Армейски храм със светите образи на Путин, Шойгу и Сталин, без патриарха Mind the horns!

Към това пълзят отдавна. Още в началото се промъкна тест-топка във вида на миротворна икона на Путин в църквата „Фотиния Светоносна“ до Нижни Новгород. Тогава това изглеждаше като куриоз, сгъната в поклон съмнителна „матушка“ отшелница, опитваща да създаде секта на вълната на формиращия се култ към новия вожд.

После иконите на Путин се появиха в скъп подаръчен комплект в сувенирния магазин на летище Пулково. Там те вървяха в комплект със Свети Николай Чудотворец, твърде предпочитан от православните. Песков тогава дежурно реагира, че Путин не одобрява особено подобни форми на почит към него. /Дмитрий Песков, говорител на Кремъл, бел.ред./

И ето сега, когато храмовете са затворени за вярващите и пасхалните служби вървят при закрити врати, е настъпил подходящият момент за презентацията на новата „гражданска религия“ в Русия. По-точно – на новия култ, който ще заимства нещо от православните обреди, но всъщност ще замени със себе си християнството. Тази презентация – новото „откровение“ – намери място не къде да е, а в „главния храм“ на Въоръжените сили на Руската федерация. Което значи, че е обезпечено с всичката им мощ, свързано с Великата Победа, на която всъщност е посветен и храмът, и „мълчаливо“ благословено от патриарха на старата Руска православна църква.

Тъй като е в дълбока самоизолация заради коронавируса, той едва ли ще може да се изкаже по този повод. А и сякаш този патриарх е съгласен вече на всичко.

Много от писалите за храма в подмосковния храм „Патриот“, както християни, така и далеч от религията хора, обърнаха внимание, че всичката тази символика, атрибути и идеология са свързани с бога на войната, с някакъв Марс или Перун. Но не и със смирения Проповедник от Галилея, изрекъл: „Който меч вдига, от меч умира“.

Всички измерения на този храм – на височина и ширина, отразяват по дати войните, дори църковните входове там са изработени от трофейни оръжия. Храмът е боядисан в цвят каки, високите куполи на кулите напомнят за балистични ракети, готови да сразят врага във всеки край на света. Още при първоначалния проект беше ясно доколко всичко това е несъвместимо с православната традиция, с християнството. Но действащ в рамките на „държавническата парадигма“ и сам обладан от „култа към Великата победа“, патриарх Кирил в аванс благослови всички символически експерименти за превръщането на християнството в религия на войната чрез образа на гигантския арт-обект в парка „Патриот“.

Може би подобни експерименти биха имали правото на съществуване, ако не ставаше дума за игра с истински светини – Евхаристията, мощите на светиите, автентичните икони, обрамчени със звезди, сърпове и чукове – символи на богоборчеството. С този наистина се изпълни предупреждението на апостол Павел за Христос и Велиар. /Предупреждение относно езичниците – /Коринтяни, 14: Не ставайте неподходящи партньори с невярващи, защото каква връзка могат да имат праведността и беззаконието? Или какво общение да съществува между светлината и мрака? 15: И как могат да постигнат съгласие Христос и Велиар? Или какво има да споделя вярващият с невярващия? 16: И могат ли Божият храм и идолите да бъдат на едно и също място?“, бел.ред./.

Апотеоз на новата религия в Русия станаха мозайките, призвани да увековечат в литургичното пространство на Църквата Владимир Путин, Сергей Шойгу, Вячеслав Володин, Валентина Матвиенко, Николай Патрушев и всички, просияли с тях. Новият рояк нови светии в постправославна и постатеистична Русия.

Мега-храмът на руските въоръжени сили в цвят каки. Снимка: hram.mil.ru

Забележително е, че за патриарх Кирил и йерархията му, съгласна винаги с вяра и истина да обслужи всеки каприз на властта, място по мозайките не се е намерило.

Център на новата религия ще стане не литургията, макар и скопена от компромиси с неправдите, а военният парад, явяването на Путин пред народа, посланията пред Федералното събрание, изстрелването на ракети и прочие сакрални обреди от руско-съветското месианство.

Разбира се, на съседната фреска се е намерило място за великия Сталин с пълководците му, много от които открито са хулили Бога и са изповядвали атеизъм. А за срещата на Сталин с тримата митрополити, положили началото на битието на съвременната РПЦ и Московската патриаршия, място не е отделено. Този сюжет явно е признат за твърде дребен и остарял за новата религия.

Накрая, иконостасът е увенчан от група екзалтирани жени на фона на думите „Крим наш!“. Вероятно тази фраза е призвана да замени също толкова лаконичното „Има Бог!“.

Може да ни възразят, че някога по фреските са изобразявали исторически личности, дори не канонизирани. Това е вярно, но те не са били централни персонажи, а са ги изобразявали като фон на различни свещени събития. Например, благословения от преподобния Сергий Дмитрий Донский.
През 20-ия век в новите гръцки храмове започнаха да се появяват „комерсиални“ фрески, изобразяващи меценати и спонсори, дарители. Руското благочестие не е доживяло подобно нещо. И в главния храм на Въоръжените сили общият замисъл и смисъл на иконографията очевидно е друг – не църквата благодари или благославя някого тук.

Тук църквата изобщо не се вижда, а политическите ръководители на министерството на отбраната конструират необходимия си култ, оформяйки замисленото като православен храм в твърде скъп армейски дворец на културата. Не и нещо повече от това.
А може би ние напразно се възмущаваме и всичко това е логично?

В историческите мащаби 75 години след края на войната са много малък срок. Победата и прочие съветски достижения ставаха в условията на държавния атеизъм, в съветското общество вярващите бяха явление на маргинали и често подлагани на гонения. Има някакви опити за религиозно възраждане на Русия, траяли едва 30 години, а и да ги признаеш за напълно успешни е сложно. Патриарх Кирил е по-скоро дразнител за общественото мнение, политик и бизнесмен, отколкото духовен пастир на заблудения народ. Неговото мълчание и безсилие по време на пандемията са своеобразен мистичен знак.
Колкото и печално да е за вярващите хора, те признават, че не православието и не религията са обединяващият фактор за руското общество.
Така, че може би само този храм, честно казано, е построен в Руската федерация за последните години? Затова ли е така страшно да го погледнеш?
Вярно е, има още един въпрос. Къде ще се дянат фреските с Путин-Шойгу-Матвиенко и подобните им гении в човечеството, когато тяхната епоха приключи? Ще бъдат изнесени заедно с храма? Или оставени за назидание на потомците като Пантеон на националния позор?

***От самото начало този проект е изтъкан от противоречия – религиозни, юридически, символни, които преди завършването му получиха и икономическо изражение. Въпреки обещанията на министерството на отбраната, набирането на необходимата за изграждането на храма сума само от дарения не се получава. Сега малко преди освещаването му недостигащата сума /близо 3 от общо 6 млрд. рубли/ е отделена от бюджета на Москва и Московска област. Федералният бюджет за отбрана, който в Русия е засекретен, не стои встрани от проблема. Той заделя 318 млн.рубли за „продукт с религиозно предназначение“ за храма. Какъв – не се уточнява, в договора са посочени само някакви „изделия от гипс“, ролята на които в богослужението е непонятна. Преди това министерството на отбраната закупи икони, мозайка и мебели. Всичко това е от парите, които парламент и президент разпореждаха за въоръжение и оборудване на армията.

Руското законодателство обаче забранява създаването и дейността на религиозни организации във въоръжените сили. Разбира се, армията не се формира на конфесионален принцип, в нея служат огромен брой мюсюлмани, протестанти, малко будисти и юдаисти, както и съзнателни и стихийни атеисти. Как тогава, от гледна точка на закона и здравия смисъл, да се обясни, че в тази светска армия на светската държава вече ще има православен „главен храм“, а няма да има „главна джамия“, „главна синагога“ или някакво „централно червено ъгълче“ за атеистите?

Автор: Александър Солдатов, „Новая газета“

Превод: Екип Биволъ

Руското издание „Новая газета“ е част от Международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, част от който е и сайтът Биволъ.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.