Съветът на Европа реагира срещу репресиите на полиция и прокуратура над журналиста на Биволъ Стоян Тончев Mind the horns!

Разследващият журналист Стоян Тончев – автор на Bivol.bg и издател на Liberta.bg, e подложен на системен тормоз от прокуратурата и полицията на България, заради журналистическата му дейност.

Съветът на Европа, Международният Прес Институт /IPI/, Европейският център за прес и медийна свобода /ECPMF/, Асоциацията на европейските журналисти /AEJ / и др. световни организации реагираха срещу тревожните сигнали за организирана “активна разработка” журналистът да бъде поставен под контрол и “профилактиран”.

Стоян Тончев

В началото на месец януари на 2020 г. Стоян Тончев получава по оперативни канали чувствителна информация, на базата на която започва сериозно журналистическо разследване, за да я валидира и превърне в публикация. Случаят се отнася за корупция и приемане на подкупи от висш магистрат, предоставени му от достоверни източници за прекратяване и осуетяване на институционални разследвания срещу ключови олигарси, както и за приключване на вече образувани досъдебни производства. Реализация на информация от подобен род, може да се окаже решаваща за установения олигархичен режим в страната.

В хода на журналистическото си разследване авторът на Биволъ придобива номерата на две полицейски преписки, едната заведена към Национална следствена служба, а другата към Национална полиция, по които има образувани досъдебни производства от един и същи прокурор. Във връзка с досъдебните производства Стоян Тончев научава, че са използвани специални разузнавателни средства (СРС), които уличават висш магистрат на България в корупция. Впоследствие СРС-та и файловете по преписките са изчезнали от архивите на прокуратурата, НСО и МВР.

Разследването на журналиста, срещите и контактите му за валидиране на информацията с хора, ангажирани с високопоставени постове и длъжности в България, не остават скрити от погледа на управляващата мафия в държавата, представлявана от Модела „КОЙ“. Лице на този модел е триумвирата „Борисов – Пеевски – Доган“, като негов основен инструмент се явява главният прокурор на Републиката Иван Гешев.
Своевременно Стоян Тончев е поставен под външно наблюдение и има видими индикации, че се подготвя второ покушение срещу него. При първото през януари 2016 г. репортерът едва оцеля след серия операции и едногодишен възстановителен период от множество травми, изпочупвания и удари само и единствено в главата (тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук и др.).

Журналистът, придобил печален опит след първото нападение от маскирани лица, забелязва, че е следен. Този факт е констатиран и от негови близки, роднини и приятели. Тогава Тончев подава сигнал до полицията на спешния телефон 112, за да се вземат мерки и да не се случи покушение, както през 2020 г. Той се опасява, че заради чувствителната информация, с която разполага, този път краят може да е фатален за него. Вместо да получи съдействия от органите на реда, срещу Стоян Тончев е изфабрикувано досъдебно производство за хулиганство, което се базира на сигнал на анонимна „майка”, която твърди, че Стоян Тончев е „викал от терасата си на детето й”. В сигнала е записано, че Стоян Тончев е крещял от терасата на дома си на две деца. Интересно е, че полицията не дават информация за „второто дете”, но е факт, че втора жалба от него или други родители няма подадена. Репортерът напълно отрича всички обвинения и ги квалифицира, като инсинуация. Отделно от сигнала на майката, има рапорти на полицаи, че Тончев е неадекватен.
Всъщност, за да не бъде разследвана подготовката за второ покушение срещу Стоян Тончев, полиция и прокуратура се опитват да го изкарат пред обществеността психически нестабилен и по такъв начин да го отстранят от оперативна работа.

В началото на месец февруари 2020 г., в присъствието на дежурен полицай пред дома на журналиста, той е нападнат от непознато за него лице, което е заплашвало на висок тон, че ще го убие. На сцената стават свидетели много хора, сред които приятели и роднини на Стоян Тончев, които са наблюдавали случващото се пред дома му. До физическа саморазправа с журналиста не се е стигнало единствено благодарение на бързата и адекватна намеса на двама мъже, които са придружавали Стоян Тончев.

Инцидентът не присъства в рапорта на дежурния полицай. Това не е прецедент, тъй като Тончев в бил нападан и в предходната година пред полицейското управление на Поморие, действията на нападателя, гравитиращ около ОПГ, остават без санкция на полицейските органи и прокуратурата, а случаят е дълбоко покрит (тук).

Няколко дни след нападението над Тончев пред дома му в началото на февруари 2020 г., полицейски служители звънят на вратата на апартамента му. Той излиза и разговаря с тях, като свидетел на разговора става и майка му. Служителите на криминална полиция в Поморие канят журналиста в полицейското управление, за да разпознава по снимки евентуални лица, които са го следили. След като се отзовава, Стоян Тончев е посрещнат в РПУ – Поморие от служители на криминална полиция към ОДМВР-Бургас, както и от шефа на РПУ-Несебър Коста Кирязов. Телефонът му е отнет и не му е разрешено да се обади на адвокат. При тези обстоятелства Тончев разбира, че обстоятелствата са съмнителни и отказва да ги последва. Тогава те му заявяват, че прокуратурата е постановила да му бъде извършен спешен психиатричен преглед, а преди това ще отидат в ОДМВР-Бургас.
След като с полицейската патрулка пристигат Бургас, Стоян Тончев е отведен насила директно в Държавната психиатрична клиника в града и без психиатричен преглед е приет от дежурен лекар за лечение. Журналистът отказва лечение и да бъде третиран с медицински медикаменти, за което подписва декларация. Тогава е настанен без своя воля за принудително лечение в изолатор и постоянно видеонаблюдение, като смущаващото е, че той не е сам в стаята, а с друго лице.

По всичко личи, че е проведено реализирането на ченгеджийска операция за омаскаряване на журналиста, в което съучастници са прокуратура, полиция и медицински служител. Това обстоятелство се подсилва от факта, че с настаняването на Стоян Тончев в психиатрично лечебно заведение, в жълти медии, близки до властта, излизат серия от публикации, в които се внушава и твърди фалшивата новина, че журналистът е психически нездрав. Това, обаче, не се потвърждава от психиатричната експертиза, изготвена на Стоян Тончев от медицински лица на болницата на следващата сутрин. Психолози и психиатри, след тестовете, на които е подложен журналиста, констатират, че той е психически здрав и има посттравматичен стрес, следствие на нападението над него и черепно-мозъчните травми през 2016 г. Журналистът е изписан веднага от Психиатричната болница, като е документално удостоверено, че е психически здрав, стабилен, адекватен.

Месеци след това Стоян Тончев е подложен на перманентна репресия от полиция и прокуратура, която продължава и до днес. Прокуратурата на Република България не е задоволена от експертизата на психолози и психиатри, които констатират, че журналистът Стоян Тончев е психически здрав, и искат да му бъде извършена втора такава. Тончев отказва, защото се притеснява, че управляващата Мафия в България – най-корумпираната страна в ЕС, е намерила подходящите вещи лица, които са готови да сложат подписа си върху една необективна и инспирирана експертиза, с цел да бъде изолиран и обществено дискредитиран. Целта е да се повлияе трайно негативно на журналистическата му дейност и доверието на хората към него и работата му. Междувременно полицаи започват да дебнат около дома му.

За продължаващите репресии на полиция и прокуратура над него, както и за разследването му за корумпиран висш магистрат на България, Стоян Тончев разказва подробно в тв предаванията „Честно казано с Люба Кулезич“ (Евроком), „Студио Х“ (7/8 TV), „Крум Савов Live” (7/8 TV), “Балотаж“ (Евроком), “Крум Савов Live” и т.н.

Журналистическата работа на Стоян Тончев от 2016 г. до сега е поставена под мониторинга на международни организации за защита на журналистите, както и от Съвета на Европа. Целта е да бъде предотвратено второ покушение срещу него, като е отчетено, че при първото покушение не са открити извършителите и поръчителите на криминалното деяние от българските полиция и прокуратура. Такъв е резултатът от множество покушения, заплахи, криминални действия и опити за убийство над журналисти в България през последните 15 г.

Стоян Тончев е журналист в риск, предвид опасността от казусите свързани с властимащи лица, които са обект на работата му и на медиите, за които той работи.

Mapping Media Freedom:

“Стоян Тончев, редактор на сайта Либерта

и сътрудник на сайта за разследваща журналистика Биволъ,

е подложен на продължителен тормоз от полиция и прокуратура заради журналистическата му работа.“

Това отчете с дописка на интернет платформата си на 4 януари 2021 г. Алиансът под егидата на Еuropean Commission – Mapping Media Freedom, ръководен от European Center for Press & Media Freedom (ECPMF) в партньорство с International Press Institute (IPI), European Federation of Journalists (EFJ), Free Press Unlimited (FPU), CCI/ Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBCT) и др. (виж тук)

Съветът на Европа обърна сериозно внимание на подложения под институционални репресии журналист и на 15.01.2021 г. в категорията Harassment and intimidation of journalists /Тормоз и сплашване на журналисти/, публикува на официалния си сайт (тук):

Стоян Тончев, редакторът на уебсайта Liberta.bg и сътрудник на разследващия сайт Bivol.bg, твърди, че българската прокуратура и полиция са повдигнали фалшиви обвинения срещу него при неуспешен опит да бъде настанен или „неволно ангажиран“ в институция за психично здраве. Той смята, че опитът е отмъщение за журналистическото му разследване за предполагаемата корупция на висш магистрат и свързаните с това публикации. През януари 2020 г. Тончев започва да получава заплахи от неизвестно лице, заради което подава жалба в полицията. На 6 февруари полицията идва на адреса му в град Поморие, за да поиска помощта му за идентифициране на мъж, задържан по подозрение за отправяне на заплахите. Тончев се качил в полицейския автомобил, но вместо да отиде до полицейското управление, служителите на МВР го откарали в болница в близкия Бургас, където той бил информиран, че срещу него е образувано досъдебно следствие по обвинение в „хулиганство“ за предполагаемо викане към деца от неговия балкон. Майката на децата е подала жалба в полицията, която след това е назначила психиатрична експертиза. След като е бил задържан за една нощ, Тончев е прегледан от лекарски екип, който единодушно не намира основание за психиатрично лечение, въпреки че Тончев изпитва посттравматичен стрес поради предишно нападение през 2016 г. Разследването е прекратено на 1 декември 2020 г. След това Тончев дава интервю за телевизия 7/8, където говори за тормоз от страна на прокуратурата и полицията. Още на следващия ден полицията му назначава нов медицински преглед и нова психиатрична експертиза, на които трябва бъде подложен на 8 декември. Той не присъства от съображения, че полицията ще се опита да манипулира теста или резултатите. Полицията идва в дома му, за да го заведе на прегледа, след което той отказа да отвори вратата и в крайна сметка те си тръгват.“

Свободната журналистика – главен враг на пост-комунистическото Статукво

Действията на официалните институции над свободната българска журналистика и в частност срещу Стоян Тончев, могат да се определят като репресивни. Те са характерни за подхода на държавата спрямо независимите медии и журналисти в страната. Тази порочна практика, заедно с упражняването на цензура по всякакъв начин и икономическо унищожение на неудобните на режима субекти, както и всички свързани с тях лица са залегнали в многобройни рапорти, доклади и анализи на световни организации, които се занимават с изследване на демокрацията и Свободата на словото по света, като „Репортери без граници” /RSF/ и „Фрийдъм хаус” /Freedom House/. Поради тази причина България се срина от 34 на 111-то място за последните 15 г. в световните класации на RSF за свобода на словото и медиите. Така България деградира твърдо и устойчиво на последно място в Европа. /тук/ Българските власти и институции скрито и открито толерират казионните медии в страната, като това влияние се е разпростряло и над обществените медии, като в същото време преследват онези, които разследват крупната корупция, злоупотребите с обществени средства и връзките между властта и организираната престъпност в страната.

За съжаление, преследваните медии и журналисти, както и погромът върху фундамента на демократичното общество в България, остават без очакваната и достатъчна морална подкрепа от Европейската комисия, САЩ и общността на демократичните страни в света.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.