Благочестивият Цветан Василев – изографисан като ктитор и първи епитроп на Гигинския манастир “Св. св. Козма и Дамян”,

English version here: “About the Short Memory of a Banker” 

Във връзка с отново актуалната тема за групата Василев – Пеевски – Бареков и сигнала на “Протестна Мрежа” до Прокуратурата публикуваме отново това разследване на Биволъ доказващо несъмнените връзки на Цветан Василев с финансирането на медийната империя на Ирен Кръстева, майката на Делян Пеевски.

Припомняме също опита на четири български банки, сред които и КТБ на Цветан Василев да се разправят с Биволъ по административен ред чрез БНБ, защото разработихме темата табу за “гнилите ябълки”  на базата на американски дипломатически доклад, в който КТБ е поставена в сред банките практикуващи “пране на пари от престъпна дейност и раздаване на заеми на свързани лица, което ощетява нормалните вложители”.

Изразяваме солидарност с колегите от “Протестна мрежа” – Антоанета Цонева, Асен Генов и Николай Стайков, които застанаха с имената си в сигнала срещу ОПГ на Василев – Пеевски и Бареков, както ние застанахме с имената си срещу тази хидра, задушаваща свободата на словото, в многобройни публикации през годините.

Апелираме към Прокуратурата да разсекрети и обнародва засекретената проверка за източниците на финансиране на медиите на Ирен Кръстева от 2009 г., която ще разсее всички съмнения КОЙ финансира медиите, които Делян Пеевски нарича “моите медии” и които всъщност са инструменти за влияние и пропаганда, в услуга на всяка власт.

Атанас Чобанов, Асен Йорданов

На запитване на OFFNews от 11 септември 2013 г., Корпоративна търговска банка изпрати следния отговор:

“КТБ АД не притежава нито чрез свое дружество, нито директно проценти от собствеността на бТВ, както и на нито една друга медия”.

Дали това твърдение е вярно към момента е трудно да се провери, тъй като собствеността на някои свързвани с КТБ медии като телевизията ТВ7 тъне в офшорки. В миналото обаче, в периода когато Ирена Кръстева (майката на Делян Пеевски) изкупи и почти монополизира печатната преса, дружества на КТБ и лично на банкера Цветан Василев са притежавали директно фирмите от нейната пресгрупа. А някои лица свързани с дружества на КТБ и в момента са в управата на тези медии.

Връзката с медийната собственост се проследява през фирмата ВИВЕС АД, която е съсобственик в новия мол “Странд” в Бургас, построен изцяло със заем от Корпоративна Търговаска Банка и ипотекиран там. Представител на ВИВЕС АД и член на борда на директорите е Венета Николова. Тя е също така в борда на СТРАНД БУРГАС АД, дружеството управляващо мола.

Свързаността на ВИВЕС и КТБ е трудно да се отрече. Мажоритарният акционер на ВИВЕС АД Александър Цветков (4500 дяла) до края на 2011 г. е собственик и управител на фирмата КЕМИРА ЕООД. В момента КЕМИРА е собственост на ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ, в която акционери са Бисер Лазов и Корпоративна Търговска Банка, заедно с офшорката И ЕФ ВИ ИНТЕРНЕШЪНАЛ ФАЙНАНШЪЛ, представлявана от Венета Николова. Миноритарният акционер на ВИВЕС АД Бисер Лазов (500 дяла) e в борда на директорите на БРОМАК ФИНАНС, собственост на БРОМАК ЕООД. Последната фирма е еднолична собственост на банкера Цветан Василев и чрез нея той държи контролния пакет акции на КТБ. Самото дружество ВИВЕС АД притежава 69218 акции в капитала на КТБ.

Я, Ирена Кръстева!

Ирена Кръстева, майката на скандалния Делян Пеевски, купи вестниците Монитор, Телеграф и Политика в края на юли 2007 г. с НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ ЕООД, регистрирано на 4 юли 2007 г. На 27 август 2007 г. дружеството се преобразува в АД и акции записват БАЛКАНСКА МЕДИЙНА КОМПАНИЯ, собственост на Ирена Кръстева, и ВИВЕС ЕАД, всяка по 50%.

До края на 2007 г. ВИВЕС ЕАД има едноличен собственик – Венета Николова. Тя влиза и в борда на НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ АД, където остава до 16 октомври 2008.

В края на декември 2008 г. акциите на ВИВЕС АД в НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ са вече собственост на ТЕХНОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР – ИНСТИТУТ ПО МИКРОЕЛЕКТРОНИКА – (ТЦ-ИМЕ). Към този момент това дружество притежава 24% от капитала на Корпоративна Търговска Банка, сочи регистърът Булстат.

Акционерната книга на НБМГХ, в която са записани акциите притежавани от ВИВЕС и ТЦ-ИМЕ.

Тук става интересно, защото както отбелязва Mediapool в свое разследване, собственици на ТЦ-ИМЕ са БРОМАК ЕООД на Цветан Василев с 49% от акциите и КЕН ТРЕЙД с 51%, като КЕН ТРЕЙД също е собственост на БРОМАК.

Проверка на прокуратурата по искане на депутата Милко Димитров през 2009 трябваше да осветли откъде са средствата на бившата шефка на тотото, с които тя купува медии. Оказа се, че кредитор на Ирена Кръстева е именно КТБ. Залог за кредита стават 51.11% от дяловете във всяко от дружествата, предмет на покупката.

Под прикритие

В периода 2007 – 2009 Цветан Василев и Ирена Кръстева не крият особено общите си интереси. Двамата например съвсем публично са в борда на ОБЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ АД, създадена за приватизацията на ИПК Родина. Няколко дни преди изборите през юли 2009 г. банкерът-вестникар решава да се скрие*. На 19 юни 2009 той излиза от борда на ОБЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ АД, а на негово място влиза… ТЦ-ИМЕ.

За да е пълно прикритието, към момента на горепосочените събития акциите на БРОМАК ЕООД в ТЦ-ИМЕ вече са прехвърлени на офшорката И ЕФ ВИ ИНТЕРНЕШЪНАЛ ФАЙНАНШЪЛ, представлявана от Венета Николова.

Междувременно Кръстева вече е станала едноличен собственик на НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ. На 13 март 2009 тя изкупува всички акции на ТЦ-ИМЕ и връзката към Василев е скъсана. В края на март 2009 Кръстева проявява на свой ред свенливост и напуска позицията на управител в ТВ СЕДЕМ ЕАД, както и в нейния собственик КРАУН МЕДИА ЕАД. Кръстева влиза в борда на телевизията година по-рано след като кипърската офшорка КРАУН МЕДИА сменя собствеността си.

“Скриването” на Цветан Василев и оттеглянето на Ирена Кръстева съвпадат с предизборния период, когато медиите на Кръстева истерично подкрепяха Тройната коалиция. В нощта на изборите редакционната политика беше рязко променена и вестниците на Кръстева осъмнаха с лакейски хвалби към победителя Бойко Борисов. Това продължи през целия мандат на ГЕРБ до изборите през май 2013, когато медиите свързани с Кръстева и Пеевски отново рязко “обърнаха палачинката”.

“Клонираният” Цветан Василев

Цветан Василев явно има услужлива памет. През октомври 2011 г. той дава интеревю на английски език за списанието Leaders Magazine, в което не отрича инвестициите на КТБ в медиите и се оплаква от негативното влияние на кризата, както и от “социалната и политическа чувствителност” на тези вложения.

Три месеца по-късно, в интервю за Росен Петров в “Нека говорят” от декември 2011, Василев не си спомня да е правил инвестиции в медиите на Кръстева.

“- Друг голям въпрос е търговията с влияние. Защо един банкер реши да инвестира в медии, и то в много медии, всъщност вие инвестирали ли сте в медии, или това са слухове?

– По-скоро ми се приписват такива инвестиции.

– И то огромни.

– Няма как да съм инвестирал в медиите на г-жа Кръстева, защото би трябвало да съм я клонирал или да съм се клонирал аз. Аз имам единствено интерес в ТВ 7, защото представлявам интересите на няколко инвеститора. И това е единствената ми инвестиция. Друг е въпросът, че медиите на г-жа Кръстева на практика, като приятелски медии, подпомагат и защитават моите позиции.”

Документите обаче сочат друго. Въпреки офшорното потапяне и замитането на следите, в един момент от съществуването на медийната империя на Ирена Кръстева се вижда документално, че банкерът Цветан Василев чрез своите дружества БРОМАК, КЕН ТРЕЙД и ТЦ-ИМЕ е притежавал 50% от нейната издателска група НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ АД. Това става в края на декември 2008 г. И точно тогава някой вади едни 5,8 млн лева и се прави опит за вдигане на капитала на дружеството, за което има съответното решение на акционерите. Опитът изглежда е неуспешен, защото не е отбелязан в Агенцията по вписванията.

Отделно от това проверката на прокуратурата от 2009 г. недвусмислено показва, че през 2007-2008 г. КТБ е дала заеми на Ирена Кръстева и свързаните с нея дружества, за да купуват медии. Остава неясно как тези заеми са изплатени за кратко време от не особено печелившите вестници на пресгрупата.

Впрочем, позициите на Василев се защитават и в момента не само на абстрактна приятелска основа, а и от конкретни свързани лица. Освен националните вестници Ирена Кръстева изкупи и най-големите регионални вестници: пловдивския Марица, благоевградския Струма, бургаските Черноморски фар и Фактор и великотърновския Борба.

В Борба отново изскача Венета Николова, представител на СТРАНД, ВИВЕС и на офшорката И ЕФ ВИ ИНТЕРНЕШЪНАЛ ФАЙНАНШЪЛ. Оказва се, че тя и до момента управлява “Издателска къща Борба”, която е наполовина собстевност на НБМГХ на Ирена Кръстева.

КТБ: “Гнила ябълка”, захаросана с държавни пари

Фирмата ТЦ-ИМЕ е замесена в скандал с придобиването през 2004 г. за 9,1 млн. лева на земи на “Железопътен завод София” за 18 евро на квадрат. Три години по-късно, на 17 май 2007 г. земята е препродадена с печалба от 978 евро на кв.м. на испанската фирма УРБАС. По-подробно за ТЦ-ИМЕ може да се прочете в разследване на в. 24 часа.

Скандалът с тази сделка е цитиран в американски дипломатически доклад за банките “гнили ябълки”, в който КТБ е поставена в сред банките практикуващи “пране на пари от престъпна дейност и раздаване на заеми на свързани лица, което ощетява нормалните вложители”. Освен КТБ, в документа от 2006 г. са цитирани ПИБ на Цеко Минев, СИБАНК на Цветелина Бориславова, Инвестбанк на Петя Славова, ЦКБ на варненската групировка ТИМ, ДЗИ на убития Емил Кюлев, Интернешънъл Асет Банк (банката на СИК) и Софийска общинска банка на Христо Ковачки.

ПИБ, КТБ, ЦКБ и Инвестбанк реагираха нервно на публикацията и се опитаха да окажат финансов и юридически натиск над Биволъ чрез БНБ. Този опит беше осъден от международната правозащитна организация “Репортери без граници”. БНБ така и не отговори на неколкократните покани от Биволъ да предостави текста на жалбата на “гнилите ябълки”, за да подготви своята защита. В крайна сметка случаят остана да виси като пример за институционален натиск и сплашване над медиите в България, която от години заема последно място сред страните в ЕС в класациите за свобода на словото.

КТБ, ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк са също така предпочитаните банки на властта. И при Тройната коалиция и при ГЕРБ властта ги “напомпваше” със средствата на държавни предприятия. През пролетта на 2010 издателите на Труд и 24 часа изискаха справка от МИЕТ, от която стана ясно, че КТБ държи 54% от парите на държавните дружества. Последваха закани на бившия финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков да въведе правила в разпределението на държавните пари, но те останаха само на думи. Нещо повече, вложенията на държавата в КТБ продължиха да растат и достигнаха абсолютен връх. През есента на 2010 вестник Сега получи справка по ЗДОИ, от която стана ясно, че към 31.10.2010 г.70% от парите на държавните дружества под шапката на МИЕТ са именно в КТБ.

В замяна всички медии свързвани с КТБ се държаха изключително сервилно към управлението на ГЕРБ и лично към Бойко Борисов. И обратното: опитът на кабинета Райков да въведе ред и да намали концентрацията на държавните пари в няколко банки беше посрещнат на нож от медиите на Кръстева, които атакуваха фронтално президента Росен Плевнелиев, назначил служебното правителство.

Цикълът “държавни пари – медии – политическо влияние – държавни пари прим”, поддържан от КТБ  със съучастието на Държавата не остана незабелязан и в Европа. На изслушване в Европейския парламент през юни 2012 г. директорът на “Репортери без Граници” Оливие Базил ясно очерта тези зависимости като фактор, изкривяващ свободния медиен пазар и ограничаващ свободата на пресата.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

This post is also available in: English