Мисля си… Mind the horns!

Траурното шествие за Яна. Снимка: Асен Тонов

Поредната трагична новина ме подтикна да напиша следния текст. Всъщност това са само хаотични и афектирани размишления. Дори съм склонна да беснея в знак на протест. Но защо? Кой може да ме чуе? Кой се интересува да чуе? Интерес- какво е това? И в какво се е превърнал? Кой го уважава? Помислете, моля ви, от какво се интересувате? Ами подрастващите- те от какво се впечатляват? От това да отидат на „мега якия купон” и да се наливат до сутринта? От това да правят див секс, където им падне и с когото им падне? От това да се друсат до припадък и да се боцкат докато умрат? От това да се радват на безхаберието и да ги мързи да дишате дори? От това да се съюзяват с простотията и да я насърчават? От това да живеят сред убийци и самите те да се превръщат в такива? От какво?

Не мога да обърна гръб на поредното нелепо, зверско, нечовешко и безскрупулно убийство. И то къде? Къде? В обичаната Борисова градина. Там, където ви е мило да прекарвате свободното си време. Там, където разхождате децата си и те порастват. Там, където си мислите, че всичко е божествено и спокойно, и усмихнато, и истинско. Точно там- близо до красивото езеро с лилиите, скрита зад храста, гола и посиняла, увехнала завинаги млада жена. Да, точно така. В разцвета на младостта си. Изнасилена и удушена. И колко срамно за тялото и- чисто гола само, с едни маратонки. С какво едно 28-годишно момиче е заслужило подобна съдба? Не мога и не искам повече да мисля по въпроса, защото стигам до най-пустото пространство в мислите си и въпросите ми остават завинаги там. Уморих се да търся отговора на това злочестие. Нима преди години не убиха момче в същата тази градина? Нима не пребиха до смърт друго, което е било считано от шайка „нечовеци” за „гей”, както писаха? Колко още ще намерят смъртта си там по най-жестокия начин?

Как реагират медиите в този случай? Пишат нелепости и говорят глупости, за да имат сензация. Нима това не са хората, които трябва да ни помагат и да застават зад нас в подобни случаи? Срамувам се от колегите си, защото са станали долни протежета на властта и нещастни куклички на корупцията и парите и безчувствени отразители на нещастията. Това, което ме подтиква да пиша толкова силни думи, е безумно. Без да са проверили правилно фактите, оскверняват паметта на момичето. И не мога да се примиря с факта, че последните думи за нея са, че е имала проблем с алкохола, че хората казали, че май се дрогира и тем подобни. Разберете, каквото и да е правила, както и да е живяла- всичко е тежало на нейните рамене. Тя е избрала пътя си и не е занимавала никого с личния си живот. Какъвто и да е бил той, тя не е заслужила да бъде ужасно изнасилена и удушена насред нищото. Никой не трябва да има подобен завършек на живота си. Защо сме създадени? Нима братоубийството е това, което ни дърпа като магнит днес? Не мога да разбера защо трябва да се самоунищожаваме. И що за човек е този, който причинява страдание на друг? И кой му дава такова право? И защо всичко е безкрайно несправедливо? Убиецът изчезва, полицията не може да го намери, случаят се закрива и забравя, а семейството и близките на момичето остават живи смъртници завинаги? Не, не е по-болезнена естествената смърт от тази. Не може да се живее с мислите, че детето ти, сестра ти, брат ти, майка ти, баща ти и кой ли още не, са си отишли заради болното съзнание на някой извратен, пиян, дрогиран и т.н. психопат. Това е случай, който се запечатва в съзнанието и терзае съществуването.

А замисляли ли сте се кое превръща човека в убиец? Удоволствие ли изпитва, докато вижда чуждата болка, докато чува стенанията и последните отчаяни призиви за живот? Що за съвест може да има такова същество, което дори не заслужава призванието „човек”? Защото човекът има висши качества като доброта, състрадание, нужда да помага и т.н. А убиецът има нужда да се забавлява с измъчването. Все едно дяволът съществува и отмъщава на божественото. Все едно той се е вселил в телата и контролира действията им. Все едно той се наслаждава на случващото се и не иска да спре, докато не спре борбата за спасение. Както установявате, търся причини във всичко около мен.

Защо сме наказани с това да допускаме злото да ни управлява? И по-важното е, защо не се противопоставяме, а го приемаме като нещо нормално. Защо не го отблъскваме и не го мразим? Да, нека го мразим за това, че ни кара да вършим дяволски престъпления. Колко още ще слушаме трагични новини и ще четем на първа страница трагични публикации? И аз ли си внушавам, или убийците станаха все по-нагли, направо безочливи в действията си? Няма да се учудя, ако след няколко години някой пиян изрод, или надрусан наркоман, или просто психясал психопат, реши, че трябва да ме убие на улицата посред бял ден, защото например не харесва походката ми или цвета на косата ми. АБСУРДНО Е всичко, което се случва в страната ни. И още по-абсурдно е, че го приветстваме спокойно. И най-абсурдното е, че отразителите на събитията, тоест журналистите, говорят по инерция, а милите ни разследващи органи си заключват папките в мръсния шкаф и забравят за случая. И също толкова абсурдно е, че този убиец ще се измъкне безнаказано и ще продължи да убива и да се наслаждава на действията си.

Изводът от всичко е, че е най-добре да се затворим завинаги в къщите си и никога да не се показваме пред света, защото не се знае кой ни дебне, за да ни изнасили и удуши. И майките да държат децата си далеч от паркове и градинки, въобще далеч от всичко, което ги заобикаля. Съвсем скоро държавата ще се превърне в убежище за убийци и в лобно място на много млади и невинни хора, а медиите ще оскверняват до последно паметта им. За себе си знам, че искам да се махна от всичко и да се слея по възможност с планината, защото животните имат инстинкти и трябва да оцеляват, убивайки се, защото в природата оцелява най-силният, но ние, ние се унищожаваме доброволно. И какво постигаме? Моля някой да се опита да отговори на поне един от въпросите ми, за да знам, че не само аз си блъскам главата и страдам за един погубен живот.

Със сълзи на очи…

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.