Отбеляза се 35 годишнината от смъртта на големия български поет Реджеб Кюпчу Mind the horns!

Ние имаме много поети, но само една легенда – Реджеб Кюпчу. 35 години след неговата внезапната, ненавременна и все още мистериозна смърт, Турският културен център „Реджеб Кюпчу”в Бургас събра почитатели и приятели на поета. Да се поклонят пред паметта му на 29 април в кукления театър дойдоха Генералният консул на Република Турция в Бургас Сибел Еркан, представители на културни сдружения в Турция и Гърция, в София, Кърджали, Русе, Разград и Шумен, депутати и кметове на общини. Специално за честването от Истанбул пристигна и семейството на поета. Деца от Основно училище „Реджеб Кюпчу” в с. Топчийско разказаха биографията на поета. Актори от Драматичен театър в Разград изнесоха вълнуващ музикално-поетичен спектакъл по стихове на поета на български и турски.

Нелек е творческия му път. Болезнените спомени за „този винаги весел човек” сподели неговият най-голям приятел – поетът и писателят Недялко Йорданов. Поезията на Реджеб Кюпчю достига до българския читател чрез редица лирически сборници, част от които под редакторството, съставителството и превод на произведения от турски на български език на Недялко Йорданов. А в предговора на последната стихосбирка – „Приятели мои, да тръгнем”, преиздадена специално за честването, Йорданов си спомня с носталгия и болка за твореца и човека, с когото години „живяхме много весело и по братски”.

Реджеб Кюпчю е роден в екзотичното пловдивско село Куклен. Черноработник, строител, редактор в многотиражка, кореспондент на турския вестник „Иени ъшък” – многолика е биографията на твореца. През 1956 г. съдбата го запраща в Бургас. В артистичния морски град го посреща феноменалната бургаска група поети – Христо Фотев, Недялко Йорданов, Стойчо Гоцев, Димитър Велинов, Николай Искъров….”Реджеб имаше необикновен къдрав смях. Когато се смееше, а той се смееше често, витрините на „Малина” и „Куба” дрънчаха от смеха му, а по улиците минувачите се обръщаха с любопитсво и възмущение”, спомня си Недялко Йорданов. Преминал през всякакви перипетии, включително и през изкуствено създадения етнически проблем, Реджеб Кюпчу намира сили да се обърне към България с думите: „Аз не съм чужденец, аз съм твой син”. Тъжна е житейската съдба на поета – погребал три деца, многократно оставал без работа, обвиняван в предателство, заради нежеланието да прибави „-ев” към фамилията. Упрекван е дори заради стиховете му и тяхното философско-екзистенциално звучене. Еднакво изящно и магнетично пише на български и на турски език. „Понякога стихотворението ми се ражда на български, по някога на турски. Аз самият не мога да си обясня как става това”, казва поетът. Стиховете му се появяват в провинциални и столични издания. А сборниците „Въпросите продължават” /1962/, „Животът не е сън” /1965/, „Приятели мои, да тръгнем” /1967/ се превръщат в поетични явления.

С Бургас е свързан целият житейски и творчески път на Реджеб Кюпчу. Градът посмъртно изразява признателността си и обявява за почетен гражданин поета, който казва: „Като дете, когато прохождах, паднах и целунах земята ти и след тази целувка направих своята първа крачка. Следата ми от този миг е тук. На твоята земя….”

На снимката: Семейството на поета

България

Аз не съм чужденец

аз съм твой син.

Твоето слънце,

твоето гергефено нощно небе

ме познават.

Познават ме твоите пътища,

по които вървях,

и вървя.

Като дете, когато прохождах,

паднах

и целунах земята ти

и след тази целувка

направих

своята първа крачка.

Следата ми от този миг

е тук.

На твоята земя….

Реджеб Кюпчу

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.