Ама, вие къде си мислите, че се намирате!?

Ей, значи, скъсаха се от мрънкане тия опозиционери! Ти му казваш, че не става да се гласува електронно, то мрънка, че не сме в каменната ера. Ти се опитваш като другар на другар да обясниш, че го предпазваш от грешки, защото машинният вот е прекалено сложен, пак си знае неговата. Аргументираш се, че тука си има ред и важат единствено нашите хора от ЦИК, чувалите и оторизираните печатници за бюлетини, те пък опонират, че искали да снимат в избирателните секции, моля ви се!

Права е колежката от другото БКП Корнелия, че демокрацията ни отне много неща. По-възрастните от вас помнят, а и доста млади соцносталгици, дето тогава са били в слиповете на бащите си, ще се съгласят – никакви такива измишльотини не е имало и държавата цъфтеше. Партията-майка печелеше с огромно мнозинство, а баничката беше 15 стотинки. А, ако не беше работата, работа, работа! на нашето БКП през последните дванайсет години, баничката нямаше да е лев и петдесет като сега, а сигурно евро и петдесет.

Е, същите тия опозиционери твърдят, че и доходите щели да бъдат няколко пъти по-високи и да не ни пука за цената на баничката, но те си ги говорят едни, дето толкова не ми се слушат, че и протестите не отразих, и в Народното събрание не стъпнах месеци наред, камо ли в предизборни дебати се включвам, за да не ми наприказват разни неща, дето отговорите са си лично моя тайна, ще ме извините.

По същия начин си е лично моя и партийната субсидия, и целият държавен апарат. Я ми кажете един велик лидер на държава, който не е действал с размах и е щадил народната пара, за да постигне целите си? В името на народното благо, разбира се. И аз не щадя. Защото човешкият материал е лош, основно мисирки, тулупи и тук-таме някоя ПКП, та ако го оставя без допълнителна мотивация, току-виж забравил кой е Бащицата и гласувал за някой жълтопаветник. А аз трябва да остана на волана на жипката, наречена България, то се знае.

Но заради  пандемията, която управлявам със сигурна ръка и покрай горепосочените опозиционери, които се дебнат навсякъде с камерите, фотоапаратите и телефоните си и снимат наред, сега няма как да разгърна предизборната кампания както съм си свикнал. Няма концерти, няма как да се отправят велики послания от трибуната, няма кебапчета… И Цветанов го няма, което май ще се окаже сериозно затруднение, но той е предател и невъзвращенец. Поне за пред хората.

Как се прави предизборна кампания без певачки, оратори и скара-бира? И то в условията на платени компромати за шкафчета, къщи в Барселона, милиарди за транзитни газови тръби, срутища, плаващи пясъци и какво ли още не? Ето, това предизвикателство стоеше насреща ни и ние отново се справихме блестящо. Но, умнокрасивите опозиционери пак се разкрещяха.

Как сме могли да сме толкова нагли, дори цинични ни нарекоха, че да раздаваме олио, ориз, сол и брашно на хората? За това ли използваме парите на същите тези хора, които плащат данъци, а съответно и държавната субсидия на партията ни?

Не знам как тях не ги е срам, защото ние определено няма от какво да се срамуваме. И не сме сами. И колегите от третото БКП, онова на Доган ефенди, го правят това с олиото и другите хранителни продукти. Не виждам нищо лошо да подкрепим народа в този тежък момент, защото, колкото и да строим, колкото и да управляваме кризата с ковида, построеното се руши, а по смъртност сме сред водещите страни. Излишно ли е да дадем на гласоподавателите по някоя торбичка с продукти от първа необходимост? Като смажем с олио, предизборните ни идеи проникват по-лесно, дето се вика.

Ние го правим от човещина, нищо че брандираме щедростта си с логото на партията. Но това няма как да го обясниш на мрънкащите опозиционери. Само за някакви закони и нарушения говорят.

Три мандата сме държали българите в мизерия и затова сега можем да ги подкупваме с брашно и сол. Тия май наистина не знаят къде се намират и какви глупости плещят.

Отколешна традиция в земите ни е да посрещаме гости с хляб и сол. Е, сега гости няма, но все някога ще дойдат. Така че правим нещо в помощ на домакинствата. А парите дали са държавни или не, не влиза в работата на никого. Защото един французин е казал „Държавата, това съм аз!“. И е бил много прав. Докато ме избирате, ще има пари за брашно и сол, пък след мен и потоп.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022