Повечето хора сигурно имат нужда от една или две банкови сметки. Според доклад предоставен на Международния журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) и на сръбския сайт за разследваща журналистика KRIK изглежда, че кметът на Белград Синиша Мали контролира над 45 банкови сметки.

Докладът на Сръбската служба за предотвратяване на пране на пари (APML) от ноември 2016 г. описва подозрителни сделки, включващи Мали, съпругата му и фирми, които е притежавал или за които е работил. Кметът е държал най-малко 42 сметки, регистрирани на негово име, на името на съпругата му и трите им непълнолетни деца, в някои от които е депозирал големи суми пари. Той е имал и пълномощно за три сметки регистрирани под други имена.

Произходът на изобличаващия доклад може да се проследи чрез по-ранен скандал разгорял се около Мали. Сръбската агенция за борба с корупцията започна разследване на кмета през 2015 г., веднага след като KRIK/OCCRP разкриха и съобщиха за участието му в покупката на 24 апартамента на българското Черноморие през 2012 г. и 2013 г.

Агенцията за борба с корупцията описа подозренията си за наличие на пране на пари от страна на Мали в документ, който след това беше изпратен на Върховната прокуратура в Белград заедно с доклада на Службата за предотвратяване на пране на пари, който беше поискан за нуждите на разследването.

Според Агенцията, Мали е боравил със суми, които далеч надхвърлят официалната му заплата, която възлиза на 107 000 динара (1 100 щатски долара) месечно. В един от случаите, според доклада на Службата за предотвратяване на пране на пари, той е получил в личната си банкова сметка повече от половин милион евро от офшорна компания под негов контрол благодарение на фалшива бизнес сделка, в която всъщност е купил компанията от себе си.

Обаче, след като получават докладите съдържащи доказателства за пране на пари от страна на Мали, прокурорите прекратяват случая, заявявайки, че не виждат никакви доказателства за престъпна дейност и следователно няма основание за започване на разследване. Решението им не предизвиква голяма изненада – през последните години в Сърбия не е имало нито един криминален процес срещу властен политик.

Въпреки опитите на нашите журналисти, Върховната прокуратура в Белград отказа да предостави на KRIK/OCCRP мотивите за решението си и доклада на Службата за предотвратяване на пране на пари. Независимо от това, журналистите получиха копие от друг източник, който не може да бъде назован, защото не са упълномощени за това.

Независимият одитор Любиша Станоевич, на когото журналистите дадоха възможност да се запознае със съдържанието на доклада, описва множеството сделки като класически случай на пране на пари.

„Няма съмнение за това,“ обясни Станоевич. „Службата за предотвратяване на пране на пари ясно посочва елементи на пране на пари. [На тази основа] прокуратурата би могла да извърши сериозно разследване.“

Няма отърване от него

Синиша Мали става кмет на Белград през април 2014 г. След като KRIK и OCCRP публикуваха редица репортажи, които разкриха участието му в корупционни сделки (включително българските апартаменти и интервю с бившата му съпруга, която предостави допълнителна информация), за миг изглеждаше, че с политическата му кариера е свършено. Сръбският президент Александър Вучич обеща на обществеността, че ще уволни опозорения кмет най-късно през лятото на 2017 г..

Белград е все още в очакване. Вучич промени мнението си, заявявайки, че е дал обещанието в момент на слабост и че Синиша Мали е най-добрият кмет, който градът някога е имал.

Всъщност Мали може да остане наоколо за още известно време. Градът организира избори за членове на Общинския съвет на 4 март и партията, която спечели по-голямата част от 110-те места ще може да посочи своя избор за кмет.

Политическите анализатори очакват, че управляващата Сръбска прогресивна партия, която има мнозинство от 2014 г., вероятно ще спечели надпреварата. Синиша Мали е на трето място в списъка на кандидатите на партията за членове на общинския съвет, но партийното ръководство избягва да рекламира този факт.

Всъщност предизборната кампания на управляващата партия на пръв поглед сякаш включва всеки възможен кандидат, но не и Мали. Първото име в списъка е на Зоран Радойчич, лекар в престижната детска клиника „Тиршова“ в центъра на Белград. Втора е балерината Ая Юнг.

Водещият кандидат в бюлетината на спечелилата партия обикновено става кмет. На теория Синиша Мали е чак трети, но на практика той може и да извади късмет, защото както Радойчич, така и Юнг открито казаха в интервюта пред сръбските медии, че нямат желание за кариера в политиката. Както казва Радойчич, той не би се отказал от настоящата си работа заради нещо друго.

Включването в надпреварата от страна на Сръбската прогресивна партия на такива прочути обществени фигури, които обаче нямат желание за политическа кариера, кара наблюдателите да подозират, че тя организира оставането на Мали като кмет за още един мандат. Има логика в този подход – участието на Мали в спорни проекти, като застрояването на белградския бряг с жилища и офиси (Belgrade Waterfront) и неговите предполагаеми корупционни скандали го направиха силно непопулярен сред много от жителите на столицата.

Политическият анализатор Цвижетин Миливоевич твърди, че избирателната система в Сърбия, в която гражданите гласуват за списък от кандидати, а не за индивидуален кандидат, дава възможност на управляващата партия Сръбска прогресивна партия да покрие следите си.

„Не е нужно да поставите лицето, което всъщност ще ръководи администрацията на града като кандидат за поста, може да го скриете зад група общински съветници,“ каза Миливоевич в интервю за партньора на OCCRP, KRIK. „Точно сега, Мали не е фаворит, той е скрит зад безпартийните хора.“

„Ако гражданите гласуваха пряко [за кмет], тогава Синиша Мали със сигурност нямаше да бъде кмет,“ продължава Миливоевич. „Но ако Сръбската прогресивна партия има мнозинство в [общинския] съвет, те могат да поставят Мали за кмет и никой вече няма да има нужда да пита гражданите.“

Важни връзки

Гражданите на Белград може би скоро сами ще започнат да си задават въпроси, тъй като последният мандат на Мали изглежда доста доходоносен. Почти половината от 45-те банкови сметки, описани в доклада на Службата за предотвратяване на пране на пари, са били открити на негово име, докато други за записани на името на съпругата му, на други хора или фирми. За последните той има пълномощно да контролира сметките при неясни обстоятелства.

Сметките, за които Мали има пълномощно са свързани с компании и хора, с които е имал отношения в миналото.

Една такава лична сметка е била открита на името на белградския архитект Боско Урошевич. Тъй като Мали има пълномощно за сметката, той би могъл свободно да извършва плащания и тегления, макар че за този случай докладът не включва информация за каквито и да било сделки.

(Сметката се намира в банка Теленор, което показва, че би трябвало да е била открита след като Мали става кмет, тъй като банката отворя врати в Сърбия чак през септември 2014 г., шест месеца след като той встъпва в длъжност).

Малко е вероятно връзката между Мали и Урошевич да е случайна. Нашите журналисти установиха, че двамата мъже имат общ бизнес партньор – международната строителна компания GTC, която понастоящем изгражда търговски център в Белград на стойност 100 милиона евро.

Репортерите на КРИК направиха опит да се свържат с Урошевич чрез компанията му, но служителите там отговориха, че архитектът никога не дава интервюта за медиите и няма да го направи и сега.

Докладът на Службата за предотвратяване на пране на пари разкрива връзката на Мали и с друг виден сръбски бизнесмен, Слободан Вучичевич. Според доклада, кметът има пълномощно по банковата сметка на Минел елво (Minel elvo), компания собственост на Вучичевич.

Търговските регистри показват, че Мали е бил в борда на директорите на дружеството, когато Вучичевич го придобива през ноември 2008 г. и е останал в него още пет месеца след това. Той има същата роля и в редица други компании на Вучичевич. Мали е бил и в борда на телевизия B92 като представител на Вучичевич, който беше съсобственик на влиятелния сръбски телевизионен канал.

Опитите на нашите журналисти да се свържат с Вучичевич за коментар за отношенията му с Мали бяха неуспешни.

Странни продажби

Докладът на Службата за предотвратяване на пране на пари показва, че Мали е имал контрол и над банковата сметка на Термотехна (Thermotehna), малка компания за климатизация, която преди това е била собственост на двама бизнесмени – Милош Джачич и Ранко Иванович. През август 2008 г. Мали депозира 1,1 милиона динара (около 23 000 щатски долара) в сметката им в брой, което Агенцията отбелязва като подозрителна сделка, вероятно поради необичайно големия й размер.

И двамата бизнесмени казаха пред OCCRP/KRIK, че не знаят, че Мали е имал пълномощно за сметката им, като добавиха, че парите, които е платил на компанията им са за гараж в луксозния белградски жилищен комплекс „Оаза“ (Oaza), който е купил от тях. Те не можаха да обяснят защо тази сделка би изисквала такова необичайно споразумение.

„Нашата компания инсталираше климатици [в „Оаза“], и този гараж ни беше даден като компенсация. След това го продадохме. Това беше най-чистата сделка!“, обясни Иванович. Журналистите поискаха да видят договор, в който се посочва как бизнесменът е придобил гаража, но той така и не предостави такъв договор.

Самият Мали е купил два апартамента в този престижен жилищен район близо до центъра на Белград, които са прехвърлени на съпругата му след развода.

Както обясни пред репортери на КРИК в интервю от миналата година, той притежава и трети апартамент в същия район, но не е регистриран като официален собственик.

„Тези хора пазят парите на някой друг,“ казва независимият одитор Любиша Станоевич, коментирайки пълномощията на Мали по банковите сметки. „Просто казано, ако [властите] търсят произхода на някаква собственост, прехвърляте парите – 20% тук, 30% там, 50% на друго място. И, разбира се, прехвърляте определена сума на ваш добър приятел – сега те са негови, а не ваши. Това е прикрита форма на пране на пари, защото приятелят няма да каже „това не са моите пари“ и начинът, по който се отървавате от тези пари остава незабелязан.“

Забрави за динарите

Докладът на Службата за предотвратяване на пране на пари изобилства с други примери за подозрителни сделки. На 15 ноември 2012 г. Синиша Мали пристига в клон на банката Хипо Алпе Адриа (Hypo Alpe Adria) в Белград и депозира в сметката си в брой 47 000 евро с неизвестен произход. Депозитът е направен шест месеца след като Сръбската прогресивна партия на Александър Вучич печели парламентарните избори в Сърбия. Три месеца след тази сделка, Мали е назначен за икономически съветник на Вучич и остава на този пост докато стане кмет.

Други съмнителни плащания са правени по сметката на бившата съпруга на Синиша Мали, Мария – както преди, така и след като той става кмет. В доклада си Агенцията за предотвратяване на пране на пари разкрива, че между средата на 2006 г. и ноември 2013 г. Мария Мали е депозирала общо 125 000 евро (165 000 щатски долара) в личната си банкова сметка в брой.

Сръбската агенция за борба с корупцията изчислява, че към средата на 2015 г. в нейната сметка е имало около 95 000 евро (113 500 щатски долара), повече, отколкото би могла да спечели по законен начин.

В интервю с журналисти от КРИК от февруари миналата година, Мария Мали твърди, че несъответствието се дължи на факта, че нейният съпруг Синиша й е дал 95 000 евро в брой без да й каже откъде са дошли. Следвайки инструкциите му, Мария впоследствие депозирала парите в личната си сметка и по думите й ги изразходвала „за семейни нужди“.

Когато Сръбската агенция за борба с корупцията забелязва транзакцията, Мария Мали обяснява, че бившият й съпруг я е накарал да направи невярно изявление пред агенцията за предотвратяване на пране на пари, че е наследила тези пари в брой след смъртта на баща си. Според Агенцията няма доказателство за такова наследство. Мария казва, че тогавашният й съпруг я е убедил да даде това изявление, като посочил като причина благосъстоянието на децата й.

„Отидох в офиса на Синиша и му казах: „Не прави това“, но той ми обясни колко важни са тези депозити за децата. Да, [имах нужда да го направя], за да защитя децата. На първо място аз съм майка,“ каза тя в интервюто от февруари.

След яростна конфронтация, в която Синиша физически заплашва Мария, двойката се развежда.

Според доклада на Службата за предотвратяване на пране на пари, Мали и съпругата му са депозирали общо около 25 000 евро (29 800 щатски долара) в банкови сметки открити на името на трите им непълнолетни деца.

В доклада си Службата посочва няколко съмнителни сделки за около 40 500 евро (55 000 щатски долара) между 2008 г. и 2013 г., направени по сметка на Оли Консултинг (Oli Consulting), компания създадена от Мали преди много години. Средствата са дошли от кухи фирми регистрирани на места, които често се използват за създаване на компании без реална дейност – Хонг Конг, Швейцария, България и Люксембург. Плащанията са описани като плащания за консултантски дейности, но докладът не посочва имената на компаниите, а журналистите ни не можаха да открият доказателства за действително извършена работа.

Най-голямата сделка и най-голямата въпросителна са от 2009 година.

На 9 септември Синиша Мали получава 525 000 евро (757 000 щатски долара) от швейцарска банкова сметка собственост на компанията Алесио Инвестмънт (Alessio Investment), регистрирана на британските Вирджински острови.

Официално сделката е записана като плащане за Ферди Дженетикс (Ferdi Genetics), компания, която Мали е продал на Алесио. Но, журналистите от KRIK/OCCRP откриха, че директор на Алесио Инвестмънт всъщност е самият Синиша Мали. По същество Мали е платил за компанията на себе си.

Както показва докладът на Службата за предотвратяване на пране на пари, служител от сръбския клон на банка Хипо Алпе Адриа, където се е намирала сметката, е стигнал до същото заключение. Докато работи по сделката, и в момента в който забелязва, че компанията няма почти никаква стойност и не оправдава такава висока цена, банковият служител бива обзет от съмнения.

„Според финансовите отчети Ферди Дженетикс е класифицирана като малък бизнес със само един служител и почти никакви финанси,“ заявява служителят в доклад, който е изпратил до Службата за предотвратяване на пране на пари.

Произходът на тези 525 000 евро остава неясен. Службата обаче е успяла да установи как са изразходвани – Мали използва част от парите от тази сделка за да изплати банков заем, който е теглил при покупката на апартаменти и четири гаража в луксозния комплекс „Оаза“ в Белград.

Мали използва тези средства и за закупуване на апартамент в морския курорт Свети Никола в България. Курортното жилище на кмета струва 93 000 евро (134 000 щатски долара) и има изглед към Черно море и към 24 подобни луксозни апартамента, които той е придобил в друг скандал и друга история.

„Всяка сметка съдържа малко [пари] и какво? Не са толкова много. Това са парите на някой друг – просто подарък за мой приятел!“ Но ако съберете всички тези суми заедно и, ако те са свързани с един човек, те придобиват огромни размери. Това очевидно е метод за прикриване на пране на пари, и то много ефективен метод, тъй като не води до едно определено лице, а до много повече компании или хора,“ заключава одиторът Станоевич.

Докато Белград се готви за нови избори, пред Службата за предотвратяване на пране на пари и Агенцията за борба с корупцията остават многобройни въпроси, които още чакат отговор, може би по-многобройни дори и от банковите сметки на Синиша Мали.

Превод от английски: Мария Гинева

Разследването в сръбския разследващ портал Krik.rs тук.

Легенда към заглавната снимка: Мандатът на Синиша Мали, настоящият (и вероятно бъдещ) кмет на Белград, изглежда доходоносен. Снимка OCCRP. Някои права запазени.

 

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

This post is also available in: Russian