Инвеститори от Израел решават да построят край София луксозно жилищно селище от затворен тип. За целта те основават и регистрират фирма по българското законодателство “Витоша Ризорт 2000” ООД, чрез която да финансират своя бизнес проект. Строителството започва преди 10 г. и в полите на Витоша до началната станция на симеоновския лифт изникват 10 прекрасни сгради, които оформят едноименното селище. Планираните жилища в него отговарят на всички най-модерни изисквания за удобство, функционалност и качество на живот. Осъществяването на проекта е възложено на българската строителна фирма “Ултрастрой” ЕООД.

Израелската и българската страни подписват договор за изграждане на селището, който се осъществява в 10 части. След завършването на всяка част от строителството, двете страни правят приемо-предавателни протоколи за свършената работа, след което тя се изплаща. Така взаимоотношенията са вървели почти безпроблемно, въпреки известни противоречия, до самото завършване на комплекса. Разплатените инвестиции от “Витоша” на “Ултрастрой” надхвърлят 12 млн.лв. Взаимните претенции страните са разрешавали в процеса на работа.

За да приключи договорната сделка, остава приемането и изплащането на последната 10-та фаза от договора. Това представлява етапът по приемане на цялостното строителство на обекта и предаване на строителната документация. В този етап е било необходимо да се отстранят всички натрупани в процеса на работа забележки, да се състави нарочен протокол за приемане на цялостното строителство и определяне на размера на евентуално доплащане, дължим от възложителя. Инвеститорите са отправили определени забележки на строителната фирма за отстраняване преди последното заключително плащане. Строителите обаче отказват да подпишат заключителен протокол и да предадат строителните книжа. Вместо това самоволно изпращат количествено-стойностни сметки на база едностранно определено РЗП и предявяват претенция за около 1.4 млн. евро. 

В началото на 2012 г. строителната фирма окончателно преустановява присъствието си на обекта, оставя го недовършен и си изнася цялата техника от него. С това последната претендирана вноска от парите, остава неизплатена, защото според инвеститорите договорът не е изпълнен докрай, а задължението за плащане не е възникнало въобще. Лукзозното селище на едно от най-атрактивните места в България обаче е построено и платено, макар и с недостатъци.

Схема за заграбване на бизнес

Последващите действия от страна на фирмата-изпълнител силно напомнят на придобилия скандалност в международен мащаб случай “Белведере”. В него стана ясно как може да се отнеме атрактивен бизнес на чужди инвеститори, чрез съдебни схеми. В тях участват частни фирми, официални законодателни институции и действащи магистрати, в комбина с политическо чадъросване, мутри и задкулисни корупционни кръгове. Заради опита да бъде заграбена френската фирма “Белведере”, чрез нарочни дела за несъстоятелност, активно се намеси бившият посланик на Франция у нас, Ксавие дьо Кабан, а срещу съдийката Румяна Ченалова бяха заведени наказателни процедури и тя бе отстранена от магистратски пост като съдийка в СГС. По подобен начин е подходено и спрямо израелските бизнесмени, имали наивността и куража да вложат парите си в България. Без да подозират, че у нас мафия и съдебна власт всъщност са една и съща организация, която има единни цели, стратегия и политически гръб.

Предизвикан търговски спор и мафиотска развръзка

Вместо спорът между страните да бъде решен логично по реда на Търговски спорове, уреден в ГПК, строителят инициира евтино производство по несъстоятелност срещу инвеститора “Витоша Ризорт 2000” ООД. /т.д. № 5019/ 2013 г. по описа на СГС/.

В хода на производството при анализиране на обективното финансово състояние на дружеството, съдът изисква изготвяне на съдебно – счетоводни експертизи. Заключенията на вещите лица сочат, че съгласно счетоводната документация на дружеството, последното е свръхзадлъжняло!? Това дава основания на съда да допусне несъстоятелността, която в условията на свръхкорумпираната българска съдебна система е една класическа хватка за ограбване на цели фирми, бизнеси и имущество в особено големи размери. Подобна практика не е прецедент в родното правораздаване. Парадоксално е, че вземането на строителя не е осчетоводено нито в собственото му счетоводство, нито в счетоводството на възложителя “Витоша Ризорт 2000” ООД. Установява се, че “Витоша Ризорт 2000” ООД няма задължения към финансови институции и целият капитал на дружеството на практика е предоставен от съдружниците – израелски инвеститори. Съдебният състав също така не отчита, че случаят е абсолютно учебникарски. Дружеството е създадено с цел да изгради проект и чрез реализацията му да възстанови инвестицията и генерира печалба. Естествено и  безспорно е, че то е свърхзадължено към собствениците си от деня на създаването му до момента, в който реализирания проект – жилищен комплекс се снабди с акт обр. 16 и не започне да развива активна дейност – покупко – продажба на апартаменти или отдаване под наем.

Безспорен е фактът, че всички инвестиции са направени от съдружниците – чужди граждани.  Основните задължения на “Витоша Ризорт 2000” ООД, послужили на съда като мотив за обявяване свръхзадължеността, са именно задълженията на дружеството към съдружниците за връщане на инвестицията, което те доброволно и целево са извършили още в момента на регистрацията на тази фирма в България.

Без абсолютно никаква логика обаче след като е образувано делото по несъстоятелност, съдебните органи отказват да признаят официално в делото задълженията на “Витоша ризорт” към самите инвеститори и собственици. Признават се единствено и само претендираните задължения към българската фирма-изпълнител на обекта. Подобна съдебна практика недвусмислено дава силен сигнал за пристрастност и дори злоумишлена целенасоченост на делото за обявяване в несъстоятелност.

Използвайки евтиното производство, струващо 250 лв., неизправният строител, освен че поставя инвеститора в подчинение на назначен синдик, но и осуетява възможността “Витоша Ризорт 2000” ООД да прихване своите претенции, с насрещно вземане, произтичащо от лошо изпълнение на СМР и неустойки за забавено изпълнение. Търговския Закон не предвижда подобен иск, за разлика от ГПК.

Съдебни оксиморони

Съдийката, която допуска и образува делото е Хайгухи Бодикян, станала известна покрай случая “Белведере” и несъстоятелността на ПФК ЦСКА. В хода на производството са сменяни и отвеждани, и съдии, и синдици. Те извършват неотменими в хода на производство действия, а именно синдикът Веселин Вангелов докладва, че е налице опасност от разграбване на имущество /в основната си част недвижими имоти с 24 часа охрана и видео наблюдение/, поради което иска длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност. Съдия Бодикян, намира доклада на синдика за основателна причина да обяви дружеството в несъстояелност, като прегради всички възможности предприятието да бъде оздравено. Нещо повече, временният синдик незабавно дерегистрира и дружеството по ДДС, което причинява допълнителни крупни щети на инвеститорите и проблеми с българската НАП.

Най-скандалното в цялата абсурдна съдебна сага е, че всички вземания на самите съдружници, а именно сумите, с които е финансиран целия проект не са приети въобще от съда. Специално вземането на “Ултрастрой” ЕООД, недоказано по основание и размер и неосчетоводено, е включено в списъка на приетите вземания! С други думи – съдът не признава правата и сумите на основните кредитори на “Витоша Ризорт” – израелските бизнесмени, но в същото време счита, че именно заради техните кредити дружеството им е свръхзадлъжняло! За правоимащ по вземанията се признава единствено и само “Ултрастрой”! Невероятна и невъзможна ситуация в една държава с нормална и справедлива съдебна система.

В последствие съдия Бодикян се самоотвежда и на нейно място е разпределена съдия Нели Алексиева. Тя също одобрява така изготвените от Вангелов списъци на кредиторите по делото за несъстоятелност. След съдийката, в началото на 2015 г. е отстранен и синдик Владимир Вангелов. Това става след остър писмен сигнал на инвеститорите до Министерството на правосъдието, с който те протестират срещу неговите действия. Извършеното от тях обаче остава. САС потвърждава решението за свръхзадлъжеността на “Витоша Ризорт”, макар по списъци на синдиците фирмата да има дълг само към Ултрастрой и преди това да е плащала напълно редовно и с нищо да не е дала каквото и да било основание за невъзможност да плати последната си вноска. Както стана ясно по-горе сумата не е платена не поради невъзможност и неплатежоспособност, а заради отказ от изпълнение на забележки и изготвяне на заключителен приемо-предавателен протокол от страна на “Ултрастрой”. Абсурдът е, че именно това е използвано от последните да поставят довчерашните си партньори в тежка съдебна несъстоятелност, а имуществото на компанията им под запор с последваща публична разпродажба.

Софийски апелативен съд обаче отменя решението на СГС за несъстояелност като неправилно.

В законоустановения срок, след отмяна на решението за обявяване на несъстояелност,  “Витоша Ризорт” депозира оздравителен план. По него съдът следва да се произнесе и допусне до разглеждане в кратки законоустановени срокове (около 20 дни). Вместо това Нели Алексиева топка топката до безкрайност и бави без никаква реална причина своето решение. Тя се прознася по плана почти година по – късно. Тогава обаче ВКС отново обявява дружеството в несъстоятелност. С което гледането на предложения през тази една умишлено пропиляна година оздравителен план се оказва вече напълно обезсмислено.

Впрочем ВКС обявявайки в несъстоятелност, отново не взема предвид, нито вида на дружеството, нито характера на активите му – а именно инвестиционна бизнес програма и недвижими имоти. С постановяване на това окончателно решение и другия състав на ВКС, който следва да се произнесе по отношение на свръхзадлъжеността на практика няма полезен ход. Така се стигна до безумното за добросъвестните чужди инвеститори водене на установителни искове, а именно съдружниците да доказват вложените от самите тях в дружеството средства. Както и дружеството-длъжник да докаже, че строителят няма всъщност вземане, защото просто умишлено или не, не си е изпълнил задълженията по договор.

Целият казус допълнително се усложнява и заплита, след като “Ултрастрой” цедира част от предендираната сума на “Блик трейд” ЕООД. Новият играч, за когото има съмнения за свързаност, се конституира като трета страна – помагач. Това допълнително и умишлено забавя производствата с искания за безкраен омагьосан кръг от повтарящи се експертизи, които са били вече изготвяни в хода на делата от обслужващите банки и НАП.

Връзки по веригата: Пеевски-Сталийски-Борисов

Цедирането на част от вземанията на “Ултрастрой” на името на “Блик трейд” обаче разкриват изключително интересни обвързаности, които до голяма степен хвърлят светлина върху цялата схема за обсебването на бизнеса на израелските инвеститори. Цесионерът “Блик трейд” ЕООД е регистрирана през 2007 г. С предмет на дейност: “търговия на дребно”. Нищо не би привлякло вниманието към въпросната фирма, ако неин управител не беше легендарният иракчанин Самир Искандер Франсис /или Ибрахим/. Иракчанинът е известен у нас още от тъмните мутренски времена, когато е съдружник на сегашния премиер Бойко Борисов в общата им фирма “Прайхим”. В таен доклад на НСС, служещ за оперативна информация, се описва детайлно, че зад залавянето и убийството на българските ТИР-аджии в Ирак стоят всъщност неуредени сметки от трафик на амфетамини и Борисов е имал пряко отношение по мафиотската афера, но вече в качеството си на Главен секретар на МВР.

По-късно Самир става съдружник и бизнес партньор със известния в гангстерските среди Златомир Иванов /Баретата/. През март и август 1998 г. Самир Франсис регистрира две фирми със Златомир Иванов Иванов – Златко Баретата: „Бинго Нова“, което се намира в подлеза на Централна гара и „З.Е.С.“, в която Ибрахим е управител.

Биволъ е описвал в своето разследване “Бойко Борисов – от Червен бряг до Ирак” за връзките на тези лица и скандалните факти, които потвърждават изнесените данни за Борисов в дипломатическия доклада на посланик Джон Байърли /тук/ и швейцарския доклад за криминалното минало на сегашния ни премиер, разкрит от американския журналист Джеф Щайн и публикуван от Биволъ /тук/

В силовите среди се знае за изключителното доверие, което Борисов е имал към иракчанина, който дори му е бил личен шофьор и телохранител преди началото на политическата му кариера. След като Бойко Борисов става кмет на София, за бизнеса на иракчанина като имотен и строителен предприемач настъпва период на възход. Той печели милиони с фирмите си „Строй Комерс 2004“ и „Билдко“, бенефициенти на скандални заменки срещу обезщетения, направени от Софийска община. 

Явно Самир Искандер не е случайна личност, защото в годините той става зет на ген. Стоимен Стоименов, бивш съветник на президента Росен Плевнелиев по въпросите на сигурността и осветен като бивш кадър на ЦК на БКП. /тук/ Генералският зет и бивш партньор на Борисов и Баретата е имал и обща фирма “СИТ-1” ООД с известния руски гангстер Константин Циганов, шеф на криминалната групировка Уралмаш, който през 2011 г. беше изгонен от България като опасен за националната сигурност. Руснакът нашумя и покрай общите си снимки с Бойко Борисов на благотворителен мач. Освен известен като изявен руски мафиот Циганов е също и голям инвеститор в строителния бизнес у нас. Той построи заедно с ортака си Панпурин бетонния комплекс “Кроко бийч”, с който унищожиха безвъзвратно природата на един от най-красивите заливи на българското крайбрежие – прочутия Попски плаж край Царево. Комплексът остана недовършен, като грозен символ на мафиотското статукво в България.

Топлата връзка на “Ултрастрой” с “Блик трейд”, която поема в полза на притискането на инвеститорите част от вземанията води до една от споменатите по-горе фирми покрай строителния бизнес на Самир Франсис – “Билдко”, която всъщност е собственик на “Блик”, чрез фирмата “Випбилд 2006”. В момента собственостите са прехвърлени на стария съдружник на Самир – Стойчо Петрунов Георгиев. Случайно или не, Петрунов се появява като изпълнителен директор на “Рубин трейдинг”АД. Фирмата стана собственик на стъкларския завод “Рубин”, който бе приватизиран от приближения до Борисов Александър Сталийски, а това е и една от темите в скандалните разкрития от записите в “Яневагейт”. /тук/ Свързаните с тази задкулисна приватизация на стъкларския завод, чрез цесии за 30 млн.лв. без доказан произход на депозити в КТБ фирми са “Рубин трейдинг” и “Кепитъл инвестмънт”. И за двете има явни факти, че са с подставени лица на Александър Сталийски. В схемата участва и свързваната с Делян Пеевски офшорна компания “Сиболе България”, чийто дълг към КТБ е бил прихванат именно от “Кепитъл”, изкупила депозита на Сечкова и Сталийски. Последният бе разкрит публично от Цветан Василев и Гриша Ганчев като марионетка за финансови събирания и нещо като касичка на Бойко Борисов. Ганчев дори уточни в интервюто си по Нова ТВ, че става дума за 240 млн.лв, които Сталийски и Пеевски са взели от Василев, за да ги занесат на Бойко Борисов. И двете фирми, имащи активно участие около приватизирането на “Рубин” от Сталийски са  с един и същ адрес на офис и се помещават на бул. “Витоша” 68, ет.2 в София. На същия адрес се помещава официално и още една фирма и тя е “Биг трий проджект дивелопмънтс” ЕАД. В нейната книга на акционерите директно могат да се видят имената и подписите на Виолета Сечкова, на “Кепитъл инвестмънт” и на самия Александър Сталийски.

От всичко разкрито дотук има достатъчно основания да се счита, че фирмите и лицата зад тях задвижили съдебната машина, за да отнемат реално целия бизнес в България на двамата инвеститори от Израел, най-малко са свързани с актуалните властови и задкулисни кланове у нас.

Затова едва л;и е случайно, че на проведеното общо събрание на кредиторите за избор на постоянен синдик, оценител и метод на продажба на активи, съдия Нели Алексиева дава възможност единствено на “Ултрастрой” да участва в производството. Остава открит въпросът защо първо общо събрание, въз основа на счетоводните записвания, което неминуемо ще даде възможност на съдружните да участват, не е проведено, а е отлагано 4 пъти без мотиви или основние.

#КОЙ стои зад “Ултрастрой”?

“Ултрастрой” ЕООД е еднолично търговско дружество със собственик Иван Борисов Борисов на 43 г. Собственикът му не е известен с нищо особено, освен, че фирмата се явява партньор и подизпълнител по редица сериозни обществени поръчки на известната като свързана с Делян Пеевски “Водстрой 98”. /снимка/ “Ултрастрой” са работили и по реконструкцията на южното крило на Националния музеен комплекс, известен като българския Лувър. Компанията беше и подизпълнител при ремонта на централната софийска гара, където основният консорциум беше между ГБС и “Водстрой 98”.

Извън обществените поръчки “Ултрастрой” работят по частни обекти, свързани с холдинга Булгартабак, като преустройство на цехове на компанията за цигарени филтри “Юрий Гагарин”. В поредица от смени в собствеността, фабриката премина от държавния “Булгартабак” към офшорни компании, свързани скрито с високопоставени родни политици. В поредица от разследвания Биволъ изследва информацията за корупционни връзки около приватизацията на Булгартабак с Борисов, Пеевски и Ахмед Доган. Триото бе посочено и в интервюто на бившия шеф на КТБ Цветан Василев пред Сашо Диков.

“Ултрастрой” е и длъжник с 8млн. лв на ББР, но в същото време е избрана целево да строи новата сграда на банката. Именно тази фирма се явява и партньор в обединението ДВУ, на което е дадено да строи най-скъпата част от третия диаметър на софийското метро. Собственикът Иван Борисов Борисов е син на бившия командир на военното поделение в Правец и притежава верига от различни фирми, регистрирани на негово име. Съвпадението на имената с един от управителите на “Водстрой 98”, той определя като чиста случайност. 

Позицията на Иван Борисов

Пред наш репортер г-н Борисов заяви, че е бил измамен от израелците още в момента на подписването на договора. Блок 10-ти е бил с много по-големи параметри от останалите сгради и затова именно в последния етап Борисов е предявил претенции за допълнителния 1 млн. лв. откъдето всъщност възникнал и конфликта, според него. Строителството е било замразено, а след това подновено отново през 2011 г. При попълването на протокол 10  – десети етап, през февруари 2012 г. Борисов претендира 1 400 000 евро задължения на Мордехай към Ултрастрой. „Аз му предложих да си ги разделим, да взема 700 000 евро и да си тръгна. Това не се случи.”, разказва той. Тъй като собственикът и управител на “Ултрастрой обаче отказа официално изявление пред камерата на Биволъ, ние ще предадем неговата позиция писмен вариант:

Борисов твърди, че се страхувал “Витоша Ризорт” да не прехвърли всичко на инвестиционния субект на инвеститорите “Рами Инвестмънт”. Иван Борисов признава, че “Витоша Ризорт” дължи целите си разходи на “Рами Инвестмънт” и това е факт. Борисов смята, че има реална опасност да бъде източена “Витоша Ризорт” и той нямало вече от кого да си потърси претендираните суми. Според него цялата работа е преминала в условията на тежки разправии с партньорите по осъществяването на проекта. Въпреки това обаче работата вървяла до момента на последния протокол, когато с помощта на адвокати решил да заведе дело за несъстоятелност, вместо търговски иск, защото му излизало най-евтино. Не можел да намери пари за държавната такса, която да внесе в съда. Нефактурирането на претендираните пари, той обяснява с това, че не му била приета работата от поръчителя и затова не бил фактурирал даже сумата. Разказва как веднъж синът на Мордехай е донесъл при плащане една чанта с 200 000$ в офиса от Израел и сега се пита как точно са били вкарани тия пари през границата.

Той смята, че цялата работа около “Витоша Ризорт” е една голяма измама и инвеститорите силно са завишили реалните си разходи по строителството, но никой не искал да разследва техните действия по съмнения за пране на пари. Борисов призна, че е имал среща с единия инвеститор Рами Леви и се били разбрали с него, но той нямал реална власт да въздейства на партньора си Рамод Мордехай и на практика не контролирал “Витоша Ризорт”. Интересното е, че адвокат на Леви е се оказва лично Тодор Батков. Борисов отказва да коментира скандалните решения на съда за несъстоятелността. Той каза, че разчита Рами Леви да дойде и да откупи от него вземането към “Витоша Ризорт”. Според него нямало вероятност да се стигне до пряко договаряне за продажбата на целия комплекс на силно занижени цени.

Силната ангажираност на “Ултрастрой” с някои от най-значимите обекти и поръчки в страната, заедно с фирми определяни като еманация на задкулисието, Борисов определя като нормален бизнес и отказа да коментира. Заяви, че не познава Делян Пеевски.

Синдик Христина Стамова

В момента “Витоша Ризорт 2000” се управлява от синдик, който е назначен от съда. Синдикът има задачата да разпродаде активите на дружеството и да разплати претендираните и приети вземания от съда. Възраженията на инвеститорите не се приемат. Те априори са счетени за несъстоятелни. Задълженията към “Ултрастрой” заедно с лихвите вече са нарастнали на над 3 500 000 лв. Синдикът, който има пълните права да разпродава луксозното селище в полите на Витоша е Христина Стамова.

Същата Христина Стамова, която беше поставена за квестор на КТБ, след нейното спиране и поставянето й под специален надзор, преди обявяването й в несъстоятелност. Тогава именно започнаха и прословутите цесии на депозити, с които започна стапянето на голяма част от дължимите кредити, а това даде възможност на определени фирми да се “изчистят” от дългогодишната си задлъжнялост към КТБ и намали масата на несъстоятелността й. Както е известно квесторите на КТБ не използваха мониторинговия период от 3 месеца, за да спасят банката, а точно обратното, доведоха я до очаквания фалит. Самият бивш шеф и собственик на КТБ Цветан Василев заяви, че фалитът на банката е осъществен по типичен гангстерски маниер с политически средства. Публично известно е, че в развихрилата се война между бившите партньори Цветан Василев и Делян Пеевски, контролът над КТБ бе спечелен с помощта на съдебната власт изцяло от Пеевски.

Христина Стамова след това бе прехвърлена като квестор на ТБ “Виктория”, която бе придобита от КТБ малко преди затварянето. Заедно с колегата си Божидар Аршинков Стамова бе обвинена от служители на банката, че има източване на банката, чрез подставени консултатнтски фирми и адвокати /виж тук/ и последва протест с искане за смяната й. От публикуваните по-късно отчети стана ясно, че за 6-те месеца Стамова и Аршинков са получили лично възнаграждение, определено от самите тях в размер на 165 000 лв.

Синдикът Христина Стамова е предложена и назначена еднолично от “Ултрастрой” за  постоянен синдик. Съдийката Нели Алексиева е приела единствено предложението на ищеца по делото, защото “Ултрастрой” са признати за единствените кредитори и на израелците не е разрешено да гласуват. По същия начин са назначени еднолично и оценители, които са заключили, че пазарната стойност на активите в луксозния комплекс е 520 евро на кв.м. Оценка, драстично е по – ниска от данъчната и три пъти по ниска от стойността, при която се търгуват в момента имоти от този тип.

При първите два търга за публична продан не е имало сериозни купувачи. Всеки следващ търг намалява с около 20% първоначалната цена, а именно 416 евро на кв. м на първия. При втория търг цената е още много по-ниска, което прави публичната продажба просто цинизъм. Купувачи на парче логично липсват, защото обектът е без Акт 16 и не е ясно КОЙ и кога ще може да го изкара. Биволъ разполага с информация, че по точи начин се цели очакваното превръщане на цената в символична и последващо пряко договаряне със синдика, при което просто ще се яви един голям купувач и ще грабне цялото селище на цена, достойна да се разглежда като подарък.  Възможно е и всичко описано и разкрито от нас да е просто плод на една чиста случайност и много точни и професионално издържани действия на бъгарските некорумпирани независими магистрати, но резултатът е налице. А той е практическо отнемане на един цел бизнес на добросъвестни чужди инвеститори, решили да развият някаква дейност в България и необвинени до сега в нарущаване на българското законодателство.

Може да се каже, че няколко съдебни състава в СГС и САС и ВКС не могат да дадат логично обяснение с какви средства е изграден луксозният комплекс и с какви средства е заплатено строителството на “Ултрастрой” до спорния 10-ти изравнителен етап.

Абсурдът на съдебните решения ясно говори за тенденциозност, защото се оказва на практика, че дружество притежаващо 10 сгради с над 160 апартамента, ресторант, игрище за скуош, Спа – център, което няма задължения към кредитни институции или инвеститори, но се оказва изведнъж несъстоятелно и свръхзадължено. Как така според българския съд цялото имущество и активите не са достатъчни, за да покрият недоказаната и неосчетоводена претенция на строителя за изравнителния 10-ти етап в размер на 1 млн евро!? Този въпрос остава открит и на коментарите на професионалистите юристи.

Биволъ потърси мнението и на известния адвокат-международник Михаил Екимджиев, който е поел защитата на “Витоша Ризорт 2000” пред европейските съдилища в Люксембург и Страсбург, но вече в дело за осъждане на българската държава за лошо и неправомерно правосъдие.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

This post is also available in: English