Отворено писмо: Когато Генералният директор на ЮНЕСКО наруши мълчанието Mind the horns!

Хадиджа Исмаилова е разследващ журналист, който работи за Радио „Свободна Европа“ (Radio Free Europe ) и Журналистическия проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (Organized Crime and Corruption Reporting Project, OCCRP*). Тя отговаря на писмото на Генералния директор на ЮНЕСКО, Ирина Бокова, до Гардиън (The Guardian) за отношенията на ЮНЕСКО с репресивното правителство на нейната родина, Азербайджан. Исмаилова прекара 18 месеца в азербайджански затвор заради репортажите си за Алиеви, управляващото семейство на Азербайджан.

Когато излязох от затвора през май 2016 г., бях потърсена от група разтревожени граждани, които ме помолиха да обърна внимание на важен проблем – унищожаването на историческите сгради в стария град на Баку. Не съм нито историк, нито културен експерт – аз съм разследващ журналист, който пише за корупция. Но в моята родина Азербайджан е нормално да призовеш журналист, който разследва корупция да говори за исторически обекти.

Преди години публикувах разследване за Паша Холдинг (Pasha Holding), идентифицирайки го като компания притежавана от дъщерята на президента на Азербайджан, Илхам Алиев. По-късно един от моите колеги от Радио „Свободна Европа“ публикува видео разказ за това как компанията събаря част от древната градска стена на Баку за да освободи място за изграждането на хотел „Четири сезона“ (Four Seasons). Проектът разруши не само част от градската стена, но и повече от дузина архитектурно значими сгради. Когато строителните екипи откриха древен тунел, вместо археолози да разкопаят и документират обекта за да го запазят като част от историята на града, той беше просто запълнен с цимент.

Изнасилването на наследството на Баку не спря с това. Много други исторически значими сгради станаха жертва на плановете на правителството на Алиев. На тяхно място се издигнаха нови търговски сгради, чиято собственост често е скрита, тъй като законите в Азербайджан ограничават достъпа до информация за собствеността върху компаниите. Вероятно семейството на президента има интереси в някои, а може би и във всички тези проекти.

Но това не беше единствената причина поради която бях избрана да предам посланието.

Дни преди да бъда освободена от затвора получих наградата Гилермо Кано на ЮНЕСКО, която отличава онези, които се застъпват за свободата на изразяване въпреки грозящи ги опасности. Това накара разтревожените граждани на Баку да си помислят, че може би имам морална власт да повдигна този въпрос пред ръководството на ЮНЕСКО. Направих го на конференция, в която участваше Генералният директор на организацията – Ирина Бокова. Не присъствах лично понеже имам забрана за пътуване от азербайджанските власти. Присъединих се чрез видео конферентна връзка и говорих за безразсъдното унищожение, наблегнах отново на ролята на първото семейство, които са добри приятели на г-жа Бокова. Говорих и за един по-общ проблем – липсата на институции, независими медии и гражданско общество, което биха могли да помогнат на азербайджанците да запазят своята история и култура.

Първото семейство носи отговорност и за по-горното. От 2013 г. насам президентът води жестока борба за ограничаване на пресата на Азербайджан и неговото независимо гражданско общество. Моето Радио „Свободна Европа“, което проведе дебати за културното унищожение в Баку, беше спряно. Други организации, които се осмелиха да говорят за проблема и за ролята на първото семейство бяха обезкръвени чрез арести на служители, тормоз, замразени банкови сметки и строги ограничения за получаване на финансиране.

В отговор на моето изказване, г-жа Бокова изрази надежда, че въпросът ще бъде разгледан сериозно от следващото общо събрание на ЮНЕСКО в Еквадор. Но това събрание не успя да реши проблема и унищожението не спря.

Няма доказателства г-жа Бокова някога да е повдигала въпроса пред азербайджанското правителство. Въпреки широко разпространеното разрушение на историческия център на Баку ЮНЕСКО запази мълчание.

Не че бях изненадана. През септември 2014 г., точно преди ареста ми, г-жа Бокова получи писмо от редица организации на гражданското общество относно продължаващите репресии срещу независимите медии в Азербайджан.

Текстът беше доста подробен и назоваваше девет журналисти и двама блогъри, които бяха хвърлени в затвора със смехотворни обвинения.

Отново реакцията й беше мълчание.

Четирима от споменатите все още са в затвора, а правителството продължава да закрива медии и да арестува журналисти с изфабрикувани основания. И в момента пак единадесет души – девет журналисти и блогъри и двама писатели – са зад решетките. Те чакат Генералния директор на ЮНЕСКО, който в крайна сметка се занимава с култура и образование, да сложи край на мълчанието си и да проговори за продължаващото унищожение на свободата на изразяване в Азербайджан.

Но г-жа Бокова така и не спомена това писмо публично, нито тогава, нито когато хвалеше президента Алиев по време на церемонията по откриването на форум в Баку през май тази година, нито по други поводи.

Този месец г-жа Бокова ме изненада, защото внезапно проговори в писмо до Гардиан. Тя реагира доста бързо на репортажи в международни медии, начело с колегите ми от OCCRP, за корупционни плащания от страна на азербайджанското правителство превеждани на политици от ЕС чрез „Азербайджанската перачница“, включително големи суми на съпруга й.

Бях изненадана от скоростта й, но и шокирана от факта, че използва моя случай за да докаже своята отдаденост на свободата на словото. В писмото си г-жа Бокова твърди, че е играла роля в освобождаването ми и че заслужава признание за присъждането на наградата Гилермо Кано за журналистика.

Проучих процедурите за избор на получатели на награди и – освен ако процесът не е корумпиран – съм абсолютно сигурна, че тя не е играла роля в моята кандидатура или в моя избор. Според правилата награденият се избира от независимо жури, а Генералният директор само го потвърждава. След като журито ме е избрало, би било изключително трудно за г-жа Бокова да отхвърли номинацията, особено като се има предвид, че приятелството й с първата дама на Азербайджан, Мехрибан Алиева, чийто съпруг ме хвърли в затвора заради изобличаване на семейния му бизнес, е така добре известно.

Г-жа Бокова също така показа, че може да говори високо и ясно и когато поздрави президента Алиев „по повод гръмката му победа на последните президентски избори“ през 2013 г., избори, които според повечето международни наблюдатели не отговаряха на стандартите за честност и откритост. Двама членове на Европейската парламентарна асамблея, които също са получавали пари от „Азербайджанската перачница“ се съгласиха с нея, че изборите са били справедливи.

През 2016 г. г-жа Бокова твърдеше, че „развитието на образователната система на Азербайджан е най-големият приоритет в дневния ред на президента Алиев“, независимо от факта, че страната се оттегли от тестовете на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за оценяване на учениците, или че от нейните образователни институции се изисква да играят роля в системата за подмяна на изборите, която държи Алиев на власт. Делът на държавния бюджет за образование спадна от 12% през 2009 г. до 9,4% през 2016 г..

Тъй като г-жа Бокова се ангажира в писмото си до Гардиан да „продължи да защитава свободата на пресата“, с удоволствие бих напомнила на Генералния директор за политическите затворници, които са държани в подземия от режима на Алиев просто защото го критикуват.

Би било чудесно и ако г-жа Бокова припомни на приятелите си от азербайджанското правителство за гръмкото им обещание да затворят затвора Гобустан през 2007 г., когато районът беше включен в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство. Затворниците от Гобустан, между които има и политически затворници, ще получат шанса да излежат присъдата си в по-хуманни условия, а не в този кошмар.

Ако госпожа Бокова иска да ми помогне трябва да започне да се занимава с тези проблеми. Досега тя винаги е мълчала, когато става въпрос за обикновени хора, и е повишавала силно глас само когато обслужва себе си и своите корумпирани приятели и семейство.

ПИСМО НА ИРИНА БОКОВА ДО ГАРДИАН

Ирина Бокова: Фактите за отношенията на ЮНЕСКО с Азербайджан

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова заяви, че мандатът на организацията в областта на правата на човека е укрепен под нейното ръководство

Отношенията между ЮНЕСКО и Азербайджан са установени дълго преди избора ми през 2009 г.. Азербайджан, като член на ООН и ЮНЕСКО от 1992 г. насам, е провел много срещи и събития и финансира и подкрепя редица проекти по прозрачен начин с одобрението на държавите-членки. Не съм аз тази, която е решила, както внушава Гардиан (Report, 5 септември), да организира изложба, посветена на тази страна, решиха го държавите-членки. Всяка една година ЮНЕСКО е домакин на голям брой изложби, концерти и събития по целия свят. Считам, че мандатът на ЮНЕСКО в областта на правата на човека бе укрепен по време на моята длъжност като генерален директор, особено в областта на свободата на изразяване и безопасността на журналистите. Планът за действие на ООН относно безопасността на журналистите и въпроса за безнаказаността, който беше ратифициран от ООН в неговата цялост, е една от моите инициативи. Вашата статия не споменава критиките ми относно лишаването от свобода на двама азербайджански журналисти – Ейнула Фатюляев и Хадиджа Исмаилова, които с моята подкрепа получиха наградата Гилермо Кано за свобода на пресата, най-високото отличие на ЮНЕСКО за журналисти. Призовах за освобождаването на г-жа Исмаилова и се надявам, че моите действия и тези на Юнеско са изиграли поне малка роля за това освобождаване. Работила съм усилено за защита на правата на човека и ще продължа да защитавам свободата на пресата навсякъде по света.

Ирина Бокова

Генерален директор на ЮНЕСКО

*Биволъ е официален партньор на OCCRP, а главният му редактор Атанас Чобанов е представител на журналистите от тази мрежа в борда на директорите на организацията.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.