Между съзидането и разрухата Mind the horns!

Capture_decran_2012-08-28_a_22.02.02

„..През деня неуморно изграждам

през нощта – без пощада руша..”

Д. Дебелянов

На 28- ми август символът на Бургас- Парапетът на Казиното в морската градина осъмна разрушен. Една голяма част от каменните балюстри на бялата „огърлица” са счупени и напълно липсват, а лявата страна на съоръжението е цялостно пропукана. Емблемата на морския град, култовото място, събрало в себе си спомените и въжделенията на няколко поколения бургазлии е изцяло компрометирана и унищожена. Как, кой и защо? Вероятно парапетът е блъскан с автомобил посред нощ или е разрушаван с чукове. Полицията може да установи как точно е извършен вандалския акт от камерите за видеонаблюдение, поставени в съседство. Силно се надявам да се открият и извършителите. Но едва ли ще намерим отговор на въпроса Защо.

Защото явно такава е злощастната съдба на нашия парапет. Изграден преди 60 години по идея на Делчо Сугарев, светилото в българската архитектура, от русенски бял варовиков камък, по подобие на най-добрите европейски образци, с единствената цел да превърне Бургас в един по-модерен и красив за времето си град.

В първите години на т.нар. демокрация през 90-те, бялата балюстрада беше по същия начин унищожена, в една нощ, от неизвестен извършител, разбира се. Дали това беше извратен политически акт, или някакъв протест срещу цивилизацията и реда, така и, ние гражданите на Бургас, не разбрахме. Разбрахме само, че анонимните извършители лишиха за десетки години напред морския град от романтика и красота, тъй като вместо прекрасния бял парапет, мястото бе „снабдено” с полицейско ръждясало ограждение.

За да имаме надеждата, че съграждането е по-силно от разрушението и че красотата е по-могъща от грозното в живота ни, преди 4 години ние от ПР агенция Имидж Едвъртайзинг се ангажирахме с кампания по възкресяването на Бургаския символ и даряването му на Община Бургас. Издирихме същия бял камък от неработеща вече кариера в Русенско, ангажирахме единствените специалисти каменоделци за такъв камък в България от Сандански, частни фирми и държавни и общински институции, огромно количество жизнена енергия, канализирана в една благородна и безвъзмездна кауза. Така през декември месец на 2008 година белият парапет оживя, бургаският каменен символ възкръсна от общите усилия, наново орисан с песните на морските бардове и поети Пламен Ставрев, Недялко Йорданов, Стефан Диомов, Ваньо Вълчев. Бургаското бижу възкръсна, но явно не за дълго. Днес то отново е разрушено и поругано. Освен, че е паметник на културата, негласно парапетът има статут на паметник на духа за Бургас. На мястото където свършва материалния свят на града и започва безкрая на морето и вечността. Може би точно затова и това място е магнит и за обратната енергия на разрухата и злото, за терора над духа и съграждането. Дори в момента, в който правих снимки на унищожения парапет, се озовах с открадната чанта. Лудост ли е, прокоба ли е това?

Разбира се, сега отново ще дадем енергия и пари, за второто възстановяване на култовото бургаско съоръжение. Може би ще има и трето и четвърто, докато не се сложи полицейска охрана. Докато не сложим полицейска охрана на всяко цветенце, което засаждаме, на всяко късче красота и хармония, които създаваме.

Какъв е смисълът на всичко това? Може би да се доказваме ежедневно като Сизифовци и да носим кръста на съзнанието, че само на 2000 км на запад, съществува красота, която никой не руши.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.