Уикилийкс и предизвикателствата пред медиите Mind the horns!

Публикуването на американски дипломатически грами от Wikileaks и неговите партньори е безпрецедентна медийна акция в световен мащаб, шанс за медиите да си върнат позавехналата слава на обществен коректив. Фактът, че оригиналните текстове се публикуват и от самия Wikileaks ограничава възможностите за манипулация и медиен слугинаж, тъй като всеки може да съпостави текста написан от американския дипломат и неговото медийно отразяване. Публикуването на докладите и в сайта на Wikileaks е единствената “гаранция” за аудиторията, че текстовете са автентични, не са преиначени и анализите се основават на оригиналите.

За съжаление този подход среща и някои трудности. Не са малко медиите, които просто не спазват споразумението с организацията на Джулиън Асанж и след като публикуват грамите в своите сайтове не връщат информацията към Wikileaks, което пък поражда слухове и конспиративни теории.

На Балканите красноречив пример са Гърция и Румъния. И в двете страни водещи медии публикуваха десетки дипломатически грами преди повече от месец, но на страницата на Wikileaks няма следа от тях, поне до момента.

Самият Асанж твърди в интервю за Биволъ, че след края на “Кейбългейт” (Cablegate) всички грами ще бъдат публикувани, а редакциите в тях проверени. Това обаче е изключително трудоемкo и ще отнеме месеци, ако не и години. Да припомним, че 5 месеца след началото на “Кейбългейт” са публикувани едва 5% от всички дипломатически грами, с които Wikileaks разполага.

Освен, че става въпрос за обемна и сложна задача, в обработката на грамите от медиите се намесват и други фактори, като търговския интерес. Далеч по-изгодно е да се привлече вниманието с няколко скандални заглавия извадени от две-три грами, отколкото да се обработят и анализират съвестно десетки текстове по дадена тема. Ако това не се случи преди публикацията, шансът да се случи след отминаването на медийния интерес към темата, клони към нула.

Специфичен проблем е и отсъствието на качествени и пълни преводи от английски за публиката, която не чете езика на Шекспир. Осигуряването на читателя с бърз и лесен достъп до оригиналните текстове и техните преводи е своеобразен механизъм за самоконтрол на медията, която публикува интерпретациите и анализите на грамите.

Медии “под игото”

Достъпът до оригиналите и на роден език е още по-важен за обществата, които световните правозащитни организации дипломатично наричат “с ограничена медийна свобода”. Американските дипломати са много по-директни в оценките си: корумпирани и продажни медии се намират под контрола на корумпирани и продажни политици и на организираната престъпност.

Ето защо най-скандалните разкрития от българските грами, че има мафия в енергетиката, че се укриват ядрени инциденти, че сме подложени на брутален руски шантаж, че в армията цари корупция с обществените поръчки, от която се облагодетелстват висши военни и има съмнения дори за Президента – не стават заглавия на първа страница на вестниците, както в нормалните страни. Те се забутват на вътрешните страници, а най-неудобните текстове се цензурират.

Конкретен пример е в.”24 часа”, който оряза в материала за назначенията в армията най-скандалния пасаж за “мошеническите обществени поръчки”. Поставената в скоби от посланик Макълдауни фраза “(и вероятно се е възползвал от тях)” липсва в техния текст.

Медийното обслужване на властта се прояви и с акцента върху американските хвалби за кабинета Борисов в грама от поредицата за енергийните договори.

Други, много по-съществени текстове, като “Под игото – българската зависимост от руски нефт и газ“, така и не получиха заслуженото медийно покритие.

Тъй като публикациите на грамите за България са в самото начало, предстои да видим и други упражнения в гъвкавост и усукване, за да се прикрият доколкото е възможно нелицеприятните истини за олигархията и управляващата върхушка. Единствената противоотрова е максималната публичност и разпространението на оригиналните текстове в превод на български език.

Биволъ има амбицията, но не разполага със средства, за да преведе качествено на български всички публикувани грами. Ето защо разчитаме на помощ от нашите читатели и съмишленици, които могат да ни съдействат в тази кауза, или като преведат някоя от публикуваните грами, или със скромно парично дарение, с което ще финансират заплащането на професионални преводачи.

Така всеки може да “гласува с портфейла си“, или с времето си (което е пари), за да подкрепи новия модел на гражданска журналистика на прозрачност и информираност, започнат от Wikileaks и налаган от Биволъ в региона. Убедени сме, че това е най-силното оръжие срещу платеното от олигарси и властимащи “медийно иго”.

П.С. За координация на преводите, моля свържете се с редакцията на адрес contact@bivol.bg

English translation:

Wikileaks and the Challenges before the Media

Bivol launches a campaign to translate the Wikileaks cables concerning Bulgaria and the Balkans

The publishing of US diplomatic cables by Wikileaks and their partners is an unprecedented global media action; a chance for the media to recover their fading fame as a public corrective. The fact, the original texts are published by Wikileaks themselves limits the possibility of manipulation and media servitude, because everyone can compare the text as it is written by the respective American diplomat and its media presentation. The publishing of those reports by Wikileaks is the sole guarantee for the public the texts are authentic and not altered and the analyses are based on the originals.

Regretfully, this approach encounters some difficulties. There are quite a few media violating agreements with Julian Assange’s organization, since they do not return the information to Wikileaks after publishing the cables. This generates rumors and conspiracy theories.

On the Balkans, Greece and Romania are a striking example. In both countries, leading media published scores of diplomatic cables over a month ago, but there are no traces of them on the Wikileaks site, at least not until now.

Assange, himself, insists in an interview for Bivol that, after the end of Cablegate, all cables would be published and all editing in them verified. This, however, is labor-intensive, and could take months, even years. Let’s remind that five months since the launch of Cablegate, a mere 5% of all cables, available to Wikileaks, have been published.

In addition to this large-scale and complex task, other factors interfere in the processing of the cables by the media, such as commercial interests. It is far more beneficial to attract attention with several scandalous headlines, taken out of 2-3 cables, than to process scores of texts on a certain topic. If this does not happen prior to publication, the chance for it to happen after media interest in the subject has subsided is going down to zero.

Another specific problem is the lack of full and quality translations from English for audiences who cannot read Shakespeare’s language. To provide readers with easy and quick access to the originals and their translations is also a mechanism for self-control on the part of the media which publishes the interpretations and the analyses of the cables.

Media “Under the Yoke”

Access to originals in everyone’s native language is even more important for societies the global human rights organizations diplomatically call “with limited media freedom.” American diplomats are way more direct in their assessment: corrupt, graft media are controlled by corrupt, graft politicians and organized crime.

For this reason, the most outrageous revelations from the cables involving Bulgaria – the existence of a mafia in the energy sector, the concealment of nuclear incidents, brutal Russian blackmail, corruption with public procurement in the army, benefiting high-ranking military staff and suspicions that even President Parvanov is among them, cannot make the headlines as they would in normal countries while the most damming texts are censored.

We have a strong example with the Bulgarian daily 24 Chasa (24 Hours) which took out the most outrageous paragraph from the article about appointments in the army, pertaining to “crooked procurements.” Ambassador’s MacEldowney’s sentence put in brackets – “(and likely benefited from them)” is missing in their text.

Media servitude of power was further demonstrated by the focus on American praises for the cabinet “Borisov” in a cable from the series dedicated to energy contracts.

Other, way more substantial texts such as “Under the Yoke, Bulgaria’s Dependence on Russian Oil and Gas,” never got the media attention they deserve.

Since the publications of the cables concerning Bulgaria is in its very beginning, other exercises in “flexibility and twisting” are yet to be seen in order to provide as much cover-up as possible for the unpleasant truths about the oligarchy and those in power. The only anti-poison remedy is the maximum publicity and dissemination of the original texts translated in Bulgarian.

Bivol has the ambition, but lacks the means to have quality translations in Bulgarian of all published cables. For this reason we count on the help of our readers and supporters, who can assist us in this cause either by volunteering to translate some of the published cables or with modest monetary donations to finance paying professional translators.

This way, everyone can vote with their “wallet” or with their time (which is money) to support the new model of civil journalism, started by Wikileaks and enforced by Bivol in the region. We are convinced this is the strongest weapon against the “media yoke,” paid for by oligarchs and rulers.

PS For coordination of the translations, please contact us at contact@bivol.bg

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.