“Той правеше много чист бизнес” Mind the horns!

превод със съкращения от Ведомости

Снимката на Константин Циганов виси на сайта на МВД в раздела “Издирва се”. Оперативният дежурен на ГУВД (Главно управление на вътрешните работи) потвърди, че търсят Циганов както и преди. Но трябва да го търсят не в Русия, а в България. След смъртта на брат му – лидера на “уралмашевците” Циганов известно време е задържан преди да замине от Русия. През 2001 г. получава българско гражданство. В България се установява и неговият партньор Андрей Панпурин. Той от 2006 г. има там статут на постоянно пребиваващ чужденец. За това говорят договорите за създаване на фирми от търговския регистър на България, в които са вписани данните на учредителите.

В България в началото на новия век Циганов и Панпурин се занимават с недвижими имоти и селско стопанство.

По информация от българския търговски регистър от май 2010 г. Циганов се води собственик на българските компании “Лаудис Ходлдинг груп” (66% или 2,5 млн евро е неговият дял), “Лаудис билдинг” и КНТ. Неговият партньор в “Лаудис холдинг” (34% или 1,2 млн евро) е Панпурин. Холдингът включва осем компании, които се занимават основно с проекти в областта на недвижимите имоти. Групата компании “Лаудис” инвестира в жилищни и търговски имоти в София и в други градове на България.

Най-известният проект на групата от началото на 2007 е строителството на курортното градче Costa del Croco недалеч от Царево, на южното черноморско крайбрежие на България. Приморският проек включва хотел, жилищен комплекс, търговски и бизнес център, 12 басейна, кафе, ресторанти, фитнеси, спортни зали, козметичен салон и магазини, а също така и пристан за яхти. Всичко това се разполага на 85 декара. Имотите е трябвало да бъдат продадени между другото и на клиенти от Русия. Но се случва кризата и строителството спира през 2009 г.

В момента е сложно да се оцени стойността на проекта Costa del Croco: на брега зад оградата се възвишават бетонните корпуси на недостроените здания, стърчат колони и кулокран. Както се твърди на сайта eurostate.ru, 927 апартамента и 30 семейни къщички в Costa del Croco се оценяват на приблизително 80 млн, евро.

Принадлежащата на Панпурин Laudis Property според обявите на портала “Недвижимост зад граница и в Русия” продават проекти в България: здание в центъра на София за казино (площ 3500 кв.м) за 3,5 млн, търговска площ в центъра на София (1500 кв.м) с утвърден проект за строителство на казино за 4,35 млн евро и още здание на морето във Варна (8000 кв.м) за 7,5 млн евро.

“Намерих добър терен на морето и търсех инвеститор. С Панпурин се запознахме през 2004 г., чрез приятел – спомня си български партньор на Панпурин в хотелиерския бизнес. Приятелят ми описа Панпурин като много богат руснак, срещнахме се, поговорихме и започнахме да работим. Панпурин винаги е бил честен с властите. Тук, в България обикновено се стараят да скрият доходи от данъчните, но той казваше, че е задължен да работи честно, защото е получил право на пребиваване. Разказваше, че през 1993 – 1994 г. е било много сложно да се оцелее в Русия и е трябвало да се поема отговорност за много неща. Но и в България беше същото.”

В България Панпурин и компанията Лаудис холдинг владеят свинекомплекса Николово със 1000 свине-майки. Той съхрани свинекомплекса, въпреки че много предприятия от този вид бяха купувани за това да бъдат унищожени и да се получи земята за строителство – разказва друг български партньор на Панпурин, добавяйки, че свинекомплекса е получил 25 млн лева (около 12 млн евро) европейски субсидии за развитие (б.ред. според регистрите на програма САПАРД комплексът е субсидиран с около 2,5 млн лева).

Компанията на Панпурин има дял и в завода Пасат-Европа в Царево (производство на яхти, катери, лодки, водни пързалки от стъклопласт). “Водихме преговори в Германия, за да възстановим производството” – разказва негов партньор.

Но сега ще бъде трудно да се реализират тези планове. През пролетта българските власти решиха да изгонят Панпурин и Циганов от страната. “С две отделни заповеди на ръководителя на ДАНС от 18 март 2010 Циганов и Панпурин подлежат на експулсиране от страната – съобщи в писмо до Ведомости представител на агенцията. Той пише, че заповедите са издадени съгласно член 42 от българския Закон за чужденците, според който експулсирането може да се приложи в случай на заплаха за националната безопасност или обществения ред (каква именно опасност не се казва, тъй като информацията е секретна). Циганов и Панпурин обжалваха заповедта във ВАС, но на 5 октомври 2010 съдът им отказва с окончателно решение.

До напускането на България Циганов и Панпурин се намират в изолатора за временно пребиваване на чужденци (в Бусманци до София). Уралците се оказаха в ситуацията на героите от филма “Невероятните приключения на италианци в Русия”. “Те трябва да напуснат България, но както съм чувал нямат руски паспорти, поради което ситуацията е доста сложна – казва партньорът на Панпурин. По думите на сътрудник на руското посолство в България, там няма официална информация за Панпурин и Циганов.

Партньорът на Панпурин в хотелиерския бизнес твърди, че приморският проект е спрян – невъзможно е да се продължава работа в такива условия. Той не разбира защо Панпурин и Циганов са изгонени от страната именно сега: “Те вложиха много пари в България и не съм чувал за каквито и да било обвинения. Панпурин вършеше много чист бизнес”. Партньорът на Лаудис също така недоумява, защо през 2010 г. българските власти изведнъж решават да изгонят руснаците от страната: “Дотогава повече от пет години никой не ги безпокоеше и никакво разследване по отношение на тях не е водено”. “Сега няма да мога да работя, – кахъри се той. – Ще ме наричат “руска мафия”.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.