Еврофондове вместо евроинтеграцията

Медиите в Молдова за битката на „Биволъ“ с корупцията и цензурата

Radio Chișinău и TVR Moldova излъчиха как устояваме в България с нейното 112-то място по свобода на словото
Николай Марченко

През август 2021 г. сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ заедно с Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България се срещна с група журналисти от Република Молдова. Представителите на водещите молдовски медии бяха на посещение в София с цел проучване на опита на България в евроинтеграцията. Събитието бе организирано от Представителството на ЕС в Кишинев. Колегите от Кишинев бяха посрещнати от представители на АЕЖ и от журналистите на „Биволъ“ Асен Йорданов и Николай Марченко. 

Четете за срещата тук: “С влизането на България в ЕС свободата на медиите се сви”. Молдовските колеги направиха репортажи и интервюта за медийната среда у нас, искрено се учудвайки на факта, че влизането в ЕС не гарантира автоматичното подобряване на ситуацията със свободата на словото и медиите в една източноевропейска държава. Вижте някои от материалите на водещите молдовски медии за срещата им с “Биволъ”.

„С влизането на България в ЕС свободата на медиите се сви“

Radio Chișinău: Медиите в България – все по-зле в ЕС 

“14 години България в ЕС: медийната среда” е темата на интервюто на Николай Марченко за предаването “Европейска алатернатива” – ALTERNATIVA EUROPEANĂ в ефира на молдовската редакция на националното радио на Румъния Radio România – Radio Chișinău с репортер и водеща Cristina Papușoi – Кристина Папушой. 

Кристина Папушой, Radio Chișinău (Снимка: Светломир Стоянов за “Биволъ”)

И ако евросредствата започват постепенно да се следят по-отблизо от Европейския съюз и прозрачността на използването им започва да се нормализира, свободата на печата, която е знак за развитието на едно общество, е в застой. Това е мнението на журналиста Николай Марченко от изданието за разследвания „Биволъ“, който е родом от Република Молдова.

„Проблемът на България е, че когато се присъедини към Европейския съюз, никой не мислеше, че това ще свали нивото на свобода на медиите“.

Журналистът припомня, че „през 2008 – 2009 г., когато избухна световната икономическа криза, издателските компании от САЩ и Европа започнаха да напускат българския пазар“.

Той даде пример с водещия вестник „24 часа“ (Westdeutsche Allgemeine Zeitung), който тогава е бил част от германска пресгрупа с добра репутация и с най-голямата частна телевизия в Република България, bTV, е била част от групата (News. Corp.), към която принадлежи и ProTV.

“В годините 2009 – 2010 г., след финансовата криза, медиите напуснаха българския пазар и българските олигарси поеха контрола над медиите в България, което повлия на свободата на печатa”.

България и ЕС в “Европейска алтернатива” по Radio Chișinău

Най-лошото според журналиста в страните като България и Унгария, където хората, които са на власт от десет и повече години, са започнали да поемат контрола над медиите: “Така че техните олигарси купуват медиите, а техните министри за сметка на еврофондовете плащат за реклама и промотиране (на проекти) – всичко това докара България до 112 -тото място в индекса за свобода на словото на „Репортери без граници“.

Според Николай да се ​​занимаваш с журналистика в България е „много сложно“:

„Всеки журналист от екипа на „Биволъ“ е уволнен поне веднъж от други медии заради цензура“.

Едва наскоро, след като експремиерът Бойко Борисов напусна поста си, властите започнаха да си сътрудничат с екипа на „Биволъ“:

„Десет поредни години никой не искаше да отговаря на запитванията ни“.

Едва през последните месеци служебното правителство започна разследване на корупционни действия на предишния режим. „Ние, журналисти от „Биволъ“, започнахме да ходим на заседанията на парламентарните комисии почти всяка седмица, където също така представяме своите разследвания, част от които след това се поемат от политици и се препращат към полицията и прокуратурата”, разказва Марченко.

Филиалът на националната румънска телевизия TVR в Кишинев TVR Moldova се интересуваше как екипът на „Биволъ“ се справя с потока от дезинформацията и фейкнюз, с който се залива публичното пространство, медиите и социалните мрежи в България.

TVR Moldova: “Биволъ” е атакуван с фалшиви новини 

Светлана Горе, TVR Moldova (Снимка: Светломир Стоянов за “Биволъ”)

“Феноменът с фалшивите новини в България: между борба и промотиране” е темата на интервюто на журналиста от “Биволъ” в ефира на молдовската редакция на националното ТВ на Румъния TVR с репортер и водеща Svetlana Gore – Светлана Горе. 

Фалшивите новини, пропагандата и дезинформацията са сериозен проблем и за някои страни в Европейския съюз. Пример за това е България, една от страните от ЕС, най -засегната от феномена с фалшивите новини. Според доклад на Европейската комисия, изготвен през 2018 г., 83% от анкетираните твърдят, че фалшивите новини са опасност за демокрацията.

Темата беше разгледана от журналистката на TVR Moldova Светлана Горе, която разговаря с Николай Марченко, журналист от портала за разследвания “Биволъ” и асоцииран член на Асоциацията на европейските журналисти – България. Николай Марченко е родом от Република Молдова, но от години работи като журналист в българската преса.

Според него „фалшивите новини“ е явление, много разпространено в Източна Европа: „Това е така, защото медийните институции не се ползват с финансова независимост”.

“Вместо това, те се възползват от безвъзмездни европейски средства и държавни поръчки“.

Николай обяснява, че при тези условия се създава информационен вакуум. „Всъщност в България ситуацията е приблизително същата като в Република Молдова и Румъния. Имаме много анонимни сайтове, които пускат публично фалшиви новини“, казва той.

За съжаление те са трудни за проверка и фактчекинг от страна на обикновените читатели:

„И един от проблемите е, че няма достатъчно медийни проекти за проверка на факти“.

„Биволъ“ също се сблъсква с този проблем. „Постоянно се пише за нас, че сме били уж финансирани от Джордж Сорос, от чуждестранни служби за сигурност, от мафиотски групи или олигарси“. „Очевидно никой не може да докаже това, защото това не е вярно“, констатира Марченко.

За Bivol.bg, който е с доста малък екип от журналисти, е трудно да се борят с фалшивите новини:

„Ето защо смятам, че големите медийни институции с организационен и финансов капацитет трябва да поемат тази социална отговорност“.

„Например, всяка голяма медия би била да си създаде колонка на сайта, ТВ или радио предаване или страница във вестника, посветена на фалшиви новини и да даде съответни обяснения“.

„Журналистите от „Биволъ“, за които се пишат много неверни неща, често сме канени в радио и телевизионни предавания, в които разказваме за нашите разследвания – това също води до появата на фалшиви новини за нас“, казва Николай.

Потокът от информация в социалните мрежи е огромен и поради тази причина за читателите е трудно да проверяват достоверността на информацията:

„Фалшивите новини първо се лансират в по-малки сайтове, а след това се цитират от големите медии“.

Когато хората ги видят разпространени само във Facebook или Twitter, те виждат, че нещо не е наред и не хващат стръвта: „Проблемът е, когато тази информация умишлено се поема от някои медии, които често се радват на добра репутация“.

„Тогава хората вярват във всичко, което четат, чуват и виждат без да изпитват съмнение“.

Защо ли се стига дотук? „Тъй като хората често са дезинформирани и не са в течение с истинските причини, поради която тази или онази информация се пуска в публичното пространство“, смята журналистът.

По думите му, към този момент борбата с фалшивите новини става практически невъзможна:

„Хората в България вече са объркани и не знаят, на кого да вярват“.

Молдовските журналистки на среща с “Биволъ” и АЕЖ (Снимка: Светломир Стоянов за “Биволъ”)

Медиите разпространяват невярна информация, защото на карта са заложени колосални суми пари. „Например, ако в „Биволъ“ разследваме олигарх, занимаващ се с политика, с нелегален бизнес, който му носи милиардни приходи, тогава е ясно, че неговата групировка се чувства в опасност“.

„Често разследваме незаконни схеми, поставени на конвейер, в т.ч. в държавни компании“

Залозите са много високи и става дума за пари с много нули, така че пропагандата и фалшивият поток информация не могат да бъдат спрени от никого и от нищо.

Трудно е според репортера да се отговори и на въпроса дали държавата се бори с фейкнюз: „Често властите работят със или за хора, които имат скрити интереси“.

По този начин се забавя всяко потенциално решение на държавата, като и чиновниците в институциите се опитват да осуетяват всякакви действия отвътре:

 „Можем дори да кажем, че има война между различни лагери в държавата“.

В този смисъл се усеща липсата на НПО-та, които наистина биха се борили с това явление. „Напоследък колегите ни в Асоциацията на европейските журналисти – България започнаха да правят специални образователни материали за фалшивите новини, които се разпространяват в медиите у нас“, даде пример Марченко.

Проблемът според него е, че е много трудно и често невъзможно да се борят фейкнюз, когато те се разпространяват от медиите с уж добра репутация:

Срещата с молдовски журналисти (Снимка: Светломир Стоянов за “Биволъ”)

„Това е и най-големият проблем, защото често медийните институции работят за хора, които скарани със закона“.

„Борбата е много жестока, така че единственото нещо, което можем да правим като журналисти, е да предоставяме точната информация и да си вършим честно работата“, коментира още журналистът от „Биволъ“ в интервюто си за TVR Moldova.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10.00€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5.00€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

лв.
 
The current exchange rate is 1.00 EUR equals 2,00 BGN.
Възможности за плащане
Информация за Вас

Внимание: с този метод сумата ще е в лева, а не в евро. Можете да изпратите "Данъкъ Биволъ" електронно през Epay.bg или с банков превод. От територията на България можете също да изпратите пари в брой през EasyPay, или да направите превод през банкомат, поддържащ услугата B-Pay.    

Обща сума: 10,00 лв.

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

SMS код BIVOL

За да подкрепите с малка сума нашите разследвания и автори, можете да изпратите SMS на кратък номер. Ще получите с обратен SMS линк към нашия архив.

  • Изпрати 1,2 лв. на номер 1851 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 2,4 лв. на номер 1092 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 4,8 лв. на номер 1094 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 12 лв. с два смс-а на номер 1096 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ

Сумите са с включен ДДС. Моля, имайте предвид, че това е най-неефективният начин да подпомогнете Биволъ, тъй като комисионната на мобилните оператори достига 60%. Ако имате възможност, използвайте някой от другите методи на плащане.

Криптовалути

За да ни изпратите биткойни сканирайте QR кода или използвайте един от двата адреса: Standard: 1EY3iwkPXiby6XFsyCcVPGZPYCGPbPeVcb

Segwit: bc1ql28g7qnvdmenrzhhc7rtk0zk67gg4wd9x9jmmc

Последвайте:

%d блогъра харесват това: