сдобили с интересни истории от документите му, но единствената организация, която наистина се е вълнувала от съдбата му и му е помогнала да избяга от Хонконг е била Уикилийкс.

Асанж: Повечето от медийните организации жертват източниците си. Едуард Сноудън беше изоставен в Хонг Конг, особено от Гардиън, които имаха изключителни права да публикуват материалите му. Но ние решихме, че е много важно „звезден“ източник като Едуард Сноудън да не бъде хвърлен в затвора. Защото това би имало огромен смразяващ ефект за други източници, които биха решили да се активизират.

ШПИГЕЛ: Това със сигурност щеше да възпре други източници. Но повечето от журналистите настояват, че са независими и обективни. И обичат да подчертават, че нямат политически пристрастия.

Асанж: По начина, по който нещата стоят в момента, те не показват нищо друго освен, че са политически пристрастни.

ШПИГЕЛ: Не сте ли се срещали и журналисти, които се задълбават в сложни въпроси и работят усилено за да предоставят подобаващ анализ?

Асанж: На различни етапи в Обединеното кралство журналистиката е била професията на джентълмените аматьори. И някои от тях дори се гордеят, че са аматьори. Качеството им не е сравнимо с качеството на разузнавателните служби, дори и повечето от последните да таят забележителна степен на корупция и некомпетентност. Но те все още имат определен идеал за професионализъм. В момента се изисква се изключителна грижа и професионализъм за да се защитят източниците.

ШПИГЕЛ: През октомври ще бъде публикувана книгата наречена „Досиетата Уикилийкс. Светът според империята на САЩ“, чийто предговор сте написал. Опитвате ли се да развивате контекста, анализа и противодействието на идеологическата пропаганда от които се нуждаят документите предоставени от Уикилийкс?

Асанж: По принцип липсва достатъчно систематично разбиране. Това е свързано с медийното финансиране и икономика, краткосрочните новинарски цикли, но всъщност аз не обвинявам медиите за този провал. Налице е ужасен провал на академичните среди в разбирането на текущото геополитически и технологично развитие и пресечната точка между тези две области. Уикилийкс са в много явен конфликт със Съединените щати, който все още продължава и в който се включиха много млади хора. Те изведнъж видяха интернет като мястото, където се случват политиката и геополитиката. Това не е просто място, където можете клюкарствате за това какво е станало в училище. Но къде са най-младите професори, които да излязат напред и да се опитат да придадат смисъл на всичко това? Къде е новият Мишел Фуко, който се опитва да обясни как се упражнява съвременната власт? Абсурдно е, но Ноам Чомски правеше някои от най-добрите коментари и в момента той е вече на 86 години.

ШПИГЕЛ: Може би младите професори предполагат, че заниманията с тази тематика може да са окажат не много полезни за кариерата им, защото тя е изключително спорна?

Асанж: Точно така. Тази тематика е противоречива по същество. В същото време взаимоотношенията между основните разузнавателни служби са един от най-важните структуроопределящи фактори в съвременния свят. Той е в основата на неикономическите отношения между държавите. Притеснявам се най-много за академичните среди и конкретната част от академичната общност, която се занимава с международните отношения. Уикилийкс публикува над два милиона дипломатически грами. Това е най-голямото и единствено хранилище на първични източници за международните отношения, и всички те могат да се открият чрез търсачката. Това е оръдието на международните отношения. Тук е заровено кучето. Има някои изследвания публикувани на испански и азиатски езици. Но къде са американските и британските списания? Има съвсем конкретно обяснение – те действат като захранващи училища за Държавния департамент на САЩ. Американската асоциация, която контролира петте големи списания за международни отношения – Асоциацията за международни изследвания (ISA) –  води прикрита официална политика на отхвърляне на всяко изследване, което използва материали на Уикилийкс.

ШПИГЕЛ: Да поговорим за политиците. За какво изобщо за ни политици, които трябваше да научат благодарение на Уикилийкс и Едуард Сноудън, че телефоните им се подслушват, и че имейлите им се четат от англоговорящи шпиони, и след това реагираха по такъв плах, муден и жалък начин на тези разкрития?

Асанж: Защо го омаловажиха? Ангела Меркел трябваше да изглежда корава, защото не искаше да бъде възприета като слаб лидер, но аз смятам, че е стигнала до извода, че американците няма да се променят. Цялата тази информация на американското разузнаване е много ценна за германската агенция за външно разузнаване – Федералната разузнавателна служба Bundesnachrichtendienst. Моля, представете си за момент как германското правителство се оплаква, че го шпионират и американците просто казват: Добре, ще ви дадем още неща, които сме откраднали от Франция. Когато французите се оплачат, те пък ще получат още неща, които са били откраднати от Германия. НСА харчи много средства за получаване на информация, но не й струва нищо да хвърли и по няколко трохи на Франция и Германия, когато започнат да се вайкат, че са станали жертва, дигиталните копия не струват нищо.

ШПИГЕЛ: Ако нещата наистина стоят така, това е изключително срамно за германското и френското правителство?

Асанж: Тъжно е. Изглежда германските политици мислят, че този дебат ги прави уязвими и създава конфликт с американците. Така че по-добре да омаловажат проблема с шпионирането. Ако сте германски политик и знаете, че американските разузнавателни агенции интензивно са събирали информация за 125 служители и политици на най-високо ниво в продължение на десетилетия, ще си припомните някои от разговорите, които сте водили през всички тези години и тогава ще осъзнаете, че САЩ притежават всички тези разговори и могат да съборят правителството на Меркел когато си поискат, като просто изтекат части от тези разговори към журналистите.

ШПИГЕЛ: Виждате ли потенциална ситуация на политическо изнудване?

Асанж: Няма да изтекат записи от подслушвани телефонни разговори, тъй като това ще насочи фокуса към самия шпионаж. Начинът, по който разузнавателните служби „перат“ прихващания се състои от извличане на факти от записани разговори, например да кажат на контактите си в медиите: ‚“Мисля, че трябва да погледнеш връзката между този политик и това лице, това, което са направили в този определен ден“.

ШПИГЕЛ: Имате ли документиран пример за използване на този вид тактика?

Асанж: Все още не сме публикувани такъв за германски политик, но има примери с видни мюсюлмани от различни страни, за които беше изтекла информация, че са разглеждали порно сайтове. Изнудването или представяне на пагубни детайли от подслушванията са част от използвания репертоар.

ШПИГЕЛ: Кой използва тези методи?

Асанж: Британската GCHQ разполага със собствен отдел за такива методи, наречен Разузнавателна група за изследване на съвместна заплаха (Joint Threat Research Intelligence Group, JTRIG). Те използват изнудване, фабрикуване на видеоклипове, фабрикуване на SMS текстове в насипно състояние, дори създаване на фалшиви бизнеси със същите имена като реални бизнеси, които Обединеното кралство иска да маргинализира в някои региони на света, както и насърчаване на хората да поръчват от фалшия бизнес, който им продава по-нискокачествени продукти, така че бизнесът да получи лоша репутация. Това звучи като теория на конспирацията на лунатик, но е конкретно документирано в документ на GCHQ, за който се твърди, че е предоставен от Едуард Сноудън.

ШПИГЕЛ: Сноудън е в капан в Москва, Челси Манинг, известна преди като Брадли Манинг, е осъдена на 35 години затвор за предоставяне на класифицирани документи на Уикилийкс. Дали това не възпира други потенциални разкрития?

Асанж: Системата е проектирана да има много силен възпиращ ефект. Въпреки това, дори и след тези събития, много хора се решиха да направят подобни стъпки и тези репресивни действия имат смесен ефект. Очевидно осъждането на някого на 35 години затвор има някакъв възпиращ ефект. Но то също така подкопава усещането за правителството на САЩ като легитимна власт. Да бъдеш възприеман като справедлив орган на властта е ключът към легитимност. Едуард Сноудън ми каза, че са издевателствали над Манинг по начин, който е допринесъл за решението му да направи своите разкрития, защото това показва, че системата не е в състояние да се реформира.

ШПИГЕЛ: Станахте ли по-предпазлив?

Асанж: Правителството на САЩ повдигна пет различни вида обвинения срещу мен. Не знам общо колко точно обвинения, но са пет вида: шпионаж, заговор за извършване на шпионаж, компютърни измами и злоупотреби, кражби на тайни и обща конспирация. Дори и да има само едно обвинение за всеки вид, а няма да има, ще ми дадат 45 години, и Законът за шпионажа включва и доживотен затвор и смърт като наказателни постановления. Така че би било абсурдно за мен да се тревожа за последствията от нашите предстоящи публикации. След като започнахме да публикуваме саудитските грами, саудитски служители заявиха, че разпространяването и публикуването на правителствена информация носи наказание от 20 години затвор. Само 20 години! Така че, ако е въпрос на избор между това да бъдеш екстрадиран в Саудитска Арабия или САЩ, тогава трябва да отида в Саудитска Арабия, страна известена със съдебната си умереност.

ШПИГЕЛ: Когато започнахте Уикилийкс през 2006 г., очаквахте ли да се озовете в ситуацията, в която се намирате в момента?

Асанж: Не в точно тази ситуация. Но очаквах значителни трудности от този тип. Разбира се, че очаквах.

ШПИГЕЛ: От друга страна Уикилийкс се превърна в глобална запазена марка в рамките на по-малко от девет години, дори едно много познато име. Дали това компенсира значителните проблеми, които имате?

Асанж: Не, но други неща го правят. Конфликтът ни направи много по-твърди за да можем да правим тези Уикилийкс, които виждате днес. Тази голяма библиотека, построена със смелостта и кървавата пот на мнозина, е в петгодишна конфронтация със свръхсила, без да загуби нито една „книга“. В същото време, тези „книги“ образоваха много хора, а в някои случаи, в буквалния смисъл на думата, позволиха на невинните да бъдат пуснати на свобода.

ШПИГЕЛ: Това не е лоша развръзка. Особено предвид факта, че сте избрали да се изправите срещу най-силните врагове на тази земя. Има ли нещо, което да е по-мощно от правителството на САЩ и неговите военни и тайни служби?

Асанж: Физиката. Математиката. Основите на физическата реалност са сурови и би било добре да бъдат коригирани, но не е ясно как.

ШПИГЕЛ: Споменахте разследванията на САЩ срещу вас. Шведски държавен прокурор също Ви разследва по обвинения в изнасилване и сексуално насилие над две шведски жени. И британците биха искали да ви затворят, защото казват, че сте нарушил гаранцията си чрез подаване на заявление за предоставяне на убежище в посолството на Еквадор. Има ли някакви други разследвания срещу Вас и Уикилийкс?

Асанж: САЩ все още водят производство срещу мен и в по-широк план срещу Уикилийкс, според съдебен документ внесен от правителството на САЩ тази година. В Пентагона е създадена „Стая за война с Уикилийкс“, по негови признания с персонал от 120 служители на американското разузнаване и ФБР. Центърът й е преместен от Пентагона в Министерството на правосъдието, а ФБР продължават да предоставят полеви офицери. В комуникацията си с австралийски дипломати, представители на САЩ заявиха, че това е разследване с „безпрецедентен мащаб и характер“ – включени са десетки различни американски агенции, от Държавния департамент на САЩ до НСА.

Шпигел: Кой случай смятате за най-застрашаващ?

Асанж: Има десетки различни съдебни производства срещу нас. От журналистическа гледна точка, тъй като това е най-голямото дело в историята за международен шпионаж срещу издател, това е много „сексапилен“ случай, срещу който медиите имат причини да протестират всеки ден. Но има едно нещо, което е още по-сексапилно от дело за шпионаж и това е дело за секс, няма значение колко е фалшиво. Има и друго разследване, което има нещо общо с ролята на Уикилийкс в даването на убежище на Едуард Сноудън е. И това е Законът за борба с тероризма във Великобритания, който е причината нашият разследващ редактор Сара Харисън да бъде базирана в Берлин. Моята родина Австралия също обяви криминално разследване срещу нас тази седмица за разкриване на съдийска забрана за разпространяване на информация, която е била използвана за прикриване на голям международен случай на подкуп с участието на държавни глави.

ШПИГЕЛ: През март шведската прокуратура съобщи, че най-после ще дойдете в Лондон за да бъдете разпитан в посолството, но това в крайна сметка не се случи.

Асанж: Шведското „предварителното следствие“, което изникна по време на разгара на конфликта със САЩ, е в латентно състояние в продължение на почти пет години. Няма обвинения. През тези пет години шведските прокурори разпитаха хора във Великобритания по 40 други случая. Не го направиха в моя случай и ме поставиха в ситуация на мъчителна гаранция.

ШПИГЕЛ: Трябваше да платите 200 000 паунда (290 000 евро) и да се явявате в полицията всеки ден.

Асанж: Да, в продължение на почти 600 дни. И трябваше да нося електронна гривна на глезена си. Хора от бивша Югославия, смятани за военнопрестъпници, които са задържани под гаранция в Англия, не са поставени при такива условия.

ШПИГЕЛ: Колко адвокати сте наел?

Асанж: Уикилийкс получи правни съвети от около 150 адвокати по всичките тези случаи.

ШПИГЕЛ: Нарастват ли подкрепата или солидарността за Вас в резултат на продължаващото преследване?

Асанж: Преследването се използва за създаване на „не-солидарност“. Отчасти това имаше обратен ефект, но отчасти в западните страни то направи реторическите атаките срещу нас по-лесни. Но атмосферата се измести в положителна посока. То така и не засегна голяма част от испаноезичните, френскоезичните или италианскоезичните светове и очевидно света на рускоезичните. Дори и в САЩ сега имаме подкрепа от мнозинството от хората, които са под 35 години.

Шпигел: Какво е впечатлението Ви за репутацията на Уикилийкс в Германия?

Асанж: Промяната в германското обществено мнение е интересна. Проучване през 2010 г. установи, че 88 процента от германците ценят правителството на САЩ; след разкритията за НСА, процентът спадна до 43. Това е здравословна промяна в германското мнение за САЩ, което беше прекалено ентусиазирано. Япония страдаше от същия проблем. В същото време, германската обществена подкрепа за Уикилийкс е значима и дори доста разпространена.

ШПИГЕЛ: Това има ли нещо общо с факта, че разследващият ви редактор Сара Харисън работи в Берлин, и понякога има публични изяви там?

Асанж: Сара оказа влияние, но по-скоро се случи обратното. Сара е в Берлин, защото това е приятелска среда. И редица други хора свързани с Уикилийкс са там по същата причина.

ШПИГЕЛ: Вие самият посетихте Берлин през 2009 г.. Посетихте годишния хакерски конгрес на Компютърен клуб Хаос.

Асанж: Компютърният клуб Хаос е уникално явление. Има някои големи американски конференции, но те са почти изцяло деполитизирани.

ШПИГЕЛ: Още през 1980 г. д-р Вау, основателят на Компютърен клуб Хаос, измисли лозунга: Защитете личните си данни, използвайте публични данни. Това е доста далновидно. Тогава Вау и членовете на Компютърен клуб Хаос бяха консултанти на парламентарната група на Зелените в германския парламент – Бундестага. Днес депутатът Кристиан Щрьобеле и други депутати от Зелените и Лявата партия работят усилено в анкетната комисия за да разкрият истината за характера и обхвата на шпионирането от страна на САЩ в Германия. Какво мислите за тази комисия?

Асанж: Като анализатор съм склонен да бъда циничен по отношение на такива комисии, тъй като те обикновено се създават да погребат дебата вместо да го открият. Въпреки това анкетната комисия на Бундестага разкри някои интересни факти и има членове като Ханс- Кристиан Щрьобеле и други членове на Зелените и на Лявата партия, които със сигурност искат да научат истината за шпионирането от страна на САЩ в Германия.

ШПИГЕЛ: Бихте ли бил склонен да ги подкрепите?

Асанж: Да. Ако се нуждаят свидетел, ще се радвам да дойдат тук и да ми зададат своите въпроси.

ШПИГЕЛ: По какви въпроси бихте разговаряли с членовете на анкетната комисия?

Асанж: Имаме документи за американско шпиониране на най-високопоставени германски политици, включително канцлерът и министърът на външните работи. Не можем да разкрием нашите източници, но можем да посочим причините поради които вярваме, че документите са автентични и да помогнем с тълкуването им.

ШПИГЕЛ: Публикувахте списъка само с последните четири цифри на редактираните телефонни номера. Бихте ли дали на германските депутати целите номера?

Асанж: Да. От юридическа гледна точка тази таблица със 125-те телефонни номера на политици и длъжностни лица, която публикувахме, беше страхотна. Германският федерален прокурор се отказа от разследването си на основата на твърдението, че не са били открити доказателства за действително шпиониране, които да издържат в съда. Публикувахме и бележки, написани въз основа на подслушвания на Меркел и редица други лица, именно за да предоставим тези доказателства.

ШПИГЕЛ: Кой е поставил германските политици в списъка за подслушване?

Асанж: Джеймс Клапър, шефът на националното разузнаване, официално е одобрил политиката за вземане на германското правителство на прицел. В материалите, които сме публикували досега има три области, които са били на прицел: германските вътрешнополитически въпроси, европейските политики и икономически въпроси. Това е изрично посочено в таблицата. Нито един от 125-те номера, които публикувахме, не е вписан като цел заради „тероризъм“ или военни дела. САЩ са в бизнеса на управлението на една разширена империя. Способността да се предотврати Меркел в създаването на спасителен фонд за еврозоната от БРИКС чрез прихващане на идеята на ранен етап е пример за това.

ШПИГЕЛ: Ерих Милке, скандално-известният шеф на тайната полиция на Източна Германия – Щази – обичаше да казва: „Трябва да знаем всичко“. Шпионите на САЩ, от своя страна, сякаш се съсредоточават върху конкретни области.

Асанж: Прихващанията, които публикувахме бяха от Акценти от глобалните разузнавателни сигнали (Global Signals Intelligence Highlights) и то от Изпълнителното издание (Executive Edition). Това е изпълнителната версия, не е нещо скучно на ниско ниво. Това са Оскарите. Когато се каже, че нещо е по някакъв начин „интересно“, то започва да преминава нагоре по цялата хранителна верига на разузнаването. Ако е много „интересно“, то влиза в Акцентите. Когато е толкова „интересно“, че помага на Хилъри Клинтън, Барак Обама, шефа на националното разузнаване, или шефа на Департамента по търговия да вземат решение, тогава то попада в изпълнителната версия.

ШПИГЕЛ: Значи мислите, че можете да научите нещо за политическите приоритети на правителството на САЩ?

Асанж: Да, могат да се наблюдават реални политики – че правителството на САЩ много се е интересувало от идеята Германия да предложи по-голяма роля на Китай в Международния валутен фонд, например. Може да се вземе ръководно решение: Убийте тази идея на Меркел преди да е проходила, защото САЩ виждат в китайската помощ за Европа заплаха за господството си.

ШПИГЕЛ: Е, говорихме за политиците. И за тайните служби. Не говорихме за големите частни корпорации. Вие се срещнахте с Ерик Шмид, изпълнителен директор на Гугъл. Смятате ли, че той е опасен човек?

Асанж: Ако питате дали Гугъл събира повече информация от НСА, отговорът е „не“, защото НСА събира информация и от Гугъл. Същото важи и за Фейсбук и други компании базирани в Силициевата долина. И все пак те събират много информация и използват нов икономически модел, който академиците наричат „капитализъм на шпионирането“. Обща информация за някое лице има малка стойност, но когато се групират заедно милиард такива лица, тя става стратегическа като газопровод или нефтопровод.

ШПИГЕЛ: Тайните служби се възприемат като потенциални престъпници, но големите технологични корпорации се възприемат меко казано по двусмислен начин. Епъл произвежда красиви компютри. Гугъл е полезна търсачка.

Асанж: До 1980 г. компютрите бяха големи машини, предназначени за военните или учените, но след това бяха разработени персоналните компютри и фирмите трябваше да започнат да ги рекламират като машини, които са от полза на отделните човешки същества. Организации като Гугъл, чиито бизнес модел е „доброволно“ масово наблюдение, сякаш раздават безплатни неща. Безплатна електронна поща, безплатна търсачка и т.н. Затова не изглеждат като корпорация, защото корпорациите не правят нищо безплатно. Изглеждат като част от гражданското общество, но това лъжливо.

ШПИГЕЛ: И те оформят мисленето на милиарди потребители?

Асанж: Те са и износител на специфичен начин на култура на мислене. Можете да използвате стария термин „културен империализъм“ или да го наречете „Диснилендизация“ на интернет. Може би „цифрова колонизация“ е най-добрият термин.

Шпигел: Как изглежда тази „колонизация“?

Асанж: Тези корпорации създават нови обществени правила за това какви дейности са разрешени и каква информация може да се предава. Чак до каква част от зърното на гърдата си можете да покажете. Чак до наистина основни неща, които обикновено са функция на обществен дебат и на създаване на закони от парламентите. След като нещо стане достатъчно спорно, то бива забранено от тези организации. Или дори и да не е толкова спорно, но ако засяга близки до тях интереси, то става забранено или частично забранено или просто не се насърчава.

ШПИГЕЛ: В дългосрочен план културното многообразие е застрашено, така ли?

Асанж: Дългосрочният ефект е тенденция към конформизъм, защото се елиминира противоречието. Насърчава се американският начин на мислене и разпространението му в останалата част на света, защото се смята, че този начин на мислене в същността си е непротиворечив. Това е буквално вид цифров колониализъм; култури извън САЩ са колонизирани от един начин на мислене за това какво е допустимо за персонала и инвеститорите от няколко фирми от Силиконовата долина. Културният стандарт за това кое е табу и кое не е се е превърнал в стандарта на САЩ, при който изключителността на САЩ е безспорна.

ШПИГЕЛ: Културната политика не е основната дейност на Уикилийкс. Върху кои въпроси ще се съсредоточите в бъдеще?

Асанж: През последните две години станахме специалисти по трите изключително важни търговски споразумения – Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP), споразумението за Търговията с услуги (TISA) и Транс-тихоокеанското партньорство (TP). Уикилийкс се превърна в място, където могат да изтекат части от тези споразумения, които в момента са в процес на договаряне. Тези споразумения са пакет, който САЩ използват за да се позиционират в света срещу Китай, чрез изграждане на нова зона на заграждения. Свидетели сме на нещо, което би довело до по-строга икономическа и правна интеграция със Съединените щати, които привличат центъра на тежестта на Западна Европа от Евразия към Съединените щати, в момент когато най-големият шанс за дълготраен мир в Евразия е нейната икономическа интеграция.

ШПИГЕЛ: Ако се замислите, платил сте висока цена за делата си. И продължавате да плащате; стоите тук, в това посолство, в продължение на повече от три години и сте загубил свободата си на придвижване. Този опит променили отношението Ви, Вашата политическа гледна точка или готовността Ви да действате политически?

Асанж: Казват, че човек става по-малко радикален с напредване на възрастта. Току-що навърших 44, но не усещам да съм станал по-малко радикален.

ШПИГЕЛ: Г-н Асанж, благодарим ви за това интервю.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

This post is also available in: EnglishRussianFrench