Acta

Миналата седмица България подписа тайно заедно с още 21 страни от ЕС спорното международно споразумение ACTA. Според него доставчиците на интернет трябва да следят потребителите в Мрежата и да премахват пиратски материали. Поради неясната формулировка, следенето може да се разпростре в целия спектър интернет услуги: търсачки, социални мрежи, дори кореспонденцията.

Правителството решава да подкрепи ACTA по предложение на министъра на икономиката Трайчо Трайков, който на 16 ноември докладва, че „става дума за избягване фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права“.

Ако бъде ратифициран от Европейския парламент, ACTA може да сложи край на дългогодишните усилия да се ограничи следенето на интернет в България. Последният такъв опит беше в края на 2009 чрез промени в ЗЕС г., които не се състояха поради бурен протест на гражданското общество. Сега трафичните данни на потребителите могат да се следят само със съдебен контрол и за разкриване на тежки престъпления, които изключват нарушаването на интелектуалната собственост.

Американските дипломатически доклади от София, изтекли в Wikileaks, показват, че САЩ подкрепят активно българските „ястреби“, от развлекателната индустрия. Именно правоносителите са в основата на законодателните промени, с които се цели налагане на тотално следене в Мрежата като средство за борба с пиратството.

Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) и BSA-България (BSA) редовно координират с посолството на САЩ действията си за борбата с пиратството, става ясно от докладите. Американците са оказвали натиск над правителството на Станишев да включи техни представители в Съвета за защита на интелектуалната собственост към Министерството на културата и са заплашвали да включат отново България в „черния списък“ на нарушителите на авторски права.

Спазването на човешките права „осакатява“ борбата с пиратството

През 2008 г. посланик Макълдауни определя като „осакатяващо“ решение на ВАС, с което се отменя „Наредба 40“ в частта и за интернет следенето [09SOFIA37]. Тогава съдиите се мотивират с нарушаване на конституционните права за неприкосновеност на кореспонденията и противоречие с Европейската конвенция за правата на човека.

Посланикът съжалява, че е отпаднала правната разпоредба, която „гарантира правото на компетентната дирекция на МВР да има достъп до данните на потребители при интернет доставчиците – основен инструмент за да се получат доказателства в случаи на интернет пиратство“. Тя изказва надежда, че пропускът ще бъде запълнен чрез предстоящата промяна в законодателството.

Опитът интернет следенето да влезе в ЗЕС обаче пропадна през февруари 2009 г. благодарение на поправка внесена от лидера на СДС Мартин Димитров. Тогава министър Миков доразви темата за осакатяването като включи и службите: „МВР е блокирано от приетия вчера текст в Закона за електронните съобщения, с отрязани ръце е“.

Посланик Макълдауни също се жалва във Вашингтон, че поправката в ЗЕС ще попречи на службите да се борят с пиратството [09SOFIA86]. Тя обещава, че правоносителите от развлекателната индустрия ще обжалват като се позоват на законодателството на ЕС и други международни инструменти.

Междувременно посолството развива бурна образователна дейност по борба с пиратството. От края на 2007 в посолството в София е базиран специален представител на американското Министерство на правосъдието за интелектуалните права в Източна Европа (IPLEC), отговарящ за 20 страни. Само през 2008 г. за България той е осигурил техническа помощ и тренинги за над 500 души: полицаи, следователи, прокурори, съдии и други официални лица, както и представители на индустрията.

Ново правителство, нов опит за следене

С идването на правителството на ГЕРБ правоносителите, подкрепяни от САЩ, отново надигат глава. Посланик Макълдауни включва засилването на борбата с пиратството сред темите обсъдени на първата среща с новия премиер Борисов [09SOFIA416].

Новият зам.-министър на културата Димитър Дерелиев е член на борда на американската компания Ню Имидж, собственик на коностудиото в Бояна. Той твърди, че е решен да работи за сътрудничество между представители на индустрията и правителството на САЩ и възстановява присъствието на правоносителите в Съвета за защита на интелектуалната собственост г. По-късно, за да няма отклонения от „правата линия“, посолството делегира и свой надзирател, присъстващ на заседанията на СЗИС.

Още на първата среща на СЗИС Ина Килева, шеф на БАМП, ще предложи законопроект за задържане на трафичните данни от доставчиците за леки престъпления, като се мотивира с директивата на ЕС. Тя ще предложи и хармонизация с директивата на ЕС за електроната търговия, с което ще задължи доставчиците да сътрудничат при разследвания на полицията – отчита се шарже д’афер Ордуей. [09SOFIA603]

Тези предложения, подкрепени от МВР отново бяха отхвърлени от гражданското общество. МВР даде заден след бурни протести в началото на януари 2010 г.

Враговете: Арена, Замунда и … Пиратската партия

Още от 2005 г. САЩ са притеснени от развитието на интернет пиратството в България, а през 2007 г. го обявява за приоритет. През годините посланиците следят и отчитат подробно действията на Отдела за борба с компютърни престъпления в ГДБОП, като изпращат във Вашингтон данни за всички акции срещу сайтове с нелегално съдържание и торент тракери.

Специално внимание е отделено на процеса срещу arenabg.com, „може би първото наказателно преследване срещу торент сайт в Източна Европа“ по думите на посланик Макълдауни [09SOFIA37]. Посланикът е разочарован от мудността на българското правосъдие и липсата на обвинения в много случаи, които прокуратурата прекратява с мотив „неизвестен извършител“.

САЩ са следили внимателно и опита за създаване на „Пиратска партия“ от Богомил Шопов – Бого и други интернет активисти през 2009 г. [09SOFIA603] Ако тази партия спечели обществена подкрепа и влезе в парламента, борбата с пиратството в бъдеще може да срещне и политически препятствия – анализира шарже д’афер Джон Ордуей.

В сайта на Wikileaks няма налични грами с доклади по темата от сегашния посланик Джеймс Уорлик.

Коментар на Биволъ:

Няколко законодателни опита за налагане на интернет следене с мотив за повече сигурност и по-добра защита на авторските права бяха отхвърлени от българското гражданско общество. Ето защо правителството реши да действа задкулисно и тайно, подписвайки ACTA.

Събитията от последната година показаха, че органите на реда не се ограничават в следенето и подслушването, което е в десетки пъти по-мащабно отколкото в САЩ. За да получи разрешение за проследяване на МВР му е достатъчно да се обърне към съдиите „които си говорят с министъра“. Така например семейната приятелка на Цветан Цветанов и шефка на Софийски градски съд Владимира Янева подписва разрешения за следене „на конвейр“.

От друга страна трафичните данни, които операторите складират, не се използват когато могат да подкрепят „политически некоректни“ заключения. Едно елементарно сравнение за времетраенето на разговорите между Бойко Борисов и Ваньо Танов в случая с Мишо Бирата можеше да покаже дали те са автентични. Вместо това прокуратурата назначи сложни експертизи, забатачи проверката и накрая я спря.

В контекста на вихрещата се в България полицейщина, едва ли е нужно да доказваме, че се нуждаем от повече свобода и от по-добри гаранции за конституционните права на гражданите. Авторските права обаче са удобен повод, за да бъдат съборени крехките придобивки в тази област, отвоювани с много усилия. Ако ACTA бъде ратифициран и влезе в сила предстои невиждано мракобесие, маскирано зад политически коректния дискурс за спазване на копирайта.

Група против ACTA във Facebook

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet