Как малкият Трън стана голям Mind the horns!

Сгушил се е Трън с сянката на Софийската метрополия и тайничко се радва на епикурейска безметежност. „Живей, без да те разбират“ учи древният мъдрец. Встрани от водовъртежите на комерсиалнaта суетня, тук бавният ритъм на малкият град, уважението и помощта, които местните си даряват и вдъхновяващата красота на местната природа изпълват хората с доброта и душевен покой. Канибалския морал на новото време, проповядващ homo homini lupus est (човек за човека е вълк), Трън с езически ритуали като кукерски шествия и прескоци на огнената клада на Сирни Заговезни държи на разстояние. Парите на местните хора не са много, но не са тук и от такова значение. Свободата и независимостта, която личното стопанство с градинка и домашни животни осигуряват, нито пари струват, нито с пари се купуват. Възможността за препитание почти без послушание, роболепие и подмазвачество дават на трънските семейства това, което не се продава в нито един магазин по целия свят. Мъдростта на планинеца, несломимата свобода, към която е привикнал и естественият му имунитет срещу рекламни обещания правят трънчанина практически неуправляем за стресопроводници от големия град. Ако между София и Трън разстоянието е 80 км, то по манталитет те са на една вселена разстояние един от друг.

Това късче необезпокоявана природа, не щеш ли в един прекрасен миг попада в полезрението на самонадеяните златотърсачи от Евромакс сървисиз. Те обявяват инвестиционно предложение. От тях лъха самочувствие, стъпило на финансова мощ, богат опит от прокарване на подобни проекти пред държавните институции и връзки със силните на деня. Съответно не им минава дори през ум, че може и да не се доберат до трънското злато… В техните романтични представи златотърсачите видимо се изживяват като благодетели на малкото планинско градче. Те са убедени, че носят на Трън избавление от „дълбока бедност“ и хората в района, осъзнавайки спасителната сила на инвестиционното предложение, безропотно и с чувство на дълбока признателност ще го прегърнат. Трънският homo oeconomicus няма как да поиска нещо друго, доверява се на интуицията си опитният златотърсач. Изначално в Асарел-Медет/Евромакс сървисиз вероятно са се разтапяли във видения как на бял кон влизат в града през шпалир от ликуващи и ръкопляскащи трънчани, а млада мома ги гости в знак на благодарност с хляб и сол и през сълзи ги подканя да се чувстват в родния й град както у дома… Първоначално въпроси относно поражения за човек и природа, произтичащи от инвестиционното намерение, се считат и от двете страни за признак на лошо възпитание спрямо гостите. Опитният инвеститор освен това не гори от желание да посвети местното население в детайлите на своя проект. Става Ви вече ясно, че предстои сблъсъкът на два в духовно и нравствено отношение трудно съвместими свята.

Будни местни хора изведнъж научават, че на броени крачки от дома им, ще бъда извличана златоносната руда. Частично ще се работи по способа на открития добив – ежеседмично ще се взривява тонове скална маса. Флотационна фабрика и хвостохранилище за отровни отпадъци ще заместят планинския пейзаж. Тонове вредни за човек и природа реагенти, нужни за извличане на полезните вещества, ще се леят в землищата, които са предвидени за мините. Нормално е при такава новина да изпаднеш в шок. Малко по малко започват да изникват нови подробности от инвестиционния план, като например добив на полезни изкопаеми в територия по НАТУРА 2000 и планове рудата да се транспортира със свръхтежки камиони по общинските пътища, което ще им види сметката. Ниската гъстота на населеност и то предимно с хора в пенсионна възраст служат на инвеститора като аргумент, държавата да му разреши без много шум и процедурни спънки радикално и непоправимо въздействие върху околната среда. Първоначално Евромакс създават впечатление, че за всичко това очаква едва ли не похвала, а не логичен потрес.

Разбрал веднъж какво са му намислили, трънският човек спира куртоазията с инвеститора и започва да задава неудобните въпроси. Извършва и собствени разследвания в държавните архиви. Намерената документация показва, че в спряната през 1974 г. мина „Злата“ и в други местни тестови участъци са се извършвали през 80-те и 90-те години проучвания за залежи от уран. Въпреки опроверженията от страна на Евромакс, документите говорят за уранови жилки, чието засягане посредством златодобивните дейности крие опасност от радиационно замърсяване. Виктор Шишков, последният директор на мина „Злата“ преди окончателното й закриването през 1991 г., участва в тези проучвания и днес също открито предупреждава за реална уранова опасност. На 19 юли 2016 г. ВиК-Перник уведомява министъра на здравеопазването за измерена повишена радиоактивност в питейната вода на селата Забел, Глоговица, Ездимирци, Кривонос и Ребро. Най-големи са отклоненията в селата Косача и Зелениград, все населени места в Трънско. Тази завишена естествена радиоактивност затвърждава убеждението, че в скалната маса в района има съдържание на уран. Трън е уплашен и започва неравна борба.

Създава се гражданска инициатива за опазване на трънската природа и здравето на населението. За броени месеци, някъде към края на миналата година, целият Трън вече е настръхнал срещу инвестиционното предложение и се чуди как да се отърве от него. Появява се идея за местен референдум по въпроса. По предложение на кмета общинският съвет го приема. След многократни опити от страна на Евромакс и със съдействие на държавни органи референдумът да бъде предотвратен, той все пак се случва. С разгромяващо мнозинство от 93% трънчани се обявяват срещу златодобива.

Докато пиша този текст, точно на това място ме застига изявлението на Евромакс сървисиз ЕООД, че се отказва от проекта си в Трън. Гледам и не вярвам на очите си, а от фирмата настоятелно веят бялото знаме – предавали се. Изхождайки от досегашното им поведение по налагане на своя проект, оттеглянето на Евромакс e трудно за вярване. Та до съвсем скоро те залагаха правни засади. Устройваха институционален натиск и срещу община Трън, и срещу застъпниците за опазване на природата и човешкото здраве в нея. Заканваха се да убедят съда в невалидността на Трънския референдум и да продължат с дейностите по проекта все едно не се е случвал. Насърчаваха силните на деня да обезкуражат природозащитниците, сигнализирайки симпатия с гледната точка на фирмата. Ощипвам се обаче и в следващия миг осъзнавам, че май наистина са се предали.

Това обаче означава остър завой за този текст, а за съжаление и вероятна загуба на страховитата енергия за промени, която казусът Трън генерира в гражданското общество. Борбата за защита на Трън, оказа се, минава през сблъсък със задкулисието. То направи заплахата за тамошната природа въобще възможна! Моето лично виждане е, че активистите от гражданската инициатива срещу златодобива успяха да превърнат народното недоволство в огромна търкаляща се по българския политически склон канара, която стремглаво ускоряваше срещу статуквото. Това същото, което задкулисието така ревностно барни и подхранва. И малко преди решаващия сблъсък задкулисието направи тактически ход назад… Жалко, защото ми се струваше, че най-вълнуващото и най-полезно от казуса за защита на Трън тепърва предстои…

Първоначалната цел на този текст, бе да включи българската общественост в подготовка за гражданско неподчинение. Както вече споменах, очаквах субективно решение на българския съд в полза на инвеститора и безпардонното му налагане от институциите срещу волята на трънчани. Работното заглавие беше „Малката трънска революция расте и възмъжава“. Тук исках да представя идеи и практики на гражданско неподчинение от целия свят. Щеше ми се да отключа обществен дебат. Той трябваше да формулира демократично издържана позиция, подкрепена от широка общественост. От нея трябваше да стане ясно как да се организира съпротивата срещу евентуално съдебно решение и последваща държавна намеса в разрез с общоприетите етични норми, интересите на трънчани и българските гражани. Разучавах вече идеите и опита на Jürgen Habermas, Ghandi, Martin Luther King, Howard Zinn, Robin Celikates и т.н. Неочакваното отстъпление на Евромакс, ако то не е само тактика и размотаване, означава че заветната цел е постигната без да е нужно гражданско неподчинение.

Фкусът на текста ми съответно се измества. Вместо първоначалния замисъл ще изложа своето виждане за това, защо инвеститорът се предаде. Ще обърна внимание и на други важни аспекти от казуса Трън. Познаването начина на мислене и действие, характерни за голям инвеститор в такава кризисна ситуация, ще улесни успеха на бъдещи подобни граждански инициативи.

Първо не виждам в оттеглянето на Евромакс сървисиз смирение, камо ли изблик на човеколюбие, а трезва преценка за актуалното съотношение на силите в конфликта. Игнорирането на 93% вот срещу теб в една държава, титулуваща се като демокрация, няма как да не разбуни духа на гражданите до червено. Освен това лобистко-анализаторският екип на Евромакс непременно е забелязал, че все повече хора със знания, опит и обществен авторитет биват въвлечени в протестната вълна. И експертният, и творческият потенциал, и духът на инициативата за защита на Трън превъзхождат това, с което фирмата може да противодейства. Гражданската инициатива освен това може да разчита на неизчерпаеми ресурси сред огромен брой действащи и потенциални поддръжници. Правотата на каузата разпръсква мотивационен заряд и печели симпатия, на пътя на която едва ли би застанал политик с дългосрочни планове за своята кариера.

Наетите от Евромакс лобисти Владимир Каролев, Боян Рашев и Лъчезар Богданов й направиха мечешка услуга. Те подцениха трънчани и подходиха към тях с непрофесионално високомерие. С калпави, прозрачно едностранчиви „анализи“ и непремерени изяви пред трънската публика, те настроиха местните и цялата общественост срещу своя възложител, а не в негова полза. И тук възниква въпросът, има ли въобще някакви стандарти за качество в анализаторския бранш? Кой ги следи? Възможно ли е всеки ентусиаст да се самообяви за „мозъчен тръст“ и срещу хонорар да стъкмява кой каквото поръча, а на обществото да се внушава, че става въпрос за научно обосновано становище? Смятам, че казусът Трън показа нуждата от преосмисляне на стандартите за качество в бранша. Същевременно застраховката за професионална отговорност на такъв тип експерти трябва да стане задължителна. Представете си, че такъв един подведе местното население на даден град да се съгласи с изграждане на производство, за което той гарантира, че е безопасно. Ако в последствие хората претърпят вреди от това производство и осъдят недобросъвестния „експерт“ за лъже-експертизата му, той трябва да може чрез професионалната си застраховка да възстанови щетите. Разбира се това важи с особена сила и за експерти по ОВОС.

Не по малко важно е да престанем да наричаме експертизи изчисления и разсъждения, ограничаващи се до елементарна популистка аритметика – дори в преамбюла си да се рекламират с благозвучни термини от рода „устойчиво развитие“ или „холистичен метод“ (вземане под внимание на всички релевантни материални и нематериални фактори). Реално те не са такива. В Трън кръчмарската сметка за стоте милиона инвестиции за трийсетгодишен концесионен период манипулативно сложени до хилядате лева от туристически данък, които общината била събрала, бе до опростачване опростена. Други десетки аспекти, които в рамките на холистичен подход за устойчиво развитие неминуемо следва да се вземат под внимание, бяха игнорирани. Като почнем от това, че, както правилно наскоро проф. Ивайло Дичев поясни, чистата природа става в наше време по ценна от злато, минем през бита, културата и традициите на трънчанина, обърнем по-задълбочено внимание на стратегията за развитие, която местната общност сама си е гласувала, та стигнем до поминъка й, създаван с поколения в хармония с природата. Това са само няколко аспекта, които експертизите за рязка смяна на модела за развитие на една община, в случая на Трънско чрез златодобив, няма как да не зачетат. Задължително е според мен в екипите, изготвящи анализа, да има представители на хуманитарни науки, а най-добре е те да бъдат модерирани от философ. Ако това не е възможно то самият процес по изготвянето на обществено важни експертизи трябва да се случва в рамките на открит обществен дебат. По този начин експерти от различни дисциплини също ще могат да се включат и кажат своето мнение.

Да се върнем на въпроса, защо Асарел-Медет като компания-майка на Евромакс реши да се оттегли от Трън. Компанията на територията на България освен в Трънско има и дейност в Панагюрище, и в близкия до Трън Брезник. Не бива да забравяме, че информация за трънския конфликт посредством медиите влиза директно в домовете на хората в тези градове. Гражданската инициатива в Трън създава просветителски прецедент за опасностите от минно дело и средствата на гражданското общество за справяне с тях. Примерът на Трън е заразителен. Колкото по дълго тлее трънският конфликт, толкова по актуални стават в съзнанието на местните хора несгодите от рудодобива в техния град. Рискът да последват примера на трънчани и да възроптаят расте с всеки изминал ден, а това застрашава бизнеса на Асарел-Медет и нему подобни. Разбираемо е, че фирмата бърза да потуши конфликта и максимално бързо да излезе от прожекторите на обществения интерес. Така тя си връща спокойствието и стария медиен комфорт, за да се предпази от нови „Трънове“.

Е, не направиха ли Евромакс поне една добрина на Трън, питат се сега може би някои по-мнителни читатели? Да, направиха. Без да искат, те изстреляха Трън на върха на медийното внимание. Осигуриха му трайно място в праймтайма. Иначе казано, без свенливият планински градец да похарчи и една стотинка, с придружаващото конфликта медийно внимание той достига степен на разпознаваемост и актуалност в съзнанието на българските граждани, за която без казуса Трънско злато щеше да му е бил нужен милионен бюджет. Трън си подсигури присъствие като тема за разговор в почти всяко българско семейство. Това няма как да не му спечели нови гости и инвеститорски интерес – но моля само по установените етични бизнес-стандарти и съобразено с щадящата природата стратегия за развитие на общината… Пожелавам на гражданската инициатива, никога повече кандидат-инвеститори в района да не й дават повод за нова мобилизация…

От друга страна именно този имидж на Трън, като град-победител срещу нежелан инвеститор, ще възпира недобросъвестни вложители! Така на Трън гражданската инициатива оставя в наследство защитен механизъм срещу израждане от типа Слънчев бряг или Банско – още едно ярко конкурентно преимущество на новия бренд Трън.

Решението за отбой на Евромакс сървисиз аз си представям, че е подпомогнато и от консултации насаме със силните на деня – политици и магистрати. Общественият натиск и явната опасност при незачитане на Трънския вот чашата на гражданското търпение да прелее, което би довело до непредвидими последствия, са обезсърчили видимото и невидимо лоби на инвеститора. Не случайно Евгени Дайнов предупреждава от страниците на „Дневник“: „(На …)‘съвършено освирепели трънчани‘ – … не е добре човек да им се изправя на пътя. И да си дадат сметка, че когато се втурнат да правят така, че казусът “Трън” никога повече да не се повтори – че тогава всички българи ще се превърнат в съвършено освирепели трънчани.“ Е, разбираемо, желаещи между силните на деня едва ли ще се намерят… Също е възможно правната оценка да е показала, че по действащите закони референдумът не може да бъде анулиран. В такъв случай, за да запази своята репутация, за Евромакс е по-добре да се оттегли предварително, с благозвучни аргументи пред обществото, преди да бъде принудена да го стори не по свое желание. Разбира се тук споделям само мои хипотези, не ангажиращи никого.

Смятам, че и на други фирми в бранша и извън него, казусът Трън е коствал много безсъние. Защото, както е казано в поговорката „казвам ти дъще, сещай се снахо“, и те са се досещали, че един ден могат да се отзоват пред подобен граждански отпор. Предполагам, че и те са настоявали пред Евромакс, колкото се може по-скоро всичко да приключи. На ролята на Минно-геоложката камара по случая няма да се спирам – за всички е ясно какви бяха ползите от нея…

На това място отсрещната страна задължително вади аргумента за прогонването на чуждите инвеститори. Вече съм казвал, че той в случая ми напомня мъдрото наставление на злощастния застъпник на българския туристически бранш. Той съветваше, че е по-добре да си траем, когато чужд турист ни рита по главата, вместо да го прогоним… Всички чужди инвеститори са добре дошли, стига да спазват законите, нормите на бизнес-етиката и да носят на местните хора полза, а не бреме. Нашето конкурентно предимство не бива да е по-ниска степен на защита от общоевропейската, независимо за коя област иде реч. Ние не сме част от Третия свят.

С досада установи добродушният „трънски мечок“, живеещ блажено между Руй и Ерулската планина, че му налагат да става национален герой. Хич не искаше тромавият галеник на девствена природа да бъде обезпокояван в неговото малко царство. Но дойдоха златотърсачи да му копаят планините и… той изръмжа. Е, скоро май няма да ги видим тъдява…

Автор: Буни Камик 15.06.2017 г.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.