Спасяването на редник Манолев и еврокъщата му Mind the horns!

На фона на неотдавнашните санкции, наложени от САЩ на бившия зам.-министър и виден гербер Александър Манолев, прокуратурата избърза да се похвали, че вече го била предала на съд заради неговата прословута „къща-за-тъща“ до Сандански. Както обаче би казало Радио Ереван, „не са го били, а са го галили“ (макар и не три папи, както беше при боса на Манолев – Борисов).

НОХД 489/2019 по описа на Окръжен Съд Благоевград действително беше заведено още през октомври 2019. Веднага след което обаче започнаха чудесиите в тази сага. Целият личен състав на наказателното отделение на съда си направи отвод, сочейки като причина познанство със сестрата на Манолев – Рая Манолева, която правораздава в Районен Съд Сандански (точно откъдето дойде и скандалният Митко Вайбъра – бившият представляващ на ВСС). В последния момент последният възможен съдия – Татяна Андонова – приема да гледа делото. Ако и тя се беше отвела, тогава делото най-вероято щеше да отиде в Софийски Градски Съд – с всички произтичащи от това последствия. Оттогава са проведени общо 13 съдебни заседания, при странно слаб интерес от страна на медиите – местни или национални. Разбира се, заседанията биха били много по-лесно проследими, ако делото се водеше в СГС. Това, което се знае към момента е сравнително малко: назначена и извършена е експертиза, предстои да бъде изслушано в зала и вещото лице. Разпитани досега са 14 свидетели, предстои да бъдат разпитани още 11. Следващото заседание е насрочено чак за 13 септември. Финалът на делото ще е неясно кога.

Да пуснем КОНПИ да трича… или не съвсем

По-важното обаче е друго: прокуратурата е повдигнала обвинение с правна квалификация „Престъпления против паричната и кредитната система“, по чл. 243 – 252 от Наказателния Кодекс. Това е доста „щадящо“ и „внимателно“ обвинение – доколкото не предпоставя автоматично активиране на КПКОНПИ и вездесъщия Сотир Цацаров. Иначе казано, то не попада сред кръга обвинения, които автоматично и безусловно провокират проверка за несъответствие между приходи и разходи, провеждана от КПКОНПИ. Публично известно е, че когато прокуратурата иска да смачка някого, тя целенасочено избира от точно тази категория обвинения, които да повлекат със себе си и производство пред комисията на Сотир Цацаров. В случая наблюдаваме точно обратното – сгафил гербер е предаден на съд, но е предаден колкото за кумова срама. Защото конфискация няма и не се предвижда, а присъдата ще е най-много условна, ако въобще има такава. Така че въпреки заплахата на Борисов да „изгори“ Манолев („утре със Сотир ще му повдигнем обвинение“), както чухме от записите миналото лято, то очевидно „изгарянето“ е било по-скоро леко опарване.

Същевременно, по линия на цацаровата комисия срещу Манолев има единствено установен конфликт на интереси, който все още се обжалва в съда. След първото завъртане на съдебната въртележка, ВАС отмени решението на КПКОНПИ, с което Манолев беше глобен с непосилната сума от 10 хиляди лева. През февруари т.г. ВАС приема, че за да е валидно решението на КПКОНПИ, следва да са налице три кумулативно изискуеми предпоставки: (1) лице, заемащо публична длъжност, (2) наличие на негов или на свързано с него лице частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба и (3) упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес. Най-общо казано, ВАС приема, че КПКОНПИ не успява да докаже по безспорен начин наличието на втората и третата предпоставка, вкл. и конкретното влияние на Манолев като член на УС на ДФЗ в насока одобрението на точно неговия проект за къща за гости. Остава засега отворен въпросът дали това е немарливост и правна немощ от страна на иначе всемогъщата КПКОНПИ, или пък пропуските са умишлени. Поставянето на този въпрос е резонен доколкото в други дела, срещу „враговете на Вожда и народната власт“, комисията на Цацаров полага неимоверни усилия в насока тричане на „неправилните“ хора. На второто раздаване на картите пред първа инстанция, делото бе решено на 18 август. Съдът прие, че цацаровата комисия не е успяла по убедителен и безспорен начин да докаже всички необходими и изискуеми предпоставки за наличие на конфликт на интереси у Манолев. Решението подлежи на касационно обжалване, но шансовете на Цацаров не изглеждат добри.

Минало Незабравимо

Нека обаче се върнем и малко назад във времето, за да си припомним все пак от какви „висини“ Александър Манолев „падна“. През септември 2018 той беше спряган за транспортен министър след оставката на Ивайло Москов, поискана и получена от Борисов вследствие трагичната катастрофа край Своге. След публикация на Капитал, обаче, Манолев светкавично се отказа да става министър. И имаше защо – публикацията освети цяла плеяда от факти, като например връзката на Манолев с Булгартабак (член на борда на директорите по време на продажбата на дружеството на Пеевски през 2011), връзката със СИК чрез съдружие с Евгени Стамов през 1997, който пък е бил съдружник към същия момент с Маджо и Пашата, съдружие със служител и приближен на Златко Баретата, както и съдружие с общинска съветничка от Сандански, понастоящем подсъдима в Специализирания Съд за крупни данъчни престъпления – заедно с бившия председател на районния съд в града. Наша проверка показа, че това дело е висящо на първа инстанция и до ден-днешен.

И това далеч не е всичко. Извън бизнес връзките на Манолев, той е бил замесен в поне още два сюжета с криминален привкус. През 2014 той участва в пътна свада, в която залива с вода и нагрубява прокурора от Специализираната Прокуратура Емил Галипонов (понастоящем наблюдаващ по делото на Лиляна Деянова). Необичайно, тази проява на хулиганство срещу неслучаен магистрат не коства нищо на Манолев, като Окръжният Съд в Благоевград го оправдава окончателно с мотиви, граничещи с шизофренията. Отделно от това, през 2012 Манолев блъска жена (според прокуратурата) на бул. „Васил Левски“, която впоследствие загива от нараняванията си. Съдът обаче оправдава Манолев, приемайки, че прокуратурата не успява да докаже обвинителната си теза. В друго гражданско дело, заведено от семейството на жената (което те окончателно печелят), съдът обаче приема, че действително автомобилът на Манолев е блъснал жената на булевард „Левски“.

Неуспелият запор на НАП

А сега да се върнем в наши дни. Както БИВОЛЪ писа още преди една година, КПКОНПИ така и не налага запор върху къщата на Манолев. Нещо повече – къщата е ипотекирана срещу кредит от 430 хиляди лева през ноември 2019, т.е. още преди наказателното дело срещу него да тръгне по същество. Запор налага само НАП – и то чак през април 2020. Запорът всъщност се налага, за да се обезпечи финансовата корекция (100%), наложена от ДФЗ. И тук вече става още по-интересно, след като фирмата собственик на къщата ЕТ Агротрейд Ана Димитрова обжалва запора пред АССГ. Ана Димитрова е бавачка на децата на Манолев и обвиняема заедно с него по наказателното дело в Благоевград. За разлика от делото там, обаче, това в София се развива относително бързо. През октомври 2020 съдът излиза с пространно решение, с което отменя обезпечителните мерки, наложени от НАП. Така на практика не остава никаква „противотежест“ на ипотеката, сключена през 2019 – още повече, че тя предхожда по време и следователно по поредност запорa на НАП. Най-общо казано, съдът приема, че тъй като финансовата корекция не е влязла в сила (за нейното обжалване по същество пишем по-долу), НАП не е в правото си да налага обезпечителни мерки. Нещо повече, публичният изпълнител, наложил запора, дори не е представил елементарни доказателства, че запорираният имот действително е собственост на санкционираното юридическо лице – доста сериозен и базисен пропуск. Решението на АССГ е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Провалът на ДФЗ

Оказва се, че по аналогичен начин се развиват нещата и с корекцията, наложена от Държавен Фонд Зeмеделие върху къщата-за-тъща на Манолев. След развило се в продължение на година-и-половина съдопроизводство пред АССГ, на 26 май съдът отсъжда в полза на Манолев и отменя акта за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) издаден на ЕТ Агротрейд. На всичкото отгоре, ДФЗ е осъден да заплати и над 10 хиляди лева адвокатски хонорар. За разлика от делото срещу НАП, това решение поне подлежи на касационно обжалване – като за капак обаче се оказва, че към края на юни ДФЗ все още не е подал касационна жалба!

Тук е моментът да припомним, че съвсем наскоро (на 10 юни) изпълнителния директор на ДФЗ Васил Грудев беше уволнен от служебния министър на земеделието Христо Бозуков. Вече бившият директор Грудев е и причината срещу ДФЗ да се води дело по ЗДОИ относно множеството дела, заведени от бенефициенти по Програмата за Развитие на Селските Райони (ПРСР) срещу издадените им АУПДВ. Действително, обществото има право да знае дали ДФЗ печели тези дела, респективно дали успешно защитава държавния финансов интерес. Защо Васил Грудев пази тази информация в тайна остава само да гадаем – но може да направим обосновано предположение. Явно делата не се развиват в полза на Фонда, както например четем в скорошна публикация на СЕГА относно къща на близък на Брендо. Така или иначе, на 30 юни АССГ се произнесе с решение, с което задължава ДФЗ да предостави търсената информация. Дали и кога Фондът ще изпълни съдебното решение, тепърва ще се разбере.

Връщайки се конкретно на делото на Агротрейд, назначена от съда експертиза установява, че средно за трите години на експлоатация (2016, 2017 и 2018) съотношението между реализирани и заложени приходи от нощувки е 40.77%. Съдът приема, че този нисък индикатор действително дава право на ДФЗ да изиска стопроцентово връщане на предоставената безвъзмездна финансова помощ. Както винаги, обаче, дяволът е в детайлите. Правейки внимателен анализ на приложимите разпоредби, както и цитирайки практика на ВАС (отразена в статията на СЕГА по-горе), съдът достига до следния извод: ДФЗ е трябвало да наложи мярка „финансова корекция“ по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вместо да издава АУПДВ по ДОПК. Иначе казано, Фондът няма право да си избира коя от двете мерки да приложи, а е законово задължен да приложи първата – нещо, с което юристите на ДФЗ би следвало да са наясно. Тогава и само тогава мярката би издържала в съда – още повече като се вземе впредид ниския процент на изпълняемост на бизнес плана на дружеството, както и индикациите за фиктивно осчетоводени нощувки. Както писахме по-горе, това решение на АССГ все пак подлежи на обжалване – но съдейки по вече формиращата се практика на ВАС, шансовете не изглеждат особено големи.

И отново Янаки – който явно е вечен

За финал ще ви припомним и казуса с експерта/директора в Дирекция „Договориране по ПМРСР“ Янаки Червеняков – човекът, който всъщност произведе нарицателното име „програма къщи-за-тъщи“. Още през 2016 БИВОЛЪ писа за този държавен служител, луксозния му живот, и къщата-на-тъщата-му. Може да се каже, че оттам води началото си цялата сага около злоупотребите по ПРСР, които „прочуха“ България в изключително негативна светлина и гръмнаха с нова сила през 2019 покрай Александър Манолев (а както се оказа впоследствие – и много други като него, като например лидера на ДПС Карадайъ).

Оказва се обаче, че вече пета година продължава паралелната сага с уволнението от ДФЗ на Янаки Червеняков. Казано най-кратко, това уволнение се оказва „мисия невъзможна“ – Янаки не може да бъде помръднат от ДФЗ дори и с кулокран. БИВОЛЪ проследи шест съдебни дела на първа и на касационна инстанции, като в момента дори тече седмо. Историята е винаги една и съща – директорът на ДФЗ уволнява Червеняков, обаче съдът го връща – и така вече 3 пъти, като последното уволнение е буквално отпреди месец. Причините, най-общо казано, са лоша мотивировка на заповедите за уволнение. Щеше да е комично ако това беше само един или два пъти, но вече четири?! Подобен куриозен „рецидив“ е непознат в съдебната практика, поне според нас. ДФЗ не е и много словоохотлив по темата, съдейки по отказа им да отговорят на въпроси на Капитал от 2019 относно това, дали Янаки е или не е в перманентен неплатен отпуск, докато се влачат делата. За капак на всичко, ДФЗ към днешна дата е платило на Червеняков общо 7,300 лева съдебни разноски – а очевидно ще има да плаща и още.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.