Доц. Д-р. Васил Киров, дългогодишен шеф на Агенцията за финансово разузнаване, сега зам.-директор на ОЛАФ

Точно преди година на втора страница на френския вестник “Монд” излезе статия за “гнилите ябълки” сред българските банки, разкрити в секретен американски доклад изтекъл в Wikileaks. 

“Главните проблеми на българските банки включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми.” – пише през 2006 г. посланик Джон Байърли и продължава: “…отпускането на кредити, свързано с пране на пари, продължава да бъде проблем при някои банки тъй като собствениците им наливат пари в свързани с тях, по-малко конкурентно-способни фирми, които нямат намерения да върнат тези заеми. Това оставя тежестта от несъбраните лоши заеми за законните инвеститори и притежатели на банкови сметки.“

Изброени са като проблемни осем български банки: ПИБ, СИБАНК (тогава на Цветелина Бориславова), Инвестбанк (на Петя Славова), Интернешънал Асет Банк (банката на СИК), КТБ (на Цветан Василев), ДЗИ (на застреляния Емил Кюлев), ЦКБ (на групировката ТИМ) и Софийска общинска банка.

Тогава българските медии не се осмелиха да цитират пълния текст на доклада и най-вече имената на “гнилите ябълки”, а се задоволиха с арогантния отговор на шефа на БНБ Иван Искров, който препоръча на посланик Джон Байърли да гледа филма Inside job.

Преди една година Биволъ редактира доклада на посланик Байърли съгласно изискванията на партньорския договор с Wikileaks. Беше заличено името на информатор на посолството, разказал кои са проблемните банки, занимаващи се с пране на пари от престъпна дейност, раздаване на кредити на свързани лица и други противозаконни дейности.

На 1 септември 2011 г. теч на информация от журналист на “Гардиън” разсекрети всички нередактирани версии на американските дипломатически доклади, които от този момент са свободно достъпни в Мрежата.

Така всеки може да научи, че информацията за “гнилите ябълки” идва от бившия директор на Агенцията за финансово разузнаване (АФР) д-р Васил Киров, който в момента е зам.-директор на ОЛАФ.

Д-р Киров оглавяваше АФР дълги години, а след вливането и в ДАНС остана на поста си като шеф на направление Финансово разузнаване в ДАНС до ноември 2011 г., когато окончателно се премести в Брюксел.

От грамата става ясно, че му е оказван политически натиск да не разследва определени банки, но той не е споделил с посланика подробности.

Биволъ потърси д-р Киров за коментар чрез сътрудник на службата ОЛАФ, но той не изпрати отговор.

Двама журналисти от Биволъ са вносители на сигнала до Комисията “Антимафия” CRIM относно тъмното минало на премиера Борисов, в който изрично е подчертано, че д-р Васил Киров може да свидетелства за това дали СИБАНК, тогава собственост на Цветелина Бориславова, е била замесена в пране на пари, както пише в грамите на посланик Байърли.

Анализът на Биволъ, публикуван частично и в “Монд” преди година, е актуален и сега с малки корекции. Публикуваме го отново заедно с нередактирания текст на доклада. Заличените в редактираната версия пасажи са отбелязани с червено. Оригиналът на английски може да бъде видян тук.

Захаросване на “гнилите ябълки”

На фона на общата не особено оптимистична картина е окуражаваща констатацията на Байърли, че “банковият сектор е единственият, който се съобразява в значителна степен с буквата на закона”.  Но ако “гнилите” места в системата са отдавна и добре известни, въпросът е доколко е успешна борбата с нарушителите. Притеснително е, че вместо да ограничава лошите практики и да се бори с престъпността с бели якички, българската държава налива обществен ресурс в някои от “наблюдаваните” банки и толерира беззакония. Латентният конфликт и взаимните подозрения и обвинения между АДФИ АФР и БНБ създават допълнителни затруднения и неефективност на средствата за контрол.

Годините след този доклад показаха, че

“гнилите ябълки” не само не са изчистени

от контролните органи, а под една или друга форма властта ги снабдява с лъскава глазура. Скрита държавна подкрепа за някои от банките “под наблюдение” имаше както при Tройната коалиция, така и при сегашното управление на ГЕРБ.

Така например, според справка предоставена от финансовия министър Симеон Дянков към 31 март 2010 г. излиза, че стратегическите държавни предприятия в страната държат парите си именно в проблемните за американците банки. Корпоративна Търговска Банка е абсолютен шампион с 48%, но в челото на класацията са също СИБАНК с 9%, ЦКБ със 7%. и Инвестбанк с 6% Не е ясно защо са предпочетени именно тези банки, при положение, че пазарният дял на всяка от тях е около 3%. Впрочем, в края на управлението на Станишев КТБ държи “само” 35% от парите на държавните предприятия, а година и половина по-късно стига до рекордните 48%. Според неофициални източници, този дял е достигнал още по-рекордните 70% за миналата година. Точна информация и прозрачност естествено няма. Тя никъде не се предоставя, нито от правителството, нито от банката. В резултат на това, ЕК започна проверка срещу България по съмнения за недопустимата държавна помощ към една частна банка, което потъпква всякакви европейски и демократични принципи. От отговора на част от поставените въпроси от “Дирекция Конкуренция” към ЕК, става ясно, че след като са дошли на власт ГЕРБ са удължавали срока на действие на договорите от 2007 г. между държавните фирми и КТБ и са подписвали нови. Така се разкри, че правителството на Бойко Борисов е продължило порочната практика на Тройната коалиция, с тенденция към увеличване и затвърждаване на монопола.

Директорът на КТБ Цветан Василев е бил съдружник в редица проекти на “Нова българска медийна група холдинг”, заедно с бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски – депутат от ДПС и бивш зам.-министър на бедствията и авариите. Те притежават множество печатни и електронни медии, купени с кредити от КТБ и известни с безкритичното си отношение към властта, която и да е тя. Групата не се притеснява да афишира открито и политически ангажираности чрез концепцията на медиите си. Паралелно с това същата групировка е изкупила около 80% от разпространението на вестници. Напоследък се насочва и към монополизиране на книгоразпространението и дори производството на хартия. Така целият цикъл със свободния печат в България се затваря. Кой плаща за тази политика, прокарвана с държавна помощ и съдействие е казано много ясно от посланик Байърли: законните инвеститори и притежатели на банкови сметки, но също и данъкоплатците.

Друга проверка на ЕК свързана с банката бе започната по казуса с придобиването на мултиплексите от “НУРТС България”, представлявана от Цветан Василев.

Не случайно във висшите среди на бизнеса в България вече се коментира “под сурдинка”, че банкерът и Дилян Пеевски всъщност управляват страната в сянка и определят действията на Премиера.

СИБАНК, през която според грамата премиерът Бойко Борисов е прекарал авоари със съмнителен произход, също получи подобаваща част от обслужването на плащанията към бюджета и изработката на пътните винетки. Както едно време Кюлев и Росексимбанк, днес СИБанк е обгрижена със “сладка сделка” от властта и обслужва парите на Националната агенция по приходите, Националния осигурителен институт, Агенция “Митници” и МВР.

Фрапиращо беше предложението на правителството да бъдат узаконени строежите на завзети държавни терени от фирмата “Юлен” в национален парк “Пирин”. Лифтовете и ски пистите на “Юлен” са обект на наказателна процедура от страна на ЕК и държавата рискува да бъде глобена. Зад тази фирма прозират интереси на собствениците на ПИБ и по-специално на шефа на ски-федерацията Цеко Минев, проявяващ апетити и към застрояването на парк “Витоша”. Става дума за същата ПИБ, за която през 2006 американският посланик пише, че води съществуване “в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Но дори да се стигне до наказания от ЕК, сметката пак ще се плаща от всички българи, а не от конкретните собственици.

Не е розова и ситуацията с овладяната от ГЕРБ в края на миналата година Общинска банка. С активната намеса на БНБ и с цената на съмнителни съдебни процедури, управляващите си върнаха контрола върху банката, контролирана от Христо Ковачки. От последните отчети на БНБ обаче става ясно, че проблемите на банката се задълбочават. Лошите кредити растат и само за няколко месеца са се увеличили с 4%. Банката трупа галволомно загуби, привлечените средства намаляват. Ако преди година Общинска банка е била на печалба, то само за първото тримесечие на 2012 г. е с 400 000 лв. “на червено”. Банкери анализират съсипването на банката с планове за евтино изкупуване на акциите й от приближена до ГЕРБ групировка. Има информация и за това, че банката умишлено се източва по начина, по който преди година бе обвинен Ковачки.

В заключение, наивно е да се мисли, че анализът на посолството от 2006 г. е останал таен за инвеститорските кръгове в САЩ и Европа. Смисълът на тези доклади е именно да достигнат до “чистите” инвеститори, предпочитащи “здравите ябълки” в българската банкова система, които се съобразяват със световните стандарти и практики.

Версията от юли 2011 г. със заличените имена http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html

Оригиналната грама без заличените имена: http://www.cablegatesearch.net/cable.php?id=06SOFIA1652

C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 05 SOFIA 001652

SIPDIS

SIPDIS

DEPT FOR EUR/NCE NORDBERG

E.O. 12958: DECL: 12/07/2016

TAGS: ECON, EFIN, PGOV, BU

БЪЛГАРСКИТЕ БАНКИ КАТО ЦЯЛО СА ФИНАНСОВО СТАБИЛНИ, НО ОСТАВАТ НЯКОЛКО ГНИЛИ ЯБЪЛКИ

REF: A) SOFIA INCSR REPORT (E-MAIL RADIVILOVA-GWILLIAMS ON NOV 3)

Класифицирана от посланик Джон Байърли по причини 1.4 (b) и (d)

1. ОБЩ ПРЕГЛЕД: Българският банков сектор е в най-силната си позиция след банковата криза от 1996 г. Благодарение на по-строго законодателство, по-добър надзор и управление, и приток на големи и стабилни чужди банки, повечето от българските банки просперират със законни средства. Но два скункса все още обикалят около пикника – единият е високият дефицит по настоящите сметки (septel ще последва по-късно), а другият – прането на пари. Сред 32-те регистрирани банки, има около седем-осем, чиито практики непрекъснато се цитират като съмнителни или мътни, наливащи средства за известни престъпници в схеми за пране на пари и свързано с тях отпускане на кредити. Централната банка (БНБ) и управляващите тази банка знаят за тях и твърдят, че се стараят да ги изчистят. Добрата новина е нарастващият разследващ капацитет на Агенцията за финансово разузнаване. Ние трябва да продължим с нашата видима подкрепа на нейните усилия и на тези на сродните й агенции (виж параграф 10) КРАЙ НА ОБЩИЯ ПРЕГЛЕД

КЪДЕ СЕ НАМИРА СЕКТОРЪТ СЕГА

—————————

2. (u) След финансовата криза от 1996 г. когато много банки фалираха, в страната има по-малко банки (32), но с по-добро управление. Авоарите на всички български банки взети заедно са 26.2 милиарда щатски долара или 80% от БВП (брутен вътрешен продукт). Разрастването на банките се дължи на развиващия се частен сектор, нарастващото търсене на кредити и натиска на конкуренцията. С увеличението на последната се очаква и консолидация по примера от 2005 г. на италианската Уникредит Булбанк (UniCredit Bulbank), която придоби австрийската HVB (банките Биохим и Хеброс) и така създаде най-голямата финансова група в страната с почти 25% дял от пазара.

3. (u) Търговският банков сектор в страната е почти изцяло приватизиран. Чуждите банки са най-големите, сигурни и „чисти”, те са главно от Австрия, Италия и Гърция. Новите международни собственици въведоха добри практики в банкирането и подобриха качеството на банковите услуги. Трите най-големи банки в България са Банка ДСК, притежавана от ОТП Банка на Унгария, Булбанк, притежавана от Уникредито Италиано (Unicredito Italiano) и Обединена българска банка (UBB), притежавана от Националната банка на Гърция. Ситибанк е единствената банка от САЩ, която се фокусира върху корпоративни, а не индивидуални клиенти.

ПРОБЛЕМНИ ЗОНИ: ПРАНЕ НА ПАРИ И СВЪРЗАНОТО С НЕГО ОТПУСКАНЕ НА ЗАЕМИ

4. (SBU) Главните проблеми на българските банки включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми. Предишното притеснение за непрозрачна собственост до голяма степен беше решено от законодателство, ограничаващо многобройните офшорки, регистрирани като банкови акционери, законодателство, което освен това консолидира собствеността върху банките. Обаче, отпускането на кредити, свързано с пране на пари, продължава да бъде проблем при някои банки тъй като собствениците им наливат пари в свързани с тях, по-малко конкурентно-способни фирми, които нямат намерения да върнат тези заеми. Това оставя тежестта от несъбраните лоши заеми за законните инвеститори и притежатели на банкови сметки.

5. (u) Банковите и финансовите власти знаят за тези печално известни банки и твърдят, че работят сериозно в подготовката на законодателство и правилници, които ще приравнят банковите практики в страната със западните норми, и ще засилят контрола. Следвайки закона, Надзорният съвет на БНБ прави постоянни инспекции на портфолиото на търговските банки с цел да следи нивото на отпускане на заеми и мерките срещу лошите такива. Въпреки това, обаче, изглежда, че няколко банки успешно избягват щателни разследвания.

6. (C) Наблюдаваните банки са:

Първа инвестиционна банка (FIB), основана през 1993 г. от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев със средства с неясен произход. Те продължават да са собственици заедно с две офшорки от Кайманските острови и англо-нормандските острови (б. Ред. Джърси и Гърнси). Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD), която в началото им беше поддръжник и инвеститор, наскоро ни каза, че участието им във FIB се счита за черно петно в историята им. Сега се смята, че с единия крак FIB е стъпила в законния бизнес с търговия на дребно и е позната като една от най-агресивните и излъскани банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят.

През 2003 г., Минев и Мутафчиев купиха базираната в Скопие Балкан банк (Balkan Bank) още позната като Мултигруп банк (Multigroup bank.). Говори се, че придобивката е спасила македонската банка от ликвидация и от по-задълбочено разследване от страна на Централната банка. Смята се, че FIB е дала близо 133 милиона щатски долара на фирмата Атомремонтстрой на съмнителния енергиен консултант Христо Ковачки за енергийни проекти, и за да помогне на Ковачки в придобиването мажоритарния дял в Софийска общинска банка. Смята се, че Минев притежава и по-голямата част от ски курорта Банско. (Septel за съмнителни играчи и практики в енергийния сектор ще последва по-късно.) Д-р Васил Киров, шеф на българската Агенция за финансово разузнаване наскоро ни каза, че в последните две години, три или четири инспекции на място във FIB са показали нарушения. каза още, че са докладвани съмнителни трансакции, които изискват по-подробно разследване. Когато обаче АФР е започнал тези разследвания FIB е отказала да предостави допълнителна информация за сметките и техните собственици. Киров каза, че и български и чуждестранни мениджъри управляват FIB, и че те имат съмнителни офшорни сметки, но че въпреки репутацията на FIB, EBRD все още се интересувала от съвместни проекти. Според Киров, въпреки наличието на чуждестранни мениджъри и привидните чуждестранни инвестиции, повечето от парите в банката са частен капитал, който е българска собственост.

Корпоративна търговска банка (Corporate Commercial Bank). Тази банка е известна още като Банката на Риск Инжинеринг, най-важният и печално известен играч в енергийния сектор, участващ в почти всички енергийни консултантски проекти. Заради тесните си връзки с Риск Инжинeринг, притежавана от Богомил Манчев, се очаква банката да придобие силни позиции във финансирането на проекта Белене. Сметките на Националната електрическа компания, която е собственост на държавата и се занимава с тъмни продажби на електроенергия чрез посредници като Манчев и Ковачки, също са депозирани там. Главният акционер на тази банка е Бромак ООД, собственост на Цветан Василев, който през 2004 г. беше замесен в противоречива приватизационна сделка свързана с купуването на Софийския завод за вагони, дотогава държавна собственост, на цена по-ниска от пазарната.

Интернешънъл Асет Банк (International Asset Bank – бивша Първа източна международна банка). Банката на СИК – една от бившите най-влиятелни групировки на организираната престъпност в България. По последна информация Газпром се интересува от IAB за бъдещите си проекти в България. Банката е собственост на братята Маргини, които са задържани по едно от най-известните дела срещу организираната престъпност. Има подозрения, че бивши офицери от държавна сигурност са свързани с Маргините, за които се говори, че са близки и до социалистите и до десни политици от кръга на бившия премиер Иван Костов.

СИБАНК, (Economic and Investment Bank, също EIBank, бивша Българо-руска инвестиционна банка). Предишните и собственици бяха офшорки. Цветелина Бориславова, жената, която съжителства с кмета на София, Бойко Борисов, я притежава в момента, заедно с Светослав Божилов и исландския инвеститор Тор Бьорголфсон, чрез фирмата му Новатор Файненс България (Novator Finance Bulgaria). Тук има притеснения, че тази банка практикува „свързано” отпускане на заеми на фирми от по-ниско качество, които иначе не биха отговорили на изискванията за кредитиране. Има също така и притеснения за някои от авоарите, които Борисов вече е прекарал през тази банка.

Банка ДЗИ. Под предишното си име РозЕксимбанк (RosEximbank) това беше банката на Мулитгруп на Емил Кюлев, който беше убит през октомври 2005 г. от все още неизвестни извършители. Банката, единадесета по големина в България, беше купена през 2006 г. от гръцката Юробанк ЕФГ (Eurobank EFG) Смята се, че Кюлев, който преди 1989 г. е бил полицай, е влязъл в банковия сектор, чрез провалената Розексим, притежавана отчасти от Майкъл Чорни, руско-израелски бизнесмен/лице от организираната престъпност, който беше изгонен от България през 2000 г. с мотив, че е заплаха за националната сигурност. По време на убийството му много наблюдатели казваха, че Кюлев се е опитвал да превърне ДЗИ в законна организация. Киров от Агенцията за финансово разузнаване ни каза, че в миналото ДЗИ е била една от най-проблематичните, с лоша история свързана с прикриване на незаконни практики и с няколко случая на пране на пари. През август 2005 г. банката е била глобена с 20 000 лева (13 330 щатски долара) заради нарушения на закона за пране на пари. Но откакто Емил Кюлев не е вече между живите банката показва видимо подобрение в докладването на незаконни практики и спазването на закона. Въпреки, че през август 2006 г. банката беше отново глобена заради недокладване на пране на пари, според Киров, тя показва ясна промяна в политическата воля за реформиране. Д-р Киров отбеляза доклад на ДЗИ от ноември 2006 г., който може да бъде пример за подражание по повод на няколко транзакции на директора на Правителствена болница, високопоставен член на БСП и близък приятел на министъра на здравеопазването Гайдарски. Д-р Киров каза, че е бил изненадан, че банката се е решила да осветли човек с такива политически връзки, но добави, че е доволен от резултата. Д-р Киров не бил никога инструктиран или под натиск да спре разследванията в ДЗИ  – нещо, което според него не може да се каже за всички банки. (За съжаление той не ни даде по-подробна информация.) Киров призна, че ще бъде изключително наивно да се смята, че ДЗИ е напълно реформирана, но каза, че ДЗИ е добър пример как бдителността, анализът, и спазването на правилата, съчетани с желанието за реформа, могат да вкарат една банка в правия път за кратко време.

Инвестбанк (Investbank – бивша Нефтинвестбанк, Neftinvestbank, и Международна православна банка, International Orthodox Bank – “Банката на митрополити и генерали”) Инвестбанк се свързва с руско-литовския бизнесмен от Монако Денис Ершов и българина Митко Събев. Ершов беше изгонен от България по същото време като Майкъл Чорни и двамата са заподозрени в обща престъпна дейност. Сега Събев е председател на Надзорния съвет на компанията Петрол АД – много голяма фирма за доставка на петрол, отчасти собственост на Лукойл. Петя Славова, бивша съпруга на Събев, със силни бизнес интереси в сферата на туризма, контролира Инвестбанк. Фирмата й Феста Холдинг притежава първокласни хотели в София и по Черноморието. Тя също така продава луксозно вино и друг алкохол. Смята се, че Славова е най-богатата жена в България. Въпреки, че в момента се счита, че Славова е преуспяла благодарение на своите лични качества, Ершов и Събев са най-вероятните източници на финансовата й стабилност и растеж през годините.

Централна кооперативна банка, позната като Банката на ТИМ. ТИМ започна във Варна, като фирма за търговия със зърно, но има интереси в много сектори в България, включително в медиите, търговията на дребно и застраховането. Групировката скоро ще вземе и Българския речен транспорт, собственост на държавата и авиокомпанията България Еър, чрез собствеността си в другия национален авио-превозвач – Хемус Еър. Никола Дамянов е председател на Надзорния съвет.

Софийска общинска банка. Банката е собственост на софийската община и бизнесменът Христо Ковачки иска да купи мажоритарния пакет. Освен, че се занимава с енергийния сектор, има подозрения, че Ковачки е част от фирмите приближени на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган.

За повече подробности за споменатите по-горе личности, фирми и синдикати, за които се смята, че имат връзки с организираната престъпност, моля прегледайте отново доклада за Организираната престъпност в България, който може да бъде намерен на http://www.state.sgov.gov/p/eur/sofia/index.c

ДЕЙСТВИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

—————–

7. (C) Финансовото разузнаване прави изненадващи проверки на принципа на случайния подбор и налага глоби – 12 за периода януари-октомври 2006 г. АДФИ твърди, че БНБ не е достатъчно бдителна, докато последната поставя под въпрос законовия и структурен капацитет на АДФИ АФР за пълно разследване на банките. През 2006 г. промени в Закона за кредитните институции улесниха разследването и предаването на съд на финансовите престъпления, давайки на главния прокурор право да иска информация без заповед на съда за случаи при които се касае за пране на пари и организирана престъпност. Банковият сектор е единственият, който се съобразява в значителна степен с буквата на закона.

8. (u) Банките и другите 29 единици, които попадат под Закона за мерки срещу прането на пари (ЗМПП), са задължени да прилагат така-наречените „познавай клиента си” стандарти. От 2003 г, всички тези единици са задължени да задават въпроси за източника на парите при транзакции, които надвишават 30 000 лева (19 000 щатски долара) или транзакции от чужбина, надхвърлящи 10 000 лева (6 500 щатски долара) и да информират АДФИ АФР за всяко плащане в брой по-голямо от 30 000 лева (19 000 щатски долара).

9. (u) През 2006 г. промени в ЗМПП разшириха дефиницията на прането на пари и списъка с единици задължени да докладват, дадоха право на АДФИ АФР да получава банкови извлечения без съдебна заповед, разшириха дефиницията на понятието „валута” и задължиха да се обявят източниците на валута, която се изнася от страната. Като цяло експертите смятат законодателството за изчерпателно и в крак с международните стандарти. (Виж точка А за повече информация за прането на пари.)

КОМЕНТАР/ПРЕПОРЪКИ

———————–

10. (C) Правителството на САЩ трябва да разшири сътрудничеството с българските банкови власти, включително с високопоставени служители на финансовото министерство за да помогне на българското правителство да координира по-добре дейностите на агенциите си, които се борят за територия. БНБ, АДФИ АФР и Комисията за финансов надзор работят заедно по-добре от всякога, но трябва да продължат сътрудничеството си с вътрешното министерство и прокуратурата. Освен това България трябва да отправи поглед и към не-банковия финансов сектор – особено отдаването под наем и да работи срещу потенциалното пране на пари и там. Тъй като финансирането по SEED привършва в България ние трябва да намерим други източници за сравнително скромните суми нужни за обучение и инструментариум, които могат да помогнат на АДФИ и съюзниците й да останат все така напред спрямо техните добре обезпечени противници.

КРАЙ НА КОМЕНТАРА/ПРЕПОРЪКИТЕ

БАНКОВА СОБСТВЕНОСТ И БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ

—————————–

11. (u) Бележка: балансовата стойност се смята като екуити (имущество, което остава при ликвидация след удовлетворяване на кредиторите) на акционерите (активите от които се изваждат пасивите). Балансовата стойност е по-точна за банките от пазарната тъй като много малко от местните банки в момента се търгуват на фондовата борса. Данните са от 30 юни, 2006 г. по обменен курс лев/щатски долар 1.48.

Банка ДСК ОПТ Банка РТ (DSK Bank: OTP Bank RT) Будапеща, със 100%. Балансова стойност 403 милиона щатски долара.

Булбанк АД, Уникредито италиано С.А (UniCredito Italiano S. A.), с 85.19%.Балансова стойност 380 милиона щатски долара.

Обединена българска банка: Национална банка на Гърция (United Bulgarian Bank: National Bank of Greece) с 99.9%. Балансова стойност 318 милиона щатски долара.

Пощенска банка (Postbank: EFG Eurobank Ergasias S. A.) с 75.33%; СЕН Балкан Холдингс Лимитед (CEN Balkan Holdings Limited) с 24.3%. Балансова стойност приблизително 191 милиона щатски долара.

Търговска банка Биохим беше продадена през юли 2002 г. на Банка Австрия (Bank Austria) Балансова стойност приблизително 150 милиона щатски долара.

Райфайзен банк АД: (Raiffeisen International Bank-Holding AG) със 100%. Балансова стойност приблизително 145 милиона щатски долара.

Сосиете Генерал Експресбанк (Societe Generale Expressbank: Societe Generale), Париж с 97.95%. Балансова стойност приблизително 115 милиона щатски долара.

СИБАНК, (Economic and Investment Bank, също EIBank): Групата Валмар (Valhamar Group Ltd), холдинг от групата контролирана от Тор Bjorgolfsson чрез дъщерната фирма „Новатор Файненс България Сарл (Novator Finance Bulgaria Sarl) със седалище в Люксембург; Цветелина Бориславова Карагьозова с 25.48% директно, и заедно със свързаните страни Катекс АД (Katex AD) и Руно Казанлък АД (Runo Kazanlak AD) с 37.47%; Катекс АД с 10.61% директно, и заедно със свързаните страни Руно Казанлък АД и Цветелина Бориславова Карагьозова с 37.47%, Светослав Божков Божилов с 25.77%. Балансова стойност приблизително 104 милиона щатски долара.

Първа инвестиционна банка (FIB): Ивайло Димитров Мутафчиев с 31.38%, Цеко Тодоров Минев с 31.83%, Първа финансова посредническа къща с 13.89%. Според интернет страницата на FIB, останалите дялове са собственост на Гроут Менъджмент Лимитед (Growth Management Limited) с 10%, Хилсайд Апекс Фунд Лимитед (Hillside Apex Fund Limited) с 10%, Легнано Ентърпрайзис (Legnano Enterprises) с 2.45%. Хилсайд Апекс Фунд Лимитед (Hillside Apex Fund Limited) и Гроут Менъджмент Лимитед (Growth Management Limited), две офшорни компании, придобиха по 10% в банката от Европейската банка за реконструкция и развитие, която излезе напълно от FIB. Балансова стойност приблизително 96 милиона щатски долара.

Хебросбанк беше продадена през март 2002 г. на Риджънт Пасифик Груп (Regent Pacific Group). Балансова стойност приблизително 76 милиона щатски долара.

Българо-американска кредитна банка (Bulgarian-American Credit Bank: Bulgarian-American Fund) с 69.38%. Балансова стойност приблизително 63 милиона щатски долара.

Централна кооперативна банка (CCB Group Assets Management EAD ) с 67.70%. Балансова стойност приблизително 55 милиона щатски долара.

Банка Пиреус (Piraeus bank: Piraeus Bank), Атина, Гърция с 99.79%. Балансова стойност приблизително 52 милиона щатски долара.

МКБ Юнион Банк (MKB Union Bank: MKB Bank), Унгария с 60%, Юнион Груп (Union Group) с 19.86%, Борас (Boras) с 14.14%. Балансова стойност приблизително 43 милиона щатски долара.

Банка ДЗИ (DZI Bank: Greek Eurobank EFG bank) с 74.26%. (Бележка: данните са от края на септември) Юробанк (Eurobank EFG bank) е и мажоритарен собственик в Българска пощенска банка (Bulgarian Post bank). Балансова стойност приблизително 39 милиона щатски долара.

Корпоративна търговска банка: Бромак (Corporate Commercial Bank: Bromak) с 89.21% директно и смесено със застрахователна компания Виктория (непряко) с 94.35%. Балансова стойност приблизително 36 милиона щатски долара.

Алианс България (Allianz Bulgaria: Allianz Bulgaria Holding Ltd.) с 79.72%, Allianz Bulgaria Holding Ltd е собственост на германската застрахователна група Insurance Group Allianz AG, Мюнхен. Балансова стойност приблизително 34.5 милиона щатски долара.

БНП-Париж Банк (Национална банка на Париж, Франция (BNP-Paris Bank: Bank Nationale de Paris, France) със 100%. Бившият министър на енергетиката Милко Ковачев е член на Надзорния съвет. Балансова стойност приблизително 33.5 милиона щатски долара.

Прокредит Банк (ProCredit Bank AD: ProCredit Holding AG) с 59.13%, Европейска банка за реконструкция и развитие (European Bank for Reconstruction and Development) с 19.71%, Комерц Банк АГ (Commerzbank AG) с 19.71%. Балансова стойност приблизително 33 милиона щатски долара.

Софийска общинска банка (Sofia Municipal Bank): софийска община с 67%, Ковачки има миноритарен дял. Балансова стойност приблизително 28.5 милиона щатски долара.

Насърчителна банка (Encouragement Bank): Министерство на финансите с 99.995%. Балансова стойност приблизително 26 милиона щатски долара.

Интернешънъл Асет Банк (International Asset Bank): Дайнатрейд Интернешънъл (Dynatrade International) с 25.51%. Балансова стойност приблизително 24.5 милиона щатски долара.

Банка Токуда (Tokuda Bank: International Hospital Services Co.) с 93.84%. Балансова стойност приблизително 21 милиона щатски долара.

Банка АйЕнДжи (ING Bank): Балансова стойност приблизително 19.5 милиона щатски долара.

Банка ТС Зираат (T.C. Ziraat Bank: T.C. Ziraat Bank), Анкара със 100%. Балансова стойност приблизително 17.7 милиона щатски долара.

Инвестбанк АД, Феста Холдинг (Investbank AD: Festa Holding) с 78.73%, Винком (Vincom) със 15.49%. Балансова стойност приблизително 15 милиона щатски долара.

Емпорики Банк България АД: Гръцка търговска банка (Emporiki Bank Bulgaria AD: Commercial Bank of Greece), Атина, със 100%. Балансова стойност 14.5 милиона щатски долара.

Д Комерс Банк: Фюат Гювен (D Commerce Bank: Fuat Guven ), турски бизнесмен със 100% дял. Той притежава още безмитни бензиностанции. Купи дяловете си от две лица, също от турски произход, през септември 2006 г. Балансова стойност приблизително 13 милиона щатски долара.

Банка НБЛ Изток-Запад Нова Люблянска банка (NLB West-East Bank: Nova Ljubljanska Banka), Словения с 72.51%, ЛБ, Максима, Любляна (LB Maxima, Ljubljana) с 24.50%. Балансова стойност приблизително 12 милиона щатски долара.

Тексим частна предприемаческа банка: Патон Анщалт (Texim Private Entrepreneurial Bank: Paton Anstalt) с27.33%. Мариета Георгиева Найденова с 15.24%, Павлина Георгиева Найденова с 15.09%. Балансова стойност приблизително 9.3 милиона щатски долара.

Алфа банк: клон на Алфа банк АЕ (Alpha Bank: Branch of Alpha Bank AE), Атина, Гърция. Балансова стойност приблизително 5.2 милиона щатски долара.

Ситибанк НА, клон на Ситибанк НА (Citibank N. A.: Branch of Citibank N. A.), Ню Йорк, САЩ. Балансова стойност приблизително 4.5 милиона щатски долара.

Национална банка на Гърция, клон на Националната банка на Гърция (National Bank of Greece: A branch of the National Bank of Greece) Атина. Балансова стойност приблизително 1.3 милиона щатски долара.

БАЙЪРЛИ

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.