Карантината в Русия: от какво се страхуват алкохолиците Mind the horns!

За алкохолиците сега е много по-трудно, отколкото за останалите. И то не, защото е невъзможно да се купи концентрат или че нямат пари. Магазините са отворени, пий, залей се, ако щеш. А пари за алкохол се намират отнякъде дори в най-безнадеждното време. Няма пари за храна, за дрехи, няма за наема, но за водка винаги стигат. Копейка по копейка, без ресто.

„Трябва строго да си даваш сметка защо да не пиеш“, писа класикът на алкохолната митология Владимир Шинкарьов. А причини да пиеш и, значи, да умреш от запой, язва, сърдечен пристъп, отравяне или от същия този коронавирус – има ги в пъти повече.

Причина 1 – паниката

Алкохоликът се страхува много. Пандемията и за обикновения човек е стрес, а за алкохолика стресът е двоен. Неговите нерви са изопнати. Депресии, паник-атаки, истерика – всичко това е нормално. Страховете и така са много – губиш паспорта си, ключовете, прибират те в полицията, пребиват те, падаш на улицата и измръзваш… Да изброяваме ли още? А сега цяла една пандемия.

Приятелят ми Витя взе да се паникьосва още през март. „Аз ще полудея. Аз няма да има с кого да пия. Ще изляза на улицата да се разходя след бутилка коняк и ще ме задържи патрул. И никога повече няма да ме пуснат“, казваше той. И пак: „Аз ще полудея!“.

Последните пъти ние с него пихме от различни бутилки, за да не се заразим. А преди пускахме една за групата, но сега всеки си купува отделна. Само ви се струва, че на пияния морето му е до коляно. Всъщност, най-малката опасност хвърля алкохолика в ужас.

Аз съм виждал странни неща. Гледал съм как пият през маската. После по нея остават мокри петна и по тях е лесно да разпознаеш пиещия.

Виждал съм как с коняк дезинфекцират ръцете си. Това за алкохолика е ненормално. Иначе, в нормална ситуация ние треперим за всяка капка.

Паркът, където пиехме ние, е затворен. Докато още можеше, ние кръжахме из района. Пиехме и разговаряхме. Някой ще каже, това са глезотии, прищевки. Не, това е необходимост. Когато човек има паническа атака, той се нуждае от разходка и общуване, иначе ужасът ще се стовари върху него. Да пие също е необходимо. Представете си, че вас са ви лишили от храна или сън. Водката за алкохолика е също такава базова потребност. Без нея той не може да живее.

Той /Витя/ се паникьосва седмица и после реши да избяга. Купи цял багажник водка, още пет дни пи, а при петия опит все пак успя да замине, упорит човек. Сега е на село, разхожда се активно, пие умерено и видът му, съдейки по снимките, е щастлив. Поради някаква причина лицата на всички, успели да заминат, са щастливи. И някакво недоумение – как по-рано не съм се сетил?

На Витя му провървя. Това e рядък случай, когато коронавирусът спаси човека. Точно тук той /вирусът/ издъхна.

Причина 2 – коронавирусът

Прозаикът Сечин написа във фейсбука си: „Събудих се. Сухота в устата. Кашлица. Температура. Тялото ме кърши. Това е махмурлук“.

Това наистина е махмурлук, а не COVID, но симптомите си приличат, има от какво да се плашиш.

Алкохолиците са много мнителни. Те ревностно следят здравето си, онова, което е останало от него. Някои даже се отказват от бутилката. Временно. Логиката тук е следната: не пий, за да пиеш. Не пиеш, затова после отново пиеш. Всичко е подчинено на една цел.

Но страховете са оправдани – алкохолиците са в рисковата група, при това в първите й редове. Вирусът поразява хората със слаб имунитет, а аз още не съм виждал алкохолик със силен имунитет. При всеки 3-и или 4-и починал от вируса сред съпътстващите заболявания са панкреатит, възпаление на подстомашната жлеза. Типичната болест за алкохолика. От нея масово са умирали преди всяка пандемия, а сега шансовете се увеличиха многократно.

Слухът за това, че водката представлява антивирусно средство е всъщност само слух, колкото и да ласкае самолюбието на алкохолика, и да доказва, че той е умният, а всички непиещи наоколо са глупаци. Да, действително се счита, че вирусите умират при температура над 60 градуса. Но, първо, за това е нужно нещо по-силно от водката. А, второ, защо да пиеш? Просто трябва да изплакнеш гърлото.

Вече ми разказваха за антивирусна настойка, препоръчана в интернет от някакви митични белоруси. Рецептата е проста: разрязваме глава чесън и я пускаме в бутилката с водката. Полезно ли е това? Като профилактика – напълно възможно. Но само 50 грама на ден. Изобщо не е задължително да се изпият две шишета.

Причина 3 – структура на потреблението

Въпреки статистиката /ръст на продажбите с 31% в сравнение със същия период на 2019 г./ в магазин „Ароматен свят“ е пусто. Алкохолици спазват дистанцията, дисциплинирано чакат до касата, говорят тихо.

Така се държат в църква.

„Наистина много взеха да пият, станаха повече, но само тези, които действително пият. Има и случайни купувачи.“, казва продавачът. Край магазина са два големи университета – Руски държавен университет за хуманитарни науки /РГГУ/ и Менделеевският. Допреди карантината тук се тълпяха студентите. Купуваха бира, енергийни напитки и прочее щуротии. Вдигаха врява, псуваха, нарушаваха атмосферата на сериозното учреждение. Сега висшите училища са затворени, няма студенти и всичко си дойде на местата. На тези, които идват тук, не им до шеги. Едните внимателно четат етикета и мърдат устни. Ето коняк, ето ром, ето ликьор – с някакакъв замислен вид. Музеите също са затворени, а тук имаш възможност да се приобщиш към прекрасното. Другите грабват веднага и много. Защото не е известно кога ще можеш да се измъкнеш от вкъщи.
Най-добре да не показваш излишно носа си на улицата, дори с маска. Така, че дайте ми 5, не, 7 и тази от промоцията.

Преди такова количество би стигнало за дълго. Изпил си – излизаш и отиваш да купиш следващата. А сега пият веднага. Че какво, да стои ли? Алкохолът за алкохолика не е продукт за дълго хранене.

Оттук е и ръстът на продажбите. Кафенетата са затворени, а то там и никой особено не се е напивал – ще викнат полиция, скъпо излиза, трябва и до вкъщи да се добереш. Бутлегерите /места, където се продават спиртни напитки през нощта, в района имахме две/ прекъснаха пиратската си дейност. Снабдяваме се от магазинната мрежа. Като за последно. Никой не знае какво ще бъде по-нататък.

А какво може да бъде по-нататък?

Алкохолен колапс. Взрив на домашното насилие, пряко свързан с пиянството. Алкохолни смърти. В някои нарко-клиники вече има приток на пациенти – на нивото на новогодишните празници. Т.е. много висок.

Но и до клиниката трябва да стигнеш. Трябва да имаш и пари да заплатиш.

Как да се борим с това? В Забайкалието, например, въведоха сух режим. Той издържа точно четири дни. Защото това не е метод. Не трябва алкохолиците да бъдат считани за идиоти. Те този проблем ще го решат – с непоправими щети за личното си здраве, но непременно ще го решат. В Крим, в Оренбургската и Липецката области забраниха продажбата на наливна бира. Изобщо това е детско бърборене. Бира без водка означава пари на вятъра, но не чак дотолкова. Аз знам най-малко три начина да засилиш действието на водката, без да прибягваш до бирата. А народните рецепти за това са далеч повече.

Да събориш вълната на народния алкохолизъм може само по един начин – с нещо да ни ангажират всичките. Това е главната причина – сутринта няма да тръгваш за работа, затова и пием в такива огромни количества. Социалните спирачки излетяха. Никакви други задължения. А човек не е длъжен за нищо на себе си.

Затова пием в самота /което е много по-опасно, отколкото в компания/ или по интернет, за да не останем сами с бутилката. Съвременните средства позволяват на трима да пият отдалечено.

В Скайп направих конферентна връзка и – всичко е като в живота: наздравици, разговори, може с монитора да се чукнеш.

Понякога това изглежда така: на екрана две празни стаи. Двамата събутилници са под масата, извън обхвата на камерата. Мъчат се да станат и не могат.Но и това е все някакъв начин за общуване, което сега на всички ни не достига.

…Самият аз пия малко. По-малко, отколкото в мирно време. И рядко. Измислих си обяснение, ноу-хау, мога да го споделя с желаещите. За мен алкохолът е начин да сваля стреса, да понеса пренатоварването, да залича обида и неуспех. А всичко това са социални фактори, от които самоизолацията ме освободи. Как да отнеса тази мисъл до хората? Всичко е наред. Ние сме у дома. Ние се върнахме към себе си. Не трябва повече суетничене, подмазване дявол знае пред кого, унижение, оправдания, доказателства, че ти не си по-лош от другите. Ей сега ще настъпи истинският живот, а преди беше страшен съд. Звучи като тост, нали?

Автор: Ян Шенкман, „Новая газета“. Илюстрация Петр Саруханов, „Новая газета“

Превод: Екип на Биволъ

*** Предложихме ви една друга гледна точка – отвъд мрачната статистика на пандемията, но съвсем в „окото на бурята“. Руското издание „Новая газета“ е част от Международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, където е и сайтът Биволъ.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.