Република Македония – новата Северна Корея на Балканите и в Европа Mind the horns!

zdravko_3478

Един македонски българин беше пуснат от затвора, за да бъде застрелян на улицата при битов скандал. Тайните служби със съдействието на полицията успяха да убият неговия шурей, също българин по душа и дух. Но авторът на тази книга успя да им се измъкне и вече живее вкъщи, в България.

Очаквайте записките по българските страдания с днешна дата, описани от Здравко Здравески в документалната му книга „Аз, българинът от Македония”.

Това е ужасна, разбиваща, отвратителна история, която не просто разтърсва, стряска и буди заспалата ни национална съвест, но размества, сгромолясва, продънва и разцепва с тектоническа сила всички пластове на съзнанието ни, всичките ни живи представи, за това, що е съвременна цивилизованост, що е това да бъдеш българин в най-братската страна на България, наречена Република Македония.

Това е адско четиво, проклет апокалипсис, епопея на садизма, режещо със строшено стъкло нервите ни, една по една, една по една, една по една, което е истинско изпитание и нечовешко изтезание дори за читателите със здрава, тренирана психика.

Първата част на тази книгата е разказ за ужасяващата одисея на автора, наш сънародник, роден в Прилеп, обречен на българската си кауза, безкомпромисен борец за правата и свободите на тамошното българско население.

Това е личен, автентичен разказ по дневниковите записки на Здравко, водени, докато е бил в затвора. Затова той не може да се разкаже или преразкаже, а и не бива, той трябва бъде прочетен и препрочетен от всеки буден българин. И от всеки потомък на нашите деди, бежанци от Вардарска и Егейска Македония. И от всеки загрижен за човечеството граждани на общия ни дом, наречен Европейски съюз. Защото става дума за средновековните порядки в държава, кандидат за Атлантическия алианс, желаеща да бъде равноправен член европейското ни семейство.

Оказва се, че в тази страната, днес можеш да живееш безпроблемно, ако си циганин, влах, турчин, сърбин, античен македонец и дори албанец, но не и ако си българин, ако се чувстваш българин, ако искаш да те зачитат като българин, това е проблем, това е невъзможно.

Житейската история на този наш сънародник от Прилеп не е просто ужасяваща с побоищата, инквизициите, униженията, гаврите, издевателствата над него и над многодетното му българско семейството, най-ужасяващото е, че всичко това се случва не в мрачното минало на сръбския комунизъм, а сега, днес, в този час, в тази минута, досами границата ни, която би трябвало да изчезне още утре, когато нашата съседка ще си изтрие върху изтривалката иначе чистите си чевли и ще прекрачи прага на демократичните порядки… По-ужасяващото от ужасите в тази книга е фактът, че днес не граничим с Република Македония, а с най-новата Северна Корея на Балканите и в Европа.

Спирам дотук. Книгата е под печат, след 15 юли ще бъде в ръцете на всички, които могат да издържат в шепите си две шепи жив огън, две шепи жива кръв, две шепи детски сълзи. Щях да река, по навик, приятно четене, но се сепнах на време: този филм на ужасите се гледа сред убийствена тишина, в която единствено се чува глухото скърцане на зъбите.

Здравко Здравески е роден на 26.01.1964 г. в Прилеп, Р Македония. Родителите му Нада и Стефан Здравески са с българско самосъзнание, баща му работи в бургаската полиция до 1944 г. Здравко осъзнава истината за българския си произход още преди да е завършил средното си образование и активно е включва в нелегалните групи на ВМРО, която по това време е забранена. Въпреки това той организира поредица от акции срещу комунистическия режим, апелира Македония да стане независима държава и да се обедини с България, заради което няколко пъти е арестуван и зверски пребиван в полицията.

От 1990 до 1995 г. е изпратен от ВМРО в Холандия, за да сформира патриотични клубове сред емигрантите от Македония. По-късно тези клубове се превръщат в Задгранични комитети на ВМРО.

През 1993 г. в Карлсруе, Германия, се провежда юбилейна конференция по случай 100 годишнината на ВМРО, където пред 4000 делегати Здравески произнася слово, в което предлага върху бъдещото македонското знаме да бъде поставен българския лъв, а след края на сърбокомунизма в Македония, в страната да се проведе референдум за обединението й с Р България. На същата конференция е избран за зам. председател на всички Задгранични комитети в Европа.

След 1995 г. той продължава борбата за човешките права и свободи на българското население в Македония, за което отново редовно е арестуван и инквизиран. Преследван е както заради пеене на български патриотични песни на публични места, така и заради пропагандиране на българщината си. Държавна сигурност го обявява за антидържавен елемент и му забранява да напуска страната.

През 1998 г., по време на правителството на ВМРО-ДПНМЕ, постъпва на работа в МВР. Здравко е един от основателите на паравоенната формация „Лъвове”, която през 2000 г. се трансформира в легална бойна единица към Македонската полиция и той е назначен за командир на бойна част, а по-късно и за комендант на десантен взвод. Взима активно участие във войната срещу албанските терористи в Македония и като командир, и като военен инструктор.

Той е единственият офицер, който си позволява да забие върху покрива на бетеера си българския трибагреник.

След 2003 г., когато пада правителството на ВМРО-ДПНМЕ, отново е преследван, арестуван и пребиван в мазетата на полицията, семейството му отново е подложено на заплахи и репресии. След скалъпено обвинение и монтиран съдебен процес го вкарват в затвора, но не като политически затворник, а заради измама, основаваща се на свидетели, които дори не го познават.

Заради българското си самосъзнание в затвора редовно е вкарван в изолатора, а там е пребиван до пълно безсъзнание.

Най-неочаквано на 26.07.2010 г. го пускат от затвора, за да бъде убит извън него – по това време в Македония продължават уличните разстрели на бившите барети от спецчастите „Лъвове”, всички със самоопределение на българи. Междувременно е подновена наложената му забрана да пътува до 2020 г. в чужбина, а международният му паспорт му е отнет незаконно и завинаги изчезва от архивата на съда.

След като по заповед на ДС полицията организира убийството на неговия шурей, брата на жена му, настоящ полицай, но също бивш „лъв”, Здравко решава да спаси поне децата си и да потърси убежище в България.

С помощта на приятели, успява да си извади паспорт и да премине македонската граница, заедно с жена си и трите си деца, а там остава единствената му дъщеря с детето си .

Оттогава до днес Здравко живее в България, но още чака да получи българско си гражданство.

Текстът на Румен Леонидов е публикуван в сайта Факел

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.