И справедливост за всички…

(За съдебната реформа, овчия нрав и безплатните дудуци)

Пак пара. Пак дим. Пак пушек. Пак пепел и плява. И нищо, драги ми друзя. Нищичко! Съдебна реформа вдругиден! Докато не изрежем из корен цялата държавно-административна машина и не я заменим с нова, ще има да чакаме съдебна реформа, както се чака писмо от мъртвец.

Направили сме и по-лошото, правим стотици свирки на Цацата, Мая Общата, оня с катарзиса, Татара, Тиквата, кой ли не… Колко цигани влязоха в затвора и също духат наред за едното нищо? Къде са ни големите престъпници? Или в Народното събрание, или зад граница, мисля, че на всички ни би трябвало да е ясно. А ние го ядем. Големия. Четвъртит.

Зад решетките няма нито един. „Европол“ ги е открил, всичко се знае, но целокупно родната полиция и прокуратура ги пазят. Дори направо ги обгрижват.

Държат на добруването им и то яката. Защото ако те кажат нещо, цялата парадигма ще се срине. Който и от тях да си отвори устата. Няма да има затворени очи, меки колене и наведени главици.

Трудно ми е да определя дали ние, които даваме властта, сюзеренът, дето се вика, или курвите на върха на йерархията сме по-виновни. Май ние. Овчедушните. Духащите кротушковци. Какво да направя, нали и аз съм продукт на това общество, няма как да съм различен? И аз дюдюкам, правя се, че живея в правова държава и послушно ям големия…

Нека да се върнем към свирките. Ще го духаме за съдебна реформа, мили ми друзя! Който видял съдебна реформа, видял, по нашите географски ширини кака се ожени. Т‘ва е! Да си знаете! В България ще се реформираме съдебно, когато се реформираме ментално. Иначе прегазваш дете с джипа си за неколкостотин хиляди, плащаш където трябва, и получаваш две-три години условно. Стреляш с гранатомет като във филмите с Чък Норис, пък после ставаш премиер. Феодалстваш десетилетия, осъждат те, а ти си биеш камшика зад граница.

Да, ще я издухаме съдебната реформа. Защото мозъците ни са по-склонни устата ни да са пълни със… сещате се какво, отколкото да надигнем глас и да разгоним цялата гад, дето за по-лесно я наричаме върхушка.

От кого точно чакаме да се реформира съдът? Има ли някой с власт в тази държава, на когото да му изнася да се промени нещо в съществуващата в момента концепция? Ако се сещате, коленопреклонно ви моля да ми кажете кой е той! И ще ви черпя една свирка от най-елитната курва в най-елитния публичен дом, нямате грижи. Елитна казвам, не като нас, ние сме безплатни курви. Цял народ безплатни курви, дето духат денонощно на една шепа долни, крадливи лъжци с малки, меки пишки. При това безплатно. На прИмоция.

Да, обаче, съдебната реформа по никакъв начин не може да се заобиколи. Особено, ако искаме да остане държава в Родината ни. Няма как да стане. Нито с Татара, нито със Сотирката.  Смрадта там, в тази сфера, е пълна. Всички го знаем, но почти всички си мълчим.

Ако не си реформираме съдебната система, сме мъртви. Родителите ни, ние, децата ни, всичко целокупно сме мъртви. Жалки остатъци от една велика държава. Кисел вкус в устата, който трябва да преглътнем, без дори да сме получили каквото и да било удовлетворение насреща.

Какво значение има какво говорят умниците в Народното събрание, Съдебната палата и Прокуратурата!? Знам едно – ние, българите, сме достатъчно умни, за да осъзнаем, че едни подмолни подлизурковци ни съсипват бъдещето. Десетилетия наред го правят. И няма да спрат сами. Защото така им изнася и си живеят като първия пич. Онова клише за държавите, дето си има мафии, и българската мафия, дето си има държава, нали го знаете?

Да използвам още едно клише, така и така съм започнал. Колкото и водещите лица, от които зависи да се промени „за милиони няма закони, за кокошка няма прошка“ да се опитват да ни убедят, че всичко си ни е наред, ама ние не разбираме и затова се напъваме, за да стане нещо по-различно, ние не бива да им вярваме. Трябва да направим нещо, така че да заживеем в една правова държава. Някой от вас има ли усещането, че сега го правим? Аз не.

Мисля, че битуваме в терирорията на юридическите парадокси, казусите, изключенията и безнаказаното зло. Не вярвам на правораздавателната система в България. Не вярвам, че тя раздава справедливост. Напротив.

Всеки, който може да събере две и две, не й вярва. Защото тя не работи. Работи де, но не у ползу роду, а когато й стиска. Когато ИМ стиска… За КОЙ му стиска. Всеки да си отговори сам за себе си дали е така.

Нали обаче трябва да търсим хубавото във всичко, та аз и тук го намерих. На все повече хора им писна да го духат. Народното недоволство срещу беззаконието в държавата ни се засилва все повече. Имам надежда, че в най-скоро време няма да сме ние минетчиите.

Я вижте в братска Румъния как може. Сотирката не е Моника Макавей. Но хора с морал ще да се намерят, вярвам в това. И тогава ще изринем кочината… Убеден ли съм, вярвам ли, мечтая ли, наивник ли съм… Времето ще покаже…

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD

При проблеми пишете на support [at] bivol [dot] bg

Вижте също / Read Also