Уважаеми г-н редактор,

Казвам се Валентин Попов, доктор по икономика и преподавател в университета St Andrews, Великобритания.

Пиша до медии, защото бях алармиран за едно чудовищно злодеяние в родния ми град – Стара Загора. Става въпрос за подготвяното застрояване на старозагорския парк “Бедечка” Това са 400 декара зелена площ – половината от нея е с алеи и много дървета и се нуждае единствено от акция по почистване. Но, уви, от десетина години я грози застрояване. И съвсем скоро вероятно ще се случи. Ако не направим нещо.

Използвам определението “чудовищно злодеяние” поради две причини. Първата е свързана с неизправностите по влизането в сила на подробен устройствен план (ПУП) за засрояването на парка. Втората засяга последствията от все по-вероятното негово унищожаване.

Каква е била схемата? Навремето се е случило възстановяване на земеделски земи в парка. За целта явно е доказвано, че парк не е реализиран и тези места се водеха като ниви. Споменавам този абсурд във връзка със сегашния дебат за правосъдната система в България. После идва общ устройствен план, който отреди тези места за строителство. И накрая – въпросния ПУП.

Няколко думи за него. Старозагорски архитекти, ландшафтни архитекти, инженери, редовни членове на Камарата на архитектите в България, и съответно, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, пишат в свое възражение, че в Община Стара Загора няма окончателен проект на ПУП, а в същото време в Държавен вестник е било обнародвано обявление за окончателен проект. Пишат също, че нито едно от четирите технически задания по ПУП-а не отговаря на изисквания по чл. 124 и 125 от ЗУТ – задължителни дори за един имот.

И още. Решението за одобряване на ПУП от страна на Общинския съвет в Стара Загора е прието през лятото на 2012 г. със забележка ПУП-ът да се промени. Това е правна нелепица, но тя продължава, след като решението е обнародвано в Държавен вестник близо 4 месеца по-късно, при това в различен вариант. Още тук този ПУП можеше да падне поради нищожност.

Работната група по казуса, сформирана от Общинския съвет преди две години, откри пет имота, които не са били взети предвид при изготвяне на ПУП-а. Това е явна фактическа грешка – която по чл. 134 от ЗУТ трябва да означава промяна на въпросния ПУП и може да даде възможност на Общината да спаси големи части от зелената площ. Общината обаче не проявява такова желание.

Притеснителен е и фактът, че един от проектантите в ПУП-а е общински съветник, което означава, че потенциално съществува конфликт на интереси. Ще спра до тук с нарушенията (а те продължават) като отбележа, че хронологията на събитията също съдържа смущаващи общественото съзнание факти.

Но нима облагодетелстването на частни лица за сметка на обществения интерес не е ежедневие в България? Защо да занимаваме читателите с някакъв си парк? Има защо. В този парк има ценни представители на флората като например над 600-годишния чинар, който е един от символите на града. Тези видове ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ, а въпросният чинар ще бъде ограден с постройки!

Забележете, досега не е установено геодезическо заснемане на растителността (задължително по чл. 63 от ЗУТ). Това е недопустимо, но едва ли е случайно. Още повече според според становище на „Зелени Балкани“ си отива екосистемата около единствената в града река – тя преминава точно през парка.

В развитите страни се инвестират милиони за опазване на разнообразието на флората и фауната. Запознат съм с това, защото работя в изследователски център за екологично и природно моделиране (свободен превод на Centre for Research into Ecological and Environmental Modelling – CREEM) към университет St Andrews, Великобритания. На фона

на работната ми атмосфера съзнателното унищожаване на парка “Бедечка“ контрастира по ужасяващ начин. Ето защо не мога да мълча повече.

Уважаеми г-н редактор, Вие, аз и всеки един читател носим отговорност. Отговорност пред бъдещите поколения да опазим това, което сме заварили като природа в нашата държава, за да могат те да водят начин на живот не по-лош от нашия. Това опазване включва екосистеми като тази на река Бедечка. Ако не го направим, те ще ни съдят – Вас, мен и всеки един читател.

С уважние,

Д-р Валентин Попов
преподавател в университет St Andrews, Великобритания