Ако с патриотични или икономически мотиви сте избрали да прекарате Великденските празници в района на Южното Черноморие, вместо на Северното Средиземноморие в Гърция, предлагаме Ви да разнообразите почивката като посетите няколко забележителности, символизиращи “опраскването” на българския преход и заграбването на най-ценните български ресурси от политическата мафия. Маршрутът отнема около час и половина по вода и три часа по суша.

Ако времето и финансите го позволяват, препоръчваме да се насочите към лодките за разходка на кея до обновената Морска гара в Бургас. Като по-икономичен вариант можете да потърсите рибарска лодка в незаконното Рибарско селище известно като Ченгене Скале. Дотам обаче трябва да идете с кола или автобус. Разходката по-вода, която минава по южната дъга на Бургаския залив е романтична и живописна. Излизайки от порта се насочете към Крайморие. Преди да стигнете този приморски квартал на Бургас ще минете през една прекрасна крайморска местност около близкия нос Форос. Там ще видите няколко дискретни плажа, гушещи се под красиви зелени поляни. Поляните са приватизирани в началото на новия век с измамни сделки, корупция и насилие. В момента са собственост на фирми на адв. Тодор Батков (представител на израелско-руския бизнесмен Майкъл Чорни). Биволъ разполага с цялата документация по тази скандална афера, която до момента стои скрита от общественото внимание и не е ставала обект за разследване по същество. Батков преди 10 г. обяви, че смята да строи супер селище на брега на морето и дори откри акцията в съвместна пресконференция с тогавашния несменяем червен кмет на Бургас Йоан Костадинов. При тази перфектна локация е удивително, че до момента този бряг не е бетониран като Меден Рудник, но обяснението е тривиално: Батков фалира и няма пари да строи.

Див плаж до Крайморие

Подминаваме Крайморие с неговия концесиониран плаж и няколкостотин метра след последните къщи ще видите не особено елегантна постройка, приличаща на хангар. Хангарът обаче е истински паметник на мутренската култура. В него се е помещавала незаконна фабрика за цигари разбита от БОП през 1995 г. (виж тук). Собственици на фабриката са съдружниците в “Тео Интернационал”: настоящият премиер Бойко Борисов, бившата му половинка Цветелина Бориславова, Румен Николов – Пашата, Ангел Бончев и един от местните олигарси на “прехода” – Емил Райков, който все още е издирван като кредитен милионер.

teo

Ударът на данъчни и бопаджии лишава от препитание половината баби в Крайморие, които пакетират готовата продукция. Случаят обаче е потулен от бургаската полиция, а тогавашният шеф, който предупреждава мутрите за готвената акция, за да демонтират машините в цеха, е издигнат за шеф на РДВР по времето на Гл. Секретар Борисов, а след пенсионирането си е изтеглен на ръководна работа в ИПОН Бургас, която охранява ЛукОЙЛ. През 1996 г. Бойко Борисов и Пашата продават фирмата на тимаджията Иво Каменов. Машините са изнесени по документи с кораб за чужбина, но всъщност заминават за Североизточна България, където продължават да работят за бизнеса на други чорбаджии. И до днес обаче в халетата, които днес са гараж на таксиджийска фирма, има остатъци от тютюна и опаковките, които са били складирани там.

Дописка за нелегалната фабрика и операцията на бопаджиите във в. Стандарт.

Халето с незаконната фабрика за цигари на Бойко Борисов и Пашата.

Следващата забележителност по маршрута е Рибарското селище “Ченгене скале” и неговите незаконни тузарски къщи. Някои от тях бяха срутени при кампанийна акция по-миналата година и техните останки загрозяват пейзажа, защото никой не е помислил за почистване, извозване и рекултивация. Историята на тези незаконни постройки е христоматийна. През 90-те г. известни бургаски мутри “продават” държавните земи на богаташи и големци, които започват да строят без разрешителни. Публична тайна беше, че всеки може да иде да си загради по свое усмотрение държавна или общинска гора, да я изсече и да си построи каквато си иска постройка без никакво разрешение, съгласовки и т.н. Този абсолютно мафиотски процес се протектираше от държавните и общински власти, които вземаха своя пай от таксите за спокойствие, плащани от желаещите да изперат определени суми пари в криминалното селище. Разрешителни няма и как да се извадят, защото по документи апетитните имоти там все още са публични. Повечето парцели се водят горски фонд или паркова територия. Така се сформира стихийно цяло вилно селище без нито една законна постройка. Отличават се се много добре и скромните рибарски хижи, които са като извадени от бразилски бидонвил и несъразмерно луксозните палати до тях. Парадоксът е, че протестиращите срещу разрушаването бедни рибари всъщност защитават без да осъзнават и интересите на бандитите, самонастанили се на обществените терени и превърнали бившето Рибарско селище в мафиотски вертеп (виж тук).

Селището “Ченгене скеле”

Веднага след Ченгене скале минаваме покрай границата с Руската федерация. Навлизаме в акваторията на нефтения терминал Росенец, отдаден на концесия за 35 години на Лукойл. От морето не се вижда масивната двойна ограда с бодлива тел и видеонаблюдение на всеки 50 м, с която е ограден този руски анклав, в който не стъпват български митничари и полицаи (виж тук).  Въоръжената охрана е на фирмата Лукома, чието седалище е в Москва (виж тук). Концесията е решена от първото правителство на Бойко Борисов, за да носи уж икономически ползи, но проверка на Биволъ по ЗДОИ установи (виж тук), че получените концесионни такси не надвишават пристанищните такси заплащани от Лукойл докато пристанището беше държавно. Сами по себе си тези пристанищни такси бяха повече от символични и може да се каже, че ЛукОЙЛ ползваше и ползва на практика даром държавното пристанище от 1999 г. до днес. Един факт, който е особено показателен за всички български правителства през тови период.

Сега правителството Борисов 2 подготвя промяна в Закона за концесиите, за да ги направи вечни. Хващаме се на бас, че ако това мине, първата вечна концесия ще бъде за Лукойл.

Руският анклав “Росенец”

След като се насладите на изящните бели цистерни с логото на ЛукОЙЛ и огромните танкери с руски нефт, които чакат ред за разтоварване, помолете капитана да вземе курс към остров “Света Анастасия”. Веднага след вълнолома на нефтения терминал пред вас ще се открие с цялото си великолепие новия сарай на Ахмед Доган – триетажен палат с кула в средата изникнал на самия нос “Чукалята” и неговата южна част. Пред него има и ажурна ротонда за сладки раздумки на открито под морския бриз. Приближете се без страх до кея на малкото пристанище там. Акваторията все още е държавна територия и пристанището също. Можете дори да слезете на кея и да се разходите по малкия плаж, който е изключителна държавна собственост. Охраната е твърде любезна и дори може да ви позволи да минете по пътечката, която свързва пристанището с плажа. Така ще се насладите и на статуята на русалка с големи тъжни очи (автор неустановен).

Малката русалка, пазителка на Сарая.

Историята на сарая е описана подробно в две разследвания на Биволъ (виж тук и тук). Вкратце става дума за около 300 дка земя, която е била държавна в едно от най-красивите кътчета южно от Бургас – парк Росенец или по старому “Отманлий”. Костов я дава на Лукойл при символичната “приватизация” на Нефтохим, след което Вальо Златев прави втора приватизия през контролирана офшорка за жълти стотинки. Накрая офшорката продава част от терените на бившия яхт клуб “Нефтохимик” на фирмата “Хермес Солар” свъзана с Доган. “Хермес Солар” тегли 18 милиона кредит от КТБ без изобщо да има намерение да го връща или да го влага в производство и започва да строи сарая по проект на арх. Калин Тихолов. Според запознати с досието, кредитът е теглен за нещо съвсем друго, а именно за строеж на фабрика за производство на фотоволтаични панели. Тук вероятно става въпрос за отклоняване на крупни средства или пране на десетки милиони, защото “Хермес Солар” неизбежно е на загуба от самото си основаване.

Първата копка е веднага след фалита на банката. Необслужваният кредит е покрит с директно префинансиране от ПИБ – новата банка на #КОЙ. Местната власт в Бургас издава за отрицателни срокове разрешителни за строеж и дори се отказва от собственост върху улицата, която води към сарая, за да отреже достъпа по суша. Всичко е било съгласувано, защото номенклатурният шеф на РИОСВ и общински съветник от ГЕРБ Бойчо Георгиев дори дава становище, че за масираният строеж не е необходима еко-оценка. И това при положение, че новият огромен палат попада в Защитена зона “Бакърлъка” /виж тук/, одобрена окончателно с решение на Министерски съвет в брой 107 на Държавен вестник от 2007 г. Зоната е по европейската директива за опазване на птиците и в нея е забранено изрично:

Становището на Бойчо Георгиев не е изненада, като се има предвид неговата повече от скандална активност по узаконяване бетонирането и застрояването на несебърските дюни, разкрити от Биволъ преди 4 г. в аферата “Дюнигейт”. Особено изненадващо и дори учудващо е пламенното тотално съдействие, дори отвъд границите на законността за строежа на сараите, свързани с Доган и Пеевски от кмета на Бургас и зам.председател на ГЕРБ Димитър Николов, чийто партиен и административен екип безпрепятствено узаконява строителното безобразие точно по време на правителството Орешарски – БСП-ДПС, срещу което уж ГЕРБ и Борисов протестираха!

Достъпът май обаче е възстановен, поне засега, след като Биволъ огласи безобразията и със случая номинално се зае и бургаската прокуратура.  За съжаление, без да разследва аферата по същество – незаконни строителни разрешения и вероятно пране на пари без ясен произход. Унищожението на природните дадености оставяме настрана, въпреки, че са фрапиращи.

Сараят откъм морето в цялото му великолепие.

Видимо е обаче, че кулата на сарая стърчи на 17 м. над земята, при позволени строителни параметри до 12 м. съгласно ЗУЧК. Според общинските архитекти, които са одобрили проекта на ДПС арх. Тихолов, това било декоративен елемент. Същият архитект е затворил пътя с бариера до приключване на строителните работи, които отдавна са приключили, но бургаският кмет е категоричен, че бариерата ще остане докато на палата му се издаде акт. 16. Това може да стане след неопределен срок в бъдещето.

Ако решите да посетите сарая по суша, излезте от главния път за Созопол на разклона за Ясна Поляна и следвайте пътя за Парк Росенец. Заобиколете руския анклав покрай мощната ограда опасана с охранителни камери. Не е зле да се вметне, че тази територия се пази стотици пъти по-добре от държавните граници на България, вероятно защото представлява на практика граница на друга държава /в случая Руската федерация/. След като свърши руският двоен кльон на разклона поемете надясно, а на следващото кръстовище наляво и отново ще стигнете до оградата на анклава. След малко обръщало поемете надясно по асфалтовия път. Ще стигнете до бариерата, която прегражда пътя на около 200 метра от зданието. Там паркирайте и продължете пеша. Не се отказвайте на бариерата, ако не Ви пускат. Настоявайте на правата си. Пътят е общински. Плажът и пристанището са държавни. Ако охраната говори друго, предупредете, че прокуратурата разследва незаконното ограничаване на достъпа и ще извикате полиция. Това ще проработи. Ако все пак не ви пуснат – извикайте полиция, но непременно чрез тел. 112, защото разговорите се архивират и се записват, т.е. може да се удостовери по неопровержим начин сигналът ви.

Мезонетите на Султана – “архитектурен елемент”

Но да се върнем на разходката с лодка. След като се насладите на “архитектурните елементи” на този сарайски венец на държавно-мафиотската симбиоза, продължете към остров Света Анастасия, където с европейски пари е реставриран бившият манастир. Островът, наречен по времето на комунистическата диктатура “Болшевик”, отново е туристическа атракция. По царско време той е бил нещо като българския “Алкатраз”, където са били затваряни политически затворници и терористи. Идеята не е лоша и може да бъде отново имплементирана. Представете си гореизброените държавни мъже заточени там при спартански условия за 10-15 години. Представете си ги как жално гледат всеки ден към необживяния луксозен сарай. Вероятно ще мечтаят пак и как да избягат в СССР, по примера на предшествениците си през 1923 г. Настроението Ви веднага ще стане празнично.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Екип на Биволъ

Екип на сайта за разследваща журналистика. Научете повече тук

Latest posts by Екип на Биволъ (see all)

• Шурейгейт:
  

  Зетят на Калин Стоянов се оказа рекетьор от НАП

  - 23 април 2024
• Нови разкрития за казуса с ДЛС Искър
  

  Синът на земеделския министър и Наско Сираков – на лов в “леговището” на Вълка

  - 10 април 2024
• Магистрати с имоти и сметки в чужбина
  

  В “Списъка на Рашков” са Адалберт Кръстев и бивша на Еврото

  - 21 март 2024

This post is also available in: English