Ще се сбъдне ли заявката за отваряне на президентската институция към гражданите (обещание номер 31)? Можем ли да очакваме “изтръскване на скелетите от шкафовете” след двата мандата на Георги Първанов – Гоце? Доколко може да се има доверие на обещанията, дадени от Президента Плевнелиев в инагуралната му реч?

Биволъ отново поставя въпроса за узбекския лов на Първанов, който така и не получи ясен и недвусмислен отговор повече от 3 години. Лаконичната реплика на Първанов “Не съм убил архар” не обяснява дали все пак не е стрелял по защитеното животно на територията на резерват, където ловуването е строго забранено.

Въпросите, на които веднага може да отговори новият екип на президента Плевнелиев са следните:

– къде точно се е намирал президентът Първанов в периода от 6-ти ноември 18 ч. до 7-ми ноември 18 ч. 2008 г.?

– бил ли е президентът Първанов на територията на Нуратинския държавен резерват в указания период?

– носил ли е президентът Първанов ловно оръжие?

– стрелял ли е президентът Първанов по диви животни?

Тази информация в момента е на разположение на новия Президент съгласно правомощията му. Тя се намира в дирекцията “Протокол” и в службата “НСО” и може да бъде предоставена тутакси на обществеността, тъй като не съдържа държавна тайна и разкриването и не заплашва националната сигурност.

Сигнали без последствие

Дали Първанов е убил или не архара е отделен въпрос. Самият факт, че лидер на държава членка на Европейския съюз е ловувал на забранена територия в държава известна с неспазването на човешките права, злепоставя морално както българската държава така и европейските ни партньори.

Отвъд моралната страна на въпроса са налични данни, че президентът е участвал в бракониерски лов на защитен вид, което по българския закон представлява престъпление по член 278 от НК.

Чл. 278 ал(4) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак  без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.

Независимо от това дали има убито животно, ловуването на територията на резерват в Узбекистан е абсолютно забранено и е нарушен тамошния закон, подчертават в кореспонденциите си местните журналисти.

По-долу излагаме известните факти, които са внесени и като сигнал във ВКП през 2010 г. В сигнала се поставят следните въпроси:

1. Ловувал ли е Президентът по време на официалното си посещение в Узбекистан?

2. Ако отговорът на 1 е положителен,
– къде и кога се е състоял лова?
– състоял ли се е той на територията на държавен резерват?
– отстреляни ли са от Президента животински видове и какви?
– отстреляни ли са от Президента един или повече екземпляра от европейски или световно застрашени диви животни?
– налични ли са нужните разрешения за отстрел на тези животни?
– кой е заплатил за лова?
– какво се е случило с ловните трофеи ако има такива, внесени ли са те в България съгласно нормите на международната конвенция CITES и къде се намират в момента?

До този момент отговор от прокуратурата няма.

Подобен сигнал беше внесен миналата година в Комисията “Антикорупция” към Народното събрание. Тя го разгледа, но не намери данни за конфликт на интереси, свързан със заплащането на ловните експедиции и ловните трофеи на президента.

Медиен и политически контекст на узбекския лов

Ситуацията с човешките права в Узбекистан е тревожна. Според Human Right Watch в затворите се използват методи като електрошок, задушаване и сексуално унижение за изтръгване на признания. Известни са случаи на затваряне на дисиденти в психиатрични клиники (разпространена практика в бившия СССР). Обект на преследване са религиозни активисти, но също така независимите журналисти и политическите опоненти на режима.

Международни организации като IHF, Human Rights Watch, Amnesty International, а също така Държавният департамент на САЩ и Съвета на Европа определят Узбекистан като “авторитарна страна с ограничени граждански права”. Страната се управлява от бившият първи секретар на КПСС за Узбекистан Ислам Каримов от 1991 до днес.

Според класацията на “Репортери без граници” за 2008 година страната е на 168 място от 173 страни и се намира в списъка от 15 държави врагове на Интернет. Президентът Ислам Каримов е в списъка на държавните глави врагове на свободата на словото.

В този контекст, независимите източници на достоверна информация за ставащото в Узбекистан са силно ограничени. Световни медии като BBC, Ройтерс, АФП, които отразяват случващото се в Узбекистан цитират често като източници на независима от правителството информация интернет сайтовете ferghana.ru и uzmetronom.ru, които са считани от властта за опозиционни и са цензурирани в Узбекистан. Именно те са основните медийни източници за лова на Първанов.

Източници за узбекския лов на Първанов

Свидетелствата и медийните публикации са представени в хронологичен ред.

1. Сергей Ежков – независим журналист от Ташкент.

Първите съобщения за подготовката на лова на Първанов са публикувани от базирания в Ташкент независим журналист Сергей Ежков в сайта uzmetronom.com, който е забранен в Узбекистан. Те са датирани от 4-ти и 5-ти ноември 2008 г.

Сергей Ежков е един от най-авторитетните независими журналисти в Узбекистан. На него се позовават медии като BBC, Радио Свободна Европа и други, които следят ситуацията в тази страна, подлагаща медиите на цензура.

Uzmetronom е цитиран и от западните дипломати наблюдаващи ситуацията в Узбекистан.

Базираният в Лондон сайт kafene.net, който се списва от бивши журналисти от българската редакция на BBC интервюира Ежков по телефона. Ето какво казва той:

К. Господин Ежков, вие пръв съобщавате, на 4 ноември, че президентът Първанов ще ловува в Узбекистан и пишете именно за планински козел. Откъде имате тази информация?

С.Е. Това, естествено, беше тайна в Узбекистан, нали разбирате, официалните лица няма да ви го покажат този козел. Информацията беше регистрирана най-напред сред администрацията на президента, след това беше включена администрацията на областта Самарканд, както и специалните служби за осигуряване на безопасността.  Ако г-н Първанов е разчитал, че в затворена страна като Узбекистан такава информация няма шансове да изтече в пресата, мисля, че е сгрешил. Чиновниците обсъждат помежду си тези неща и “което се знае от двама се знае и от свинята”, както са казали още римляните.

К: Имате ли информация, че президентът Първанов е ловувал защитен от закона вид?

С.Е. Работата е там, че Георги Първанов е изявил желание да отстреля планински козел. Този вид по принцип е защитен. В кулоарите на  администрацията на узбекския президент това е било най-обсъжданата тема.

К: Как мислите, чия е инициативата за президентския лов? На узбекската или на българската страна?

С.Е. По-скоро това е узбекска инициатива, но тя е била посрещната с благодарност от българската страна. Нашите информатори съобщиха, че оръжейният арсенал на Георги Първанов е пристигнал в Узбекистан по-рано от българския президент. Разбира се, че тази доставка е по инициатива на българската страна.

К. Има ли информация, че ловът се е състоял на територията на резерват?

С.Е. Темата за лова разви по-късно информатора на сайта ferghana.ru. Но Нурата е резерват, там ловът е недопустим.

К. Присъствал ли е някой от вашите информатори на самия лов?

С.Е. Не, не е присъствал

К: Виждали ли сте снимки от лова?

С.Е. Ловът е минал под патронажа на узбекските специални служби, но е напълно възможно, рано или късно някой да покаже такива фотографии.

К. Пресслужбата на българския президент коментира, че президентът Първанов се е придържал към програмата на домакините и навсякъде е бил придружаван от премиер-министъра на Узбекистан. Имате ли информация, че премиерът е придружавал Първанов на лов?

С.Е. Премиерът на Узбекистан съпровожда Георги Първанов в Самарканд. Но тук има една тънкост:  официалната визита завърши на 7 ноември, а по наши сведения българският президент е бил в Узбекистан още два дни. Това е било и времето, определено за лова. Премиерът се върна в Ташкент на 7-ми вечерта.

2. Сергей Наумов – журналист от Ургенч, град на 700 км от Ташкент.

Пространна статия за лова е публикувана от журналиста Сергей Наумов в сайта ferghana.ru на 02.12.2008.

Сергей Наумов е авторитетен журналист, сътрудник на Агенция Фергана. Съавтор е на автор на доклад за свободата на словото в Узбекистан представен на сесията на Съвета на ООН по правата на човека през декември 2008 г.

Интернет агенцията Фергана, която разполага с голяма мрежа от локални кореспонденти е важен източник за информация не само за Узбекистан, но и за региона. Тя е цитирана редом с Ройтерс и AFP при кризи като “кървавия петък” в Андижан на 13 май 2005 г. когато атаката на узбекската армия срещу демонстранти, противници на режима, доведе до стотици жертви.

Информацията дадена от Наумов е изключително подробна и прецизна в хронологичен и топографски план. Цитирана е дори фирмата собственик на щраусова ферма “Джизак-биоспектр”, в чиято база за отдих е отседнала свитата на Първанов в навечерието на лова.

В интервю по телефона за Дарик Радио Сергей Наумов разказва, че ловът е организиран от най-високо държавно ниво:

3. Прецизна допълнителна информация за лова се появи в бюлетина на международната работна група по дивите кози към “Международния съюз за защита на природата” (IUCN) за месец септември 2009.

Тук за пръв път е цитиран официален узбекски източник. Заместник-директорът на Нуратинския държавен резерват потвърждава, че на 7 ноември 2008 г българският президент е посетил резервата и дава нови подробности. В района на главния планински връх Хаят Баши той причакал два архара подгонени от служители на резервата и застрелял един от тях.

Важни са и уточненията, че през последните две години в Узбекистан не са издавани разрешения за експорт на архар съгласно изискванията на CITES. Уточнява се, че Съветът на министрите на Узбекистан е издадел разрешение за острел на архар на Северцов, но на територията на дивечовъдното стопанство, а не на територията на резервата, където ловуването е строго забранено.

4. Олег Царук, представител на WWF

Олег Царук ръководи регионалното отделение «Российский Кавказ» на Световния фонд за дивата природа (World Wide Fund for Nature, WWF)

Царук твърди в интервю публикувано в сайта ferghana.ru на 11.01.2009, че президентският лов на Първанов се е състоял на територията на резервата Нурати. За разлика от другите източници, той твърди, че ловът е бил неудачен.

5. Журналистическо разследване на радио “Свобода”

През пролетта на 2010 г. журналистката от радио “Свобода” Гуласал Камолова посети района на Нуратинския държавен резерват и излъчи репортаж със свидетелства на местните жители за пребиваването на Първанов и подготовката му за лова. Ето какво заяви тя в интервю за радио Дойче Веле.

Узбекска журналистка: Първанов е бракониерствал!

Всичко около прословутия лов е било в нарушение на закона

Българският президент е нарушил закона по време на визитата си в Узбекистан през 2008 г. и може да бъде смятан за бракониер – каза за Дойче Веле узбекската журналистка Гуласал Камолова, авторка на разследване по темата.

След като репортажът на узбекската журналистка бе излъчен по “Радио Свобода”, с нея по телефона се свърза Емилиян Лилов. Ето думите на Гуласал Камолова:

“Визитата на българския президент беше широко отразена в Узбекистан. Но много тесен кръг от хора са били запознати с подробностите, че извън официалната част президентът е бил гост във ВИП-комплекса в Айдаркул. Например това, че президентът е стрелял по зайци, което е интересно, знаят само местните хора от Фаришкия район. Само на малцина от областта е известно, че там е идвал българският президент. Това знаят единствено местните хора от Фаришкия район.”

Ловецът

Уцелил ли е Първанов архара?

С част от тези местни хора Гуласал Камолова се е срещала лично. Всички те са потвърдили пред нея фактите така, както преди два дни бяха описани и в публикацията на сайта Фергана.ру. Местните хора се вълнували от факта, че при тях е бил българският президент, а не от това дали е убивал архар. И още нещо й доверили те, а именно:

“Те живеят с убеждението, че президентът на България е бил освободен от длъжност заради това, че при посещението си в резервата е нарушил официалния график. Не защото е стрелял по архар, а защото е нарушил графика на официалната си визита в Узбекистан.”

Запитана за източниците си на информация относно тези събития, узбекската журналистка отказва да назове конкретни имена, тъй като това не е безопасно в страна като Узбекистан. Но по думите й не подлежи на никакво съмнение това, че:

“… българският президент е бил в резервата, придружаван от делегация. Това е факт. Това, което излъчихме в моя репортаж по “Радио Свобода”, са свидетелствата на местните хора. Защото доскоро мнозина се съмняваха, че българският президент е бил на територията на резервата. Сега вече е ясно, че той е бил там, че се е целил в архар, и че е стрелял по него. Оттук нататък обаче мненията се раздвояват – едни твърдят, че президентът е уцелил, а други – че не е.”

Не е без значение обаче дали е редно да се стреля по защитен вид животни в природен резерват. Затова и попитахме Гуласал Камолова дали всичко около този лов е било законно. Ето отговорът й:

“Нелегално е. Законът забранява да се ловува на територията на резервати. Но самият факт, че преди това е имало обаждане по телефона от министър-председателя на Узбекистан, е поставило служителите на резервата в позиция да не могат да му кажат нищо. По силата на закона това се смята за бракониерство.”

И Путин обича да стреля…

“Какъв запален ловец!”

А достоверна ли е историята с отстрела на зайци – попитахме още узбекската журналистка: “Това разказаха милиционери, които са пускали зайците край езерото Айдаркул. Те се смяли от сърце, когато наблюдавали какъв запален ловец бил Първанов и как много обичал да стреля. Той не се интересувал дали е уцелил или не, просто му било интересно да стреля. Казват, че за него било важно да чува този звук.”

Очаквате ли тази история да има някакви последици за българския президент, попитахме накрая Гуласал Камолова от узбекската секция на “Радио Свобода”: “Дори и да не е убивал, той е нарушил закона, защото е влязъл въоръжен на територията на резерват. Това вече е нарушение. Той се е целил с пушка в архар. Само заради това може да бъде смятан за бракониер, за човек, който е нарушил закона”, е категорична Гуласал Камолова.

Възможно ли е, според нея, президентът да е имал разрешение да стреля в резервата? Отговорът на узбекската журналистка: “Ако е имал такова разрешение, той е трябвало да го покаже на служителите на резервата. А такова те не са виждали. Изясних този въпрос много точно. Но дори и да допуснем, че президентът е имал разрешение, той пак няма право да стреля в резерват. На територията на резерват не са валидни никакви разрешения.”

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Даря Попова-Витцел

 

Списък на официалните лица придружавали Първанов в Узбекистан

Официалната българска делегация в Узбекистан

Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството;

Петър Кънев, народен представител;

Никола Колев, началник на Кабинета на президента;

Красимир Стоянов, главен секретар на президента;

Горан Йонов, секретар на президента по външна политика и сигурност;

Ертан Кара, секретар на президента по икономически въпроси;

Бойка Башлиева, прессекретар на президента;

Милен Керемедчиев, заместник-министър на външните работи;

Галина Тошева, заместник-министър на икономиката и енергетиката;

Явор Милушев, заместник-министър на културата;

Илко Славчев, временно управляващ посолството в Ташкент;

Димитър Станчев, заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения;

Боян Чуков, съветник в Политическия кабинет на министър-председателя;

Славчо Атанасов, кмет на гр. Пловдив;

Николай Иванов, съветник в Кабинета на президента;

Митко Николов, директор на Протокола на президента;

Мая Добрева, директор на дирекция “Европа 3”, МВнР;

Цветан Ночев, началник отдел в дирекция „Европа 3″, МВнР

Бизнесмени

Георги Стоев, член на Изпълнителния съвет на БТПП, ръководител на бизнес-делегацията;

Валери Савов, Управител на „МСО НЕТ.БГ” ООД;

Георги Атанасов, ЕТ „НАСКА-М”;

Цанко Наумов, изпълнителен директор „КЕНТА” АД;

Ивайло Велев, президент „ДЕЙЗИ ТЕХНОЛОЖИ” ООД;

Владимир Стойчев, търговски директор на „СОФАРМА” АД;

Марин Батуров, управител на „МАРИН БАТУРОВ” ООД;

Константин Соколов, управител на „ДМ ТРАВЕЛ”ООД;

Алекси Алексиев, управител на БРАТЯ АЛЕКСИЕВИ” ООД;

Стоян Стоянов, управител на „СТАН-І”ООД.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.