Литературният конкурс за спасяването на българските евреи приключи при голям интерес Mind the horns!

bible

Първа награда в конкурса –

“Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”

от Христо Топалов, 17 г. Търговска гимназия, Бургас

9 ноември годината е 1938, една нощ изпълнена с болка и ужас. Това е първото от серия· престъпления извършени възоснова на расова омраза от Третия Райх към еврейската общност. Кристалната нощ, обагрена с кръвта на 30·000 евреи пратени в· концентрационен лагер, e символ за кощунството извършено от едно човешко същество върху друго. Кощунство, което ще бъде помнено винаги, кощунство наречено еврейски геноцид или холокост.· Гледайки с тъга и възмущение· на него, аз прочетох всяка информация, която успях да намеря за това извращение спрямо човечеството. След като попаднах на· различни спомени, на хора станали свидетели на тези деяния и гледах военни кадри, които ме потресоха, аз се запитах: „Защо?”. На кого е било нужно това? Кое човешко същество би направило нещо подобно на друго? В· лицата на оцелелите от „лагерите на смъртта” се виждаше мъка и ужас, премесени с недоумение. Те се чудеха, какво са сторили за да бъдат толкова мразени…

„Всекиму неговото” е мисълта изписана на портала водещ към лагера „Бухенвалд” , мястото където стотици хиляди евреи са споделяли ужасните условия на живот, докато същия ги е напускал. Щом прочетох „мотото” аз осъзнах, че нацистите са вярвали в него,· според тях евреите са заслужавали изтезанията си.· Що за изверг· би мислил така? Що за човек, би преследвал цял един народ само и единствено, за да го унижи и разруши? Изглежда основната идея на· нацизма е била, че тези които не са с арийски произход и не споделят техните идеи са просто нищо.· В огромния обем от информация, която мина пред очите ми, аз попадах на едно и също име много пъти, името на Илзе Кох. Натъквайки се на различни данни за нея, аз останах потресен от мисленето и фанатизма й. Един от многото промити мозъци от тази пропагандна машина,· личността на Илзе Кох ще остане завинаги в съзнанието ми като синоним за извратеността подхранваща тази „лудост” . Повечето от нас знаем за делата извършени от Адолф Хитлер и поддръжниците му, но защо аз се спрях точно на тази жена? Тя просто ме остави без думи, карайки ме да изпитвам отвръщение и недоумение.· Илзе и съпругът й комендат Кох създават място, където съдизмът е подхранван от неограничена власт, а това е именно концентрационен лагер „Бухенвалд” или лагерът известен с производството на картини и абажури от еврейска кожа, измислени и проектирани от същата жената помогнала и за основаването му.· Купувани от колекционери тези предмети дори са внасяли възхищение в новите си собственици. Много и от тези експонати са останали в сегашните немски музеи, за да ни напомнят за бруталността на това изминало време.

Има още милиони примери за издевателството на нацистите и техните симпатизанти върху еврейската общност по времето на Втората световна война. Но дори и в тези моменти на мрачната човешка история е имало достойни хора, които са отстоявали своите идеали· и са се противопоставяли на немския терор. Опитвайки се да спасят дори и една, едничка обречена душа те са спазили основното, заложено в корените на всички религии,а това е именно· вярата, че, никой няма право да отнема дори и един човешкия живот,щом той е даден от Бог, независимо от изповеданието или расата на тази личност. Същото е писано и в еврейския закон „Талмуда”: „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Точно тези разбирания са били в сърцата и мислите на българите, които са вярвали в справедливостта и са отричали налудничавите идеи на Райха, – хора опълчили се срещу военната машина на Хитлер, за да защитят роднини, приятели, съседи, познати или просто едно невинно човешко същество попаднало под· ударите на нацизма…

Казват, че българските евреи са „най-облагодетелстваните” в цяла Европа по време на Втората световна война. Като страна, съюзник на Гремания по това време, държавата· ни е принудена да приеме Закона за защита на нацията. Но защита от какво, от евреите?! Какво са направили тези хора на България? Изглежда нищо, тъй като макар и принудени да живеят в нищета и с множество ограничения, те са успели да изживеят този ужас и да останат една сплотена общност, защитавана и подкрепяна· от българския народ, членовете на Светия синод, дори и от самото царско семейство.· Не случайно и посланието във всички документи, съхранени от онази епоха гласи, че борбата в България срещу депортирането на българските евреи и срещу расизма добива облика и на борба за духовно запазване на самия български народ, за утвърждаване на най-висшите ценности като живота, морала и свободата и за оцеляване на човешкия дух в най-страшни времена.· Списъкът на българите застъпили се за тогавашните български евреи е бил дълъг, много дълъг. Против „новите приети норми” са се подписали различните съюзи на писатели, артисти, адвокати, лекари, търговци, различни занаятчийски сдружения, работници, младежки организации, журналисти, художници, дори и най-неграмотните селяни са поставили своя отпечатък, за да спасят ближния си. Не ближен по раса и изповедание, а по душа, защото всички сме хора, всички заслужаваме един по-хубав живот, колкото и клиширано да звучи това· в сегашното ни ежедневие. По тази причина не веднъж съм се питал, дали и сега биха се намерили толкова достойни хора? Хора образци на граждански морал и кураж. Личности като митрополит· Кирил и цар Борис III, направили всичко възможно, за да живеят потомците на спасените 48·000 български евреи, които и до днес са признателни на страната ни.

Ние трябва да следваме примера на тези доблестни човеци и не трябва да затваряме сърцето си към ближния. Дори и различен, той също чувства, мечтае или просто съществува. “Житотът не е нито цел, нито средство – животът е право” е казал Хайнрих Хайне, който по ирония на съдбата е сънародник на ·архитектите на най-зверското посегателство срещу цяла една нация в новата човешка история.

Наградиха най-добрите есета за спасяването на българските евреи

Церемонията за финала на конкурса „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена” се превърна в тържество на хуманизма

Във вълнуващ празник на хуманизма се превърна церемонията по награждаването на лауреатите от националния младежки литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. В литературната надпревара, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, се включиха няколко десетки участници от Бургас, София, Варна, Русе и Благоевград. Победителите бяха тържествено оповестени и наградени на 27 юни в залата на Художествената галерия „Петко Задгорски” в Бургас.

Първа награда бе присъдена на дванадесетокласника от Търговската гимназия в Бургас Христо Топалов. Творбата на Милотин Бараков, деветокласник в английската гимназия в Русе, бе класирана на второ място. Трета бе Изабел Анчина от Английска гимназия „Гео Милев” –12 клас Бургас.

Победителите получиха грамоти, книги и парични премии. За отличното си представяне други девет млади автори бяха отличени със специални поощрителни награди.

Конкурсът бе обявен през февруари по инициатива на Жаклин и Алберта Алакалай като нематериален паметник на благодарността към българския народ. Потомци на спасените 50 000 български евреи, днес те изразяват признателност към героите, които не са позволили България да бъде осквернена от Холокоста, и на които дължат съществуването си. А младите участници доказаха, че нищо не е забравено. Не се уплашиха от пътуването назад в историята, за да съприживеят изстраданото. Успяха да изровят малко известни факти, опитаха се да анализират злото, да преосмислят някогашната нечовешка трагедия спрямо днешния ден и да я изтълкуват по свой, отнесен към бъдещето начин. Точно това истински е затруднило журито в състав: Румен Леонидов– поет, писател, издател на литературния сайт „Факел бг”, Михайлина Павлова – журналист в БНР и главен редактор на в. „Еврейски вести” Асен Йорданов- журналист, поет, директор на сайта Бивол.бг .

„Насочихме се към учениците от горния курс на всички училища в България, защото именно 17-18-19 години е възрастта на моралното пробуждане на личността. Какъв по-добър начин да стимулираме нашите потомци да проявят интерес към съдбоносните моменти от историята, за които съвременниците са още живи. Да научат и да разберат собствения си народ, да знаят от къде идват и накъде са се запътили. Защото единствената гаранция зверството от Холокоста да не се случи отново е да не се забравя и да се помни. А с това и да се помнят и величаят тези, които се опълчиха с цената на житейски риск срещу него”, каза минути преди награждаването Алберта Алакалай, инициатор на конкурса.

Д-р Солча Барухова и Милка Георгиева, съвременници на страшните събития от преди 70 години, споделиха детските си спомени и върнаха присъстващите в един от най-мрачните мигове на човешката история. Потомци на оцелелите донесоха и показаха символите на страха и смъртта – жълта еврейска звезда и табела с надпис „Еврейски дом”.

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”, всъщност, е цитат от Талмуд. А финалът на едноименния литературен конкурс, чрез широкия си обществен отзвук, се превърна в празник на неунищожимия човешки дух, който обединява различията между народи и хора. Представители на местната и държавната власт, на еврейската организация „Шалом”, почетните консули на Израел – Орлин Мандов и на Русия – Тонко Фотев, представители на бизнеса, общественици и съмишленици, хора от различни поколения и с различни професии, дойдоха в бургаската Художествена галерия, бивша Синагога, за да почетат куража, справедливостта и хуманизма на българския народ, запазил своите евреи по време на Втората световна война. Сред тях бяха зам.областният управител на Бургаска област Севдалина Турманова, зам.кметът на Бургас Йорданка Атнаниева, кметът на Несебър Николай Димитров, управителят на Гранд хотел „Приморец” Радостина Караненова, Зияд Ел Масри и много други представители на бургаската общественост.

В церемонията със свои виртуозни изпълнения се включиха и Мила Савова, Тимофей Новодержкин и Александър Петров – ученици от Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров”.

Литературният конкурс за спасяването на българските евреи приключи при голям интерес

Победителите ще бъдат обявени на 27 юни в Бургас

При изключително голям интерес на ученици от цялата страна приключи частния литературен конкурс „Който спаси едии човешки живот, спасява цяла вселена”. В надпреварата се включиха десетки участници. Конкурсът бе обявен от Алберта и Жаклин Алкалай, потомци на български евреи, като своеобразен жест на благодарност към изключителната доблест и хуманност на българския народ.. Инициативата бе стартирана през месец март, 2013 година, по повод 70 – годишнината от спасяването на българските евреи oт лагерите на смъртта на хитлеристка Германия.

Темата предизвика сериозен интерес сред младите хора. Това означава, че безпрецедентният подвиг на българския народ е останал в паметта на поколенията. Начинът, по който участниците са подходили към това историческо събитие, разнообразието от форми и тълкования, дават надежда, че то няма да остане само факт в миналото. Младежките есета дават надежда, че високохуманните черти на българите имат своите проявления във времето. Те не са изчезнали и са в диалог с настоящето. Подвигът на нашия народ по време на най-кървавия период в човешката история ще се превърне в урок по човеколюбие.

Представените творби истински затрудниха журито в състав: Румен Леонидов– поет, писател, издател на литературния сайт „Факел бг”, Михайлина Павлова – главен редактор на в. „Еврейски вести”, Асен Йорданов – журналист и поет и Жаклин Алкалай – инициатор на конкурса. След много сериозно обсъждане комисията е готова с оценките си. Какво е решението ѝ ще бъде официално оповестено на 27 юни 2013 година. Тогава ще се състои церемонията по официалното обявяване на победителите и връчването на наградите. На нея ще присъстват ученици и съвременници на бурните събития от Втората Световна война. Те ще споделят своите впечатления, а журито ще обоснове своя избор.

Събитието ще бъде уважено от официални лица от държавната и местна власт, представители на Посолство Израел, почетни консули, представители на еврейската организация „Шалом”, общественици.

Очакваме ви на 27 юни, четвъртък, от 18.00 часа в залата на Художествена галерия „Петко Задгорски” /бивша Синагога/, ул. Метрополит Симеон N 24, гр. Бургас.

По повод 70 годишнината от спасяването на българските евреи oт лагерите на смъртта на хитлеристка Германия

Алберта и Жаклин Алкалай организираха литературен конкурс на тема:

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”

/Талмуд/

В надпреварата участваха ученици от 9-ти до 12 –ти клас. В свободна литературна форма / есе, разказ, литературно-научно съчинение/ младежите разсъждаваха по един или няколко от следните въпроси:

Какво знаете за спасяването на българските евреи от Холокоста?

Какво знаете за действията на българския народ в защита на човешкия живот по време на Втората Световна война?

Какво мислите днес за силата на духа и убежденията на хора, дръзнали да се противопоставят на унищожителната военна машина на хитлеристка Германия?

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.